Виктор Меламед: Не може мнението на един човек да бъде представяно от името на еврейската общност

Споделете статията:

 

Виктор Меламед е съосновател на компанията за публични комуникации “Fama Consulting”. От 2003 г. е избран от Тайландската държава за почетен консул на Кралството, а от 2016 г. и за Генерален почетен консул на Тайланд в България. Той е избран за Председател на Федерацията на ционистите в България през 1997 година. От 2017 Виктор Меламед е директор на офиса на Американския еврейски комитет за България, а от миналата година и за Северна Македония,  активен член е на Организацията на евреите в България “Шалом“.

 

Господин Меламед, в края на миналата година излязоха няколко публикации, посветени на конфликтни ситуации в еврейската общност в България.  Нарекоха я „Войната на евреите”.  Има ли такава война?

Виктор: Краткият ми отговор е не, няма. Има хора, които се опитват да представляват еврейската общност в България и имат някакви свои претенции. Напълно нормално е всеки да има свои претенции, но не би трябвало да говори от името на еврейската общност. Колкото  и да е малка тя в България, все пак е 7-8 хиляди души. Не може един човек да си приписва мнение и да говори от нейно име. Той/който и да е/ може да говори само от свое име!

Ще ви помогна с по-конкретен въпрос. В Маргиналия отдавна представяме анализи за черно-белите измерения на темата за ситуацията с евреите по време на Вт.св.в. Дали именно този прочит не е разделителната линия между уважаваните представители от едната част на общността, с другата? Права ли съм?

В. Да, в някаква степен сте абсолютно права. Може би причината е точно в това. Не всички успяваме да прочетем и да вникнем във фактическата част на историята. Има твърде много субективизъм, твърде много лично мнение за това кой как приема тази история. Аз  винаги съм бил за това историята да се остави на специалистите. Нека историците да дават своите оценки за нещата, а хората  имат право на собствено мнение, или да приема и не приема различните интерпретации. Трябва да ни обединява експертното мнение.

Ще ви възразя, господин Меламед. Специалистите също имат различно мнение по проблемите на „тъмните“ страни  на случилото се с евреите по време на войната. Например, историкът Михаил Бар Зоар твърди едно, а историкът Николай Поппетров твърди друго!

В. Да, така е, но и това е нормално! Еврейските историци също имат своите пристрастия…И те са хора. В крайна сметка, винаги по-голямата част от тях се обединяват около общото мнение. А това общо мнение е към отношението на даден исторически факт. Това е моето разбиране. И когато имаме изявени личности, които приемат един исторически контекст за по-меродавен, тогава нормално и обществото да следва това мнение, което специалистите са казали. Не съм убеден,че съм прав.

В тази връзка ще припомня за една много скандална изложба преди две години, която представяше документното наследство на евреите. Около инициаторите на тази изложба фигурираше името на една доста спорна личност като Яков Джераси. Нека да ви попитам, какво стана с ваш съдебен спор с Джераси, който претендираше да е легитимният ръководител на Федерацията на ционистите в България?

В. Този спор приключи в полза на оригиналната Федерация на ционистите, която аз ръководих в продължение на близо 18 години. Господин Джераси се оказа човекът, който си присвои тази федерация, но благодарение на българския съд тази организация  се върна отново при истинските й стопани.

Радвам се, че съдебният спор е завършил с потвърждаване легитимността на вашата лидерска позиция във Федерацията. Но се питам откъде следват тези претенции? Не са ли те всъщност причината да се говори в публичното пространство за„войната на евреите“!

В. Не, няма напрежения . Това пак казвам,са напълно спорадични случаи! Слава богу, един от най-положителните примери за нашата еврейска организация в България е,че тя е обединена! Да, има хора с различни мнения, но в крайна сметка ние нямаме основни разделителни линии, по които големи групи от общността да са на различно мнение! Случаят с Яков Джераси е много интересен. Първо, искам да кажа, че аз доскоро до този конфликтен случай, мога да кажа,че съм имал много добри отношения с него. Не бих казал, че сме били близки приятели,но имахме случаи когато сме си партнирали и сме се разбирали прекрасно!  Ситуацията, за която ме питате възникна в резултат, че аз приех един нов пост – председател на офиса на американския еврейски комитет в България и Северна Македония. Този пост изискваше моето пълно отдаване на новите ми ангажименти. Поради което аз реших да се откажа от поста си председателя на Федерацията на ционистите в България и ще го предам в ръцете на друг човек, който има желание и амбициите да се занимава с нея. На една среща с Яков Джераси аз му споделих тези мои впечатления, тъй като първото ми запознанство с него бе през 1997 година на общо събрание , но което се учредяваше Федерацията на ционистите в България. На това събрание той се появи като претендент на поста председател. Аз спечелих по простата причина,че мен хората ме познаваха, а него – не! Той тъкмо се беше завърнал от емиграция от САЩ, Израел, беше живял много дълго в чужбина и хората от общността нямаха много впечатления от него. Предложих му, сега е момента, ако желаеш да се кандидатираш да станеш председател макар и 20 години по-късно. Посмяхме се, поговорихме и се разделихме. Това беше през пролетта на 2017 г. Изведнъж през есента на същата година аз и всички останали от еврейската общност, узнахме че той е станал Председател на Федерацията на ционистите. Когато се позаинтересувахме чисто юридически как са се случили нещата, разбрахме че е било „проведено“ събрание, на което аз съм „отстъпил“ мястото си, той го е „приел“. Била е изградена цяла организация по приватизирането така да се каже, на Федерацията. Оттам нататък аз влязох в много остър спор, защото това беше наистина неморална постъпка!

