Внезапни приятелства в супермаркет

 

Това е една история за 15 шоколада, 15 малки бутилки вино и едно броколи. Това поставих на касата на супермаркета до нас. Днес(в четвъртък – бел.ред) е Пурим, а една от традициите за празника е да дадеш хранителни дарове на поне 2 други хора около теб. И понеже се чудех колко е поне двама, реших тази година да е 15.

И така се озовах с една кошница сладки и вино пред касата. А броколито – то не беше за Пурим – то беше за вечеря.

И така поставих всичко до касата и зачаках реда си.

Не знам дали сте забелязали но нещо, което е много характерно за всяка една професия, в която правиш машинални неща – като да маркираш стоки една след друга, е че човек се автоматизира – почва да го прави машинално и без много мислене. В случая моята касиерка беше стигнала това ниво на професионализъм. Започна да маркира шоколадите и машинално повтори реплика, която беше казала на 200 души преди мен – Шоколад на промоция бихте ли искали?

–        Ами не – отговорих – мисля, че съм взел достатъчно шоколад.

Касиерката се отърси от автоматичния режим и погледна лентата и после мен…

–        Много шоколади и много вина, купувате.

–        Вината е моя – опитах да се пошегувам. Тя разбира се не ме разбра.

–        А не, но се чудя. Защо вместо 15 малки десерта и 15 малки вина, не си купите 3 шоколада и 3 големи бутилки вино.

Не знам дали ви се е налагало да обяснявате вековни традиции в 30 секунди, а зад вас да бързат още пазаруващи, но аз не знаех как да постъпя. Как да постъпя и обясня:

–        Всъщност. Утре има голям еврейски празник. И на този празник си подаряваме на приятелите и по две вкусни неща. И ето – аз пазарувам.

–        И имате само 15 приятели.  А на непознати може ли? – попита ме тя.

–        Имам повече. Не знам колко ще видя утре. На непознати също може – отговорих и се приготвих да й подаря шоколад и вино. Само се чудех как да направя ситуацията не толкова неловка.

–        Тогава дай ми един шоколад на мен и не бави опашката – развика се човека зад мен – Някои бързаме.

Викът на човека зад мен ни върна в автоматичен режим. Аз почнах да прибирам вина и шоколади, а тя да домаркира. Беше готова да ми каже финалната сума, но човекът отзад пак се развика:
– И броколито е негово. Да не го забравите! Няма аз да го ям и плащам.

–        Да броколито е мое – отвърнах  – и то е към шоколадите.

–        А на кого подарявате броколи – и това ли е древна традиция – попита ме тя?

–        Броколито е за мен. За вечеря. Може би една от най-древните традиции,които са ни познати– отвърнах аз.

Платих и тръгнах да си ходя с моята торба с вина, шоколади и броколи. Но се спрях. Бях забравил нещо.

Обърнах се. Извадих един шоколад и го подадох на човека, след мен.

–  Заповядайте. Обещах ви все пак. Нищо, че не сме приятели.

Засега.

А на вас ви пожелавам да получите много шоколад, чаша вино и може би малко броколи.

Шабат Шалом

Хареса ли Ви статията? Ако да, подкрепете нашата кауза за правозащитна журналистика