Виктор Лилов: Бесепарите не ми пречат, но е добре да не парадират с популизма си.

от -
545
Общинският съветник от БСП Николай Николов и лидерът на НФСБ в "Красно село" Владимир Христов събират подписи срещу травестити и хамалите в центъра на София - снимка: 24 часа

Виктор Лилов е арабист по образование, представител на ЛГБТИ общности и неправителствени организации, защитаващи правата на хората с нетрадиционна сексуалност. Той е първият български политик признал публично своята хомосексуалност

Виктор е професионално ангажиран в културните индустрии като издател и музикален продуцент. Специализирал в Международната академия за ръководни кадри – Гумерсбах, в УНСС – София, в Maison des Cultures du Monde – Париж.

Лейбълът му „Месечина мюзик“ подкрепя музиканти с различен етнически произход. Самият той от дълги години се бори с расизма и ксенофобията. Издателство „Black Flamingo Publishing“, на което той е съучредител, има поредица от заглавия, свързани с расизма, ксенофобията, антисемитизма, хомофобията. Носител е на наградата „Човек на годината“.

Може би някои от нас добре си спомнят времената, когато проституцията беше закриляна от държавата. Да, не се учудвайте. По-точно от Държавна сигурност. Елегантни, красиви жени, облечени в скъпи тоалети бяха ангажирани като проститутки в някои от най-престижните хотели и работеха закриляни от ДС, обслужвайки гостите на страната, или поне онези от тях, изпитващи нужда от подобни услуги. Някои от тези гости впоследствие се прочуха, като например опиталият се да убие папа Йоан-Павел ІІ Али Агджа, сирийските оръжейни търговци – братята Ал Касар, снабдявали доста дълго време след промените у нас терористи с българско оръжие или самият Илич Рамирес Санчес, по-известен като Карлос Чакала. Та тези елегантни жени, доставящите секс-услуги, са работили за сигурността на социалистическата ни родина. Това, с което бойците от тихия фронт в ДС са се занимавали в случая, не се различава особено от дейността на един класически сводник, поставил жертвата си в зависимост, за да извлича някакви лични облаги, да създава компромати и да изнудва своите клиенти. Нищо непознато.

Комунистическият режим вече е история, а разнообразните дейности на ДС още преди промените през 90-те, бяха „приватизирани” от лицата, които някога ги контролираха. Публична тайна е например, как регистрираната по Указ 56 фирма Мултиарт, предшественика на Мултигруп, се занимаваше с трафик на произведения на изкуството, антични предмети и не на последно място с трафик на жени, насилствено принуждавани да проституират. Днес наследниците на партията-ръководителка са подели друга битка, битката за забрани.

Какво и защо искат да забранят?

Битката на младия общински съветник от БСП Николай Николов и председателят на район „Красно Село“ от НФСБ Владимир Христов, е срещу нерегламентирано упражняваните на площад Македония дейности свързани с извършването на хамалски услуги и платена любов.

Всъщност, младият общински съветник от БСП държи да уточни, че нямал „нищо против травеститите или хората с различна сексуална ориентация”, но не „приема това поведение да се натрапва на останалите по улици, градинки или входове”, както самият той споделя в интервю пред вестник 24 часа. Да ви кажа, подкрепям го. Не за натрапването, а за социалната ситуация, в която се намират хората предлагащи труда и телата си на площад Македония. Само че, май Николай Николов, като член на афишираща се за „социалистическа” партия, политическа организация, не говори точно за това, за което аз си мисля че би трябвало да говори. За социалното положение, в която са изпаднали тези групи.

У нас от години се оформи устойчива прослойка от хора, които са подложени на социално изключване, не са в състояние да осигурят стабилни и постоянни източници на доходи и продават труда си (или телата си), без да имат каквато и да било защита на своите права и своята сигурност. Те имат минимални шансове да оцелеят без протекция от организираната престъпност или от корумпирани представители на властта и с лекота се превръщат в жертви. Това е живот на пауперизирани хора, които напоследък в социологията се наричат с термина „прекариат”. (Терминът е неологизъм от свързването на прекаритет с пролетариат [1].)

Какво ни казват Николай Николов и Владимир Христов с кампанията си? Казват ни че бедни, опитващи се да оцелеят, хора, се „натрапват” на жителите в района. Бедността и социалното изключване не трябва да бъдат „натрапвани”, според възгледите на двамата. Какви решения ни предлагат, за да намерят устойчиво решение на този социален проблем? Младите политици от двете партии ни предлагат „подписка” за забрана, като едно универсалното решение за всевъзможни проблеми, напоследък прегърнато от бившите комунисти, предвождани от Корнелия Нинова и както и от националпопулисти, като тези от партията на Валери Симеонов. Профанизирането на инструментите на пряката демокрация в случая е колатерална жертва на една все още в началото си, кампания. Кампания, свързана със задаващите се местни избори. „Подписката” събрала подкрепата на повече от 800 жители на района, ни дава една добра идея, как ще изглеждат предизборните кампании на БСП и НФСБ, колко идейно близки са тези популистки партии и колко голям е потенциалът за кооперация между тях.

Предлагането на устойчиви решения, които биха решили дългосрочно проблемите със заетостта и социалната сигурност на хора без квалификация, в ситуация на маргинализация са опасни и изключително неприятни за партии, решили да печелят избори с популизъм.

