Увеличените пари за полицията – един тревожен консенсус

Задават се избори и, казват, политическите спорове се разгарят –опозицията все по-шумно атакувала управляващите. На пръв поглед е така – раздадени пари и конкурси за концесии „в 12 без пет“ и пр. (Ясният подтекст е – защо вашите, а не нашите.) Непредубеденият (маргиналният?) поглед открива и проблеми, по които позициите всъщност са близки, да не кажа идентични, но формулирани с различна реторика. Имигрантите и стената, например. Европа на две скорости. Българската православна църква. Износът на оръжия. И, не на последно място – корупцията (горката, що врагове има и как яростно я атакуват). И пр.

Смути ме нещо друго – поредното допълнително финансиране на полицията, увеличаването на щата и оборудването ѝ (коли, таблети и пр.). Смути ме, защото съм наивник, всъщност нито е ново, нито е неизвестно. Наивник съм, но не дотам – знам, че всяка власт, особено в България, но не само тук, има специално отношение към униформените и силовите структури, които я крепят. След 11 септември тази тенденция, за съжаление, рязко се засили в световен мащаб, допълнителни тласъци идват от зачестилите атентати в Европа.

И без това допълнително увеличаване на щата България е на едно от първите места в Европа по брой на полицаи на глава от населението. От няколко години (струва ми се – от 2010) в сайт на МВР има раздел „Структура и численост“, което е правилно. Оттам, естествено, не може да се направи сравнение с други страни, това е въпрос на европейска статистика. Преди години в медиите се въртеше едно 8 място в света. Данните, които откривам, са малко по-добри, но все пак някъде сред първите.[1]

Премиерът изрично подчертава, че ще се назначават пенсионирани полицаи и военни. Да припомня проваления плах опит за реформа на силовите структури. Противниците ѝ, които накрая триумфираха, носеха от девет дерета вода, за да докажат, че след определена възраст униформените не могат да изпълняват функциите си. Сега се оказва, че като пенсионери могат. При това пенсионери със специални „социални придобивки“, с които дори и идващият от техните среди и доста могъщ Цветан Цветанов по едно време не беше напълно съгласен. После направи завой, разбира се.

Въпросът със „социалните придобивки“ (не било правилно да се говори за „привилегии“) е не само щекотлив, но и показателен. Консенсусно практически всички парламентарни партии са съгласни, най-много – да подхвърлят нещо от кумова срама.

Една внимателно избягвана и от политици, и от медии (включително и от критични към властта медии) аналогия все пак се набива на очи. И причината едва ли е само в това, че много от медиите са в ръцете на хора, свързани със „службите“. Грижата за полицията (маскирана като грижа за гражданите и особено са хората в малките села) върви успоредно с многобройните информации за злоупотреби, корупция, превишаване на правата, обвързаност със съмнителен бизнес. Та грижата е и за тези хора, някои от тях показно арестувани, дори обвинявани, а след това, в общия случай, оневинявани.

Къде остана мантрата, според която „не се наливат пари в нереформирани системи“. Ефектна фраза, но смисълът ѝ ми убягва. Оказва се, че тя не е толкова универсална, за науката и културата важи (не че те са без кусури), но за полицията, митниците и другите силови структури – не. Явно униформените, настоящи и бивши, са важен електорат за практически всички партии.

Най-смущаващото за мен е друго. Някак много лесно ние избирателите преглъщаме поредните допълнителни финансирания и увеличавания на щата на полицията. Във Фейсбук се вълнуваме от какво ли не, но за това нямаше кой знае какви реакции. А то ни засяга – и финансово, и морално, и като граждани. Това ме отвежда и до един друг въпрос, който отдавна ми се върти в главата – доколко алтернативни са социалните мрежи. Или, казано по друг начин, дали те не следват дневния ред на официалните медии – телевизии, сайтове, вестници, с които иначе не са съгласни.

 

[1] Вж. List of countries and dependencies by number of police officers – https://en.wikipedia.org/wiki/List_of_countries_and_dependencies_by_number_of_police_officers

Avatar

Николай Аретов

Николай Аретов е професор в Института за литература (БАН), главен редактор на издателство „Кралица Маб” и на списание „Литературна мисъл”.