Аз съм един от най-яростните критици на решението на МК Яков Джераси да бъде направен наемател на Червената къща, която по особен начин бе трансформирана от един вид собственост в друга. За мен бе смущаващ избора му защото познавам добре беграунда му в областта на културното наследство. Още ли е наемател?

В.Не! Министерството на културата се е самосезирало и той в крайна сметка не е никакъв управител и няма никакви взаимоотношения с Червената къща! Не искам да коментирам личността му!

Да, разбирам, въпросът ми беше в скоба…

В.Пак казвам, бил съм в много прилични отношения с него. Съжалявам за тази неприятни ситуация, до която се стигна с него, но има червени линии, които не могат да се прескачат, зануляват. Той премина точно тази червена линия!

Не смятате ли, че споменатите конфликти увреждат образа на еврейската общност, на Шалом, на Федерацията на ционистите… Как се предпазвате от подобни атаки?

В.Това е много хубав въпрос, защото наистина има ситуации и действия, които увреждат образа на организацията. Между другото, различни хора, които не са членове на организацията на евреите Шалом, действат изключително грубо и в ущърб на имиджа й! Как се предпазваме? Като реагираме моментално, като посочваме позицията на организацията. Нека да кажа и нещо, което е много важно! ОЕБ не е законодателен орган. Тя е организация на съмишленици. Има за цел да се грижи за добруването на нейните членове в България.Хората са натоварили нейните ръководни органи да изпълняват тези цели от името на организацията. Оттук нататък, това е настина една нормална организация, една неправителствена организация, която си върши своята работа. Не бива някакъв еврейски акт да се приписва на лицето на Шалом! Когато има нещо, което е в разрез с нашето ръковдство, ние реагираме.

Доста често в рамките на миналата година, а и особено по време на щурма на Капитолия преди седмица, ние публикувахме тревожни факти за нарастване на антисемитизма в различни части на света. В статия на Ню Йорк таймс разбираме, че има много антисемитска реч, използване на нацистки символи. Кажете ми, господин Меламед, какво става? Отново ли надига глава омразата към евреите?

В.Ами да! Няма да скрия, че ние също сме притеснени. Не бих казал, че това е драматичен проблем за България, но това са симптоми, които в никакъв случай не трябва да се пренебрегват. Като представител на американския еврейски комитет в България съм изключително благодарен на съдействието от страна на Националния координатор за борба с антисемитизма, назначен от правителството, това е зам.министър Георг Георгиев, който изключително адекватно и на момента реагира на всякаква проява свързана с езика на омразата и антисемитизма. Няма как да не сме притеснени. Дали ви направи впечатление какво се случи в Пловдив!

Да, ние писахме!

В. Изглежда безобидно,че някой е драскал пречупени кръстове по вратата на джамията в Пловдив, този град на толерантността! Но не трябва да бъде пропуснат. Това е световен проблем. По няколко линии, но образованието на младите хора е това, което е най-важното като противодействие. Младите поколения не знаят какво е Холокост! Или знаят много смътно за събитията през вт.дв. Едва 20% от тях са наясно донякъде с понятието антисемитизъм и Холокост. Затова ние се стремим към образование какво представлява същността на антисемитизма.

За американския тийнейджър  Холокоста е абстрактно понятие, тъй като антисемитизмът в САЩ по време на вт.св.в е бил слабо изразен. Не така обаче е у нас. Българското дете трябва да знае какви са фактите на участие на възрастното поколение в бъларския Холокост! Как са били преследвани, лишавани от граждански права евреите, да не говорим за трагичните депортации на родствениците им в новите предели!Децата трябва да знаят!

В.Напълно съм съгласен. В България малко се говори за тези прояви на антисемитизъм по време на вт.св.в. Ние с гордост казваме,че в България евреите са спасени. Но трябва да уточняваме и от какво са спасени! Как е спасена?! Това са детайли, които ще допринесат за разбиране на антисемитизма и последиците му. Да, имаме право да се гордеем с това, което българите са направили! Евреите никога няма да забравим това, което се е случило и благодарността ни е безкрайна. Но ние не сме били просто така спасени. Имало е конкретика. Имало е тормоз. И за това трябва да се говори!

Въпросите зададе Юлиана Методиева

 

 

 

Хареса ли Ви статията? Ако да, подкрепете нашата кауза за правозащитна журналистика

Споделете статията:
Avatar

Marginalia

Marginalia е интернет сайт за анализи, коментари и новини в областта на правата на човека. Пространство от съмишленици. И още.