Венелин Стойчев: За хората и нишките (5 принципа на социалната интеграция в Полша)

Напоследък  у нас идеята за успешна и устойчива интеграция изглежда все по-утопична. Независимо дали говорим за малцинства, бежанци, хора с увреждания. Прошепваните някога под сурдинка опасения, че пълноценна интеграция е невъзможна в последните години се превърнаха в масови скандирания. Така те лесно припознаха своите глашатаи на политическата трибуна, които ги легитимират и официализират за предизборна (зло)употреба. Днес все по-тревожно се задава въпросът колко фатална грешка направи Европа с милозливото си отношение към имигрантите. Политиките за социална и икономическа интеграция не възпитават ли обществени паразити, които вечно да вегетират на социални помощи? Кое е по-опасно за психическото и физическото здраве на децата ни – дали да са в една и съща класна стая с имигранти, с ученици в инвалидни колички, с хиперактивни приятели или пък с деца, отглеждани от хомосексуална двойка?

В този текст Венелин Стойчев споделя личните си впечатления от провежданите интеграционни политики в Бялисток (Полша). Не защото там интеграцията на „различните” върви по мед и масло. А защото петте принципа на интеграцията чрез „общностна триангулация” могат да ни подтикнат да преосмислим ситуацията у нас, предизвикателствата, пред които сме изправени и каузите, които си заслужава да отстояваме.

 

 

Първо, независим живот

Парадигмата за „независим живот” е доминираща при провеждането на интеграционни политики в Полша. Това означава, че водещ е социалният модел за интеграция на „различните”, а не медицинският. Ето защо всички инициативи за социална и трудова интеграция и реинтеграция целят да развият личността на хората от „целевите групи”, да подпомогнат тяхната еманципация, да възпитават ценности, да развиват социални умения, да преподават знания, които да позволят на представителите на уязвими общности да носят сами отговорност, да вземат решения, да управляват живота си.

Персоналът на Затвора за рецидивисти в Бялисток много добре познава признаците на „институционализация” на затворниците – привикване към средата в затвора, страх от външния свят и асоциираните с него поемане на отговорност, вземане на решения, търсене на смисъл. Директорът на затвора споделя, че преди години затворници масово са извършвали демонстративни престъпления през първите седмици, след излежаването на присъдите си, защото са изпитвали панически страх от свободата и са търсили пристан на спасение обратно в познатата среда на килиите. Днес със затворниците активно работят психолози, духовници и социални работници, които вярват, че целта на затвора не е да накаже някакви провинили се хора, а да изгради мостове, които да върнат тези хора в обществото като пълноценни и отговорни граждани.

 

 

Философията за „независим живот” споделят и служителите в центровете за принудително настаняване на малолетни лица с криминални прояви. Младежите в тези центрове обикновено са изпратени с присъда от Специализирания съд за децата и семействата заради кражби, грабежи, изнасилвания, злоупотреба с наркотици и алкохол, проституция.

Славомир Моцидловски е директор на Младежкия център за образование и реадаптация в Гонядз. Той споделя, че неговите „питомци” обикновено постъпват в центъра с много ниско самочувствие, депресия, суицидни нагласи, внезапни изблици на гняв и агресия. Ето защо в центъра работят по различни програми за развитие на личностните качества на младежите, за вяра в собствените сили, по-високо самочувствие, концентрация, овладяване на емоциите и поемане на отговорност. Една от тези програми включва уроци по жонглиране с топки, обръчи, бухалки. Г-н Моцидловски споделя, че само за два-три месеца по 15-20 мин. упражнения по жонглиране на ден помагат на младежите да контролират емоциите си, да подобрят концентрацията си и да повишат оценките си в училище. Програмата се оказва толкова успешна, че през последните години прераства в огнено шоу, при което младежите от центъра обикалят страната и представят пред публика номера със запалени обръчи, въжета и бухалки. Моцидловски вярва, че страстта към жонглирането, ездата, акробатиката и танците помага на „различните” младежи да преодолеят страховете си и да се подготвят за водене на независим живот обратно в общността.

 

Принципите за независим живот се следват и в Образователния център във Василков, където са настанени девойки с криминални прояви и от различен етнически произход, социален статус, националност. Малгоржата Ярчевска, директор на центъра, споделя, че програмата цели постепенното еманципиране на девойките от институцията – в началото те учат и живеят в сградата на центъра, а в края на програмата вече могат да наемат самостоятелно квартири в общността, да посещават образователни курсове в други населени места, за работят за по няколко часа в организации, които сами са си избрали.

Ярчевска разказва, че някои от възпитаничките постъпват в центъра бременни или с малки деца. Но това не е проблем нито за тях, нито за техните съквартирантки, защото концепцията за независим живот набляга на поемането на отговорност. Малгоржата Ярчевска е убедена, че Образователният център във Василков разполага с всички условия за отглеждане на бебета и при една адекватна подкрепа от страна на персонала на центъра, бременността, раждането, грижата за бебето могат много да помогнат малолетната майка да се развие като личност и да се научи да носи отговорност за себе си и за най-близките си.

