В метрото с дете без куче

Споделете статията:

Едно от най-приятните качества на метрото, които съм открил е шумът. Той, съчетан разбира се със звука на моите слушалки може тотално да ме извади от заобикалящия ме свят и да не дочувам нищо – нито разговори, нито каквото и да е шумолене.

Е – почти нищо. Има някои звуци, които са така силни и изненадващи, че могат да преборят която и да е преграда пред себе си и директно да те извадят от мислите ти. А на върха на пирамидата от звуци разбира се е крещящо в истерия малко дете, което иска нещо.

Знам, че знаете за какво говоря. Виждали сте и сте чували този пронизителен плач. Може би от някое друго дете около вас или от вашето собствено или – нека сме честни – всеки един от нас в определен момент от живота си е ревял на пода и е крещял: „ИСКАМ!!!!“.

И понеже сте запознати с това явление, към него винаги върви съпътстващ, но противоположен по своя характер феномен – отчаяният родител, който се опитва в едно и също време да успокои детето си, да се извини на всички наоколо и да потъне в земята от срам… И ако бях учен сигурно щях да направя скала на тези явления, която да носи моето име и в тази скала колкото по-силен е плачът, толкова по-наведен и отчаян е погледът на родителя.

Но не съм учен. Аз съм обикновен пътник в метрото, който въпреки слушалките си и естествения шум на движещата се мотриса, бе изваден от своите празни мисли онзи ден от едно силно „Искам“.

Вдигнах поглед и го видях – малкото момче, което с две ръце се беше хванало за крака на майка си и вече легнало на пода крещеше. Видях и майка му, чиито поглед изричаше безгласно: Само не отново.

–        МАМО, ИСКАМ ДА СЪМ СКУЧЕН – крещеше детето и това ми прикова вниманието. Видях как и другите хора се обръщат на тази реплика.

–        Тихо, моето момче, вече говорихме за това. Успокой се и вкъщи пак ще говорим – опита майка му да го успокои.

–        СКУЧЕН! СКУЧЕН! СКУЧЕН! СКУЧЕН! – продължаваше да крещи момчето.

Седях и се чудех. Какво ли иска това дете? Как на 2-3 или на колкото беше то, бе решило, че мисията му в живота е да бъде скучно! И в какво се изразяваше това? Може би искаше майка му да му подари малко бюрце и той да стане един чиновник и всеки ден в детската градина, когато пристига, да сяда на бюрцето и от 9 до 5 да подпечатва документи и да ги подрежда в папка. Представих си и как майка му го увещава да правят нещо интересно – да се разходят в планината или да карат колела, а той отговаря, крещейки:
–  МАМО, КОГА ЩЕ РАЗБЕРЕШ! ИСКАМ ДА СЪМ СКУЧЕН!

И даже бях готов като истински наблюдател на семейните отношения и техния израз в публичното пространство да подготвя теория как са се променили професионалните нагласи сред 2-3 годишните в днешно време, но тогава ситуацията се промени.

Защото както сигурно сте наясно, когато  имаме крещящо в истерия дете, понякога нещата могат да се променят драстично. В един момент родителят не издържа и спира да успокоява детето си и просто го смъмря. И бързо настъпва една неловка тишина. И точно това стана в този момент. Майката се намръщи и каза ядосано:

–        Стига си ревал. И не се казва скучен, а куче. Искаш куче. Ама не може.

Във влака се настани мълчание,  детето тихо хлипаше, а майката и всички във вагона набързо погледнаха в краката си. Отново можех да чуя шумът на мотрисата и звукът в слушалките си. Но не слушах. Седях, гледах към майката с детето и едва се сдържах да не се засмея.

Защото моят малък чиновник, който повече от всичко искаше да си работи от 9 до 5 със своите документи, явно е искал нещо друго – искал е куче. И най-вероятно е искал да тича с него по поляните и планините, да си играе и всичко друго, което човек прави, когато има куче.

Мен все още малко ме е страх от кучета, но някак си в този момент ми се прииска и аз да съм като малкото момче. И аз да съм скучен. Каквото и да значи това…

Бързо обаче се сетих за всички грижи, които човек трябва да полага за едно животно и… не, щастлив съм си, да съм безкучен.

Но може би мога да направя нещо – и тук се надявам да ме подкрепите. Според мен е време за една революция в българския език, а в тълковния речник срещу думата скучен да пише вече – щастлив човек, който се забавлява със своя четириног приятел. Поне аз така бих описал всичките си скучни познати.

Шабат шалом на всички вас скучни хора и на всички вас безкучни хора.

Хареса ли Ви статията? Ако да, подкрепете нашата кауза за правозащитна журналистика

Споделете статията: