В очакване на принадлежност: Историите на четири лица без гражданство(2)

 

 

 

Българската неправителствена организация Фондация за достъп до права – ФАР стартира кампания за запознаване на обществото с темата за лицата без гражданство, пребиваващи в България. Организацията представя историите на Инширах, Сагер, Уинфред, Тахер и Христо, които живеят в страна ни от години и нямат статут на граждани в никоя държава по света. Всички те обаче са избрали за живот България и я смятат за своя родина, но за да са пълноправни граждани, имат нужда от съдействието на институциите и от законови промени. България е въвела процедура за признаване на статут на лице без гражданство,  която обаче не осигурява достъп до основни права като правото на  достъп до пазара на труда, здравеопазване и адресна регистрация.

 

 

Инширах | Гинеколог

 

ИСТОРИЯТА

Инширах е родом от Палестина, на 57 години. Завършва образованието си като гинеколог в България преди около 30 години, след което се връща в Газа и започва работа като акушер-гинеколог в най-голямата болница там. Постепенно гради кариера на изключително уважаван и авторитетен гинеколог в Палестина, а с времето става и началник на цялото отделение в болницата.

Както много палестинци, Инширах е без гражданство. Политическата ситуация и усещането за несигурност и страх в Газа я принуждават през 2018 година да се завърне отново в България. Прави този съзнателен избор, защото чувства страната ни като своя втора родина. Тук тя и семейството ѝ кандидатстват за международна закрила. Започва наново от нулата, но със силното желание да предаде опита си на местните медицински специалисти и да упражнява професията си пълноправно. Като търсеща закрила, тя има право да работи, докато трае процедурата по разглеждане на молбата й, но среща недоверие сред работодателите заради статута й.  След дълги месеци търсене на работа и с помощта на ФАР и ВКБООН, сега Инширах дава дежурства като акушер-гинеколог в софийска болница, а децата й учат български език. Най-голямата й мечта е тя и децата й да водят достоен и нормален живот в България и да са полезни на българското общество.

 

ЗАЩО СТАТУТ НА БЕЖАНЕЦ

Инширах избира да кандидатства като бежанец, а не за статут на лице без гражданство. Причината за това е, че за разлика от търсещите закрила по Закона за убежището и бежанците, хората, подали молби за статут на лице без гражданство по Закона за чужденците в Република България (ЗЧРБ), по време на процедурата по разглеждане на молбата им, нямат право да учат, да работят, да бъдат здравно осигурени и изобщо да получат макар и временно разрешение да останат на българска територия легално.  Именно поради това е нужно да се въведат съответните промени в ЗЧРБ и правилника към него, така че хората без гражданство у нас в процедура да имат основни човешки права и да не бъдат третирани като нелегални имигранти.

 

Уинфред/Математик

 

“Искам да дам таланта, който имам, но не мога да го дам, защото съм блокиран”

Уинфред живее в България от 1980 година насам, без прекъсване. Причината да дойде тук е образованието – завършил е Техническия университет в София, с идеята да се завърне в Танзания, където го очаквали в компанията, изпратила го да се образова. Загубил е танзанийското си гражданство поради сложна политическа ситуация в страна през 80-те години и факта, че не е роден танзаниец, а малавиец, но за последното няма официална регистрация на раждането му в Република Малави. Няма държава, в която може да бъде върнат.

Уинфред притежава огромен капацитет като математик, но липсата на статут го спира да упражнява професията си, която чувства като призвание. Мечтата на Уинфред е да преподава математика на деца, за да предава знанието си на младите поколения. “Аз искам да дам това, което имам, но не мога да го дам, защото съм блокиран”, казва той.

Животът на човек без гражданство изправя Уинфред пред немислими предизвикателства за оцеляване. Невъзможността да изкарва прехраната си легално го тласка да направи опит за фалшифициране на парични знаци, което го отвежда в затвора и усложнява още повече ситуацията му. Също така, както много хора без гражданство, той е задържан в Специалните домове за временно настаняване на чужденци (СДВНЧ) общо пет пъти от 1998 г. насам. Последният път е от 15 март до 25 април 2019 г. в СДВНЧ-Бусманци. Там получава животозастрашаващ сърдечен пристъп и е хоспитализиран по спешност първо в болницата на МВР, а след това в Пирогов. В болницата му връчват заповед, че го “освобождават”.

