Ердоган, светът и България

Вечерта на 14 юли се прибрах в къщи от работа и по навик включих телевизора. Телевизорът обикновено е настроен на каналите CNN или MSNBC и аз бегло следя новините, докато приготвям вечеря. Тази вечер новините бяха различни: говореха за Турция, за случващ се преврат и за установено военно положение. Репортажите бяха предимно от Истанбул – град, в който имам близки приятели – и се излъчваха на живо. Зарязвайки всякакви планове за вечеря, аз останах пред телевизора да следя положението със свито, но и развълнувано сърце. В Турция беше към два часа след полунощ и повечето хора спяха. Родителите и роднините ми отвъд границата, в България, също спяха. Инстинктивно изпитах желание да се свържа с роднини и приятели, за да разбера какво се случва от първа ръка, но според новините интернетът в Турция беше прекъснат (пък аз осъществявам всичката си комуникация по интернет, чрез Skype, Viber и Messenger), но щяха да събщят по новините за всяко ново развитие. Продължих да гледам репортажите до късно през нощта. Когато най-после стана ясно, че правителството на Реджеп Таийп Ердоган отново е взело контрол над управлението на страната, си легнах със смесено чувство на облекчение и разочарование. Облекчението дойде от факта, че – поне засега – в Турция нямаше да има гражданска война, като се има предвид хаосът и кръвопролитията в съседна Сирия. Разочарованието се породи от страха, че Ердоган ще засили деспотичния си контрол над страната в ущърб на безценната и крехка демокрация, завещана на турците от Мустафа Кемал Ататюрк.

Както продължиха да повтарят американските коментаторите през цялата нощ на 14 срещу 15 юли 2016 г., неуспешният опит за преврат в Турция показа, че политическата стабилност на страната, както и развиващото се положение в нея, е извънредно важно за Съединените щати, за света и за стабилността на България.

Турция буквално е на предната линия на световната борба с тероризма. Ако Турция, подобно на Сирия, се поддаде на гражданска война, то т.нар. “Ислямска държава” ще разшири действията си на голяма част от територията на страната и ще може директно да атакува Европейския съюз. В такъв един сценарий, България и Гърция ще трябва изцяло да поемат защитата на външната граница на Европейския съюз, а нито едната, нито другата държава са готови да поемат една такава колосална задача. Ако Турция потъне в хаос, не само терористичните атаки на Европейска територия от страна на Ислямска държава ще нараснат неимоверно, но и вълната от бежанци ще стане неудържима. Ще се справи ли разединена Европа с такава ситуация политически и икономически? Почти сигурно е, че няма да успее, поне на първо време. За България колабирането на Турция би произвело национална катастрофа, за Европейския съюз – още по-дълбока политическа и икономическа криза, за Съединените щати – нова политическа заплаха, а за света – още по-голяма несигурност. Затова е важно Турция да остане стабилна. Съединените щати знаят това и на 15 юли президентът Обама нямаше друг избор, освен да призове за съхраняване на правителството на Ердоган като конституционно избрано. Съединените щати не можеха да си позволят да подкрепят т.нар. “превратаджии” срещу демократично избран президент, дори този президент да се опитва да установи авторитарно и религиозно управление в Турция, против всички принципи на Ататюрк за правова и светска държава.

Турция е и остава единствената истинска демокрация в ислямския свят, дори когато след преврата Реджеп Таийп Ердоган стана отговорен за уволнението на хиляди държавни служители, за арестуването на интелектуалци и военни и за малтретирането на затворници. Според Амнести Интернешънъл, най-малко 260 бе броят на убитите и над 2000 – броят на пострадалите вследствие от събитията през нощта на 14 срещу 15 юли. В следващите няколко дни Ердоган затвори 131 медии и издателства, арестува поне 89 журналисти, задържа над 15 хиляди “заподозрени” в участие в преврата, уволни 45 хиляди служители, включително полицаи, съдии и прокурори, затвори над хиляда частни училища и учебни институции, улесни изтезаването на задържани, които са бити и дори изнасилвани.[1] Веднага след като възстанови контрола си над страната, Ердоган въведе извънредно положение с Турция, при което ефективно си присвои правото да взема еднолични решения за управлението на държавата без участието на Парламента. С една дума, Ердоган се превърна в диктатор, който погна явни и мними врагове, в разрез на Конституцията на Република Турция. Обаче президентът трябва да помни, че Турция все още е демократична страна, защото твърде много турци обичат и дълбоко почитат принципите на Ататюрк за правова и светска държава, в която жените имат същите права като мъжете, наред с много други права. В нощта на събитията, Съединените щати подкрепиха правителството на Ердоган именно защото то бе демократично избрано и защото, което е по-важно, те не могат да си представят катастрофалните последици, които биха настъпили, ако Турция потъне в хаос. Те не харесват Ердоган и управлението му, особено на фона на масовата чистка, която последва след опита за преврат, но те знаят и това, че в Турция ще има нови избори, на които Едоган ще бъде “съден,” “обвинен” и евентуално “отстранен.” В нощта на опита за преврат турците не искаха да се превърнат във втора Сирия (или Ирак) и знаеха, че мирният път към демокрацията е по-добрият вариант от гражданската война. Те вярваха и продължават да вярват, че демокрацията ще възтържествува по мирен начин и за това дори и опозицията в Турция се обяви против преврата. С една дума, турската демокрация бе временно пожертвана в името на регионалната и глобална политическа стабилност и всички, които подкрепиха правителството на Ердоган, бяха наясно с това.

