Възходът на крайно десните медии в Европа като част от транснационална политическа мобилизация

 

Д-р Юлия Роне е специалист по политически и социални науки.  Нейният доклад е върху крайно десните медии в Германия, Италия и Обединеното Кралство. Докладът е изнесен на конференцията “Политика  срещу омразата. Картография на фашизоидните движения в Европа и България”. В него тя предложи и  важна критика към дискусиите за „фалшивите новини“, които доминират медийното пространство напоследък, особено когато става въпрос за алтернативни медии онлайн.

 

Като цяло идеята за алтернативните медии, за Интернет като демократизираща сила, е идея, която беше много силна в левите среди през 1990-те и първото десетилетие на новия век. Мнозина прогресивни изследователи вярваха че Интернет ще позволи да се разбие монополът на мейнстрийм медиите и да се чуят повече гласове, да се организират социални движения. Това, което наблюдаваме през последните години, обаче, е ясно изразено изземване и овладяване на алтернативните медии от крайно десни играчи и в много по-малка степен – крайно леви или радикално леви.

Един от основните проблеми, когато говорим за алтернативни крайно десни медии онлайн, е опитът на Европейската комисия да дефинира проблема като дезинформация. Изборите за Европейския парламент минаха и както предполагам, много от вас знаят, имаше много големи страхове, че тези избори ще бъдат манипулирани, че ще има руска дезинформация, която ще навлезе и ще промени тотално резултатите. И, разбира се, имаше серия от акции, предприети от Европейския съюз, както и отделни държави, да се справят с това. Планът на Европейската комисия за действие срещу дезинформацията беше една от мерките, взети срещу подобно развитие на ситуацията. Проблемът е, че подобен подход, който се фокусира върху дезинформацията, деполитизира и екстернализира явления, които са силно политически и често имат и национален, местен характер. Какво имам предвид?

 

В много интересна статия на Poynter, озаглавена “Eвропейският съюз иска да подкрепи факт чекърите, но те не са сигурни, че го искат“, двамата автори цитират Антонио Таджани, който казва че “Европа е обект на атака.”, сякаш защитата на Европа е дълг на обединените факт-чекъри.Все по-често чуваме и тезата, че референдумът за Брекзит се е развил по този конкретен начин, по който се разви, заради “фалшиви новини” онлайн. Това звучи интуитивно приемливо за повечето от нас поради масовата медийна истерия около случая. Но този аргумент е дълбоко неубедителен поради ред причини.

 

Защо? Първо, ако се замислим кой произвеждаше фалшиви новини в дебата за Брекзит, това много често бяха мейнстрийм политиците на английския establishment, като Борис Джонсън, Mайкъл Гоув и прочие. Това не беше руска дезинформация, това си беше домашно отгледана консервативна мисъл, свързана с определени интереси и идеология, включително борбата с по-строги финансови регулации от страна на Европейския съюз. Второ, напоследък, има свръх фокус към Интернет пространството, към социалните медии, но пропускаме важната роля на мейнстрийм медиите. Когато четох книгата на Крейг Оливър (директор на комуникациите на Дейвид Камерън) за Брекзит кампаниите, ми направи впечатление, че медията, което той обвиняваше най-много, и то за нейния опит да бъде безпристрастна, беше БиБиСи. Което беше забележително. Това е книга писана през 2017-та. Едва по-късно излезе филма за Брекзит с Бенедикт Къмбърбеч и прочие, в който тази книга вече бе преразгледана и фокусът беше насочен към Интернет средата. Така че трябва да имаме по-цялостна и по-комплексна представа за това какво се случва. Когато говорим за фалшиви новини онлайн, особено в контекста на „руска дезинформация“, не обръщаме достатъчно внимание на ролята на домашните политици за създаването на дезинформация и на ролята на националните традиционни медии.

 

Какви са другите ключови проблеми с фокуса върху фалшиви новини и дезинформация, когато говорим за алтернативни медии? В презентацията, както виждате, цитирам различни статии, включително изследвания на Брендан Найхан и на автори от Института на Ройтерс за Журналистика, но най-просто казано – консумацията на фалшиви новини е концентрирана сред 10-те процента американци с най-консервативна медийна диета, които са отговорни за 6 от 10 посещения на подобен тип сайтове. Но дори в тази група, хората отварят и други новини. Сайтове с „фалшиви новини“ достигат до максимум 3.5 процента от населението в Италия и Франция, например. Много от тези сайтове достигат до по-малко от 1 процент от населението в тези страни. Това, в което сайтовете с „фалшива информация“ са наистина забележителни и бих казала уникални, е броят интеракции, които генерират във Фейсбук. Тоест понякога единични публикации от тези сайтове, генерират толкова интеракции, колкото новини от мейнстрийм медиите. Но това са отделни новини. Когато става дума за сайтовете като цяло и до колко хора достигат, т.е. каква е аудиторията им, значението на този тип новини е било силно надценено. Освен това, остава неясно до каква степен „фалшивите новини“ могат да повлияят върху изборния процес. Няма никакви изследвания все още, които показват, че четенето на фалшива новина влияе върху вашия вот. Главно защото хората, които ги четат, обикновено вече знаят как ще гласуват.

