Виртуалното пътуване на новопокръстен геймър

Споделете статията:

Има моменти – макар и редки, в които много ми се доиграват компютърни игри. Никога не съм бил огромен фен на определени игри и никога не съм и бил особено добър на тях, като вместо най-популярните, интересните, тези, които събират хиляди на специални състезания, аз винаги съм си харесвал по-странните игри и когато в някакъв момент ми се доиграе, решавам, че трябва да намеря най-странната възможна форма на забавление.

Така преди 2 седмици се озовах зад волана над ТИР. Оказа се, че освен да бъдеш пилот на Формула 1, контра-терорист, строител на светове и прочее, пред компютъра можеш да бъдеш и нещо по-тривално и обикновено. И така влязох в ролята на Линдзи, млада шофьорка на камион Мерцедес от Лондон, която прекарва товари от двете страни на Ламанша.

Познавайки се, нямаше как тази игра да ми хареса. Така и не изкарах книжка (след пет неуспешни опита) и до днес трудно се оправям с ляво и дясно и съм припряно-несръчен – комбинация, която не е добра, ако управляваш няколкотонна огромна машина.

Противно на очакванията – оказах се от една страна чудесен виртуален шофьор, а и се оказа, че ми харесва. Играта е в почти реално време и в една голяма част от времето, просто се движех по магистрали в Шотландия и Уелс без да се случва нищо… Това ми позволи да остана с мислите си, да отпочина, а дори в моментите, в които това водеше до дрямка – нищо лошо не се случваше, защото камионът ми просто се удряше в мантинелата и трябваше да почна отначало (това обяснява донякъде липсата ми на реален шофьорски опит).

И така всяка вечер по час – два заставах зад кормилото над моя Мерцедес и разнасях поръчки – от хубава нова моторница за богаташ на френската ривиера, до изключително важна част за Големия Адронен Колайдер в ЦЕРН в Швейцария, без който научната дейност на института не би функционирала.

И стигайки до тази изключително важна за кариерата ми на шофьор на ТИР мисия, аз реших, че не мога просто така да мина разстоянието Лондон – Женева, макар и возейки важен за развитието на човечеството предмет и охраняван от полиция отпред и отзад на камиона. Не – щеше да е прекалено лесно, а след 2 седмици на тир-уване, вече знаех, че съм професионалист. Даже нямаше да си пусна радио или друг тип музика. Щях да направя нещо, което никой досега в света не е правил. Щях да гледам филм, докато шофирам.

И така – нагласих на телевизора филм – но не кой да е – не исках да избера нещо, което да се върти просто така – трябваше нещо, сложно, дълбоко и предизвикателно. Като истински шофьор избрах да гледам… Сиянието на Кубрик.

И първият час шофиране и гледане мина спокойно. Наложи се да заобиколим малко, защото имаше стачка на френските работници (благодаря ви, г-н Макрон), а и филмът тепърва набираше скорост – почти като моя камион.

И ми оставаха още само 100 мили (все пак аз съм “лондонска шофьорка”) до целта, когато навлезнахме в Алпите. А филмът – в своята заключителна част. И изведнъж стана сложно – на единия екран множество завои, на другия – все по-полудяващ Джак Никълсън, от едната страна камион с ценен товар, от другата страна – мъж с нож. Уплаших се. Стресирах се. Затворих очи…

И камионът ми падна в реката. Заедно с ценния си товар, който никога нямаше да стигне до ЦЕРН и може би нямаше да разкрие тайните на атома и човешката цивилизация, в реката се сгромоляса и моята шофьорска кариера. На екрана Джак се смееше с пълен глас, явно знаейки какво ми е причинил – на мен и на цялото човечество… Ядосах се и загасих и двата екрана. И отидох да почета книга. Книгите поне са безопасни. Засега.

Така и приключи моята кариера на шофьор на ТИР. Но научих ценен урок, който най-вероятно няма да приложа никога, затова ще ви споделя: Никога не карайте части за атомни опити, докато гледате Кубрик. Опасно е.

До друга седмица се надявам да намеря по- безопасно хоби. А дотогава. Шабат Шалом.

Хареса ли Ви статията? Ако да, подкрепете нашата кауза за правозащитна журналистика

Споделете статията: