За Луковмарш – по никое време

Данаил Брезов е роден през 1981 в Стара Загора, където завършва езикова гимназия, към момента е университетски преподавател, доктор по математика, практикуващ журналистиката като хоби – предишен опит: в сп. “Обектив” и в социалните мрежи, където се изживява като провокатор на разгорещени дебати. 

Звездомир Андронов е един от ръководителите на Български национален съюз.

Проправям си неособено успешно път сред бедствения софийски трафик, развълнуван от предстоящата среща с един от тях – факлоносците от февруарските траурни шествия, чиито шумни възгласи предизвикват така противоречиви емоции. На път е да се случи нещо наистина необичайно: един идеен последовател на българските национални легиони и един представител на либерална медия ще седнат да пият чай в забързаното утро като стари приятели, каквито навярно можеха и да бъдат, ако животът не им беше отредил ролята на врагове. За около час обаче те ще проявят живо любопитство един към друг и ще се оставят на течението на разговора преди кресливата жега на деня отново да им припомни разделителните линии, които някога са се зарекли ревностно да поддържат.

Младият мъж, който ме чака на уреченото място, за мое най-голямо разочарование, не издава с нищо от външния си вид принадлежност към някаква радикална фракция – напразно се оглеждам за бръсната глава, черни дънки, кубинки и татуирани свастики. Все пак го разпознавам, но вместо протоколния римски поздрав следва най-обикновено ръкуване. Преглъщам и това разочарование, и сядам до него. В следващите редове ще се опитам да пресъздам разговора ни автентично, поне доколкото ми е възможно.

Разговарям със Звездомир Андронов – български националист, един от организаторите на Луковмарш. Правилно ли Ви представих?

 Съвсем правилно.

Здравейте и благодаря, че приехте поканата за това интервю. Интересно, какво ли е усещането толкова много хора да те мразят и плюят?

Не ни прави такова впечатление – свикнали сме. Аз съм от години в организацията и спрях да обръщам внимание. Като погледнете хората, които плюят по нас, смятам, че така те самите ни правят реклама.

А не е ли това донякъде и търсен ефект? 

Не сме го искали, но донякъде така се получава.

Снимка: официалният сайт на Луковмарш.
Снимка: официалният сайт на Луковмарш.

Защо точно Луков и защо точно марш? Избрали сте за свой патрон една доста спорна, или по-точно оспорвана личност, а и литийните шествия носят на доста хора асоциации за времето на националсоциализма. Нима това не е преднамерена провокация?

Ние почитаме много национални герои – генерал Луков е един от тях и неговият исторически принос е безспорен. Шествията преминават организирано и под строй, а накрая поднасяме венци. Никой не може да ни казва как да отдаваме почитта си към загиналите, това е наше право.

Все пак трябва да кажем, че генералът съчетава всички компоненти на героичното – от подвизите на бойното поле до мъченическата смърт. Известна е например случката, когато той едва ли не сам спира настъплението на сръбската армия към Кюстендил и така градът остава в границите на България. Можем ли обаче да приемаме всичко това за достоверна историческа информация, или на някакво ниво митове и факти се преплитат, така както е например при Левски и други национални герои?

Това е нормално за хора с толкова високо признание – Вие сам споменахте Левски. Ние обаче почитаме историята и за нас има достатъчно доказателства за обективния принос на историческата личност, сам по себе си достоен за почит.

Някои хора обаче ви обвиняват в радикални възгледи – смятате ли че това е тенденциозно? И изобщо, с какво толкова дразните хората отляво: социалисти и либерали? Изглежда предимно оттам идват нападките.

Първо трябва да кажем, че генерал Луков е убит от идейните предшественици на днешните леви и този конфликт датира оттогава. Но все пак хората, които се изказват така остро против нас, са една не толкова голяма група, просто са доста гласовити и медиите им осигуряват трибуна за това, като същевременно никой не се интересува от нашата позиция – смятам, че когато обвиняваш, редно е да изслушаш и другата страна.

Снимка: официалният сайт на Луковмарш.
Снимка: официалният сайт на Луковмарш.

Така е, затова сме тук. В предварителния разговор обаче споменахте, че сте давали интервю и за други медии – предполагам, че става дума за такива, поддържани от националистически или патриотични организации?

 Да, давали сме за телевизия СКАТ, ако тях визирате, а също така и за чуждестранни медии като Associated Press, те проявяват повече интерес – идвали са френски, шведски и т.н. Обикновено обаче ни питат по време на самото шествие, като пропускат дебата преди провеждането на Луковмарш.

Не е ли странно все пак защитници на интернационал-социализма да ви обвиняват, че сте поддръжници на националсоциализма?

Така е – става дума за идейните наследници на хора, които са строили концентрационни лагери по нашите земи, които подкрепят окупацията на България от Червената армия – не мисля, че те имат моралното право да ни съдят. А относно квалификацията „фашисти“, това е дума, която е вече изпразнена от смисъл – ние не живеем в началото на миналия век в Италия, където се е зародил фашизмът. Ние сме български националисти, почитаме нашите герои, наследници сме на техните идеи и на тяхната борба, но гледаме и в бъдещето – стремим се да решаваме днешните проблеми.

