Университетът – място на сигурност? Нормализирана ли е неравнопоставеността?

 

На 18 юни 2019 г. в Нова конферентна зала на Софийски университет „Св. Климент Охридски“ беше представено изследване, проведено от Студентско общество за равенство (СОР) и подкрепено от Български фонд за жените, със заглавие „Нали знаеш как е…Нормализирана неравнопоставеност в опитността на студентки в Софийски университет“. Клубът цели да се бори срещу дискриминацията и насилието, случващи се сред академичната общност в СУ. В тази връзка докладът е един от първите по рода си, който осветява трудностите, с които специфично студентките се сблъскват по време на своето следване. В представянето участие взеха членовете на СОР Владислав Петков, Доротея Стефанова и Стойо Тетевенски, а коментари изказаха и преподавателите гл. ас. д-р Леа Вайсова, гл. ас. д-р Мила Минева и гл. ас. д-р Елена Стойкова.

 

                                              Изследването.

        Основни изводи. „Нали знаеш как е!“

 

То се основава на 13 интервюта със студентки от 7 факултета и 13 града, проведени през април и май 2019 г. Интервюираните респондентки са част от различни социални групи – студентка, която не говори български; студентки от български, ромски, турски и виетнамско-български произход; нехетеросексуални студентки; студентка – майка; студентка над 40 години; студентка със зрително увреждане. Целта: да бъдат отразени специфични преживявания, обусловени от пресеченостите на пола с други идентичности. Докладът обобщава и анализира споделените истории и мнения и е структуриран по начин, който дава възможност на самите респондентки да „нарисуват“ картината на собственото си преживяване в университета.

Подчертана е нормализацията на двойните стандарти за момчета и момичета в университета. Респондентки обобщават, че не виждат различно третиране, основано на пола, преди сами да се опровергаваят с конкретен пример или история. Този обрат в разказа често се случва чрез репликата “Нали знаеш как е…”, която е изведена и като заглавие на доклада. Отбелязана е положителната оценка, която студентките дават на цялостното си преживяване в университета. Докато академичната среда не може да се окачестви като враждебна към студентките в цялост, почти във всяко интервю има „преживявания, размисли или страхове, които недвусмислено говорят за това, че университетът и съпътстващата го среда продължават да не осигуряват напълно безопасна и справедлива среда на своите студентки“.  Посочват се директни нападения и нарушаване на личното пространство без съгласие до проблеми с преподавателите и усещания за цялостната атмосфера. Извеждат се трудности, с които се срещат студентките поради принадлежност към друга идентичност, включително недостъпността на университета за хора с увреждания, език на омразата и нетърпимост към етнически и сексуални малцинства.

 

                    Разговори за расизъм, хомофобия, сексизъм, недостъпност на сградите за хора с                                                       увреждания, ниски хигиенни условия,

 Част от респондентките описват своето всекидневие като включващо др. Университетът се оказва едно пространство на микро битки, които често постигат успехи. Студентките успяват да убедят събеседника, че е болезнено и несправедливо да виждат тези открити прояви на дискриминация както ако се идентифицират със стигматизираната група. Дискриминативни прояви има и към техни приятели. Тези форми на съпротива обаче като че ли остават предимно затворени в отношенията между студентите, но не са насочени спрямо преподавателите. Оказва се, че всички знаят и обсъждат проблемните преподаватели, но това не води до конкретни действия.

 

Институционалните йерархии правят трудно оспорването на преподавателите.  Мнозинството от студентките са слабо заинтересовани от политическите измерения на университетската среда и своето собствено пребиваване в нея. По правило не са наясно дали могат да се обърнат към някого в случай на дискриминация. Това остро поставя въпроса за (не)съществуващите политики и инициативи в тази насока. Критиките по отношение на университета биват насочени и към неговата материална база. Тя не само е в изключително лошо състояние, което пречи на образователния процес. Допълнително някои респондентки подчертават проблеми, които представляват материализирана дискриминация: недостъпност на сградите за хора с увреждания, ниски хигиенни условия. Това засяга особено силно жените, тъй като имат специфични хигиенни нужди, и безопасност в Студентски град.

 

             Мерки срещу половата неравнопоставеност

           Включване на антидискриминационни клаузи

Студентско общество за равенство предлага мерки, които университетът е необходимо да предприеме, за да подобри качествено средата и да намали половата неравнопоставеност. Те се основават на идеите за равенство и многообразие.  Подчертани са нуждата от сътрудничество между студенти, преподаватели и ръководство по всички въпроси.  Предлагат се цялостен подход за оценка и преосмисляне на политиките и практиките на СУ.От централно значение е включването на антидискриминационни клаузи в Правилника за устройството и дейността на Софийски университет. Такива клаузи Студентското общество за равенство предлага от няколко години. Обучаващите се и неакадемичният персонал на университета не се ползват с антидискриминационна защита в Правилника, за разлика от преподавателите. Липсата на политики, стратегии и планове на адресиране на половите неравенства и дискриминацията на база идентичностни маркери се отразява негативно на преживяванията на студентите и оставя неадресирани тези ключови проблеми.

