В университета ни в Есекс все повече искат да манипулират свободата на словото и мисълта

от -
2 240

Пиша Ви, във връзка със скандал който се разрази през последните ден и половина. В продължение на близо 2 години аз и други студенти правихме опит да установим еврейска общност в рамките на университета. Подобни общности вече съществуват – 3 мюсюлмански (включително такава, симпатизираща открито на Хамас) и няколко християнски. За да се разреши организирането, трябваше изборът на новия студентски съюз да бъде гласуван. Над 40% от гласовете бяха категорично против. Въпреки проблемната история на университета по отношение на еврейските и чуждестранни въпроси, резултатите от гласуването и последствията бяха шокиращи. BBC, The Guardian, Jewish Chronicle (London) и много други документираха случващото се. Общностите на палестинска солидарност и Amnesty international открито бойкотираха намеренията ни, заявявайки, че това е “Ционистки план”. Като български студент  се надявам искрено, че ще проявите интерес в отразяването на новината. Смятам, че е добре аудиторията ви да бъде информирана какво се случва  в доскоро толерантните общности, което засяга всички и ограничава в голяма степен човешките права на (смея да твърдя) маргинализирани групи

Пламен Вълков, студент в Есекс.

Потърсихме Пламен по електронната поща. 

(

Откога сте в Есекс? Евреин ли сте?

Пламен: Живея и уча в Есекс от първи октомври 2017, след като бях приет в правителствения департамент към университета, който избрах именно поради непосредствената близост до Лондон и разположението в агломерацията. Родом от Ямбол съм. Интересът ми към Близкия изток бе породен още в ранно детство от моя покоен дядо (умерен етнически евреин, по-скоро асимилиран,  социалист) който бе обвързан с региона и случващото се в него.  В семейството ми има нечовешки репресирани родители.

Как бихте определили мотивите на  останалите, желаещи да създадат  този нов студентски съюз: защото са  евреи, или защото смятат, че сдружаването ще даде принос към работата им?Или и двете?

Групата от желаещи да създадем еврейска общност се състои в голяма степен от чуждестранни студенти (небританци), като включва евреи и частично евреи (като мен). Мнозинството са от Швейцария, САЩ и Канада. Аз съм единственият представител на България и югоизточна Европа. Главната цел на нашата идея за учредяване на такава общностна единица е придобиване на възможността да отбелязваме ежеседмичния Шабат, както и други религиозни празници. Искаме и да си помогнем за социализацията ни, както и да установим връзки с други университетски общности, които са над 60 в различни британски университети. Установяването на такава еврейска общност в рамките на институцията би създала една здравословна среда за нас и за интересуващите се от разнообразната еврейска култура. Нямаме за цел промотирането на Израел, което би създало проблеми на всеки един от нас, имайки предвид крайно лявата позиция на институцията и близкоизточните “дарители” и техните противопоставящи се интереси

Кажете по-конкретно какъв е профилът на Студентския съюз в университета ви?

Студентският съюз (SU) е спорен университетски орган, управляван от студенти. Той цели да предостави решенията в ръцете на студентите за възможно най-демократично и неутрално вземане на решения. Уви, този университетски орган все по-рядко успява да съхрани своята неутралност . Благодарение на него, стоки произведени в Израел или създадени (дори в частност) от компании работещи с израелски такива, са бойкотирани и следователно забранени за продажба, в който и да е от университетските магазини и ресторанти. Студентският съюз е лишен от всякакъв неутралитет в политическо отношение. Бойкотирането на Израел, както и оправдаването на която и да е терористична атака срещу държавата или нейните граждани, са открито подкрепяни от същия този студентски съюз, който ги оправдава като “ответна реакция на репресираните граждани на Палестинската администрация”. Според IHRA, член на която е и България, “поставянето под въпрос на правото на Израел да съществува, е проява на антисемитизъм, който лишава евреите по света от свобода на и асоциация с родина”.

Посочете примери, доказващи, че отрицателният вот за вашите намерения да основете нов студентски съюз, аналогичен със съществуващите мюсюлмански и християнски такива, е основан на действията на „общностите на Палестинската солидарност“?