 

И все пак основният проблем с дискурса около „фалшивите новини“ според мен е опитът за деполитизирането и екстернализацията на силно политически, и често домашни,  проблеми. Това, което наблюдавахме около тези европейски избори, всъщност беше едно завръщане на реториката на Студената война. Но маскирана като грижа за акуратността. Основното послание беше, че има дезинформация, която идва от Русия, за да поквари по някакъв начин нашите избори. Такъв тип подход екстернализира заплахата – врагът е отвън и той ни пуска отвън съобщения, които ни покваряват. Но този тип подход е и деполитизиран – за тези „покваряващи демокрацията“ съобщения се твърди преди всичко, че са неакуратни. Максимумът, когато трябва да се дефинира тяхното съдържание, е, че са срещу Европа. Но ситуацията е по-комплексна, и тези алтернативни сайтове са всъщност силно политически и политизирани. Като българи със спомени от времената на социализма, можем да видим иронията в това че “Voice of America” проверява в момента руски новини. А най-отявленият крайно десен уебсайт в Европа се казва “Voice of Europe”, което е прекрасен пример за тролене в действие. Същевременно, отвъд външното влияние, има много силна крайно дясна мобилизация в Европа, движена от местни политически фигури и играчи.

 

Опитът да претендираме, че информацията в алтернативните сайтове не е политическа, и не става дума за политически въпрос, а е въпрос на точност при предаване на информацията, е наивен и контрапродуктивен. Не става дума просто, и дори главно, за дезинформация и фалшиви новини.Това, което наблюдаваме, е възход на крайно десните медии, като част от едно транснационално движение с много силни местни мобилизационни мрежи.

 

С тeзи първоначални, но важни, уговорки, минавам и към моето конкретно изследване. Анализирала съм по три медии в Германия, Италия и Обединеното Кралство, които са били определени от факт чекъри и/или журналисти като медии, които публикуват фалшиви новини. Реших да анализирам не конкретни публикации, а цялостното съдържание на тези медии за период от една седмица. Свалих всички новини и материали и анализирах 30 процента от тях. Медиите, които избрах в Германия, бяха: Epoch Times, Journalistenwatch, Politically Incorrect News, всяка една от които беше определена като „фалшива“ в списъци на факт чекъри. В Англия разгледах Westmonster, Order-order и Politically Incorrect News. В Италия VoxNews, Il Primato Nazionale и Secolo D’Italia.

 

Това, което открих, е че тези медии са всъщност, в по-голямата част от публикациите си, доста точни, като основната им характеристика всъщност е, че са крайно десни. Ако погледнем, например, Epoch Times, виждаме ососбено интересен случай. Epoch Times е финансиран от китайското движение Фалун Гонг, като в Германия тази медия е направила ситуационна коалиция с дясното крило на консерваторите. Тази медия е много любопитна, защото тя има договор с германската Прес асоциация и почти всичките ѝ източници са от там. Тоест виждаме огромно количество новини за времето, спорт, и прочие, много разнообразни теми, като от време на време има вмъкнати коментари от крайни консерватори.

 

Ситуацията е много различна, когато разгледаме друга медия – Journalistenwatch. Важно е да подчертаем, че между тези медии има големи разлики. Има силна вариация сред самите крайно десни медии. Journalistenwatch се фокусират върху много по-малко на брой теми от Epoch Times. За сметка на това имат по-разнообразни източници. Особено показателна е рубриката Дневникът на Ангела. В тази рубрика Journalistenwatch изброяват престъпления, които са се случили в Германия, всеки ден. Дават изключително точно източниците на своята информация, като често вземат информация от полицейския портал. Проблемът, разбира се, е в подбора на темите. Проблемът с този сайт не е, че не е точен, а че избира теми изключително целенасочено. От всички престъпления, които са се случили, Journalistenwatch обикновено избират престъпленията, извършени от имигранти, с особен фокус върху сексуални престъпления – изнасилвания. Има и много силна критика на левите движения, което според мен е също интересен факт. И той показва че макар ние да използваме общи понятия като „популизъм“ и да се чудим как да дефинираме ляво и дясно, самите актьори, самите журналисти, които пишат в тези медии, имат много ясна политическа програма. Критиката на лявото в икономически аспект, но и на културните политики на лявото е много важен компонент в този тип крайно десни сайтове.

 

От италианските медии, които съм анализирала, бих искала да се спра върху VoxNews. Отново крайно дясна медия. Забележителното е, че тя има собствен факт-чекинг инструмент, който посочва източниците на новините. Подборът на теми, върху които се концентрират, е отново изключително тенденциозен, предразсъдъчен, подкрепящ каузите на крайната десница. Тази илюстрация е особено показателна – в долния десен ъгъл виждате петиция срещу глобалния пакт за миграцията на ООН. Тези сайтове действат като организационна платформа, на която крайната  десница се мобилизира, създават се петиции, има информация за събития във Фейсбук. Често има и crowd funding. Неща, които всички ние сме изследвали като репертоар на гражданското общество, или на лявото. Това вече не е така. Крайно дясното изземва тези репертоари по един много успешен и тревожен начин. На тази графика виждате основните теми на VoxNews: имиграция, престъпления, критика на лявото и мултикултурализма, успех на крайно дясното.

 

Друг важен елемент, на който бих искала да обърна внимание е следният. На този слайд виждате истинска новина за изнасилване на италианска жена от имигрант. Новината е публикувана от VoxNews. Проблемът тук е снимката. Тъй като тези сайтове нямат достатъчно ресурси, те много често използват stock photos. Тоест снимки, които могат да се намерят безплатно онлайн. И тук виждаме тенденциозност при избора на снимка – жертвата е била възрастна жена, пълнолетна. Избраната снимка към новината е на дете. Така възмущението се засилва още повече и се стимулира гняв.

 

Последното нещо, което бих искала да покажа преди заключението – Voice of Europe. Това е сайт, който има амбицията да обединява всички крайно десни сайтове в Европа. Аз съм го класифицирала като транснационален, международен, но всъщност той се намира в Холандия. Това е сайт, който събира информация от всички крайно десни успехи в Европа на едно място. На тази графика виждате, че основните теми са имиграция и престъпност, почти винаги заедно, но друга важна тема за за този сайт е и успехът  на крайната десница. Виждаме Виктор Орбан, Матео Салвини, това беше и сайтът, който по неизвестни за мен причини промотираше Веселин Марешки. Този сайт е особено интересен също заради иронията в неговото име – Voice of Europe – име, което заиграва с Voice of America. Сайтът Voice of Europe е всъщност силно против Европейския съюз.

 

В заключение, първото, което искам да подчертая, е, че националните политици и медии играят важна роля във възхода на крайната десница. В Италия, например, една от медиите, която нямах време да коментирам днес, Il Primato Nazionale, е медия на Casa Pound. Casa Pound e фашистко движение отдолу, което скуотва сгради, организира събития, тоест то напълно копира и изземва репертоара на лявото. Това е местно движение, много силно, и то има голяма местна публика и подкрепа от местни медии. Тоест антиевропейските движения не могат да бъдат обяснявани само като привнесени отвън. Второ нещо –  има транснационална координация между крайно-десните медии. Крайно десните медии са свързани помежду си. И тъй като нямат много пари, за да произвеждат съдържание, те препечатват съдържание едни от други. Виждаме ясно транснационалната връзка, доколкото е лесно да се проследи кой кого цитира. Трето, често местните, локални медии стават източници на информация – нещо, което е изключително интересно и все още неизследвано. Нормални регионални и градски медии се превръщат в източник на информация за крайно дясното, особено в немскоезичния контекст, но също и в Италия. Трябва да се изследва точният механизъм как се случва това.

 

Да обобщим. Когато говорим за алтернативни медии в контекста на европейските избори, трябва да оставим настрана дискурса за „фалшивите новини“ и да анализираме по-внимателно политическия характер на тези медии. Не става въпрос просто за бъркотия, за неточности и за липса на професионализъм. Това, което наблюдаваме, е по-скоро реполитизация и политическа мобилизация, движена от  „алтернативни“ крайно-десни сайтове. Крайно лявото е много по-слабо в момента и с много по-малка степен на транснационална координация, но това е тема за друга презентация.