В огледалото на ценностите

Едно от клишетата, повтаряни в публичното пространство през последните месеци, е, че в България не бива да приемаме бежанци от арабския свят, защото те имат твърде различни ценности и представи за живота от нашите. Масово разпространените стереотипи за „арабите“ са негативни: те бият жените си, принуждават ги да носят бурки, подкрепят многоженството, религиозни фанатици са, мръсни и мързеливи, мамят на дребно и едро. И хал хабер си нямат от демокрация, а напротив, изповядват авторитарни ценности.

А ние, българите, сме точно обратното на това – чисти, спретнати, трудолюбиви, верни на съпрузите си, религиозни, ама не много, а само по Коледа и Великден, и когато се ръсим със „свещена вода“ от Плиска. Демократи сме par excellence.

Изследване, проведено в Берлин сред бежанци от арабските страни, дава малко по-детайлна информация за споделяните от тях ценности и нагласи. Проучването е направено през юни и юли 2016 година от Висшето училище за медии, комуникация и икономика в Берлин и беше представено миналия понеделник пред журналисти. То не е представително, анкетирани са пряко 445 души, кандидатствали за убежище.

Според резултатите от това изследване, преобладаващата част от търсещите закрила подкрепя идеята, че демокрацията е най-добрата форма на управление. 84% подържат свободното изразяване на мнение и свободата на журналистическия изказ. 87% смятат, че изповядването на религия е лично решение на индивида. Консумацията на алкохол (65%), бракът между християни и мюсюлмани (60%) и промяната на религиозната принадлежност (52%) се одобряват от по-голямата част от анкетираните. Равнопоставеността на половете се подържа от 77% от участвалите в анкетата мъже и от 81% от анкетираните жени. 77% от жените и 73% от мъжете биха работили под ръководството на жена. Тези резултати са далеч от всякаква сензация. Може би затова и не приковаха вниманието на българските медии.

В същото време обаче голяма част от анкетираните подкрепят твърдения, които издават авторитарни нагласи. Тезата, че държавата се управлява най-добре от лидер със силна ръка, се поддържа от 64% от участвалите в изследването. 64% изразяват подкрепа за употребата на насилие, когато това се налага за запазване на социалния ред. Традиционно-патриархални са разбиранията на около 48% от анкетираните – за тях извънбрачният секс е грях, като одобрението на тази теза, дори и при младите във възрастовата група на 16 – 25 годишните, е сравнително високо – 40%. 43% от анкетираните отхвърлят съжителството в една кооперация с гей-двойка, а 24% не биха искали да живеят в съседство и със студентска комуна (Wohngemeinschaft, WG). 18% отричат дори възможността да бъдат съседи с германска двойка, която не е сключила брак. 64% биха приели да живеят в близост до германско многодетно семейство, 41% – до африканско семейство. Но едва 26% биха живели в съседство с еврейско семейство от Израел, 14% категорично не биха желали да направят това, а 60% биха били безразлични.

Толкова ли сме различни?

Съществуват ли разлики, но и сходства, в споделяните от нас ценности? Какви са те? И колко са значими? Отговор на тези въпроси можем да намерим в няколко вече проведени изследвания на ценностите. Строго академичната им съпоставимост е трудна, поради различната методика, време на провеждане и начин на конструиране на извадките. Но данните са достатъчни за няколко публицистични щриха.

През проведеното 2008 г. Европейско изследване на ценностите 82,8% от анкетираните българи изразяват подкрепа за демокрацията като форма на социално управление. Но по отношение на желанието за съжителство и българите имат своите резерви – 20% не биха искали да живеят с хора от друга раса, а 17,8% – с имигранти и чужди работници. 44,6% подържат тезата, че България трябва да постави строг лимит на броя на чужденците от по-малко развити страни, които могат да имигрират, а 8,3% дори да забрани на чужденци да живеят в страната. Българите са по-толерантни към съжителството без брак, но и у нас 20,3% не го приемат. Сред качествата, които трябва да бъдат поощрявани при възпитанието на децата, около 20,3% назовават религиозната вяра, а 19,7% послушанието. А търдението “Гейовете и лесбийките са свободни да живеят, както желаят“ се отхвърля в една или друга степен от 23% от анкетираните.1

Самоопределящите се като православни християни българи считат извънбрачната връзка за „напълно неоправдана“ (57,5%). 53,5% от тях отхвърлят провеждането на научни експерименти върху човешки ембриони, а 48,5% – хомосексуалността. Абортът не се приема от 25,1% от православните християни, разводът – от 18,5%, а изкуственото оплождане инвитро – от 9,3%.2

Българските жени са de jure равнопоставени на мъжете, но de facto са особено непривилигеровани по отношение на разпределението на личното време. Въпреки почти равното си участие в трудовия процес, жените в България са много по-ангажирани с грижата за деца и внуци, както и с домакинската работа, като с това отговарят на съществуващите ценностни представи за ролята на жената3.

Разлики има, но те не са там, където ги търсим

Разлики в ценностните нагласи между „европейците“ и „бежанците“ със сигурност съществуват. Но те съвсем не са там, където ги търсим. Ако стереотипното мислене работи с етнически и религиозни категории (напр. „мюсюлманите са фанатици“, „арабите са сексисти“ и т.н.), то социално-диференциращият прочит на изследванията фокусира върху други категории – населено място на произход, респ. местожителство, образование, доход, професия, възраст и пол. Той търси ценностни различия в рамките на самите етнически и религиозни групи, а не ги приема като монолитно цяло.4

Социалните и образователни различия сред мюсюлманите са големи, подоходните – също. Да обясняваме нагласите и действията на бежанците, мислейки ги единствено чрез категориите „мюсюлмани“ и „араби“ е толкова нелепо, колкото и да търсим общ знаменател между софийско 27 годишно юпи и Мариола от Дуранкулак. Емпирично доказан резултат от десетки изследвания е, че социално-демографските фактори (възраст, образование, доход) по-силно определят споделяните ценности, отколкото етническата и националната принадлежност. По-високо образованите се идентифицират по правило с по-либерални ценности.

Когато говорим за „арабски” и за “споделяни от бежанците“ ценности, ние сякаш ги мислим за генетично предзададени и неотделими от съответните индивиди. Вероятно забравяме, че те не са вродени, а биват възпроизвеждани и променяни в процеса на възпитание и образование. И че самите ценностни представи търпят промени, а тези промени се задават в голяма степен от средата, в която човек се движи (“ценностен конформизъм“). Ако искаме ценностите, които споделяме, да намират широко разпространение, нека си припомним, че образователните политики, които провеждаме, до голяма степен определят нагласите на подрастващите.

И все пак,

обезпокоителни ли са резултатите от берлинското изследване?

Един от изводите, отбелязани в доклада, е, че бежанците твърде много си приличат по отношение на споделяните ценности със симпатизантите на крайно-дясната партия „Алтернатива за Германия“. Каква ирония – тези, които най-много отхвърлят бежанците, споделят сходни визии за света по отношение на правата на жените, сексуалното самоопределение, половите роли и значението на религията.

Въпреки че ценностите са променливи, няма гаранция, че те ще се променят по начина, по който бихме желали. И че обществата, в които живеем, или пък мигрантите, които се заселват в тях, ще стават все по-либерални в ценностно отношение. Съществуват немалко примери за ценностно капсулиране на мигрантски диаспори и за възпроизвеждане на традиционни ценностни модели5. А какво бихме желали, също е предмет на обществени дискусии – дори в нашите отворени общества няма консенсус по всички ценностни дилеми на съвремието ни. Разединението в британското общество по отношение на Brexit, както и съвсем не слабата подкрепа за президентската кандидатура на Доналд Тръмп в Америка, показват колко големи могат да бъдат ценностните различия дори и в „утвърдените западни демокрации“.

В един свят на засилен глобален обмен и на проникване на различия – виртуални и реални – ценностното многообразие е и ще продължава да бъде ключово предизвикателство. Обезпокоителен не е ценностният плурализъм сам по себе си. Обезпокоително е, когато той трябва да се гарантира в едно застаряващо общество с нарастващи образователни проблеми и не много висок среден доход. В такива условия тенденциите за фокусиране върху запазването на утвърдените ценности и на отхвърляне на новото, на възприемането му като заплаха ще нарастват. С това ще нараства и нетърпимостта към различията.

Много по-обезпокоително от ценностното многообразие обаче е липсата му. Само в една диктатура всички (твърдят, че) споделят едни и същи ценности. Едно общество живее от плурализма на гледни точки и ценности. Но те трябва да са в рамките на демократичния конституционен ред, базиран върху общочовешкото право на живот, достойнство, признание, хуманно третиране. Антидемократичните, антисистемни и антихуманни „ценности“ са истинската заплаха за нашите общества. Независимо дали са споделяни от „бежанци“ и „араби“ или от „коренни европейци“.

1 Резултатът е от Европейското социално изследване от 2010 г., обработка на данните Светла Енчева, цит. по http://svetlaen.blogspot.de/2011/11/15-20.html.

2 Резултатите са от Европейското изследване на ценностите от 2008 г., обработка на данните Теодора Карамелска, цит. по http://dveri.bg/component/com_content/Itemid,100789/catid,67/id,9114/view,article/.

3 Вж. European Institute for Gender Equality: Gender Statistics Database, In: http://eige.europa.eu/gender-statistics/dgs/browse/ta

4 Точно този подход е залегнал в основите на клъстерните анализи на ценностите, провеждани от Sinus Sociovision, вж. http://www.sinus-institut.de/sinus-loesungen/sinus-milieus-deutschland/.

5 Вж. напр. Изследване на университета Мюнстер и института “Емнид Билефелд” от 2016 г.: “Интеграцията и религията от гледната точка на мигрантите от Турция”, в: https://www.uni-muenster.de/Religion-und-Politik/aktuelles/2016/jun/PM_Integration_und_Religion_aus_Sicht_Tuerkeistaemmiger.html

Хареса ли Ви статията? Ако да, подкрепете нашата кауза за правозащитна журналистика
Avatar

Марина Лякова

Марина Лякова е доктор по социология, заместник-директор на Института за трансдисциплинарни социални изследвания в Карлсруе (Германия). Преподава "Миграционни изследвания" и "Социални изследвания на пола" в Образователния университет в Карлсруе. Изследователските й интереси са в областта на миграцията, малцинствата и човешките права.