 

                        Как Софийски университет да се превърне в едно по-прогресивно място

                                                

  • подобряването на безопасността на средата в Студентски град чрез изграждане на широка коалиция от заинтересовани страни;
  • подобряване на материалната база, което включва и осигуряване на равен достъп за хора с увреждания, удовлетворяване на специфичните хигиенни нужди на жените;
  • информационни кампании за нулева толерантност към сексистки и дискриминационни коментари и поведение от страна на университетски преподаватели или представители на администрация.

 

Докладът завършва с пожеланието СУ да играе сериозна роля в обществения дебат относно половата неравнопоставеност. „Ако това се промени, то ще има обществено значима полза, но и ще даде ясен знак на академичния състав и студентите, че Софийски университет, така както много от партньорските му университети на Запад, се превръща в едно по-прогресивно място, осигуряващо включва и безопасна среда на всички свои студенти“, заключават изследователите.

 

.

 

Д-р Леа Вайсова:  Има чувствителност за лошите материални условия и недостъпност на иначе „публичната” среда на университета. Но тя се отнася критично към наратива за сигурността. Когато е бил убит студентът по медицина Стоян Балтов в Студентски град пред дискотеката “Амнезия”, тъкмо тази идея за повече сигурност е била доминираща. Изложени са били искания за повече видео наблюдение в университета и Студентски град, за повече полицейско присъствие и т.н. Друга активистка студентска група се е опитвала да мисли как става така, че Студентски град се е превърнал в място за забавления, но не и в образователен и културен център. В поредица от свои текстове Ивайло Динев  анализира навлизането на пазарно-ориентирани предприемачи, които за целите на печалбата започват да конструират „потребители“, но и да приватизират публични пространства. Дали политическата логика на управление на квартала не прави така, че той все по-малко е град на студентите и все повече на забавлението? Отговорът на този въпрос не е повече сигурност. Откроява се нетърпимостта на студентите към позитивната дискриминация. Регламентирането й като практика би спомогнала за намаляването на (въз)произвеждането на социални неравенства в образователната система. Ако би срещнало сериозна съпротива, това ще означава нормализиран расизъм. Надявам се да видя и продължение на изследването, което да включва гласовете на администрацията и преподавателите.

 

Д-р Мила Минева: Интересува ме тезата за „секюритизация“ на университетите и произвеждането им като места на сигурност. Уенди Браун казва: университетът трябва да бъде пространство на свобода, в което се случват непрекъснато битки и дебати за това какво е университета и как искаме да живеем заедно. Уенди Браун смята, че “политиките на сигурност” не са подходящи инструменти за борба с дискриминацията на територията на университета. Нужна е подкрепа на политики по овластяване на студентите в битката им за равенство и разширяване на шансовете, което може да бъде по-добър инструмент за промяна както на академичната среда, така и на обществените нагласи като цяло. Дебатите в различни катедри относно Истанбулската конвенция и скандално известната сексистка реклама на университетската телевизия „Алма Матер“,подкрепя твърдението, че именно противопоставяне на мненията и академичен дебат ще доведат до повече разнообразие и напредък.

 

Д-р Елена Стойкова  разкритикува подхода при изследването. Подборът на респондентите не е добре аргументиран. Не може да се говори за пресечност, тъй като не се взима под внимание класовия аспект на респондентките и влиянието на социално-икономическите неравенства в образователния процес. Не е ясно дали приписаните идентичности, които са предварително конструирани от изследователите, действително оказват влияние върху преживяванията им. Добре е изследването да се разгърне и към други перспективи, тъй като вероятно и много мъже търпят полова дискриминация, но това не е видимо. Понятието „еротичен капитал” се превърна в един от най-дискутираните моменти в обсъждането.

 

Стойо Тетевенски: Повечето студенти формират политическата си култура в университета благодарението на преподавателите. Предоставянето на разнообразни гледни точки от страна на последните е ключово за изграждането на критична мисъл у студентите. Същевременно студентите често са зависими от преподавателите си, тъй като понякога от тях зависи успехът на първите, респ. стипендиите, които получават.  Студентите разчитат на тях.

 

Преподавателите отговориха, че застават до студентите в идеите им за равнопоставеност и са готови да си сътрудничат в бъдеще.

 

             

 

Avatar

Стойо Тетевенски

Стойо Тетевенски е студент по Международни отношения в Софийски университет "Св. Климент Охридски". Един от основателите на Студентското общество за равенство.