Понеже споменахте Италия, виждате ли идейни съмишленици сред редиците на патриотичните и националистически движения е съвременна Европа – например във Франция?

Да, виждаме такива съмишленици и поддържаме доста добри контакти. Ние винаги сме били за сътрудничество между европейските народи, само че основано на справедливост и уважаващо правото на самоопределяне и суверенитета на всеки един народ, така че ние сме радетели за Европа на нациите, или Европа на свободните народи. Осъзнаваме, че европейските народи са носители на една цивилизация и подкрепяме тяхното сътрудничество, само че не и във формата на днешния Европейски съюз, който ние отричаме като организационна форма.

Според вас той не работи в сегашния си вид?

Абсолютно, или работи в ущърб на европейците и на Европа като континент – за нас той е отрицание на Европейската идея, а не нейно въплъщение. Всяка държава трябва да може сама да решава проблемите си. Тогава и сътрудничеството между народите ще бъде от полза за всички.

Явно е, че Вие виждате национализма като своя кауза. Как би могла тази кауза да бъде подкрепена от държавата?

Смятаме, че това е естествено вродено чувство във всеки индивид. Нормално е държавата да се стреми да съхрани и развива това чувство. Дори не е нужно да се въвеждат специални часове по родолюбие в училище, цялото ни образование трябва да е насочено към това да създава добри българи – носители на нравствени качества и добродетели, които след това ще бъдат полезни на обществото и държавата.

Трудно ли е да се защитава една такава кауза – на какви жертви трябва е готов един млад човек като вас, за да поеме по този път?

Определено не е лесно, човек трябва да се лиши от свободното си време, да жертва и лични финанси, тъй като за разлика от други партии и организации, ние нямаме външно финансиране. Освен че човек свиква да бъде оплюван и охулен, не е изключено да усети и репресивния апарат на държавата. Аз например неведнъж съм бил призоваван и разпитван… но не и осъждан.

Предполагам и следен?

Това се подразбира, свикнали сме.

Единствената международна медийна подкрепа, която видях за Луковмарш, идваше от руски сайтове – срещате ли подкрепа сред руските националисти?

Имаме сътрудничество с такива организации, но същевременно Руската държава осъжда остро инициативата чрез своето посолство в София. Интересно е, че САЩ и Русия, въпреки обтегнатите си отношения в момента, реагират в пълен синхрон срещу Луковмарш, което е показателно, че не сме проводници на чужди интереси.

Днес България има историческия шанс националисти да имат пряко участие в управлението й. Може да се каже, че такова нещо не се е случвало в най-новата ни история – в предишния формат те имаха по-скоро декоративна функция. Това изпълва ли Ви с надежда и какви очаквания възлагате?

Това е сложен въпрос. Няма да крия, че имаме връзки някои от тези хора, включително и ръководни органи. През годините сме имали общи мероприятия и инициативи, но и доста различия – както идейни, така и стратегически. Относно участието им в управлението, не съм голям оптимист: не смятам, че това би им донесло кой знае какви позитиви, а и за държавата нещата не биха се развили по коренно различен начин.

Смятате, че им липсва решителност? 

Донякъде е това, но има и хора, които може би се оставят да бъдат използвани – формацията е много разнородна, така че не може да се обобщава… имам си мнение, но предпочитам да го кажа на самите хора.

Снимка: Звездомир Андонов.
Снимка: Звездомир Андронов.

Все пак, ако трябва да им дадете приятелски съвет – на какво би трябвало да заложат като приоритети?

Смятам, че основен приоритет трябва да бъде образованието – то формира бъдещето на тази държава и на него трябва да се заложи.

А оптимист ли сте за бъдещето на България в дългосрочен план?

Нито съм оптимист, нито песимист– много често слушаме как от нас нищо не зависи и как си губим времето. Ние не мислим какви са шансовете ни да успеем и не изчисляваме вероятности – правим го защото имаме дълг към следващите поколения да им завещаем нещо по-добро.

Често ви окачествяват като крайнодесни. Къде бихте се разположили вие самите в политическия спектър?

В наши дни схемата „ляво-дясно“ отдавна е загубила всякакъв смисъл и затова нямаме потребност да се определяме в нея. Ние сме български националисти и нашата идея е да обединяваме, а не да разделяме хората. За медиите обаче е по-лесно да ни окачествяват като леви или десни.

При целия този потенциал, който, предполагам, споделяте мнението, че е заложен на българите – какво ни е попречило да се развием, дали преобладават вътрешни фактори, или външни?

Особено през последните 70 години съвсем не липсват и външни фактори, които да пречат на развитието ни, но това не бива да ни служи за оправдание, тъй като в крайна сметка ние носим отговорност за действията си. Потенциал определено не липсва, но той за съжаление се показва само в единични случаи – нужна е обаче и политика за да го обедини и насочи.

Много Ви благодаря за този разговор.

И аз благодаря.

Avatar

Данаил Брезов

Данаил Брезов е роден през 1981 г. в Стара Загора, където завършва езикова гимназия. Към момента е университетски преподавател, доктор по математика, практикуващ журналистиката като хоби - предишен опит: в сп. "Обектив" и в социалните мрежи, където се изживява като провокатор на разгорещени дебати.