Увеличаването на наказателната репресия чрез премахването на съкратеното съдебно следствие за умишлено причиняване на смърт може да доведе до нарушаване на човешки права

 

 

Малко след жестокото убийство на седемгодишното момиченце в с. Сотиря, бяха внесени предложения за промени в Наказателно – процесуалния кодекс, съобразно които съкратеното съдебно следствие ще отпадне при умишлено убийство и тежка телесна повреда. В крайна сметка обаче, депутатите постигнаха съгласие тази процедура да отпадне само в случаите на умишлено причиняване на смърт. Дали, обаче, това предложение, което беше прието на второ четене, не води до необосновано увеличаване на наказателната репресия и нарушаване на основни човешки права?

Какво представлява съкратеното съдебно следствие?

Съкратеното съдебно следствие е диференцирана процедура за разглеждане на наказателни дела. Най – просто казано, тази процедура се основава на самопризнанията на подсъдимия. Те трябва да се отнасят до фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. Това означава подсъдимият да признае, че на инкриминираната дата (и час) е извършил виновно инкриминираното деяние. Допълнително условие за провеждането на съкратено съдебно следствие е подсъдимият да се съгласи в съдебната фаза да се използват събраните в досъдебното производство доказателства. По съществото си тези действия от страна на подсъдимия се тълкуват като съдействие по отношение на държавните органи във връзка с разкриване на фактите около извършеното престъпление и за улесняване реализацията на наказателна отговорност по отношение на него. Именно по тази причина съкратеното съдебно следствие съдържа в себе си не само поощрителен елемент, но и спомага за по – високата разкриваемост на престъпленията.

В замяна на съдействието на подсъдимия държавата предлага намаляване на наказанието, което съдът определи като най – подходящо, с една трета. Отпадането на съкратеното съдебно следствие по отношение на умишленото причиняване на смърт по съществото си представлява именно увеличаване на наказателната репресия поради това, че отпада досегашната възможност за получаване на по – ниско по размер наказание.

Значение на съкратеното съдебно следствие за правата на човека

Една от важните функции на съкратеното съдебно следствие е да се създаде възможност за решаване на делото в разумен срок. При високите нива на престъпност и огромната натовареност на съдилищата в България, това твърде често е сериозно предизвикателство. От друга страна, невъзможността на съдебната система да отговори на това предизвикателство, многократно е ставала повод за осъждане на страната ни от Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) за нарушения на чл. 6, пар. 1 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи. За последните две години (2018 – 2019), статистиката сочи, че основателните оплаквания за „бавно правосъдие“ са 345. Съобразно практиката на ЕСПЧ за това нарушение се изплаща обезщетение в размер на до 10 000 лв.

Ключовото значение на принципа за решаване на делото в разумен срок по отношение съблюдаването на основните права на човека се състои в забраната индивидът да бъде оставен във „висящо“ положение по отношение на възможността за засягане на правата му в продължение на неоправдано дълго време. Това е така, тъй като неизвестността във времето причинява сериозни притеснения, които могат да доведат до необратими последици за психиката на подсъдимия.

От друга страна, твърде често, особено когато става въпрос за тежки престъпления, подсъдимият, в рамките на провеждане на съдебния процес, е задържан под стража, т.е. лишен е от правото си свободно да се придвижва в пространството. Съкратеното съдебно следствие, обаче, осигурява бързо решаване на делото, което от своя страна води и до спазване на правото на свобода и сигурност, гарантирано от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи.

Освен това, съкратеното съдебно следствие е процедура, която подпомага поддържането на баланса между правото и справедливостта. Това е така, защото в нейните рамки се осигурява както спазването на правата на подсъдимия, така и се гарантира защитата на правата на пострадалия или неговите наследници. На пръв поглед това звучи странно, но е така поради факта, че съкратеното съдебно следствие завършва в 99.9% от случаите с осъдителна присъда. Тоест, престъпният деец е признат за виновен, наложено е наказание, а заедно с това и се осигурява възможността на пострадалия да бъде обезщетен за претърпените вреди. Без тази процедура се създава опасност балансът да бъде нарушен, като спадне разкриваемостта на тежки престъпления, а същевременно с това се застрашат сериозно правото на решаване на делото в разумен срок и правото на свобода и сигурност.

