Забравени гласове: Раковски

Сред достигналите до нас гласове от Българския XIX век, които до голяма степен сазаглушени от доминиращия русофилски прочит на българската история следустановяването на комунистическия режим в България, е критичният глас на Георги С. Раковски. В съзнанието на нашите сънародници образът на Раковски е запечатан като основоположник на българското революционно движение и като деец за създаването на българска независима от Цариградската партиаршия църква. Същевременно обаче Раковски е книжовникът и политикът, който надига глас срещу руската политика на Балканите, глас, към който се обръщаме днес, с надеждата, че историческият опит, на който той е израз, несъмнено има значение и за следващите поколения.

Проф. Надя Данова

Георги Стойков Раковски

Георги Раковски е роден на 2 април 1821 г. в Котел в семейството на търговеца Стойко Попович[1]. Първоначално учи в Котел, а по-късно – в Карлово при известния елинист и педагог Райно Попович. През 1837 г. постъпва в прочутата гръцка гимназия в истанбулското предградие Куручешме, позната под името „Велика народна школа”. В османската столица се сближава с Неофит Бозвели, с когото започват да обсъждат необходимостта от еманципирането на българите от властта на Цариградската патриаршия. През 1841 г.  отива в Браила като учител по френски и старогръцки. Поддържа връзки с ръководителите на  гръцкото революционно Тесало-епиротско дружество и през 1842 г. е арестуван от румънските власти за участие в Браилския бунт. Тъй като притежава гръцки паспорт, успява със съдействието на гръцките посланници в Истанбул и Париж  – Александрос Маврокордатос и Йоанис Колетис да се прехвърли в Марсилия, където пребивава до 1843 г. Завръща се в Котел, но е наклеветен за бунтарство и е затворен в истанбулски затвор. След освобождаването си през 1848 г. се установява като търговец и адвокат  в Истанбул. По време на Кримската война 1853-1854 г. работи като преводач в османската главна квартира в Шумен. Участва в създаденото по време на войната „Тайно общество”, и организира чета, действаща в Източна Стара планина. След 1856 г. работи в Букурещ и Нови сад като  пубицист и общественик, като издава в. „Българска дневница”. В Нови сад издава „Предвестник Горскаго пътника” и започва да печата поемата „Горски пътник”(1857), а през 1858 г. съставя „План за освобождението на България”. През 1860 и 1861 г. издава вестник „Дунавски лебед”, който излиза и на френски език, за да запознава чуждестранната публика с проблемите на българите, като особено настойчив е в пропагандирането на правото на българите да имат самостоятелна църква. През 1861 г. написва нов план за освобождение на България. Следвайки революционните си планове, организира Първата българска легия в Белград (1861-1862) и създава ръководен център „Привременно  българско началство”, на което съставя правилник за работа. (1862) Пътува до Атина, Цетина, Букурещ, в опит да подготви антиосмански  съюз между християните на Балканите.(1863) Издава в. „Будущност” и „Бранител (1864), в които развива идеите си за сътрудничество между балканските народи. Обединява българската емиграция във Влахия и обосновава тактиката и идеологията на четническото движение.  Изработва „Привременен закон за народните горски чети за лето 1867”, който изиграва роля за организирането на четите на Панайот Хитов и Филип Тотю. Учредява „Върховно българско народно тайно гражданско началство”(1866), което да подготви освобождението на България. Издава списание „Българска старина”(1865) и многобройни трудове в областта на историята, етнографията и езикознанието. Пише и публикува много текстове, обосноваващи историческото право на българите да имат собствена църква  и държава. Умира от туберкулоза в Букурещ на 9 октомври 1867 г.

