В очакване на бурките

На 20 април парламентарната група на Патриотичния фронт внесе Законопроект за носенето на облекло, прикриващо или скриващо лицето, добил популярност като „Закона за бурките”. Законопроектът бе представен по време на брифинг в Народното събрание от народния представител и лидер на ВМРО Красимир Каракачанов.

 С 11 гласа „за”, 0 „против” и 3 „въздържал се” и парламентарната комисия по вероизповеданията и правата на човека прие на първо четене законопроекта. Паралелно текстовете на законопроекта бяха разгледани и в Правната комисия, където също минаха на първо четене с 11 гласа „за” и само 3 – „въздържал се” , според Агенция Фокус.

„Завърнаха се пратениците от границата
и казаха, че варвари не съществуват вече.
Сега какво ще стане с нас без варвари?
Та тези хора бяха някакво си разрешение.“

Константинос Кавафис

Такава канонада настана срещу свободата на религията напоследък, че вече по въпроса може да се реагира само в условията на изцяло пасивна партизанска защита и post factum. Още не си казал „А“, нашите законотворци казали „Я“ и на второ четене и дебатът по тези фундаментални въпроси се превръща в нещо като да се опиташ да хванеш влак в движение, преди още да разбереш закъде пътува. Но нямаш избор – законовите влакове отпътуват вече без всякакво разписание, тръгват изневиделица в паническа безредица сякаш над страната е надвиснала национална опасност поне от мащаба на Чернобил, сякаш ИДИЛ и самият дявол са се е отправили насам. Юристите се превърнахме в някакъв военновременен словесен лазарет, действащ колкото да се спази някоя женевска конвенция. Докато нарежем криво-ляво тоя или зашием на верев оня ранен, внасят с носилка още поне три нормативни акта във възможно най-тежко състояние.

Още не е изсъхнало мастилото по въпроса за масираната касетъчна бомбардировка на Кадиев и бившата му оранизация, но не и бивша майка – БСП, защото бивши майки няма, върху Закона за вероизповеданията, тъкмо с изплезен език си протегнал ръкописа си в някоя редакция като агонизиращ маратонски вестоносец, за да изпревариш поне някое второ четене, и ето – чуват се отново мощни взривове откъм Народното събрание, където воеводи, четници и обикновени харамии го вдигат във въздуха със Закона за бурките. А за да е кашата съвсем пълна и военните действия съвсем реални, а не хибридни, Борисов удря едно рамо и прави отвеждащи вниманието маневри като пренасочва флота ни от Черно море към Паго Паго.

И юристи, и неюристи са в неведение. Нещо става, ама не е много ясно какво. Гледат как Каракачанов и Симеонов с поприбрани кореми и изпънати физиономии като опечалени край ковчег шетат от комисия в комисия, от студио в студио, раздават съболезнования и прокобват куп страшни неща, а и се чуват команди като в едно вече обявено военно положение. Народното събрание им козирува като на главнокомандващи при осъществена ядрена атака, строяват се батареи, войниците залягат в пълно бойно снаряжение, ама никой досега нито е видял, нито пък някой е казал откъде идва опасността, къде е точно този враг и откъде се извършва това нападание, което впряга целия държавен отбранителен ресурс. Къде е този ИДИЛ, къде е този дявол? Не се чуват самолети, грохот на вериги, стрелба. Комар да бръмне, ще се чуе. Всичко си изглежда мирно и тихо. Бурките, бурките!, къде шепнешком, къде по-смело се носи от уста на уста. А-а!, казва си чулият това някой, пак после казва: ъ-ъ?, почесвайки се по тила и пита – добре, де, ама като какви са тези бурки? Къде са? Защото, така както цялата политическа класа напрегнато обезпечава националната сигурност, а народът пак е свил уши като гърмян заек в трънка, не се мярка никаква бурка. Тук – бурка, там – бурка – няма. И става малко като при онези древно цивилизационни симпатяги на Кафавис, дето чакали и те бурките, па бурките никакви ги нямало. Защото бурките не се чакат от вчера по нашите земи.

Носи се слух, че окъснели цигани-вретенари видели няколко бурки да се носят като ято фантомни феномени из пазарджишкото поле, но засега никой не потвърждава този разказ, поради което той си остава само едно неправдоподобно твърдение на хора, които, без да се съмняваме, че казват истината, бидейки уплашени от нещо страшно, появило се в група, са взели тази група за ято бурки-фантоми, почти сигурно под влияние на ширещите се подобни слухове и то тъкмо из тоя край. Това нещо, което е уплашило циганите-вретенари и което, забележете, се е случило по сумрак, при падането на нощта, което дори и за начинаещ юрист ще хвърли дебела сянка на съмнение върху достоверността на свидетелските показания, може и да е било ято врани, ниско летящи щъркели или хвърчащи във вятъра черни найлонови торбички от някое сметище, където неизменно, водени от глада и мизерията, се навъртат всякакви цигани.

Като чух за сведението на циганите-вретенари, се сетих за Радичков, който така добре разбира природата, та даже и майчиното мляко на страха, и това колко са му големи очите, че може и за негов баща да мине. Сещам се за едноименната му новела и си викам, абе да не би бай Йордан да ги пуска тия слухове от оня свят, ей така от скука, за да ни гледа после сеира и да се разсейва по този начин в литературния рай? Защото този рай със сигурност не е така забавен като „Бамбука“, „Писателското“, всяка обикновена земна кръчма, а и целокупният литературен живот в страната, та го напъва сигурно да си прави гаргара понякога. Оглеждам се аз веднага да видя някой циганин-вретенар или поне Куче влачи, защото, ако това е работа на бай Йордан, няма как да не се мерне някъде поне Куче влачи, който е запазена марка за очите на страха. Оглеждам се, оглеждам се – няма никакви цигани-вретенари, има само обикновени добре облечени роми от „Факултета“ и други квартали, няма и Куче влачи, а само Каракачанов пак върти заканително очи от телевизора и се прави на Диря нема.

Та, мълчи се по въпроса за заплахата за националната сигурност, и явно с цел опазване на държаваната тайна за ограничаване на паниката сред населението, ни пращат за зелен хайвер с тези бурки. Че какви ще да са тези бурки чак толкова големи и страшни, че да може в тях да се скрие една такава огромна заплаха за националната сигурност, та да уплаши един от  най-смелите народи на планетата, а че да се надигне и народното му събрание като един (без осем на първо четене) срещу нея?! Да имаше поне едно село, една махала да имаше забурчена цялата, че да ходиш да търсиш там ИДИЛ или поне на дявола опашката. Ама – нъц, нема бурки и за лек. Развява се тук-там по някой пош, фередже или най-проста забрадка, ама бурки няма. Но ето – има-няма, властта продължава да ги забранява повсеместно, даже в Стара Загора и в Бургас ги забрани, където направо си признават, че ите чакат бурка да се появи откак свят светува и че надали ще се и появи. А днес в София, а от утре и в други градове чакат само въпросът да се покачи до най-високото национално ниво, поне на това на река Дунав при Козлодуй, да пуснат Закона за бурките да заплува гордо като един нов „Радецки“, за да ги забранят дотолкова повсеместно, че и птичка с бурка или без да не може да прехвръкне. Само дето от този „Радецки“ вместо Ботев ще трябва да се изстъпи я Каракачанов, я Симеонов, я Волен, които, чувам вече поканили да громят заедно опасностите пред националната сигурност, и той може да се изсипе с гол в ръката нож, че да погони някоя национална опасност като студент от НАТФИЗ или служител от френско посолство.

И така, както вече съм убеден, че не в бурката е работата, а в държавната тайна, която е спусната между нас и националната сигурност, започвам наистина да се притеснявам, защото бурки няма, цигани-вретенари няма, Куче влачи, бил, не бил из Пазарджишко, го няма и със сигурност вече е край Радичков край някоя софра в небесния хоремаг, така тази държавна тайна започва да става все по-голяма, очите й започват да се разширяват все повече и по-страшно като на забурчен таласъм, който се опитва с очи като разграден двор да се взре през разградения двор на националната ни сигурност през амбразурите на дяволската си дреха. И колкото по-дълбока става тишината от скрилата се някъде опасност за националната сигурност, самата тя сигурно уплашена здраво от войводите, толкова по-нелеп изглежда шумът от взривовете в Народното събрание подобни на великденски фойерверки в катедрален храм, придружени от нестройни талази на „Тих бял Дунав“, с които се досъсипват крехките кълнове от вяра, свобода и демокрация в тази страна, така както Рашидов и с-ие съсипват всяко нещо, което надигне главица изпод земята – спомен от онази Велика България, на която уж всички се кланяме и не даваме косъм да падне от главата, но която натикваме обратно в земята в бетонен саркофаг. Която може би и сама си потъва там от срам, виждайки това, на което сме я обърнали.

Но ето, по инерция, моят безпомощен и безнадежден словесен лазарет продължава да кърпи и слага системи на ранените и аз и целият, потънал в кърви екип, се молим – Боже на Кавафис, Радичков, Куче влачи и на големите като разграден двор очи на страха, стегни си малко небесните шегобийци, да спрат с тези майтапи на голия ни задник и изпрати вече тези наши мили народни избранници във ваканция, че през това време поне да превържем тежко ранените и да съберем мъртвите от бойното поле на националната сигурност!

Avatar

Атанас Кръстев

Атанас Кръстев е адвокат и работиглавно в областта на конституционното право, човешките права и нестопанските организации. Член е на Международния център за правни и религиозни изследвания при университета Бригъм Йънг, Прово, САЩ, Международната академия за свобода на религията и вярата, Вашингтон, САЩ, основател и член на борда на Европейска фондация за човешки права и толерантност, Лондон, както и на фондация Европейски център по право, разработващи проекти в областта на човешките права.