Вълнения с шахматен кон в асансьора

Ден 1, Сутрин, на път за работа:

Влизам в асансьора и полу-машинално натискам копчето. Още много ми се спи, а и седмицата едва започва. В главата ми се върти всичко, което трябва да свърша за тези дни. И тогава го видях – бял шахматен кон от стар комплект, какъвто и аз имах преди, стои на бутона за помощ при авария. Усмихвам се и за миг почвам да мисля какъв човек би си  забравил коня в асансьора и как ли се ядосва в момента, когато конят му липсва. С тези мисли стигам до първия етаж и се отправям към всички задачи, които ме чакат

Ден 1, Вечер, прибиране от работа

Влизам в асансьора и – изненада – конят е още там и продължава да ме гледа от същото място. Явно човекът, който си го е забравил тук, още не се е присетил, че е с един кон по-малко. Шахматната фигурка ме привлича и искам да направя нещо с нея. Взимам коня и го обръщам. Да гледа не към вратата, а към огледалото. Доволен се прибирам у дома и бързо забравям за случката.

Ден 2, Сутрин, на път за работа:

Влизам в асансьора и изненада – конят продължава да е там, но е обърнат. И отново гледа към мен. Сега стана интересно – казвам си и го обръщам отново да гледа към огледалото. Въодушевен от започналата игра, се отправям към задачите си.

Ден 2, Вечер, на връщане от работа:

Цял ден съм изключително разсеян. С каквото и да се захвана, все мисля за коня в асансьора и за това дали ще е обърнат като се прибера. Или човекът, който го е забравил, най-после ще си го върне в комплекта. Най-после е време за тъгване и аз направо летя към вкъщи и към асансьора. Стигам и… конят е там. Отново обърнат. Отново гледа към мен. Без да се засислям, го обръщам пак в посока на огледалото.

Същата вечер не мога да заспя от вълнение. Вкаран съм в уникален, мой си, шах двубой. Изведнъж в главата си съм стар гросмайстор, който играе по пощата шах с отдавна забравен приятел. И дълго обмислям всеки ход, а играта продължава с години. Само че вместо с 32 фигури, тук играехме с един кон, на който просто му се сменяше посоката. И все пак беше вълнуващо. Нямах търпение да дойде сутринта  и да бъде отново „ мой ход“.

Ден 3, сутрин, на път за работа:

Влизам в асансьора и дори преди да натисна копчето се присягам към коня, който отново е обърнат и гледа къ мен. И този път има изненада. Конят не помръдва. Залепен е със силно лепило и ако се опитам да го изтръгна, може би ще счупя бутона за помощ. Шах. Не знам какво да правя. Как да отговоря на този неочакван ход…. Загрижен и умислен се отправям към задачите си.

Ден 3, Вечер, на връщане от работа:

Цял ден мислех и вече знам как да отговоря на моя противник. Като не мога да обърна коня, мога поне да го разкрася. Затова на път за вкъщи, спрях през един магазин за козметика и казах на продавачката:

–        Искам едно червило да си купя. Какъвто и да е цвят. Стига да е евтино – и добавих бързо заради странния й поглед – за една приятелка е.

Продавачката ме изгледа странно, сякаш знаеше, че я лъжа. Но как да й обясня, че всъщност ми трябва червило за бял кон. И че това е част от най-епичната шахматна битка, за която сте чували. Не знам на кое от двете щеше да повярва. И макар да ме гледаше странно, ми продаде едно червило и аз въоръжен се отправих към вкъщи. А много скоро след това залепеният кон се сдоби с ярко червени устни. Шах на теб, уважаеми противнико.

Ден 4, Сутрин, на път за работа:

Влязох в асансьора и засиях. Конят беше почистен от червилото, но нямаше нищо, което да беше променено или направено, което значеше, че моят противник е преминал в защита и аз взимам надмощие. Имах и цял ден, за да измисля следващия си ход с коня. Доволен се отправих към задачите си.

Ден 4 Вечер, на връщане от работа:

Имах чудесна идея какво да причиня на бялото конче. Бях му подготвил специална маска от ластик и салфетка… Нямах търпение да му я сложа. Но, стигайки у дома, пред мен се изправи неочакван проблем. Пред асансьора стоеше друг човек и явно нямаше да се возя сам. Нямаше как да си позволя да правя неща на кончето, ако друг ме гледа. За радост, живея на последния етаж и щях да имам възможност да направя това, което искам след като човекът слезне. Попитах го:

–        За къде сте? – попитах

–        За седмия етаж, а вие:

–        За осмия! – отвърнах

Той ме погледна някак разочаровано и се качихме в асансьора. Застанахме лице в лице и ту поглеждахме един към друг, ту към кончето. Аз държах моята маска за кон в джоба, а той също държеше ръцете си в джобовете. И така гледайки се и гледайки коня, започнахме да се изкачваме нагоре

И тогава осъзнах. Срещу мен стоеше моят противник и в джоба му се криеше следващият му ход. А той отдавна ме беше разконспирирал и знаеше, че и аз готвя нещо. Така и  стояхме, гледайки се като в дуел на стар уестърн с едното око един към друг, а с другото към скъпоценния ни кон.

Асансьорът спря на седмия етаж и остави човека. Аз му кимнах. Резултат днес беше равен – пат, днес нямаше победител, но от утре партията ни шах с един единствен кон щеше да се възстанови отново с пълна сила.

А дотогава имам достатъчно време, за да обмисля тактиката и стратегията си, така че да спечеля веднъж завинаги този шахматен дуел. А и в същото време да ви предложа – ако някой има нужда от евтино червило, почти неупотребявано (само от един бял кон на средна възраст), моля да ми пише.

А иначе ви пожелавам един прекрасен Шабат и винаги да сте поне един ход пред останалите.

Шабат Шалом

Хареса ли Ви статията? Ако да, подкрепете нашата кауза за правозащитна журналистика