 

Второ, интеграция в общността

Спонтанната резистентност към „различните” не се проявява само и единствено у нас. Директорът на Бежанския център в Бялисток разказва за протести на родители, когато преди години децата на бежанци започват да посещават масовото училище. Жители на Рожанисток са искали закриване на центъра, когато са научили, че там се обучават и момичета, които преди са проституирали.

Ето защо в Бялисток се обръща специално внимание и се разработват програми за взаимодействие с местните общности и за приемане на „различните”. Марта Чуманюк от Православния център ЕЛЕОС, който работи с деца от уязвими социални групи, разказва, че пътят към приемането преминава през взаимно опознаване, през разбиране, „поставяне в обувките” на другия. ЕЛЕОС редовно организира срещи с местната общност, на които се обсъждат проблемите на квартала и се търсят решения. Доброволци от ЕЛЕОС инициират и участват в различни кампании в общността. Макар и центърът да е православен, Марта Чуманюк набляга на факта, че ЕЛЕОС работи не само с деца от православни семейства, но също така и с католици, мюсюлмани, атеисти, защото различието възпитава и обогатява всички.

Пиарите на затвора за рецидивисти в Бялисток смятат, че информацията, прозрачната работа, откритостта са основни стъпки към изграждането на взаимно доверие между местните общности и дисциплинарните институции. Ето защо затворът организира редовно дни на отворени врати за граждани, ученици, студенти. Представители на местната общност присъстват на всички обсъждания, свързани с предстоящото разширяване на затвора с нови производствени помещения, където ще бъдат ангажирани затворници с по-леки присъди. Местните свещеници по график се срещат със затворници в специално изградения в сградата на затвора параклис.

 

 

Момичета от Образователния център във Василков участват в различни доброволчески програми, по които пазаруват или четат вестниците и списания на възрастни хора, водят по-малки деца на детска градина и училище, помагат им с уроците, участват в кампании за облагородяване на градската среда. Малгоржата Ярчевска, която ръководи центъра, разказва, че благодарение на тези инициативи през последните години изобщо не е имало прояви на лошо отношение към възпитаничките ѝ. Голяма част от тях вече живеят на свободен наем вътре в общността.

 

 

  1. Овластяване на уязвимите

Правозащитникът Себастиян Ранкевич разказва, че опитите за бягство на младежите от центровете за социална реадаптация драстично са намалели, откакто от прозорците са премахнати… решетките. Според Ранкевич преди младежите са възприемали охранителните мерки като предизвикателства, които трябва да преодолеят. Днес режимът в центровете е по-свободен, но това поставя нови изисквания пред възпитателите, които трябва да убедят със съдържателни аргументи младежите, че за тях е по-добре да участват в социалния живот на центровете, да завършат образованието си, да изучат занаят, да се самодисциплинират и развият социалните си умения. Ранкевич разказва, че младежите сами участват в изготвянето на правилниците за вътрешния ред в центровете; сами поставят целите, които трябва да постигнат през съответната учебна година – успех по различните предмети, преминати учебни практики и стажове, спортни постижения и т.н.

Подобен подход се прилага и в останалите центрове в района – в Гонядз, Василков, Рожанисток, Сувалки. Директорът на центъра в Рожанисток настоява, че бюджетът на центъра се разпределя с активното участие на младежите, които след обсъждания и гласуване решават какво искат да правят, за какво са нужни пари и за какво могат да участват с доброволен труд и инициативност. В резултат на това днес центърът разполага с: радио-студио, което излъчва предавания, подготвени от самите младежи; няколко работилници; фитнес зала; дрон с камера с висока резолюция и студио за видео монтаж.

 

 

Управата на затвора в Бялисток споделя, че политиката за овластяване на затворниците дава и своите финансови резултати – откакто затворниците сами разпределят бюджета си за облагородяване на градинката на затвора и участват с доброволен труд и личен финансов принос в процеса, разходите за поддръжка са паднали с 90%.

 

  1. Взаимен контрол и взаимодействие между институциите

У нас, въпреки добрите намерения, интегрираният подход в социалните политики, който изисква координация на няколко различни институции все още не дава ярки резултати. Центровете за социална и икономическа реадаптация в Полша са под шапката на три различни министерства – към Министерството на правосъдието е Специализираният съд за децата и семействата, който изпраща проблемни младежи в центровете; образователното министерство отговаря за учебните програми, а социалното министерство – за програмите за социална и икономическа адаптация. Служители на подчинение на три различни министерства работят в една и съща сграда и координират действията си, защото „различните” деца и младежи са в центъра на системата за социална интеграция.

Много от сградите, в които се помещават центровете за социална интеграция не са държавни, а собственост на общини, църковни, граждански организации. Социалната реинтеграция е делегирана дейност, която се изпълнява от коалиции между разнородни структури – НПО, училища, университети, общински и регионални институции.