Днес животът на Уинфред е посветен на борбата за намиране на средства за животоподдържащите лекарства, които ежедневно трябва да приема. Както и самият той казва, законът го „блокира“, защото достъпът му до здравеопазване е ограничен. Дори и да получи статут на лице без гражданство, Законът за здравното осигуряване не му дава възможността да бъде здравно осигурен.

Уинфред е пример за човешкия потенциал, който България пропуска да използва, като не дава документи и право на легално пребиваване на хора, които са реално интегрирани и искат да живеят тук. От една страна, държавата пропилява професионален капацитет, а от друга – един човек, който така или иначе ще остане в България, все още няма достъп до достоен живот.

 

Тахер – 18-годишен

 

Тахер е палестински бежанец от Сирия и е на 18 години. Като много палестинци, и той е човек без гражданство. Тахер и семейството му пристигат в България по програма за релокиране на бежанци. Пет месеца след пристигането им в нашата страна, Тахер и семейството му получават статут на бежанци, който им дава правото да учат и да работят.

Тахер приравнява училищната си степен на образование като ходи на вечерно училище. Той усилено учи български език и има както желание, така и правна възможност да работи и да се развива професионално в България в сферата на информационните технологии.

 

Тахер харесва българския език. Казва, че обича България и иска един ден да е български гражданин. Мечтата му е да учи в Техническия университет и да работи като IT специалист.

Тахер има шанс и възможност да направи така, че, поглеждайки назад след време, да има чувството и опита на достойно живян живот. В България.

 

Сагър | Лекар

 

ИСТОРИЯТА

Преди да дойде в България, Сагър я вижда като страна за предизвикателства, нови възможности и ново знание. Той идва от Кувейт от стабилно и уважавано семейство, но е роден без гражданство и без документи за самоличност. Това се дължи на обстоятелството, че в Кувейт гражданството се предава само по бащина линия, а бащата, дядото и другите предци на Сагър по мъжка линия са без гражданство. Майката на Сагър няма право да му предаде кувейтското си гражданство. В България Сагър влиза с ганайски паспорт, който родителите му закупуват от ганайско представителство в Кувейт, когато Сагър е непълнолетен. У нас Сагър завършва Медицина в Медицинския университет в София и живее тук вече 12 години. Затова се чувства пълноценен и пълноправен български гражданин. Съвсем естествено, мечтата му е да има право законно да пребивава на българска територия, за да води нормален живот и да е в служба на хората. Когато обаче срокът на ганайския му паспорт изтича, той не успява да го поднови и остава незаконно пребиваващ у нас.

 

ПРОЦЕДУРАТА

През септември 2018г. Сагър решава да се възползва от новата процедура за предоставяне на статут на лице без гражданство в България и подава молба. На 3 януари 2019 г., когато се явява в Дирекция “Миграция” да провери движението по молбата си за статут на лице без гражданство, Сагър е задържан внезапно и без допълнителни обяснения. Отведен е в центъра за задържане на нелегално пребиваващи имигранти в Бусманци, където престоява до 15.02.2019 г. Сагър намира условията на центъра нечовешки и по неговите думи за по-лоши от това, което е чувал за затворите. Това, че е в процедура по разглеждане на молбата му за статут на лице без гражданство не му гарантира право легално да пребивава в страната. Така хората без гражданство като Сагър попадат в един омагьосан кръг, в който биват задържани като нелегални имигранти, защото не разполагат с документи, а  документи липсват, защото са лица без гражданство.

Освобождаването на Сагър от центъра за задържане на незаконни имигранти се случва с правната помощ на ФАР, но и към този момент Сагър не е получил статут. През август 2019г. Дирекция „Миграция“ отказва статут на лице без гражданство на Сагър поради това, че е влязъл в България с ганайски паспорт, който се оказва неистински. Сега Сагър обжалва отказа в съда. Дори обаче и да получи статут на лице без гражданство, Сагър отново няма да има право да работи на трудов договор, защото българският закон в сегашния си вид не дава това право. Правната борба на един лекар в България и чакането за възможност да бъде полезен на обществото продължават.

 

Хареса ли Ви статията? Ако да, подкрепете нашата кауза за правозащитна журналистика
Avatar

Валерия Иларева

Валерия Иларева е специалист по бежанско и миграционно право. Тя е адвокат, който повече от 15 години предоставя правна помощ на уязвими чужденци. Тя има докторска степен и е ръководител на Фондация за достъп до права – ФАР.