Възможно ли е Столична община, по предложение на НФСБ, да регламентира хамалската дейност, като, например, осигури достъпен паркинг  за камионите на хамалите и ги стимулира да изсветлят икономическата си дейност? Възможно ли е БСП да започне дебат за легализиране и регламентиране на платената любов? Правят ли политиците от двете партии разлика между „проституция“ и „трафик на хора“, с цел сексуална експлоатация? Биха ли приели представителите на двете партии, да гарантират сигурността и правата на мъже, свободно разхождащи се в града и облечени в женски дрехи? С какво, някой, облечен с дрехите на противоположния пол пречи, например, на БСП?

Още по-взривоопасна е темата с платената любов. Проституирането е доброволна и консенсуална практика, с нея може да си съгласен или не, но тя е свободно действие на свободни индивиди, които са се договорили да правят секс, като получателят на услугата я заплаща. Трафикът на хора е принуда и насилие и тъкмо регламентирането на проституцията ще помогне двете неща да се разделят и преследването на престъпления, свързани с трафика на хора, отвличания и организирана престъпност, да се превърне в ефективна дейност, защитаваща сигурността и правата на гражданите и да спаси живота на, може би хиляди, жертви на подобни престъпления. У нас, за съжаление, нито една от партиите в парламента няма да рискува да подеме подобен дебат. Защото са заложници на собствения си популизъм, а както е известно, популизмът решава единствено и само несъществуващи проблеми, като , след като са приложени, тези решения обикновено влошават още повече съществуващата ситуация. Това всъщност не тревожи младите политици. Целта им е съвсем друга – власт и политическа кариера, понесени от вълните на омразата и разделението между хората. След година, вероятно популистите от БСП и НФСБ ще са в местната власт и ще решават съвсем различни „проблеми”. Например „проблеми”, свързани с малки обществени поръчки, или други, около административни назначения на лица от роднински кръгове, съученици или приятелчета от футболните агитки. Може би съвсем съзнателно функционерите от т.нар. „социалистическа“ партия не желаят да решат тези проблеми, контрабандата, разпространението на наркотици, прането на пари, фалирането на финансови институции и всевъзможни други подобни дейности сега са в ръцете на същите тези хора, както и на техните шофьори и бодигардове, които някога са „служили“ на Социалистическата Родина, хора, които днес реализират своите политически кариери в партии-наследници на БКП и ДС и които хора нямат никакъв интерес от изсветляване на бизнеси, практикувани иначе безконтролно, безданъчно и безправно спрямо зависимите (или ако щете заробените) от тях.

Социалният консерватизъм е друг отличителен белег на двете политически формации. Преди известно време Юрий Асланов, социолог и член на ръководството на БСП, коментира, по отношение на провеждането на София прайд, пред кореспондент на Агенция „Фокус“ следното:

„Българинът е много консервативен във всяко едно отношение и очевидно не е достатъчно европеец по отношение на толерантността. Аз не съм убеден дали в момента хората с различна сексуална ориентация не предизвикват вторично тази нетолерантност. Аз лично съм толерантен,  добавя Асланов – но не мога да преценя за себе си, дали тези показни акции могат да се окажат доказателство за моята толерантност“.

Посланието в това изказване е „не парадирайте” и няма да се занимаваме с вас. Нямате нужда от равни граждански права, демонстрации с подобни искания са контрапродуктивни, защото ставаме „нетолерантни” към вас. Сиреч – няма да ви търпим. За нас, като политици, проблем със законово гарантираната дискриминация на хората по признак „сексуална ориентация” или „полова идентичност” не съществува. Ако не организирате публични демонстрации, обещаваме, че няма да ви обръщаме внимание и ще продължим да се правим на „толерантни”. Ако ни принудите обаче да взимаме непопулярни политически решения, може би ще ви се ядосаме.

Не е тайна, че бързата партийна кариера младият социалист дължи тъкмо на същият Юрий Асланов, цитиран по-горе, а по признанията на самия Николов пред вестник 24 часа, той често се допитва до доведения си баща по партийните въпроси.

За съжаление, мечтата ми у нас да се появят политици мислещи за обществото, търсещи реални, устойчиви решения на важни обществени проблеми, особено такива свързани с равнопоставеността и социалната интеграция, е една непостижима мечта. Започнем ли да се залъгваме с популистки решения, подписки за забрани, превръщаме малките проблеми в големи проблеми, престъпността се задълбочава още и се превръща в устойчива мрежа на дълбока зависимост, в която попадат най-маргинализираните членове на обществото ни. Не знам дали от наивност или съвсем умишлено, но това, което Николай Николов и Владимир Христов ще постигнат, ако инициативата им е успешна е да тласнат десетки, може би стотици, хиляди хора в ръцете на престъпници, когато превърнат източника им на прехрана в забранена от закона дейност.

За тези хора БСП и НФСБ няма да намерят, а и не искат да намират решения, защото те не са им необходими. Точно обратното – тези партии имат нужда враг, от заплаха, с която да мобилизират привържениците си и така, продаващите любов и хамалите, с лекота се превръщат в онзи фактор, който ще им помогне в достигането на властта и нейното запазване.

Струва ми се, че реалните проблеми у нас са свързани с нещо съвсем друго – корупция, бедност, расизъм и дискриминация. Тези проблеми обаче не предполагат популистки решения, за които политици удобно си измиват ръцете с помощта на подписки и референдуми. Подобни решения са свързани с предлагане на непопулярни мерки, търсене на обществен консенсус и носене на политическа отговорност. Това е поведение, твърде нетипично за политици, прегърнали популизма. Отлагането им  само задълбочава кризата в обществото ни и превръща в заложници на една без алтернативна и безотговорна политика.

Дано осъзнаем това достатъчно рано, преди необратимо да се отправим към онази улица без изход, която, със „скромната” си подписка, ни предлагат политиците от БСП и НФСБ.