Основните задачи, на които Раковски посвещава усилията си през своя богат и метежен живот, са извоюване на църковната и политическата независимост на българите. Той е съвременник обаче и на едно явление, опасността от което е напълно осъзнавана от него – започналото въз основа на неофициална договореност между руското правителство и Високата порта преселение на българи от някои области на България в Русия и заселването на техните земи с емигриращи към Османската империя  кримски татари и черкези. Първите по-отчетливи сведения за преселване на българи в Русия датират от началото на XVIII в., но началото на масови преселения на българи в Украйна и Южна Русия е в средата на XVIII в. То е резултат от назряването сред руските управляващи среди на идеята за изтласкване на мюсюлманския елемент от новозавладените от руската империя значителни територии в Украйна и по крайбрежията на Черно и Азовско море и за заселване на тези огромни земи с балкански християни. Освен преграда пред завоеватели от юг, руските императори виждат в новите си поданици и надеждни нови данъкоплатци. Преселническите вълни, последвали всеки руско-турски военен конфликт, продължават цяло столетие. В резултат, в градовете Одеса, Кишинев, Измаил, Килия, Рени и Акерман се установяват стотици български семейства; и в трите южни губернии – Таврическа, Херсонска и Бесарабска – са създадени 92 колонии с около 100 000 души население. Особено многолюдна е преселническата вълна след Руско –турската война от 1806-1812 г., когато руснаците опожаряват развитите градски центрове Свищов и Русе и опустошават Северна България[2]. Катастрофална за развитието на българското общество е преселничеката вълна, последвала Одринския мир от 1829 г., когато от Сливенско и Ямболско на север се отправят огромни кервани от бежанци. Това обезкървява Тракия и предизвиква срив в стопанското и културното развитие на водещи градски центрове[3].

През 1860-1862 г. в Белоградчишко, Видинско, Ломско, Варненско, Провадийско и Пловдивско, множество българи, подбуждани от руски емисари и дипломати, се готвят да се преселят в Русия. Това преселване става със съгласието на османските власти и с възможност за предварителна продажба на недвижимото имущество, на преселниците е осигурено безплатно пътуване по Дунава, а от руските власти те получават достатъчно количество обработваема зема в южноруските области. Пръв вестникът на Раковски „Дунавски лебед” започва война  срещу всички, които тласкат българите към преселение. Към него се присъединяват Ив. Кършовски, С. Радулов, Ст. Буйнов, Г. Груев, В. Попович, В. Стоянов и още мнозина други съмишленици. Тяхните усилия дават резултат, но все пак множество семейства от Видин и Видинско потеглят на север.  Броят на потеглилите възлиза на около 12 500. След сблъсъка с тежките условия в Южна Русия, голямата част от тях се завръщат; остават не повече от 1 500 – 1 600 души. От руските извори се вижда, че за 10-11 месеца от болести, глад и измръзване умират около 2000 души, а освен това статистиките сочат, че през октомври-ноември 1862 г. умират 434 деца до 10-годишна възраст, а през февруари, март и април  умират по десет деца на седмица, Изследователят на това преселение Стефан Дойнов, който базира работата си на руските източници, е категоричен: „И все пак дистанцията на времето, деляща ни от това паметно събитие, дава достатъчно основание да определим оценката на Раковски като справедлива, а делата му – като разумни и необходими”[4].    

Раковски публикува в „Дунавски лебед” поредица от статии, в които разкрива опасностите на това преселение. Следват десетки статии и дописки, в които информира българите за тежкото положение на изселилите се в Русия техни сънародници. Съставя отделна брошура, озаглавена „Преселение в Русия или руската убийствена политика за българите”, в която рисува мрачната съдба на преселниците. Критичната му оценка на руския политически и социален ред е от позицията на демократично мислещ човек, който отгоре на всичко е възмутен и от политиката на Русия в подкрепа на Цариградската патриаршия в българо-гръцката църковна разпра. Брошурата излиза от печат през 1861 г. в Букурещ в 3 000 екземпляра. Научили за брошурата влиятелните български търговци Христо Георгиев и х. Иван Д. Бакалоглу изземват целия тираж и същевременно донасят на руския генерален консул в Румъния барон Офенберг. Обаче Теодосий Икономов, на когото Раковски е възложил  да отпечата брошурата, успява да отпечата нови 3 000 екземпляра, натоварва ги и през Гюргево и Свищов докарва тиража във Видин. Брошурата се разпространява между българите главно в Северозападна България и изиграва бързо и резултатно своята роля. При това Раковски не се задоволява само с пропаганда, но и лично решава да предприеме постъпки пред руските власти, за да им обясни пагубните последици от тяхната преселническа политика[5]

            Тук публикуваме пълния текст на брошурата на Раковски и една от статиите му от в. „Дунавски лебед”.

Преселение в Русия или руската убийствена политика за българите

Няма по-свято нещо на света от милото отечество всякому.

Человек де е първи път видял небесната светлина, привързан е на него място като от някоя си очарователна сила, която го тегли непрестанно тамо, щото може се каза, че тая сила става в него като един естествен нагон. Всеки, който се е за малко време само отдалечавал от месторождението си, познава тая сладка наклонност, която с никакви речи не може се изказа пристойно.
Человеците, доде са още живели в диво състояние и са се преселили от един предел на други, скитающи се, не са усещали толкова тая наклонност към месторождението си; но откак са почнали да се заселват и да живеят постоянно на едно място, да си правят къщи и покъщнина, да зидаят храмове, да се молят Богу, да си сеят лозя, градини, ниви и проч., оттогава тая наклонност се е преобърнала веке в силна любов и в техните сърца е станала една страст, щото всеки да предпочита да жертвува и живота си, от гдето да пропусти другиго да потъпче милото му месторождение и отечеството му.

Человек же, който се скита от едно място на друго, оставя месторождението си пусто и не ще да знай нищо за общото си Отечество, той е подобен на едно безсловесно животно, което живей на света само и само да се прехрани. Такива человеци са укорени от сичкия свет и назовават се с презрение скитници!

Руското правителство, кое досега лъстеше нашите добродушни Българи със сякакви лукави и лъжовни обещания, днес веки открива булото си и явно показва убийствената и злобната си политика към тях. То е наумило и труди се с сичките бесчестни  и лукави средства да разори и опустоши милото ни отечество България и да уникакви нашата народност, самото нам скъпоценно и свято наследие!

Руското правителство с предателски начин е успяло да издействува ферман от Портата, в който му се допуща да преселва Българите в своите умразни пустини. От него подкупени безчувствени някои си българе скитат се по бедна България и мамят простодушнаго народа да се пресели в Русия, като му правят много лъжовни и мечтани обещания!..

Във Видинската бедна област тии народоубийци са успели да придумат и измамят множество челяди и във Видин се е отворила явна канцелария, де ходят тия окаяни Българе да се уписват за преселение в Русия, като им дават и нещо си пари да ги заловят по-добре и като ги заплашват лъжовно чрез подкупниците си и от страна уж на турскаго правителства, че ако не се преселят в Русия, щат ги пресели после насила в Азия! Лъжа лукава! Само да измамят простаго народа да се пресели.

Длъжност свята към милото ни Отечество налага ни да открийми простодушному народу какво нещо е тая Русия и нейното мъчителско монголско правителство, и какви вечни мъки ги чакат, ако са тия излъжат и идат да влязат в нейните железни нехти. Но преди да дойдем на тоизи предмет, нужда е да покажем вкратце нашим братям какви неприятелски сношения е имала тя още от стари времена с наши праотци и как се е тя сякоги старала да ги завладей, какви же злини им нанесла досега за награда и що са тии кръстили и първите начала образования й дали.

Послушайте, братя Българе, а особито вие от Видинска област!

Русите са били един най-див и най-варварски народ, както са си и досега остали таквизи в най-голямата им част.

Българите са ги най-напред покръстили, дали са им писменост, свещеното писание и първото образование.

Това е познато беки от сичкия свят и техните учени го признават. Но какво благодарение са отдали тии Българом за това благодеяние! Ето:

Разорили и завладели Волжанското им пространно царство и порусили досущ тамошните българи, като им наложили на сила езика си.

До времето Великаго Симеона, Царя Българскаго, южните страни Русии, които днес назовават Мала Русия, са били населени се от Българи, съставяли са част от Българското обширно царство, но и тии са паднали в руските мъчителски ръце и днес са досущ порусени. Освен историята, коя свидетелствува, техен език, песни и обичаи са още живи доказателства на това. Тии още не приимат да се назовават и Руси!

Руското царство от времето княза им Светослава (969-976) е почнало да се усиля и да напада явно на Българите[6]. Той, Светослав, като го бяха наемнали със заплата Българете да дойде да им помогне против Византийците и против царя им Петра, Симеонова сина, защото той беше се сродил с Византийците и държеше тяхната политика, той руски княз Светослав, щом влезе в България, почна да плени и да граби и поиска му се даже да я завладей, щото ония, които го бяха призовали на помощ, обърнаха се против него, изгониха го от България с помощта на Византийците и най-после Българите в Южна Русия, на Днепра река, избиха му сичко войнство и него самого.

От время же того Светослава до время Великаго Петра[7], Българите никакви приятелски сношения не са имали с Русите. Великий Петър Първи е почнал да мисли как да разпространи владението си в България и той е начнал да интригува против Влахо-Богданските[8] князе, кои бяха до него време Българи, а именно против Кантимира, Молдавского княза. Той, злочестивий княз, измамен от руската злоба и лъжлива политика, биде унужден да остави Молдавското княжество и да побегне в Русия, отдето намалко остана да го предадат неприятелем му Туркам!

От тях времена, като почна да слабей Турция, Русите започнаха често да минуват Дунава и да разоряват бедното ни Отечество. Колкото пъти руските войски са минували Дунава, най-големи опустошения и разорения е претърпяло нашето бедно Отечество. От една страна, необузданото тогдашно турско нередовно войнство е пленило, клало, грабило и робило Българите, а от друга страна, руските войски, още по-свирепи и по-немилостиви от Турците, опустошавали са лозя, ниви, грабили овце, говеда и горили Българските градове и села! А кога са се връщали, или победоносци или победени, карали и отвличали са насила по няколкоси тисящи български домородства и заселвали са ги в обширните си пустини! От тях времена се нахождат чак в Харковската губерния множество заробени Българи, които още не са си изгубили съвсем езика; тии са днес крепостни роби, които ги продават притежатели им (спахии) един другиму си като овци и говеда!

В 1812 г., кога бяха минали руските войски в България и бяха достигли до Шумен, от една страна, Русия издаде прокламация на български език (печатана в Букурещ) и възбуждаше Българите да станат против Турчина, а от друга страна, гореше градища и села им и насила прекарваше няколко си тисящи челяди през Дунава!… В тех времена са изгорени от Русите: Разград, Арбанашко велико село, Свищов, Русчук и други много градове и села[9], коихто развалини и разсипии още до днес се виждат! Много же старци помнят и проповядват с кървави сълзи тях времена.

В 1828 г., когато Дибич[10] премина Балкана и достигна до Одрин, пак същото последва. От една страна, подбудиха някои си Българи да вземат участие в боя и да се смразят с Турци, а от друга – немилостивите Руси като си свършиха работата, опустошиха като скакалци тия места, отдето поминаха, отвлякоха пак няколко си тисящи домородства Българи в пуста си Русия! Множество от тях разорани села в Руманя[11] и от тая страна на Стара планина се още и до днес се виждат в бурен и трънак обрасли!

В 1854 г., пак щом минаха под Силистра, не забавиха да издадат прокламация, подписана от Паскевича, и искаха да подбудят Българите да се дигнат против Турчина, а от друга страна, бяха приготвили и закони, по които да владеят България, ако черна съдбина бе я покорила тям. Но щом се видяха победени, не забавиха да се ползуват от обичната си хища (лов)  и тъй отвлякоха пак със себе си тринайсет хиляди домородства в Бесарабия.

Всякога проклета Русия, когато е имала бой с Турция, лъгала е бедните простодушни Българи, че уж тях отваря такъв бой и че уж тях иде да освободи! Но нейната цел всякога е била да им разори милото Отечество и да ги преселва малко по малко в земите си. Нейната злобна политика се познава твърде добре отдавна и от това, щото тя ни в един си договор с Турция нищо добро не е споменала за Българи, ако и да е имала най-добри удобности на това[12]. Тя всякога е само своята полза гледала, а собствено за завладетелните си планове е имала грижа, как по-добре да ги положи в действие. На това тя, освен лукавщини, безбожно е употребявала за оръдие и православната вяра и ползвала се от побожните и простодушните Българи, които в тях времена са гледали на нея като на една спасителка!

Тя най-много е противодействувала, в последните дни, и на наш свещен за духовенство въпрос и употребила е сички лукави средства да уничтожи това народно искание, та да останат Българите пак под гърко-фенерското духовно робство; защото тя знай, че ако българите добият независимо си свещенство, то не ще й веке допусти да мами и разорява българский беден народ, както е досега струвала и днес струва[13].
Сега веке, откак я победиха Европейците под Севастопол и й откриха слабостта пред цял свет, тя обърна веки друга политика и с пари и лъжи мами простодушните Българи в мирни и тихи времена да се преселят в нейните омразни пустини, да ги зароби вечно!
Българите, кои се излъгаха и отидоха в 1828 лето[14], като усетиха какво робство ги чака, по-голямата част останаха във Влашко и Богданско и оттамо се върнаха назад още преди танзимата. Също и ония, които бяха минали в 1854, подпомогнати от Парижкия мир[15]. Къде отивате вие, мили братя, Видински Българе! Знайте ли вие Русия каква е? Знайте ли какво робство и какви вечни мъки ви чакат тамо?Защо се не посъветувахте с ония Българи, които са били тамо, да ви разкажат къде и в каква яма искате да се хвърлите? Ето какви злини ви чакат тамо:

