Въпреки новото законодателство и огромния финансов ресурс в домовете за възрастни има насилие, бой с пръчки

Споделете статията:

 

Края на 2020 г. – време за равносметка за една трудна и необичайна година, в която се случиха много неща, които сякаш няма нужда да бъдат припомняни. Защото живяхме с тях, страдахме и се надявахме, възмущавахме се, страхувахме се и се опитвахме да бъдем по-добри… Covid-19, протести, ваксини и конспирации, онлайн училище, маски, зелени коридори.. сякаш всичко се въртеше около тези понятия и сякаш някои теми останаха далече от стеснения фокус на общественото внимание. Някак остана встрани от злободневните теми факта, че социалните институции станаха още по-затворени и скрити от очите на обществото. Те влязоха в новините основно с информацията за масови заразявания с Covid-19, а от това, че научихме за проблема нищо не последва.

Декември дойде с новината за един силно критичен доклад на Комитета против изтезанията (КПИ) за положението в българските психиатрични болници и големи социални институции. За това какво констатира Комитета в психиатричните болници разказахме тук. Днес искаме да ви разкажем за социалните институции и положението в тях. А то не е добро.

Институциите, казва докладът, са изоставени от държавата. Там цари

насилие, бой с пръчки, връзване с вериги, изолация, неприемлива хигиена, хаотичност, унижения.

И всичко това, въпреки новото ни законодателство, огромния финансов ресурс, употребен за реформа, множество докладвани „успехи”.

КПИ отбелязва факта, че през месец юли 2020 г. в България влезе в сила нов закон, който регулира редица сектора на социалните услуги. Става въпрос за Закона за социалните услуги (влязъл в сила на 1.07.2020 г.). Той урежда планирането, осигуряването, ползването, финансиране, качеството и контрола на качеството, както и мониторинга на социалните услуги. Създадена е нова Агенция за качество на социалните услуги. По смисъла на закона, тя би следвало да е независима и да следи (както се подразбира от наименованието и), за

качеството и ефективността на всички социални услуги.

 В доклада си КПИ отбелязва тези законодателни промени като положителни, но приканва българските власти да предоставят информация за извършените дейности по мониторинг от тази Агенция и за планираните през 2021 г. такива. Зад това приканване, за мен прозира известно недоверие.

Дали Агенцията за качеството на социалните услуги е на път да постигне целта си? Простете ми личния коментар, но не мога да не изразя съмнение. Ето кратка хронология на Агенцията: Създаването и е предвидено преди почти половин година със Закона за социалните услуги. Устройственият и правилник е приет през август 2020 г. и влязъл в сила от 1.09.2020 г. (достъпен е тук). На 15.09.2020 г. е назначен нейния директор (виж тук). На сайта на Агенцията (тук) не са публикувани никакви данни, които да ни ориентират относно каквато и да е дейност по мониторинг и контрол. Не са публикувани и планове за бъдеща дейност. В новина, публикувана от БНР, се споменава проверка, направена в дома в Куделин. Но защо тази проверка дублира проверката на Инспектората при Агенцията за социално подпомагане (виж по-долу) и защо се прави едва след като КПИ установи нечовешки и унизителни условия е трудно да дори да се предположи.

Агенцията, впрочем, наред с другото, отговаря за издаване на лицензии и събиране на такси. И струва ми е, поне за сега, че зад гръмкото и обещаващо промяна наименование, е

твърде възможно да се крие една безполезна бюрократична структура, която предстои да валидира и докладва поредните „успехи” на родната ни социална политика.

 А колкото до независимостта, обещана в закона… Е, Агенцията е администрация на Министерството на труда и социалната политика (МТСП).

 Ако МТСП вярваше, че в социалната политика има нещо сбъркано, мислите ли, че Комитетът против изтезанията щеше да има повод да напише доклада, за който говорим?

Простете ми за риторичния въпрос.

И така, да се върнем да констатациите в доклада.

През 2020 г. делегация на КПИ посещава социални институции за хора с увреждания в Куделин и Самуил (които са профилирани за хора с интелектуални затруднения), както и тази в Говежда (която е профилирана за хора с психо-социални затруднения). Комитетът констатира, че

 нито една от тези институции не е в списъка на институциите за социално подпомагане, които българските власти планират да затворят до 2022 г.

Припомняме, че Планът за действие за изпълнение на Националната стратегия за дългосрочна грижа 2018-2025 предвижда, че 9 от големите институции за възрастни, тези с най-лоши условия, ще бъдат закрити до 2022 г. Следователно, институциите, за които ще стане въпрос не са в онези „топ 9” най-лоши места в страната ни, в които хора с увреждания биват настанявани. Моля ви, запомнете го, докато четете следващите редове.

И така, нека опитаме да се потопим в атмосферата на тези институции, които държавата е преценила като достатъчно добри, та да не бърза със закриването им.