Някой от активните дарители, запазващи “low profile”, са синове на шейхове и военни аташета от страни като ОАЕ и Саудитска Арабия- държави, активно нарушаващи човешките права във всеки аспект и също толкова активно подкрепяни от британското правителство. Подкрепата идваща за дадените групи, се излива от страни, където в следствие на войната от 1967 евреите са абсолютно демонизирани,  а граница между Ционизъм и Юдаизъм отдавна няма. Обвиняем е вече преподавател от департамент по компютърни науки, който активно е споделял антисемитски материали. Освен, че оправдава атентатите в Париж и Брюксел, въпросният твърди, че убитият парижки полицай е “криптоевреин, агент на Мосад и живее с нова самоличност в Буенос Айрес”. Негова студентка и наша сънародничка, поведе фейсбук кампания в негова защита, но по-малко от час след това изтри своя пост заради критичните реакции, които получи. Професор Али пита своята аудитория дали “т.н. Холокост” изобщо е факт,който се доближава до действителността поради факта, че (според него) над 3,8 милиона оцелели от Холокоста получавали пенсии от немското правителство. Постовете му датират от началото на атентатите през 2015. Трагично е,че въпреки това е отнело на университета ни 4 години за да се намеси.

Маргиналия работи отлично с Амнести Интернешънъл. Защо твърдите, че и тази авторитетна правозащитна организация е против вас?Какви биха били причините?

В навечерието на гласуването ни, организациите на Амнести и “Палестинска солидарност” призоваха своите членове да бойкотират избора, като нарушенията са установени и в разследванията на споменатите медии*. Държа да отбележа, че нарушението не идва директно от страна на Амнести интернешънъл, а на пасивността на  представителството им  в университета.  Аменсти интернешънъл, чиито лидери и представители многократно са осъждали терористични групи и организации с антисемитски и хомофобски подбуди, са задължени да наблюдават пряко своите браншови организации и да се намесят където е уместно. В случая в “Есекс” дори мониторинг на действията и контрадействията от тяхна страна не се направи!. Лично аз, бих искал да запазя позитивните си възгледи и уважение към Аменсти, но фактите с които се сблъсквам също са от значение.

 Има ли общо случилото се в университета с климата на антисемитизъм в Лондон, до голяма степен стимулиран от лидера на лейбъристите Джеръми Корбин?

Популизмът  взема превес през последните 2 години с безпрецедентна скорост, като политическият  спектър не предлага алтернативи. От едната страна са консерваторите, които не предлагат никакво бъдеще на държавата си и чужденците в нея, а от другата – Джеръми Корбин. Лидерът на Лейбъристите оправдава самоубийствените терористични атаки в Израел, Хамас и чиято идеология стана причина да напуснат  8 депутати. Лусияна Бъргър бе последният  напуснал депутат и стана част от Независимата Коалиция. Въпросната новосъздадена Независима Коалиция е обединение от “прокудените” инакомислещи политици от двете страни на политическия спектър. Университетът, който традиционно е крайно десен, успява да отрази случващото се на национално ниво в доста драстични нюанси. Въпреки толерантната среда в нашата институция, която приютява огромни гей и транс общности, свободата на мисъл и слово биват жестоко манипулирани. Антиизраелската реторика отдавна е трансформирана в антисемитизъм, които от своя страна образуват един омагьосан кръг, в който омразата и фанатизмът надделяват. Тук искам да отбележа, че противно на първоначалната ми настройка, с която дойдох, България се оказва хилядократно по-свободна и безопасна среда спрямо космополитен Лондон относно радикалните прояви и идеологии. Въпреки туморът наречен “Луковмарш”, България съхранява традиционната си толерантност към евреите. Дадени части на Лондон са по-безопасни и уютни отколкото мнозина от нас бихме предположили, но от друга страна има и “забранени” зони- неделима част от всеки световен мегаполис.

*Публикациите се пазят в редакцията.  В статия на Гардиън посветена на проблема е публикувано съобщението в Туитър на говорителя на Амнести: „Коментарите, направени от членове на нашата група по предложения Манифест на новото еврейско общество в Университета в Есекс, не отразява виждането на Amnesty UK, както и на Amnesty International. В същата статия е очевидно, че проблемът има благоприятно развитие. Ще публикуваме и други мнения.

 

 

 

 

 

 

 

 

ЛИЦЕНЗ: CC BY-ND Creative commons: признание, без производни
Можете да разпространявате този текст свободно, ако посочите автора по обичайния начин и на обичайното за носителя място; не се разрешават промени.
Юлиана Методиева е журналист. Главен редактор на в. „1000 дни”. Съосновател на правозащитната организация БХК и главен редактор на нейното издание „Обектив” от 1994 до 2014 г. Автор на социологически изследвания, свързани с медийната свобода, антисемитизма, толерантността и малцинствата. Автор на 3 книги и десетки публикации в различни издания. Сценарист на документалния филм „Те, другите” (режисьор Ани Йотова). Основен спомоществовател на двутомното издание „Депортацията на евреите от Беломорска Тракия, Вардарска Македония и Пирот. 1943“ (автори Румен Аврамов, Надя Данова (2013).