За блокадите на кръстовища, свободата на събранията и правата на другите

Споделете статията:

 

Събитията в страната от последния месец повдигнаха за пореден път множество въпроси, свързани с прилагане на демократичните принципи и съблюдаването на основните човешки права. Общественото недоволство от начина на управление, повсеместната корупция, пълният отказ на прокуратурата да разследва данни за такава по високите етажи на властта, спорните назначения на високи постове, законодателният хаос, преследването на неудобните на властта, „изгарянето“ на политически опоненти, чекмеджета с пари, злато и пистолети, авторитарните управленчески похвати, разпределението на държавни пари между няколко конкретни личности и много др., прерасна в най – тежката форма на протест, позната в демократичните системи, а именно в гражданско неподчинение, изразяващо се в блокади на възлови кръстовища в столицата и няколко от големите градове в страната.

 

Именно тези блокади поляризираха общественото мнение, а след тяхното премахване при показна акция на силовите структури на държавата, Европейската комисия призова за спазване на правата на протестиращите и за законосъобразност на полицейските действия.

Свободата на мирните събрания и сдруженията е уредена в Конституцията, Хартата на основните права на Европейския съюз, Европейската конвенция за защита правата на човека и практика на Европейския съд по правата на човека.

Във всички тези актове и съдебна практика тази свобода е призната за основно човешко право, като в случаите, в които се упражнява под формата на протест срещу управлението на дадена държава, се смята, че то е част от политическите права на гражданите.

В светлината на случващото се в страната в последния месец основният въпрос, на който се търси отговор е „Може ли гражданското неподчинение, изразено чрез блокиране на възлови кръстовища в столицата и няколко големи градове, да се признае за форма на протест, а оттам и на средство за упражняване на свободата на събранията?“. Отговорът на този въпрос е положителен и Европейският съд по правата на човека е имал няколко повода да се произнесе в тази връзка.

ОГРАНИЧЕНИЯ В УПРАЖНЯВАНЕ НА СВОБОДАТА НА СЪБРАНИЯТА

Като всяко основно човешко право, свободата на събранията не е безусловна и подлежи на ограничения, които са изчерпателно изброени. Критериите за законосъобразно налагане на ограничения в упражняването на тази свобода са три.

На първо място, следва да са предвидени в закон.

На второ място, те трябва да са необходими в едно демократично общество. Да са „необходими“ означава да липсва друга по – лека мярка, освен налагането на ограничението.

И на трето място, ограничението трябва да преследва някоя от следните цели:

  1. защита на националната и обществената сигурност;
  2. предотвратяване на безредици или престъпления;
  3. защита на здравето и морала или на правата и свободите на другите.

Във всички случаи на осъществяване на преценка дали да се наложи ограничение в упражняването на свободата на събранията, държавите имат позитивното задължение да търсят баланса между интересите на обществения ред и интересите на участниците в протестите.

                      СТЕПЕН НА ДОПУСТИМА ДЪРЖАВНА НАМЕСА

 В резултат на упражняване на свободата на събранията е възможно да възникнат заплахи за обществения ред и правата на другите, поради което е необходимо все пак държавите да разполагат с права за намеса и контрол. Тези права могат да се изразят в налагане на изискване за предварително уведомление за времето и мястото на протеста, за разрешение за осъществяването му, за условно разрешение или за пълна забрана. Международните стандарти, приложими към упражняването на свободата на събранията, предоставят възможност на държавите и за налагане на наказания за участие и организиране на събрания, провеждани в противоречие с изискванията на националното право, както и за нарушения, извършени при упражняване на тази свобода.

Полицията вдига палатките от Орлов мост

 

Европейският съд по правата на човека, обаче, прилага изключително широко тълкуване на понятието „ограничения“ и в много случаи за недопустима държавна намеса в упражняването на свободата на събранията се оценяват налагането на непропорционални наказания след участие в протест и превантивният арест, препятстващ участието в протест. В случаите на налагане на пълни забрана, както и при разпръскване на протестиращи, Съдът изисква от държавите сериозна обосновка, предвид че тези ограничения са изключително сериозни.

Така, например, Съдът счита, че бързото и принудително разпръскване на мирни, но незаконни събрания е непропорционална намеса в свободата на събранията (в този смисъл е решението по делото “Нуретин Алдемир и други срещу Турция”), където се твърди от страна на властите, че разпръскването е било необходимо с цел предотвратяване на безредици и защита правата на други.

По подобен начин за недопустима държавна намеса в свободата на събранията се счита арестът на мирни демонстранти, заради това, че не са получили разрешение от властите. По делото “Хайд парк и други срещу Молдова”, Съдът обръща внимание, че „ако полицията беше поискала от жалбоподателите да се разпръснат и да се съберат отново, след получат разрешение, тогава липсата на такова е могла да се счита за относимо оправдание за разпръскването на демонстрацията.

