Забранено да се забранява

Има нещо прекрасно и привличащо в табелите. Много ги обичам и винаги спирам да прочета, дори и да са нещо обикновено – тип „Продава се“. Имам някаква отговорност към всяка една табела. Ето, видите ли, тя стои там за мен – да ме информира накъде е центъра на града или че това е къщата на семейство Георгиеви или че фризьорът ще се върне след точно 15 минути. И понеже е там, за мен – аз изпитвам вина, ако не й обърна необходимото внимание и не се информирам с изключително важната информация на тях.

Но най-обичам забранителните табели. Защото освен моето чисто любопитство и нужда да им обърна внимание, в мен се заражда усещането за бунтовник – някак искам да ги наруша.

Не бих стъпил обикновено в тревата, но видя ли Не тъпчете тревата и не мога да се сдържа. Не съм пушил, но видя ли знак Пушенето забранено и в небцето ми се появява никотинов глад. И особено ако пише – Вход за външни лица забранен – тогава искам да сменя физиономията си на вътрешна и да нахлуя в тази стая. А ако пише строго забранено, желанието ми става дори още по-голямо.

Така че може да разберете неустоимото желание, което се появи в мен, когато опънах палатката си точно срещу надписа „Качването забранено“ на един понтон на един язовир. Този надпис ужасно много ме привличаше и не можех да спра да го гледам. Нещо повече опънах палатката си точно срещу него, така че да мога щом отворя очи сутрин и погледна напред да виждам надписа и табелката…. И си мислех, че това ще помогне и няма да имам нуждата да наруша забраната. Но в крайна сметка не се удържах.

Защото и за разлика от настъпването на тревата, пушенето и дори влизането в стаи за вътрешни лица, щях просто да се кача; да залъжа своето бунтарство и всичко да се оправи. И затова след ден и половина съзърцание, реших да наруша табелата. Запътих се по една талпа към понтона като истински пират

Стъпих и вдигнах победоносно ръце. Бях изпълнил своята задача и нарушил тази табела.

И тогава се подхлъзнах. Дъските бяха мокри от водата, която вятъра беше превърнал във вълнички и аз стъпих накриво и директно цамбурнах от понтона в язовира.

Излязох на брега целия мокър и се обърнах към табелата. Която сякаш ми се усмихваше и искаше да ми каже – не ти ли казах, че е забранено – аз за твое добро го обявих, като знам колко си кьопав.

И ето седя си аз пред палатката, гледайки табелата и размишлявам за табелите и забраните. И правилата като цяло. Може би целта на всяка забранителна табела по света е да ни предпази от цамбуркане в някой язовир на живота и обществото.

Може би тези забранителни табели са най-трагичните герои на нашето общество. Те са там често последната ни преграда пред това да направим нещо, което и ние самите знаем, че е грешно, но и нямат силите да ни спрат. Просто тъжно да поклатят глави, казвайки си „Аз ти казах, че така ще стане. Другият път да ме слушаш“.

Може би пък трябва да променим начина, по който пишем табели. Не да забраняваме. А да сме искрени с хората. И вместо да им казваме не се качвай тук, да каже – ако искаш се качи. Най-вероятно нищо няма да стане. Но ако си кьопав като Максим, най-вероятно ще паднеш в язовира.

Или – Не влизай тук, ако не работиш тук, защото най-вероятно ще ти дадем да вършиш нещо и ще те занимаваме дълго време…. И т.н.

Та днес искам да ни пожелая да сме по-искрени и директни. Когато правим табели и не само. И може би ще предупредим няколко ненужни падания във водата.

Шабат Шалом

Хареса ли Ви статията? Ако да, подкрепете нашата кауза за правозащитна журналистика