Един роман и един филм в търсене на отговора за Холокост

 

Гардиън публикува наскоро интервю с прочутата актриса Кейт Уинслет. В него тя споменава и за ролята като бившата нацистка Хана Шмид във филма „Четецът“(2008). Направен по романа на Бернхард Шлинк „Четецът”(1995) лентата предизвика световен фурор, а актрисата получава поредния си Оскар. Досега германо-американската продукция е спечелила 26 награди и е била номинирана общо 47 пъти. Очевиден е стремежът на създателите му да потърсят още един възможен отговор за Холокост на поколението, което не е участвало в събитията. По-рано романът, после и филмът, се превърнаха в част от европейския дебат за трагичните взаимоотношения между евреи и неевреи през Вт.св.в

.

                         Българският „Хеликон“ не е част от дебата

Ако потърсите с българската търсачка в гугъл за какво се разказва в „Четецът“, ще останете озадачени. Според анотацията към романа на Бернхард Шлинке става дума за „случайната среща между любознателен професорски син и красивата кондукторка Хана, чиято разлика във възрастта е цели две десетилетия, се превръща в страстна сексуална връзка. Еротичното взаимно завладяване, което се случва напук на всички обстоятелства, си има своята странност“. Дори и най-непредубеденият ще съзре основната пазарна интрига в поведението на „Хеликон“. А тя е в продаването на книгата през намеци за порнография, голи епизоди и непозволен секс между малолетния Майкъл и Хана Шмид. Бегло се споменава как „привлекателната кондукторка Хана по време на Втората световна война е служила в СС и дори е била надзирател в лагер на смъртта.“С други думи, не се бойте, купете, това е любовен роман!

Книгата“Четецът“, както впоследствие и филмът, стъпват на терен, миниран от тежка проблематика и различни интерпретации – гладът и безработицата в следвоенна Германия, какъв е смисълът на Нюрнбергските процеси в Израел в търсенето на справедливост през закона, как живее след травмите днешното еврейство. Любовната тема е неизбежна, но за споменатия европейски дебат за Холокост и нацизма важен акцент е поставен върху наказателното законадателство и извънредните процеси за наказване на виновниците за гибелта на милиони хора.  Литературното и филмовото изкуство в „Четецът“ задават другояче въпроса. Дали тъкмо законът няма да се окаже неподходящ инструмент за произвеждане на справедливост на дела, които са извършени преди много години!  Възниква и въпросът как да се отсъди правосъдие за жертвите, след като правната система на Хитлерова Германия и нейните нюрнбергски закони са развързвали ръцете на расистите? Бързият отговор е – трудно. Историческият отговор е дълъг. Иска се много познаване на контекста.

За ролята си като кондукторка в трамвай и бивша надзирателка в Аушвиц Кейт Уинслет получава най-високо отличие на Филмовата академия

Във филма, който на места надхвърля рамките на великолепния роман на Шлинке, има следния епизод. Студентите по право в среден германски университет, записват специализиран курс върху Холокост и следвоенното правосъдие, разчетено на общата воля за осъждане на това мега престъпление срещу човечеството. Отиват в Израел, за да присъстват в един от Нюрнбергските процеси*. Още през първия ден те се срещат с чудовищните истории за поведението на нацистката администрация в газовите камери, както и с факта, че някои от надзирателите са имали „човешко лице“и са били нелишени от състрадателност. Бъдещите юристи чуват историята за църквата, в която са се подслонили шест надзирателки(между тях е и Хана) и триста еврейки. След края на войната всички те са бягали от „галопиращата смърт“ причинена от бомбардировките на съюзническите войски. Една бомба улучва църквата – убежище, избухва пожар. Бившите лагеристки от Аушвиц искат да излязат навън, но са заключени. Надзирателките не отварят вратите. Жените до една изгарят.

Във филма е заснет изключителен епизод. Той показва състоянието на германското общество през 60-те години, когато внуците започват да искат сметка на дядовците си. Как се е случил нацизма. Кой му се е противопоставял! Има ли невинни! Защо по дяволите, бивши есесовци живеят необезпокоявани в Германия, работят в министерства, съд, прокуратура!

След първите разпити в съдебната зала студентите провеждат обсъждане на видяното и преживяното в съдебната зала. По-радикалните крещят на професора си:“Карате ни да мислим като юристи, а това е абсурдно! Шест жени остават стотици еврейки да изгорят живи в църква! Какво е това! Процесът е заблуда, справедливостта е илюзорна!“

На съдебния процес бившата надзирателка Хана Щмид не разбира вината си

Един измежду студентите е Майкъл. В съда той научава потресаващи неща за любимата му Хана, внезапно изоставила го преди 20 години. Когато я вижда обвинена като надзирателка в Аушвиц, той е потресен. Още повече, че точно Хана Шмид трябвало да избира коя от жените да изпратят в газовите камери. Избирала болнавите, слабите. Чува и такъв детайл: първо ги закарвала в нейната стая да й четат книги…Когато съдията задава въпроса на обвиняемата защо го е правила, съзнавала ли е,че ги изпраща на смърт, Кейт Уинслет/Хана/ отговаря:„Моля? А Вие какво бихте направили тогава?Това беше моята работа“!

Майкъл скрива лицето си с ръце. Не казва нищо по време на обсъждането. Колегата му обаче пита в упор професора по наказателно право на победена във вт.св.в Германия:“Как сте го допуснали! Над 1000 лагери е имало и вие не сте се самоубили, когато сте разбрали това!“

Майкъл (Дейвид Крос) не може да превъзмогне любовта си към Хана. В съдебната зала e потресен за нейното минало

 

Това е същността на европейския дебат. Вината за Холокост, но и за безсилното законодателство. След войната има бързи процеси навсякъде и в страните съюзнички на нацистка Германия. Имало е и в България. Тези извънредни процеси обаче, не са довели до усещане за справедливост. Защо ли?

