Вдъхновението Илиана

 

Запознах се с Илиана покрай работата си в детски център Angel Steps в София. Тя беше част от екип млади професионалисти, които се грижат за деца със специални образователни потребности (СОП). Винаги усмихната, общителна и очевидно влюбена в конете (съдейки по калъфката на телефона й), за мен беше удоволствие да гледам как играе с моето 2-годишно момиче. Едиственото по-особено, което бях забелязала за нея, бе лек говорен дефект.

Една седмица, Илиана отсъстваше, но аз реших че просто е в отпуска. Като се върна, с изненада научих, че е била в Абу Даби, за да представи България в Световните Спешъл Олимпикс Игри. Дори донесе снимка с президента Румен Радев, който е посрещнал отбора. Илиана спечели 3 медала за България от това първенство. Оказа се, че това съвсем не е първото й световно състезание, от което се връща с медали! Историята на Илиана е вдъхновение за мен и за всички, които са я чували.

Т.М.

 

Здравей, представи се.

Казвам се Илиана Кирилова Цветанова на 26 години от град София.

От кога се занимаваш с конна езда? Какво те привлече в този спорт? 

Преди 10 години една приятелка ме заведе на конната база на Хан Аспарух. От тогава обичам конетe – може би защото са много общителни и много добри.

Какъв състезателен опит имаш?

Аз съм част от Спешъл Олимпийкс отбора на България по конна езда и вече съм участвала в две Световни Спешъл Олимпикс Игри: 2015 в Лос Анджелис и 2019 в Абу Даби.

 

Разкажи за пътуването до Лос Анджелис.

На 21 юли 2015г. заминахме с целия Спешъл Олимпикс отбор за Лос Анжелис и бяхме там две седмици. Изкарахме си страхотно. Участвах с конна езда в три дисциплини и спечелих три медала – 2 сребърни и 1 бронзов.

Бях много развълнувана, притеснена и щастлива от това, че се срещнах с много нови хора от други националности и видях много интересни  неща. Имахме среща с българи, които живеят там, и те ни направиха страхотно парти последната вечер. Заминах от България много притеснена от това, че излизах в чужбина сама за първи път и участвах в състезание от такъв мащаб, но след първото състезание вече бях по-спокойна.

Сигурно толкова вълнуващо е и участието ти в Дубай!

На 08 март 2019г. заминахме за Дубай заедно с целия Спешъл олимпикс отбор на България, където прекарахме два дена в 5-звезден хотел и имахме възможност да разгледаме града. 

След това заминахме за Абу Даби, където беше откриването на световните летни игри – страхотен спектакъл. Организацията беше много добра. Имаше много състезатели от много дръжави. 

В моята дисципилина – конна езда – първото състезание беше точно на Тодоров ден. То беше по паркур и там взех златен медал. Направо  не можех да повярвам! Бях много щастлива, развълнувана и горда от себе си, че представих добре България и треньора си Стоица Аргилашки. 

На второто състезание – по английска езда – спечелих сребърен медал. Третият ми медал – сребро – беше от обездката.

Много съм благодарна на Стоица Аргилашки затова, че ми позволи да тренирам безвъзмездно в конна база Ниеса, че съм част от спешъл олимпикс отбора и че ме допуснаха за втори път да участвам в световните игри.

 

Поздравления! Две световни игри, 6 медала! Това е страхотно постижение. С какво друго се занимаваш? 

През 2018г. работих в център за деца, който е седалище на фондация за работа с деца със специални образователни потребности “Ангелски деца”/Angel Steps/. Бях по програма младежка заетост от бюрото по труд. Помагах в работата с децата, посрещах ги, участвах в заниманията с тях, водех ги до тоалетна и ги предавах на родителите. 

Tова беше много различно за мен и работата беше малко натоварваща, защото те са деца, които не могат да говорят. Но в последствие започнах да разбирам какво искат. Мисля, че ми беше полезна тази работа, а и колективът беше страхотен.

Ти самата си израстнала като дете със специални образователни потребности (СОП). Разкажи за диагнозата, с която си родена. Знам, че си минала през много трудности. Как се чувстваш сега? 

Родена съм с Детска церебрална парализа и съм имала много операции в живота си. В момента съм с двустранно увреден слух и със сменена тазобедрена става. 

Завърших масово училище с ресурсен център в гр. София. Минала съм през много перипети, но успях да завърша, за което съм много благодарна на моите ресурсни учители и на родителите ми. Чувствам се добре.

Какво плануваш за бъдещето си? С какво искаш да се занимаваш? За какво мечтаеш?

За сега искам да ходя на езда и плуване, да помагам в конюшната и да си намеря работа, но все още не знам каква.

 

Успех! Сигурна съм, че ще се справиш с всичко, което си поставиш за цел. 

 

Хареса ли Ви статията? Ако да, подкрепете нашата кауза за правозащитна журналистика
Avatar

Таня Димитрова

Таня Димитрова е ветеран от Американската армия, където е работила като медицински санитар в Корея и асистент по кардиология в Германия. Завършила е Университета в Бъркли и е била преподавател по биология и наука за околната среда в гимназия в Тексас. Понастоящем издава Научно Списание за Деца и се грижи за 2 годишната си дъщеря.