Турция е жизнено важна за региона, за света и за България в борбата с глобалния тероризъм. През лятото на 2007 г. взех автобус от Истанбул за София, след като бях летяла директно от Чикаго до Истанбул с цел да направя дисертационни проучвания в България (вече бях направила такива в Турция). Пристигнахме на българо-турската граница към полунощ, където бяхме спрени от турските митничари. Бяхме накарани да извадим целия си багаж, да отворим всички куфари и бяхме подложени на най-обстойния и мъчителен “обиск” на който някога съм ставала свидетел. Отворихме куфарите си в локви вода, на асфалта, защото валеше и всички нервно зачакахме реда си за проверка (по-точно, претърсване) на багажа и паспортите. Така минаха няколко напрегнати часа, преди да можем да продължим към България, която бе станала член на Европейския съюз едва преди няколко месеца. Останах приятно изненадана, когато преминаването на българската граница приключи само за няколко минути, след кратка проверка на документите (но не и на багажа) и ние можахме да продължим за София. Тази бързина ме накара да се почувствам горда от страната си—България, вече “европейска” държава. Оттогава насетне обаче осъзнах нещо много важно: тогава, както и сега, Турция стриктно изпълняваше поети отговорности за съхраняването на международната сигурност, включително и опазване на външната граница на Европейския съюз. Затова всеки пътник, автобус и кола, които преминаваха границата, бяха обстойно проверявани. Същата стриктна проверка вървеше и на летище Ататюрк. Всеки, който лети директно до Съединените щати, е подробно разпитван и проверяван, дори самите американските граждани. Тези проверки, които продължават и сега, се базират на двустранни споразумения между Турция и Европа, от една страна, и между Турция и Съединените щати, от друга (Съединените щати имат такива споразумения и с много други държави). Тези процедури на сигурността са предназначени да предотвратят международни терористични и криминални престъпления и турците са особено старателни и ефективни в това отношение. Като си припомних колко трудно преминахме турската граница и колко бързо българската през 2007, ми стана ясно защо Европа разчита на ефективността на турците митничари да пазят границата. Турската полиция и армия са традиционно мощни и играят жизненоважна роля в опазването на международната сигурност. Следователно, ако Турция потъне в хаос, България и Гърция първи ще изпаднат в политическа нестабилност и по-дълбока икономическа криза, които ще се разпространят по цяла Европа. Съединените щати, от своя страна, ще трябва да могат да се правят с нова вълна на тероризъм, а борбата с “Ислямската държава” дори сега е много трудна. Ясно е едно: политически стабилна Турция е гарант за стабилни Балкани и в рамките на нестабилността в Близкия изток. Тази критична необходимост за политическа стабилност в момента обаче няма да отнеме стремежа на турците към демокрацията на Ататюрк.

[1] Amnesty International, https://www.amnesty.org/en/countries/europe-and-central-asia/turkey/.

Avatar

Фатме Мюхтар

Фатме Мюхтар-Мей е завършила „Човешки права“ в Централно-европейския университет в Будапеща, след което работи в БХК като изследовател по човешките права. През 2005 г. тя се премества в Съединените щати, където получава докторат и в момента работи като продуцент редактор на Journal of Economic Issue към Арканзаския щатски университет. Тя е автор на книгата, „Идентичност, национализъм и културно наследство под обсада,“ издадена на английски от Брил през 2014 г.