Първият документален филм на жена-режисьор от ромски произход разказва за спасените и неспасените от концлагерите роми

от -
535

Филмът „Весел е циганският живот“ на сценариста и режисьор Людмила Живкова-Балашикова е представен за първи път през 2017 г. В същата година той е селектиран да вземе участие в няколко европейски фестивала (Official selection – Roma Cinema DOC, Italy/2017; Official selection – Ouchy Film Awards, Switzerland, 2017; Official selection – Vasteras Filmfestival, Sweden), а през декември 2017 г. е включен в конкурсната програма на Златен Ритон 2017 г. На 7 юни 2018 г. е прожектиран по време на Рома Фест като първият документален филм на жена-режисьор от ромски произход.  По филма работят екип със сценарист и режисьор – Людмила Живкова-Балашикова, продуцент – проф. Румяна Петкова, оператор Светла Ганева, композитор – Минко Ламбов. Филмът е създаден с подкрепата на Националния филмов център.

 

Людмила избра да покаже на света колко е важно да разбираме и не забравяме, че ромите са неразривна и достойна част от българското обществото, като направи това през призмата на документалното кино. Подобно на „Животът е прекрасен“ на Бенини, дебютният за първата ромска режисьорка документален филм „Весел е циганският живот“ фокусира един от най-тежките периоди за Европа – Втората световна война, представяйки разказ за спасените и неспасените от страшните събития тогава. За заглавие на филма авторката използва заглавието на песента „Весел е циганският живот“, която ромите са принудени да пеят в лагерите на смъртта.

 

Кадър от филма „Весел е циганският живот“

 

 

Кадър от филма

Още като студент по режисура Людмила избистря идеята за своята дипломна работа и не губи време да се гмурне в архивите на читалища и библиотеки и да прекара безкрайни часове в разговори с хора, които помнят онова време. Тя успява да подплати стойностно тезата си с факти, като прави паралел между ромите в Европа. Там всеки втори ром загива по време на нацизма. В България се отчита прираст на ромското население. „Весел е циганският живот“ за пръв път показва, че има масово покръстване на ромите. Това е улеснявало постъпването им в армията, индустрията и земеделието в началото на Вт.св.в.

 

                   Кадър от филма „Весел е циганският живот“

Не е изненада, че режисьорката избира ромска тема за своя дебют. Людмила е част от онези успели роми, които са убедени в добродетелите на своите събратя и предпочитат да разкажат за  тях с уменията и инструментите, които владеят. Във филма тя показва най-често срещаното, но не сензационно, лице на ромите – висшиста ром, рома воюващ за България, рома-музикант в армията, бялото лице на преименувания няколко пъти ром, смесил се с останалите, спасения от човеконенавистните действия през нацизма и живеещ почтено. Във „Весел е циганският живот“ Людмила представя самата себе си, започвайки и завършвайки търсенето от собствените си корени и личност. През разказа на баба й Маргарита разбираме за живота на ромите малко преди и по време на войната.

 

 

Кадър от филма

Но е изненада, че спасяването на българските роми от концлагерите е изтрит и изчезнал в небитието факт, за разлика от спасяването на българските евреи. „Весел е циганският живот“ показва пораженията на Холокоста, но и провокира зрителя с това, че въпреки готовността на държавата да ги депортира, някой спира влаковете към лагерите на смъртта. Според Людмила  „и преди, и сега не е популярно да си добър спрямо ромите и техен спасител, макар и това да е повод за гордост“. Остава човек да се замисли дали днешните държавници, в подобна критична ситуация, биха взели решение да спасят най-онеправданата част от обществото – ромите, дори и тайно.