Юлиана Методиева: Има ли джентълмени сред медиите?

от -
1 147
Главният редактор Копринка Червенкова издава в. Култура заедно с Христо Буцев, Георги Лозанов, Геновева Димитрова, Марин Бодаков от 1990 г

 

Не знам какво означава предизвестеният край на вестник „Култура“, както ни уведомяват вече трети месец редакторите му! Може ли да сме сигурни кога ще настъпи последният ден за един вестник! Когато свършат парите за издаването му ли? Или когато му свършат читателите? Убедена съм, че е второто.

Има няколко начина да ликвидираш идентичността на градския човек от малкоголямата София, по поетичния новоезик на опакия Ани Илков. Първо, да му премахнат улица „Раковски“, с нейните театри и бохемски кръчми и ги заменят с „маркови“ заведения. Да се затвори завинаги в Софийския университет епичното място „Яйцето“, с неговата памет за  дискусии на ненавременни интелектуалци и любими за студентите преподаватели по философия и история. Да фалират книжарничките „Нисим“ или „Български книжици“, с неподходящо ниските им цени за не-комерсиална литература. Арт-кафенето „Timeless“ да се засенчи напълно от лоби бара на баровския съседен хотел. Малките галерии по уличките между „Дондуков“,“Денкоглу“и „Иван Шишман“ да отстъпят окончателно на изложбите на Квадрат 500, а  парка „Борисова градина“да се превърне необратимо в място за летни шоу програми. Може и за  шоу от сутрин до вечер.

В градската ни идентичност е вградена „Култура“. С нейните елегантни противостояния на баналното. С чувствителността си към хубавия език, при това такава,че класиците да й завидят. Сериозно говоря: в „Култура“ има текстове на български автори, от които автограф би поискал самият Пенчо Славейков! На световното рали по модерност, новаторски интерпретации и глобалност, „Култура“ е неизменен победител. Незнаещите този факт са извън огромния кръг от ценителите му!

Статиите във вестника, редовни като годишните сезони, неотменими като утрото и залеза, свежи като морски вятър, скандални като Джони Деп и миротворни със знанието си подобно всички философи на света, СА българско културно наследство! Един министър на културата трябва да знае това. Ако го знае, не трябва да допусне нотките на сбогуване и предизвестяване на края на „Култура“ и оставащите само още 7 броя  на вестника. Ако не го знае, значи ни е сполетяла голяма беда! Ние, столичаните, софиянците, колегите от вестници, сайтове , телевизии и радиа, сме избрали правителство, което пък е избрало министър на културата, който е избрал нехайно да погребе най-добрия вестник на Духа!

Възможно ли е господата от бизнеса, подобно банкера Светослав Божилов, спонсорирал 10 години вестник „Култура, да определят друга цел, освен парите и печалбата? Може ли като онези български възрожденци да отделят част от приходите си, за да съществува  „Култура“? За Вестника, който над половин век създава пространство за необичайно умни  автори и за необичайно верни читатели, с онази тяхна нестихваща потребност да бъдат възвисявани седмично с неговите текстове?

Вероятно – не. Този отрицателен отговор е диагноза на разрушените обществени пропорции. На непоносим и необратим разлом в обществото. На кресливи, доходоносни и зрелищни приоритети, родени от утробата на осъдената от хората на културата госпожа Пазар. Госпожо, до гуша сте ни дошла, повярвайте ни!

Тогава? Не е ли време за нас, последователните в любовта си към литературата, театъра, киното и изобразителното изкуство, ние, устойчиво професионалните, с красивата претенция за етос, джентълменски скроените, да спасим вестник Култура!

Как ли?

Стойността на спасителната идея няма да бъде пресметната в координатната система на парите и доходите. Тя обаче със сигурност ще донесе принадена стойност и абсолютна печалба в духовната карта на малкоголямата София, на колегиалната солидарност. Имаме приятели с опит как става това. Този път ще бъде последен за екипа на вестник „Култура“, преминавал през кризите и оцелявал въпреки тях. Ако не го направим, ще останем духовно оголели, сред острова на лакомото консуматорство и убийствената жълтевина на масовото битие-без-култура.