Всъщност, тук е мястото и да се направи и едно сравнение с друг случай на убийство от близкото минало. Макар, че в конкретния случай, предложението за отпадане на съкратеното съдебно следствие в случаите на умишлено причиняване на смърт дойде като политически отговор на общественото недоволство във връзка с убийството на Кристин Георгиева от Сотиря, добре е да припомним случая на д-р Иван Димитров от Пловдив, който уби, в двора на къщата си, Георги Джевизов. Тогава, общественото недоволство беше насочено в подкрепа на д-р Димитров, като организираните протести искаха неговото освобождаване. Делото на пловдивския лекар беше гледано по реда на съкратеното съдебно следствие, тъй като той призна фактите от обстоятелствената част на обвинителния акт. Д-р Димитров беше обвинен в убийство при превишаване пределите на неизбежната отбрана, което по своята правна природа представлява умишлено причиняване на смърт – престъпление, за което се отнася приетата промяна за отпадане на съкратеното съдебно следствие. Това означава, че след влизане в сила на приетия на второ четене проект, съкратено съдебно следствие няма да се допуска и в случаите на убийство при превишаване пределите на неизбежната отбрана.

От друга страна, тук само ще маркираме притеснителната разлика в обществените нагласи по отношение на двете умишлени убийства – това в Сотиря и това в Пловдив, въз основа на етническата принадлежност на убиеца в първия случай и на убития – във втория.

Значение на увеличаването на наказателната репресия от гледна точка на психологията

Често пъти си мислим, че ако наказанието е „достатъчно“ строго това ще накара хората с криминогенно поведение да се „замислят“ дали желаят последиците от деянието си. Да, но реалността показва, че дори в крехка възраст децата лъжат, когато ги е страх от наказание.

За жалост обаче, при лишаването от свобода е необходимо да се вземат предвид и последствията, като психологическото отчуждение на личността от обществото и неговите ценности. Една от важните страни на битието на човека, като обществено същество, е общуването. В общуването личността се формира, реализира се нейната активност и то е тясно свързано с дейността. Общуването е специфична форма на междуличностно взаимодействие.

Психологическото отчуждение означава позицията на индивида по отношение на другите, обусловено от неговите субективни свойства, в частност склонността му към бягство в своя вътрешен свят. Социалното отчуждение се поражда само или основно във външните обстоятелства, отношението на другите хора и групи към дадения субект и стремежа на последния за установяване или прекратяване на връзката със своето обкръжение и приобщаване към неговите ценности. Психологическото отчуждение, може да детерминира дълга социална изолация и определени отношения на другите към даденото лице. Социалното и психологическото отчуждение са тясно свързани едно с друго, в това число като причина и следствие: социалната дистанция от обществото и най-напред от микросредата, може да предизвика психологическа и обратното.

Психическите последствия от отчуждението се изразяват в липсата на емоционални контакти с хората, в специфично възприемане на заобикалящия свят, като чужд и враждебен за личността, разкъсване между нейните очаквания, желания и действащи социални норми, в изолация и чувство за самота, които могат да доведат до извършването на правонарушение. Разбира се, недопустимо е психологизирането на отчуждението, игнорирането на социалните условия на живот на отделните хора, способстващи за такава психологическа изолация. Отчуждението в социално – психологически план е бягство на човека от такова взаимодействие, имащо съществени психологически и социални последствия, понякога необратими и имащи криминогенен характер.

Ето защо и по – дългата социална изолация в рамките на наказанията с лишаване от свобода обективно не може да доведе до предотвратяване на рецидиви. Всъщност, увеличаването на наказателната репресия чрез премахване на съкратеното съдебно следствие за тежки престъпления, каквото е умишленото причиняване на смърт, по своето същество представлява „заравяне на главата в пясъка“, а би следвало да е обратното. Обществото следва да поеме отговорността, а и грижата за престъпния деец с цел неговото превъзпитание към спазване на социалните норми и превръщането му в пълноценен негов член. Премахването на диференцираната процедура, обаче, е огромна крачка назад както в развитието на наказателния процес в България, така и в спазването на правата човека. Това е така тъй като, за съжаление, българското общество предпочита да „затвори злото“, мислейки че по този начин то остава невидимо, а всеки „престъпник“ е просто част от статистиката на маргинализираните групи, чиито човешки права обществото счита, че нямат стойност. Именно и поради това, премахването на съкратеното съдебно следствие може да доведе до много опасни последици както по отношение на правото на решаване на делото в разумен срок и правото на свобода и сигурност, така и по отношение на баланса между правото и справедливостта.

 

Текстът е със съкращения. Пълният текст на анализа четете тук

Хареса ли Ви статията? Ако да, подкрепете нашата кауза за правозащитна журналистика