               Възможният отговор. Пръстенът на Нибелунгите

Нека оставим за малко американския филм по прочутия германски роман „Четецът“. Да се опитаме да си припомним други литературни и кинематографични произведения от последните години тематизиращи Холокост и защо човечеството е допуснало това чудовищно нещо да се случи.

Един друг интересен филм безспорно е „Списъкът на Шиндлер“на Спилбърг. За него е писано много, също стана носител на Оскар. Преди него е филмът „Изборът на Софи“на Алън Пакула. Също със световни награди. Между тях вървят треторазредни филмови произведения, до един осъждащи антисемитизма тогава, по време на разорената от първата св.в.в Германия, но и сега, в благоденстващия свят. Всички тези произведения са дълбоко етични в задачата си – никога повече човечеството да не допусне Холокост. Омразата към евреите обаче избухва отново както в САЩ, така и във „виновната“ за смъртта на 6 милиона евреи Европа. Европа, която създаде специално законодателство срещу расизма, е принудена да прави безброй програми за училищно и университетско образование. Звучи като да е намерен пътят за борба срещу актуалните млади последователи на Адолф Хитлер. Дали обаче този път е намерен?

Да се върнем отново на „Четецът“.

Ралф Файнс(възрастният Майкъл) записва на аудиокасети класически произведения и ги изпраща в затвора

Ключовият сюжет дал и заглавието „Този, който не може да чете“ е неграмотността на Хана. Влюбеният в нея тийнейджър започва да й чете класическа литература – древногръцката „Илиада“, изящния разказ на Антон Павлович Чехов „Дамата с кученцето“, както и останалите задължителни за средното образование книги. Майкъл не подозира съвсем защо тя го кара да прави това. В ресторанта където сервитьор й предлага да си избере от менюто, тя отказва. Предлага на момчето да избере вместо нея. Той вече е сигурен в нейната неграмотност. В съдебната зала 20 години по-късно, тази неграмотност става причина тя да получи най-суровата присъда – доживотен затвор. Съдията й предлага да се подпише, за да сверят почерка й с написания уж от нея доклад на надзирателите, с който изпращат избраните специално от тях еврейки в газовите камери. Хана отказва. Приема цялата вина и отговорност върху себе си.

Майкъл би могъл да даде публичност на информацията си за нея. Че никога не е знаела да чете и следователно, няма как да е написала смъртоносния доклад. Той обаче не го сторва. В следващия четвърт век ще й изпраща в затвора записи на любимите им книги от онова време. Хана постепенно се научава да чете.

През магнетофонните записи четенето за бившата нацистка надзирателка продължава да бъде върховно удоволствие, независимо от болката, ужаса от вината и кошмара на неизречената тайна. Записите на очевидно обичащия я още Майкъл предизвикват катарзис у нея. В края на филмото повествание Хана се самоубива.

В литературно отношение, трагизмът на тази болезнена и шокираща история е в човешките измерения на усещането за лично и съдбовно предопределено. Метафората за четенето, за проглеждането и за любовта въпреки всичко, се преплитат в затрогваща и катарзисна творба. Но метафората на Шинкел/Долдри е нещо повече. Тя структурира по нов начин същността на Третия Райх. Той е олицетворение на морална неграмотност. Буквите са сечиво за четене и писане. Но буквите, четенето са същината на етиката. През словото моралните категории изграждат човека, човечността. Онова, което нацистите причиниха на евреите е възможно само ако по някаква съдбовна историческа причина е променила разума на германското общество. Хитлер даде на същото това общество зловещо причина защо да изтребват другата раса, обявена от него за непълноценна. Пропагандира мита за Нибелунгите, от който произхождат дедите на германците. За по-малко от 10 години(„Моята борба“ излиза през 1925 г.) съчинената от него „приказка“за превъзхождащата арийска нация залага вълна от отказ да се мисли. Горенето на книги, неподходящи за идеологията на Третия Райх, се оказва гибелна в културово отношение. Средният немец и средната немкиня се отказват да четат „неправилна“ литература. Еврейските книги „Светът от вчера“на Стефан Цвайг, творбите на Фройд, както и още десетки заглавия са излишни. Цивилизацията отстъпва крачка назад. От идеологизацията до дехуманизираната простащина на германските селяни и еснафи, има само една крачка.

Връзката между неграмотността на Хана и „моралната неграмотност“ на Третия Райх е постигната по блестящ начин. Един германски писател и един американски режисьор превръщат във въздействащо и широко достъпно това послание, а дебатът за Холокост присвои още един силен аргумент. За него допринася изкуството, разбира се.

*Суверенните държави имат право да се разпореждат с гражданите си както пожелаят и да водят войни, ако се чувстват достатъчно силни за това. С Лондонската харта и Нюрнбергските процеси се слага край на подобно правно разбиране. 

 

 

 

 

 

Хареса ли Ви статията? Ако да, подкрепете нашата кауза за правозащитна журналистика

Юлиана Методиева

Юлиана Методиева е журналист. Главен редактор на в. „1000 дни”. Съосновател на правозащитната организация БХК и главен редактор на нейното издание „Обектив” от 1994 до 2014 г. Автор на социологически изследвания, свързани с медийната свобода, антисемитизма, толерантността и малцинствата. Автор на 3 книги и десетки публикации в различни издания. Сценарист на документалния филм „Те, другите” (режисьор Ани Йотова). Основен спомоществовател на двутомното издание „Депортацията на евреите от Беломорска Тракия, Вардарска Македония и Пирот. 1943“ (автори Румен Аврамов, Надя Данова (2013).