 

                                              СИТУАЦИЯТА В БЪЛГАРИЯ

 Всъщност, критериите, приложими към конкретната ситуация в България в момента, свързана с блокирането на възлови кръстовища, са установени в делото “Кудревичиус и други срещу Литва”, в което петима фермери устройват блокади на три възлови литовски магистрали без предварително уведомление до властите, довели до почти пълно препречване на възможностите за преминаване по тях. Устройването на блокадите е предприето като по – тежка форма на протест, предприета поради провала на преговорите между правителството и протестиращите. Блокадите са премахнати след изпълнение на исканията им.

Така, според практиката на Съда, умишленото сериозно прекъсване, от страна на протестиращите, на обикновения живот и дейностите, законно извършвани от другите, в по – значителна степен от тази, която би била налице при нормално упражняване на правото на мирни събрания на обществени места, може да се счете за „укоримо деяние“. Вземайки предвид фактите по цитираното дело, Съдът констатира, че макар и жалбоподателите да не са извършили действия, представляващи насилие, нито са подбуждали други към извършване на такива действия, почти пълното препятстване на движението по три основни магистрали, извършено при грубо неспазване на полицейските нареждания и на нуждите и правата на участниците в движението, представлява поведение, което макар и да е по – малко сериозно от осъществяването на насилие, е „укоримо“. В този случай, Съдът приема, че литовските власти са имали право да считат, че целта за защита на обществения ред надвишава интересите на протестиращите при прибягването до блокиране на пътища като средство за постигане на пробив в преговорите си с правителството.

От това решение могат да се изведат международните стандарти, приложими към свободата на събранията, упражнявана под формата на протест, придружен с блокиране на пътища.

Според първия стандарт, за да е незаконосъобразна конкретна пътна блокада трябва да е налице умишлено сериозно прекъсване на обикновения живот и дейностите законно извършвани от другите, в по – значителна степен от тази, която би била налице при нормалното упражняване на правото на събрания на обществени места.

Според втория стандарт, за да е законосъобразна забраната или разпръскването на блокадата, следва целта за защита на обществения ред да надвишава интересите на протестиращите.

Според третия стандарт, който е и общ във всички случаи на извършване на преценка за забрана или разпръскване на протест, следва да не е налице друга по – лека мярка, която да осигурява баланс между обществения интерес и интереса на протестиращите.

Прилагайки тези три стандарта към настоящата ситуация може да се достигне до извода, че гражданските блокади на възлови кръстовища представляват законосъобразна форма на упражняване на свободата на събранията.

Това е така, първо, поради факта, че тези блокади не водят до сериозно прекъсване нито на обикновения живот, нито на дейностите, законно извършвани от другите в степен, която да е по – сериозна от степента, която възниква при нормалното упражняване на тази свобода. Напротив, според  тяхното разположение, поставянето на блокадите на местата, на които в момента се намират, водят до препятстване на обикновения живот в по – малка степен от тази при обичайния начин на провеждане на протести чрез демонстрации и шествия, водещи до многочасово затваряне на множество възлови булеварди и кръстовища в идеалния център на градовете. Всъщност, блокадите създават такива затруднения, каквито създава обикновен ремонт на пътя.

Що се отнася до наличието на втория и третия стандарт, то трябва да се разгледа едновременно. В случая не може да се говори, че общественият интерес надвишава интереса на протестиращите, доколкото, както видяхме по – горе, не се създават по – големи от обикновените затруднения при упражняване на свободата на събранията. Освен това, съществува по – лека мярка, от налагане на ограничение на тази свобода, благодарение на която може да се постигне правилен баланс между обществения интерес и интереса на протестиращите. Тази по – лека мярка се състои в правилна реорганизация на движението около блокадите, която в градски условия е напълно възможна и може да доведе до кратки отклонения и обходи. В допълнение и за максимално намаляване на последиците от подобна реорганизация, подходяща мярка е установяване на постоянно регулиране на движението от страна на секторите „Пътна полиция“ към Министерството на вътрешните работи.

При съблюдаването на принципите на правовата и демократична държава следва да се търси баланс между интересите, които се проявяват в обществото. В почти всички случаи намирането на този баланс е възможно, при добро желание от страна на властите. Такава възможност е налице и в настоящата ситуация в България, свързана с блокадите на възлови кръстовища.

* Силвия Петкова е адвокат към Софийската адвокатска колегия и е
специалист по наказателно право и права на човека”

Хареса ли Ви статията? Ако да, подкрепете нашата кауза за правозащитна журналистика

Споделете статията: