За опасността от ad hoc промените в наказателното законодателство

 

След смъртта на журналиста и телевизионен водещ Милен Цветков, предизвикана от водач, седнал зад волана след употреба на наркотични вещества, отново е на дневен ред дебатът за увеличаване на наказанията за транспортни престъпления, извършени в нетрезво състояние, в резултат на който е внесено съответно предложение в Народното събрание.  По същество то представлява увеличаване на наказателната репресия. За последните 3 години, въпреки това увеличение, от гледната ми точка на адвокат, работещ именно в тази сфера, не се наблюдава никакво практическо намаляване на случаите на шофиране в нетрезво състояние.

С.П.

 

В последните години и най – вече в работата на настоящото Народно събрание се установява една изключително притеснителна тенденция за изменение на наказателното законодателство ad hoc („на парче“) при липса на последователна наказателна политика на държавата.

Дебати за увеличаване на наказанията се провеждат след всяко престъпление, станало повод за широк обществен интерес. В немалко случаи тези дебати стават законодателен факт след широко изразени обществено недоволство и натиск, а най – скорошният такъв случай е премахването на възможността за провеждане на съкратено съдебно следствие при умишлено причиняване на смърт, което от своя страна доведе до невъзможност наказанието да бъде намалено с 1/5 при тези обстоятелства.

След смъртта на журналиста и телевизионен водещ Милен Цветков, предизвикана от водач, седнал зад волана след употреба на наркотични вещества, отново е на дневен ред дебатът за увеличаване на наказанията за транспортни престъпления, извършени в нетрезво състояние, в резултат на който е внесено съответно предложение в Народното събрание.

За периода на работа на настоящото Народно събрание от 2017 до 2020 г. са направени 131 бр. промени в Наказателния кодекс и 270 бр. промени в Наказателно – процесуалния кодекс. По – голямата част от тях са направени ad hoc, при липса на достатъчен дебат на експертно ниво, както и в резултат на натиск от определени обществени групи.

 

Като примери за опасността от ad hoc промените в наказателното законодателство при липса на последователна наказателна политика на държавата могат да бъдат дадени:

  1. несполучливите изменения във връзка с домашното насилие, които бяха недостатъчно обмислени, но пък бяха направени с цел да се избегне неинформираното обществено недоволство от желанието на Република България да ратифицира Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с домашното насилие и насилието над жени, както и да се заглуши информираното обществено недоволство от липсата на такава ратификация. По този начин се получиха уродливи текстове, според които, например, жертвата на домашно насилие, на която бъде нанесена средна телесна повреда, ще трябва да подава тъжба, а за всяка друга средна телесна повреда се образува наказателно производство по общия ред;
  2. спорното премахване на съкратеното съдебно следствие за умишлено причиняване на смърт, което доведе до отпадане на възможността в много случаи виновните да получат осъдителна присъда, поради лошо разследване – нещо, което нямаше как да се допусне при приложението на института на съкратеното съдебно следствие;
  3. „съживяването“ на текстовете, свързани със спекулата с цените при извънредно положение, които са напълно неприложими, предвид че държавна регулация на цените има за изключително ограничен брой сектори и поради това не могат да изобщо да служат за целта, за която бяха съживени, а именно да се предотврати неоправданото покачване на цени на стоки от първа необходимост в условията на извънредно положение, тъй като нито една от тези стоки не влиза в държавно регулираните сектори;
  4. „съживяването“ на текстовете, свързани с нарушаване на мерки за ограничение разпространението на заразна болест по хората, което доведе до това, че за едно и също деяние е предвидена както наказателна, така и административнонаказателна отговорност – обстоятелство, водещо до застрашаване на принципа на равенство на гражданите пред закона и до възможности за установяване на корупционни практики, тъй като преценката кой вид отговорност да се приложи е оставена на органа, установяващ нарушението.

Това са само част от примерите за работата на настоящото Народно събрание в областта на наказателното законодателство и за опасностите от неговите ad hoc изменения.

Ако се разгледа съвсем накратко и наказателноправният подход към транспортните престъпления, извършени в нетрезво състояние, то ще се установи, че в последните няколко години по отношение на тях също са правени сериозни изменения. Най – същественото от тях беше направено през 2017 г., отново по време на мандата на настоящото Народно събрание, когато за шофиране в нетрезво състояние беше отнета възможността за освобождаване от наказателна отговорност чрез налагане на административно наказание „глоба“. Тоест, от 2017 г. насам всички случаи на установено шофиране под въздействие на алкохол над 1.2 промила или след употреба на наркотични вещества, завършват с присъда (оправдателна или осъдителна) или със споразумение, придружени с всички последици на осъждането, ако обвиненото лице бъде признато за виновно. Това изменение беше предизвикано от забелязване на тенденция за засилване на практиката за шофиране в нетрезво състояние и поради наличието на множество инциденти на пътя, предизвикани от нетрезви шофьори. По същество то представлява увеличаване на наказателната репресия. За последните 3 години, въпреки това увеличение, от гледната ми точка на адвокат, работещ именно в тази сфера, не се наблюдава никакво практическо намаляване на случаите на шофиране в нетрезво състояние.

В тази връзка не мога да не отбележа факта, че в медиите често се появява манипулативно представена информация, която се опитва да внуши измамна полза от изменението от 2017 г., като се твърди, че рязко се е повишил броя на присъдите за пияни и дрогирани шофьори. Този „феномен“, обаче, не е в резултат установяване на повече такива шофьори и на подобряване на работата на властите в областта на транспортните престъпления, нито пък увеличаването на наказателната репресия е довела по какъвто и да било начин до намаляване на шофирането след употреба на алкохол и наркотични вещества. Тези статистически резултати по отношение на постановените присъди се дължат единствено на факта, че от 2017 г. насам няма възможност за налагане на административни наказания.

Поставя се въпросът, обаче, защо увеличаването на наказателната репресия не само, че не представлява ефективен подход за предотвратяване на престъпления, но и води до влошаване качеството на наказателното законодателство.

На първо място, имала съм много поводи да обърна внимание, че размерът на наказанието е само елемент от мотивацията при формиране на вината, а често пъти този елемент изобщо не присъства. Казано по – просто, колко хора проверяват в интернет или пък направо отварят Наказателния кодекс, за да видят какво е наказанието, ако ги хванат, преди да се качат в нетрезво състояние зад волана? В своята практика не съм срещнала нито един такъв случай. Обичайно, пияните и дрогирани шофьори разбират какво наказание ги очаква и какви са перспективите им за защита едва след като вече са извършили престъплението.

Иначе казано, повишаването на размера на наказанието само по себе си не води до възпиране на желанието да се постигне намислената цел, въпреки че средството за това е извършване на престъпление. В контекста на транспортните престъпления, тази цел може да бъде, например, да се стигне от точка А до точка Б без да се похарчат пари за такси или да се губи време с градски транспорт, въпреки ясното съзнание за употребеното количество алкохол и/или наркотични вещества и с надеждата, че съответния водач няма да бъде „хванат“. Това е така най – малкото, поради факта, че не може да се очаква от човек, който не разбира значението на собствения си живот и здраве, да разбере значението на това, че ще прекара определено време в затвора (било то малко или много).

На второ място, промяна в размера на наказателната репресия се налага в случай на трайна промяна в обществените отношения, които имат нужда от регулиране – дадено деяние спира да се смята за общественоопасно и се декриминализира и обратно. Подобна промяна е допустима в рамките на последователна и целенасочена наказателна политика на държавата въз основа на сериозен и достатъчен експертен анализ.

От друга страна, измененията ad hoc на наказателното законодателство сочат, първо, към пълна липса на такава политика, което в рамките на една правова държава е абсолютно недопустимо и второ, те сочат и към популизъм, който не може да постигне целите, за които измененията се осъществяват, а именно с цел превенция и ограничаване на престъпността, а в конкретния случай – на шофирането в нетрезво състояние.

На следващо място, тогава когато повишаването на наказателната репресия е част от целенасочена държавна политика и когато не е плод на опити за налагане на авторитарно управление, целта за превенция и ограничаване на престъпността може да бъде постигната единствено чрез едновременно провеждане на множество последователни и непрекъснати дебати с участието на експерти и на самата общественост относно вредата и опасностите от шофирането в нетрезво състояние.

Подобни кампании към настоящия момент се провеждат основно от неправителствения сектор и са крайно недостатъчни, а възпитанието на обществото към спазване на правилата за движение по пътищата следва да се провежда ефективно още от ранна възраст в рамките на системата на училищното образование. Съществуващата учебна програма за безопасност на движението явно не дава задоволителни резултати и следва да бъде подобрена.

Единствено по този начин, ще се отправи предупреждение към обществото, че шофирането в нетрезво състояние се счита от държавата за изключително сериозно престъпление, за което ще бъде наложено конкретно по вид и размер наказание. Едновременно с това ще се постигне и съзнание, че това деяние може да доведе до увреждане както за живота и здравето на конкретния водач, така и за живота и здравето на останалите, като следва да се наблегне изключително на стойността на тези блага. Съответно, повишаването на наказателната репресия чрез увеличаване размера на наказанията ще изпълни ефективно своята функция.

Горното се отнася и за трите проекта на Наказателен кодекс, внесени за разглеждане в Народното събрание във връзка със случая „Милен Цветков“ и считам, че предложените промени във връзка с увеличаване на наказанията за шофиране под въздействието на алкохол и/или наркотични вещества са ненужни, неефективни и вредни.

Като още един конкретен пример за влошаването на качеството на наказателното законодателство, поради необмислени и недостатъчно обсъдени предложения за изменение на Наказателния кодекс, може да се даде и един от трите коментирани проекта, а именно този с вносител Елена Пешева. Това е така, тъй като от правна гледна точка е абсолютно недопустимо да се предвиди един и същ специален минимум за по – леко и за по – тежко деяние. По този начин се създават условия за противоречива съдебна практика, нарушаване на принципите на равенство на гражданите пред закона, както и на принципа на справедливостта.

Първи пример. Водач с наличие на алкохол в кръвта 0.75 промила и превишена скорост с 15 км/ч в градски условия предизвиква пътно – транспортно произшествие, вследствие на което е пострадал пешеходец. Нараняването се състои в счупване на крак и охлузвания по тялото (средна телесна повреда). Виновният водач е останал на местопроизшествието, помогнал е с каквото може да пострадалия, сам се е предал на полицията. Шофиране с концентрация от 0.75 промила е административно нарушение, но въпреки това се оценява като пияно състояние и самото причиняване на средна телесна повреда в такова състояние, вследствие на ПТП е престъпление, което според новите предложения се наказва с лишаване от свобода от две до осем години. В нашия пример, след провеждане на наказателното производство, виновният водач получава минималното наказание от две години.

Втори пример. Водач с наличие на алкохол в кръвта 2.56 промила и превишена скорост с 35 км/ч в градски условия предизвиква пътно – транспортно произшествие, вследствие на което е пострадал пешеходец. Нараняването, за късмет на пешеходеца, се състои, както в горния пример, единствено в счупване на крак и охлузвания по тялото (средна телесна повреда). Виновният водач, обаче, е избягал от местопроизшествието и е установен 4 дни по – късно след издирване от страна на органите на МВР. Шофиране с концентрация от 2.56 промила е престъпление само по себе си, а когато е предизвикана средна телесна повреда, деянието се наказва с лишаване от свобода от две до десет години. Във втория пример, фактическата обстановка води до извод, че деянието представлява особено тежък случай – висока концентрация на алкохол, голямо превишение на разрешената скорост, водачът е избягал и е бил обект на издирване. В рамките на наказателно производство, на този водач също се налага наказание лишаване от свобода в размер на две години.

И в двата примера сроковете за лишаване от свобода ще бъдат законосъобразно определени, защото две години се предлага да бъде предвиденото по закон минимално наказание и съдът има право да го наложи.

Както се вижда от примерите, за деяние и деец с по – ниска степен на обществена опасност (виновният е опитал да помогне, съдействал е на властите) и за деяние и деец с много висока степен на обществена опасност (виновният е с високо съдържание на алкохол в кръвта, укрил се е, бил е обект на издирване), според предложените изменения, може да се наложи едно и също наказание.

Подобен подход противоречи на принципа на справедливостта. Самото повишаване на наказанията, от своя страна, губи своята първоначална идея – да въздейства предупредително на обществото и не може да се оцени като ефективно, а чрез него в наказателното законодателство се създава поредният правен абсурд, който е плод на необмислено и прибързано изменение.

 

Хареса ли Ви статията? Ако да, подкрепете нашата кауза за правозащитна журналистика