 

Виктория Блатецка, която е директор на държавния Център за квалификация на учители в Бялисток, споделя, че към ръководената от нея институция непрекъснато пристигат запитвания от центрове за интеграция и социална реадаптация за специализирани курсове за квалификация на учители, защото както работодателите, така също и младежите от центровете стават все по-взискателни. Това налага постоянна координация и сътрудничество между разнородни по характер институции.

Януш Поляковски, изпълнителен директор на Център за подпомагане, иновации и развитие, разказва, че това е принципът на иновативния подход за социална реинтеграция, наречен „общностна триангулация”. Според Поляковски преди 89 г. е имало много случаи на злоупотреби с уязвими младежи и девойки, защото те са били силно зависими от личната воля на един-единствен възпитател или социален работник, който се е занимавала с техния „казус”. Това е давало в ръцете на тези „възпитатели” огромна дискреционна власт, която е изкушавала към злоупотреби. Днес принципът на „общностната триангулация” изисква политиките за интеграция да бъдат насочени към развитието на местните общности и да се реализират в система за взаимен контрол и властови баланс между въвлечените институции. Така например, местният бизнес задължително участва в изготвянето на учебните програми, центровете се отчитат пред общинските съвети, а конкуренцията между доставчиците на социални услуги изисква непрекъснато подобряване на резултатите.

 

  1. Проектно финансиране

Конкуренция се насърчава и с принципа на финансиране. Освен на държавната субсидия, центровете за социална реинтеграция разчитат още на дарения, доброволен труд, проекти. Студенти от Италия, Германия, Македония, Чехия са ангажирани в дейности на центровете в Бялисток, Сувалки, Василков, Гонядз и др. по програма Еразъм. Виктория Блатецка пише проекти по Европейския социален фонд за VR-андрогогика – разработване на методика за обучение на възрастни чрез използване на VR-технологии. Януш Поляковски е ръководител на проект за изграждане на мрежа от над 30 европейски НПО, които работят за социална интеграция на уязвими лица. Според него нито един център за интеграция не би могъл да работи пълноценно, ако разчита единствено на държавно финансиране. Но точно това насърчава конкуренцията между центровете, стимулира инициативността и креативността на ангажираните експерти.

Почти всички центрове за интеграция развиват и собствена стопанска дейност. Във Василков центърът разполага с хотелска база, която е първоначално е изградена със средства от централния бюджет, но вече се самоиздържа, а приходите остават за обучението на младежите от центъра. В Гонядз е изградена конна база и цех за производство на мебели, в който младежите карат практиката си. В Рожанисток интеграционният център има шивашки цех, фризьорски салон, няколко работилници. Местните жители са свикнали да ходят на фризьор в интеграционния център и да си бъбрят с „различните” младежи.

 

По света и у нас

Приложим ли е подходът за социална интеграция чрез общностна триангулация у нас? От една страна, важно е да осъзнаем, че всяка социална политика е базирана на ценности. Колкото по-наясно сме самите ние с ценностите, които искаме да въплътим в дадена публична политика, толкова по-големи са шансовете тази политика да доведе до положителни резултати. От друга страна, полският модел работи, заради ясната и сигурна връзка между образование и професионална реализация. Всеки затворник, бежанец, малолетен престъпник или отпаднал от училище младеж може да пресметне с колко ще се увеличат доходите му, ако повиши квалификацията си, изучи занаят, придобие специалност. Докато проведеното наскоро изследване на нагласите сред уязвими общности у нас показва, че кумулативно две трети от респондентите смятат, че добри пари у нас не се изкарват с честен труд.

 

 

За хората и нишките

На нарочна кръгла маса, посветена на иновациите в сферата на социалната интеграция водещ е Кшищоф Пашко – преподавател по политология и социология в Университета на Бялисток. Във встъпителната си реч той настоява, че  „в модерния свят отчуждението е нормата”. „Модерният свят, нашият свят, непрекъснато произвежда различни и депривилегировани – като лайфстайл, като ценности, като субкултури и контракултури”. Според проф. Пашко, „Социалното включване, приобщаването, интеграцията, овластяването на уязвимите групи – всичко това не е даденост. Това са каузи, които трябва да бъдат систематично и ежедневно отстоявани.” За него целта на интеграцията е „да изгражда, възстановява и поддържа онези невидими нишки, които свързват индивидите и градят общности”.

 

(Снимките са от работно посещение в Полша, реализирано по проект „Мисията е възможна”, който се изпълнява от СНЦ „Политологичен център” в партньорство с „Център за подпомагане, иновации и развитие” (Полша) и сдружение ЛАРГО по Инициативата за младежка заетост и Европейския социален фонд чрез процедура BG05M9OP001-4.001 „Транснационални и дунавски партньорства за заетост и растеж“ на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси” 2014 – 2020.)

 

Avatar

Венелин Стойчев

Венелин Л. Стойчев е доктор по социология. Интересите му са в областта на развитието на гражданското общество, модернизацията и социалното включване. В момента е председател на Управителния съвет на тинк-танка Политологичен център.