 Дом за възрастни с психични разстройства в с. Говежда

Това е отдалечена от света социална институция. Намира се в северо-западната част на България, на около 5 км от границата със Сърбия. Разположен е на голяма площ в малка долина, между хълмовете до рекичка, на около 1 км от малкото село Говежда и на 30 км югозападно от град Монтана. Намира се в сграда,, която някога е била пионерски лагер. За периода от 1991 до 2002 г., е била изоставена, а през октомври 2002 г. там е била открита социалната институция. Довършена е през 2003 г. При посещението си, КПИ намира там 67 пълнолетни мъже, като капацитета е 70.  Повечето от хората настанени там имат поставена диагноза „шизофрения”.

Дом за възрастни с умствена изостаналост с. Куделин.

Това е още една отдалечена от света институция. Разположена е един от най-отдалечените „ъгли” – на около 1 км от границата с Румъния и на 2 км от границата със Сърбия, на около 30 км. От Видин. Институцията е открита през 1961 г. Преди това там се е намирал … граничен пункт. Към момента на посещението, капацитета на дома е бил 110 души, като реално настанени там са били 101 пълнолетни мъже. Независимо от профила си, институцията е приютила и мъже с психиатрична диагноза.

Дом за възрастни с умствена изостаналост с. Самуил.

Институцията се намира в края на селото, на около 18 км. От гр. Разград. Сградата, в която се помещава е била клиника, която е трансформирана в дом през 1964 г. Капацитетът е 86 души, изцяло запълнен, като там са настанени 76 мъже и 10 жени.

Както повечето институции, и тези са с намален през годините капацитет. Хората, които са били с леки форми на увреждания, са настанени в центрове за настаняване от семеен тип (които разкриват същите белези на институционална култура, независимо от по-малкия брой настанени лица и обичайно сравнително по-добрите битови условия). Независимо от критиките към тези по-малки форми на институционална грижа, не може да не отбележим факта, че в големите институции постепенно са останали хората с по-тежки увреждания, които са принудени да живеят в изключително тежки условия. Този факт разкрива

очевидно дискриминационно отношение на властта към хората с по-тежки увреждания.

И в трите посетени институции, делегацията се натъква на редица заслужаващи доверие твърдения за това, че

персоналът крещи на потребителите.

Физическото насилие, както изглежда, е норма в този тип институции за „грижа”.

 Насилието включва и бой с дървени пръчки. Потребителите на дома в Куделин например, описали пред делегацията начина на упражняване на насилието и „инструмента”. Дървени пръчки, напълно отговарящи на това описание били намерени в кабинетите на персонала. Същото било споделено и от потребителите в Самуил, където пък пръчки били намерени дори в кабинети на медицински сестри и логопед. Изгледа, че

насилието има характера на епидемия в този тип институции –

широко разпространено е и очевидно властите не успяват да се справят с него.

Комитетът многократно е отправял предупреждения към държавата да предприеме мерки за преустановяване на насилието, но

очевидно напредък не е налице.

 Наред с изложеното, Комитетът изразява сериозна загриженост за установени практики на физическа имобилизация (връзване) на потребителите.  Установено е, че някои потребители са били

връзвани за пейка или към легло в изолатор с помощта на метални вериги, заключени с катинари.

 Комитетът подчертава, че практиките на изолация и имобилизация са забранени в подобен род институции, според националното законодателство, те продължават да се практикуват. Освен горните практики, установено е връзване на хора за тръби, заключване в стаи и т.н.

Комитетът констатира също, че хаотичната среда, в която потребителите живеят създава условия за насилие между самите потребители. Въпреки, че сериозни инциденти са рядкост, средата създава условия както за конфликти, спречквания, сбивания, така и условия за сексуално насилие.

Хигиената на някои места е определена като неприемлива.

Програмите за рехабилитация са бедни или липсват, няма програми, които да подготвят живеещите в тези институции за независим живот.

Самото настаняване в този тип институции буди тревога. Още през 2016 г. в Закона за социалното подпомагане са въведени промени, които забраняват произволното настаняване в институции. Въпреки това, предвидените мерки не са дали ефект. Комитетът изразява безпокойство и относно факта, че повечето хора, настанени в тези институции са лишени от дееспособност, т.е., поставени са под запрещение. Мярката сама по себе си

не създава възможност за защита на правата на хората с увреждания и те лесно стават жертви на злоупотреби

Воден от находките си, Комитетът препоръчва на властите да преразгледат процедурата за подбор на персонала в подобни институции, както и подходите към първоначалното и текущото обучение. Също така, препоръчва се да се подхожда с особено внимание към въпросите, свързани с подкрепата и супервизията на персонала в домовете, като се предприемат мерки за осигуряване на текущо консултиране на членовете на персонала и предприемане на мерки за предотвратяване на професионалното прегаряне.  От друга страна, Комитетът препоръчва властите да предприемат подходящи мерки, които да дадат ясно послание на работещите в подобни институции, че всички форми на злоупотреба с потребителите на социалните услуги, включително обиди, е абсолютно неприемливо и ще бъдат строго санкционирани от съответните органи.