Като се преселите от този въздух (хава), на когото сте родени и научени, с вашите жени и малки дечица, доде идете на онова място, половина ви ще измря и погина по пътя, а доде привикнете на тех блудкави и горчиви пустински води, Бог знае колко ще останете! Това е веки знайно от цял свет, че кога человецити или животнити си менят въздуха, на когото са се родили и научили, трябва непременно да пострадаят с живота си. Земете за пример Татарите, които са пред очи ви, и вижте колко са измрели и колко още мрат откак са се преселили! А те са дошли на добър и здрав въздух, на плодовита и весела земя; ама вие, като идете в ония диви пустини, дето няма ни вода студена, ни шума зелена, ни трева цветовита, на едно пусто от бозалък[16] покрито диво поле, дето не може человек нито една трънка да види израсла! Сички в такова едно място ще се разболейте и повечето от вас ще измрат! Какъв тежък грях вие, мили Българи, земате огторе си? Можете ли понеси вий тойзи грях? Вие ставате убийци на децата си, на домородствата си! Можете ли вие в тех голи и диви пустини да направите тутакси къщи, да набавите покъщнина и да се закриляте от оная свирепа и люта зима, която става по тех диви места и ще ви найде без покрив? Я! Смислете за колко години и с какви разноски и трудове можете направи ония къщи, покъщнини и потребни пригради, които сте тук нашли от баба и дядо, или сте сами с толкова мъки направили? Ами отде ще земете и вещество (кересте) за тях, като тамо е пуста и страшна пустиня и не растат нито тръне, както казахме? Тамо не ви остава друго, освен да си изкопайте дупки в земята и да живейте като къртици (слепи мишки), или да си изкопайте гробове и да се закопайте живи! Де остават вашите хубави лозя, ливади, ниви и райски градини? Де остава оная зелена и гъстолистна шума, оная гъста гора и прохладните й сенки? Няма веке да ги видите, не ще ги сънувате насъне и ще си оплаквате дните!
Тия пари, що ви обещава и ви дава сега лукаво руско правителство, за да ви измами, са нищо при такива потребности и нужди, които ви чакат тамо, и тии са твърде лесно разносят. С тех пари Русия ще ви завърже с железни вериги тъй силно, щото като станете нейни черни робове, ще ги заплащате вие и потомците ви с кръвта и с живота си? А ето как ще ви настанят, щом идете тамо: Ще ви продадат и споделят на някои си спахии (помещики), които като ви определят по една част земя да си направите по-прости и по-бедни още и от цигански колиби, ще ви карат насила с кнута (бич руски) деня и нощя да им работите като коне, само за едно облекло и за една прехрана. А то и какво пусто облекло и прехрана? Кожи необработени и черен като земя хляб! Вие ще бъдете техни вечни роби и тии ще ви продават един другиму си като добитък, когато им скимне! О! Какъв срам за вас! Тамо няма уплаквание пред никого си; защото от онова място, в което ви заклещят един път, не можете ся веке помръдна никъде!

Я! Смислете, мили Българе, какъв тежък грях навличате на себе си, като отивате сами самоволно да заробите домородствата си? Де оставяте дядови си и бащини си гробове? Техните души и сенки щат ви преследова дето идете и щат ви всякога мъчи душевно, като ви говорят:

“О, неблагодарни синове! Де оставихте нашите кости? Кой ще да ни прелива и посещава гробовете, като вие ни оставяте! Ние сме ви родили и отхранили, оставили сме ви домове, лозя, ниви, ливади и други домашни потребности, а вие, о, неблагодарни синове, оставяте сичко да запустей и отивате в оная пуста и омразна земя, за да си пъхнете вратовете в железен ярем! Каква нужда, какви насилия ви накарват на това скитничество? Знайте ли вие, че ние сме претърпели повече от четиристотин години, от Делии, от Кърджалии, от Капсъзи[17], от убийства и грабежи – и пак сме увардили бащино си свято огнище. А вие днес, кога веке сичко се преобърна в мир и тишина и настанаха добри времена, за голи само обещания, що ви прави Русия, бягате и се преселяте, ставате убийци на сами себе си, на жените и децата си! О! Вашите души и на онзи свят щат ся казни за това във вечните мъки и в пъкъла! А телата ви ще теглят на тойзи свят от руското робство и с кървави сълзи ще прекарате злочестий си живот”.