 Освен това, комитетът призовава българските власти да гарантират, че всичко, което може да  бъдат използвано за причиняване на насилие или заплаха за живеещите в институциите, е било отстранено от всяка институция в България (пръчки, вериги и т.н).

Препоръките са насочени също така към подобряване на условията на живот, предотвратяване на насилието, разследване, предотвратяване на изолацията, произволното настаняване и всяка форма на злоупотреба. Комитетът също така препоръчва мерки, свързани с промени в института на настойничеството и попечителството и предприемане на всякакви мерки, гарантиращи запазване на достойнството на хората с увреждания.

Българските власти са уведомили Комитета за това, че през септември представители на Инспектората при Агенцията за социално подпомагане са посетили домовете и са предоставили информацията за находките на Комитета на Главна прокуратура. Комитетът е изискал да узнае какви са крайните изводи на прокуратурата, след като такива бъдат налични.

В заключение, КПИ посочва в доклада си, че според делегацията след 2017 г.

държавата „фактически е изоставила” домовете за възрастни, като се наблюдава тотален провал в осигуряване за тези особено уязвими хора  необходимия човешкия контакт, комфорт, грижи и помощ, гарантиране на достойнството, което заслужават.

Комитетът отбелязва, че подходът на българските власти е предимно елементарното осигуряване на храна на хора с увреждания и покрив над главата им, което е

крайно недостатъчно и очевидно трябва спешно да се преразгледа.

След 4.12.2020 г., когато докладът стана публичен, в медиите се появиха опровержения от работещи в тези институции, твърдения, че условията всъщност са добри. В същото време беше обявено, че институциите ще бъдат спешно закрити.

Реакциите, всъщност бяха обичайните. Отричане, спешно „замитане” на проблема и обещания за „поправяне”. Това поведение на властите не е от сега. То е

част от културата, която прави възможна подмяната на грижата с изтезание,ппротакането на намирането на същински решения. Този тип реакции водят до следващ цикъл на панически, лишени от рационални и обмислени (особено от гледна точка на отделната личност, пострадала от изтезание във въпросните социални институции) действия, които приключват в нови сгради, в които се възцарява

все същата атмосфера на унижение, изолация и потъпкване на човешкото достойнство.

И понеже се намираме в Коледно-Новогодишно време, в което вярваме в доброто и позитивната промяна, нека все пак си пожелаем през Новата година,

да видим неща, които не сме виждали до сега:

 Институциите да бъдат затворени наистина, а хората с увреждания да получат шанс за истински живот в общността, за възстановяване и компенсация за преживените страдания;

Прокуратурата, обявила, че започва разследване, този път да намери виновни и то не просто между членовете на персонала (които понякога също са жертви на безчовечна политика, така, както са жертви и потребителите на институциите), а там, където се вземат решенията, там, където европейските средства се насочват към изграждането на по-малки институции, вместо към осигуряване на условия за независимо живеене на хората с увреждания;

Хората, преминали през потъпкване на достойнството им, изолация, връзване, бой, обиди, с други думи- през нечовешко и унизително отношение, през изтезания, да получат достъп до правосъдие и справедлив и безпристрастен съд ще постанови да бъдат обезщетени за това, което са преживели;

Хората, които полагат грижи за други хора, да получат признание – морално и материално и ще се гордеят с работата си, защото ще виждат как помагат на уязвими хора, минали през нещо тежко, да стъпят на краката си и да получат нов шанс…

Агенциите да престанат да са бюрократични структури, а да вършат това, за което са създадени с устрем и категоричност, каквато не сме си представяли, че е възможна.

Запрещението да бъде отменено и най-после Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания да се превърне в жив и действен инструмент в родната ни действителност, а хората, чиито права брани, да се наслаждават на правата си, както никога до сега.

Да си пожелаем всичко това. И да запретнем ръкави, за да свършим това, което е във властта на всеки от нас, там където се намира,

за да изградим един по-справедлив, мирен и свободен от изтезания и унижения свят, за всички, без разлика от пол, раса, увреждане, здравословно състояние!

 Щастлива Нова година!

Статията е изготвена с техническата подкрепа на Таня Петкова, самозастъпник

 

Хареса ли Ви статията? Ако да, подкрепете нашата кауза за правозащитна журналистика

Споделете статията:
Avatar

Анета Генова

Анета Генова е адвокат. Правен консултант на Validity Foundation. Работи по случаи, свързани с защита на права на хора с психо-социални и интелектуални затруднения, както и с жертви на домашно насилие. Работи по изследователски проекти, свързани с тези теми, както и с теми за защита правата на децата. Работила е в Български Хелзинкски комитет, както и в сътрудничество с Фондация "ПУЛС" - гр. Перник. Била е съдия.