Не е ли срамота за вас, о видински Българе! Да ви заменят с Татарите и да правят с вас трампа, като с някои си коне или волове! Я! Вижте ги тех Татари в какво бедно състояние ги е докарала немилостива Русия! Те, мислите, от добрина ли са се преселили от тамо? Не можете ли, окаяни, да разсъдите дотолкова и да разберете, че и вас ще ви докарат още в по-жалостно и по-окаяно от тях състояние! Те, като ги гледате, просят и чакат други да ги прехранят и досега са измрели половината им! Не ще ли изпатите и вие същото? Но те се намериха между вас, народ земеделски и работлив, ами вие в руските диви и голи пустини, при кого ще прибегнете и от кого ще поищете нещо си?..
От каква неволя се преселявате? Я размислете, преди петнайсе години какво е било в България, а сега какво е. В царстването на Султана Абдул-Меджида от ден на ден се ублажава състоянието на раите и ако по негде си още са останали некои злоупотребления, тия не стават по царска воля, но тия полека-лека щат се изтреби и изглади. В кое же царство не се нахождат злоупотебления, чими от чиновников? В Русия чиновниците най-големи свирепства и варварщини чинат над бедния народ и мислите ли че то сичко дохожда до царските уши? Никога!

А в Русия освен голите и дивите пустини, както казахме по-горе, чака ви онова тежко робство, от което никога не можете се веки отърва!
Можете да кажете, че ви заплашват и вие затова се преселяте: това е една ваша най-голяма слабост, ако вие с едно голо и просто заплашвание оставите бащино си свято огнище, къщи и покъщнини, имане и добитък, такава плодовита и благоразтворена земя, която нашите онези храбри и славни праотци с толкова кърви са добили и бранили и преславно име оставили – да оставите сичко това блаженство и да идете на пусти места, дето ви чака най-голяма бедност и още вечното робство! Тая ваша постъпка, ако я направите, от всякого ще се укори и вие ще бъдете укорени и поругани от цял свят.
Никакво заплашвание, никакво насилие не треба да ви поколебай от местата ви, на които сте се родили и отхранили, на които сте нашли толкова добрини от славните си прадеди и на които лежат и почиват нихните кости. Никой не може да ви насили да оставите имането си, но и ако такова нещо си се опитат да ви направят, което никога не вярваме да бъде, вие треба като юнаци да предпочетете да пролейте кръвта си над гробовете на дедите и бащите си, а не да бегате като жени и мършави человеци.
Треба да знайте още, че Н. В. Султана не допуща, а и европейските сили не оставят такива насилия да станат над християните; тия времена веке минаха, когато се допущаха такива беснила. Примерът нека бъде на това нам Сирия, дето щом се появи такова нещо, Султана и европейските сили тутакси изпратиха войски в помощ бедним Християнам, умириха сичко и наказаха с най-люта смърт убийците християнски. А що треба Сирия за пример, и вие сами, Видинските Българе, знайте и помните още, че преди няколко години, щом се появиха и между вас размирици, Н.В.Султана и другите сили не оставиха необузданите некои си Турци да ви изколят и мъчат, тутакси се сичко умири и оттогаз насам не можете го отказа, във ваша видинска област много по-добре стана и не ви веке тъй мъчат спахии и други Турци, както е било от по-преди.

Ние се надейме че ще дойдете в съзнание и щете послуша гласа на един ваш съотечественик, който ви казва и съветова сичко това от чиста българска душа, и ако сте се някои си записали да идете в пуста и варварска Русия, ще се откажете от тая лудост, която ще ви зароби с децата ви и жените ви вечно. А ония, които са ви на това излъгали и наклонили, ще ги изгоните из помежду си, като подкупени оръдия руски и като черни предатели милаго ни отечества.
С надежда, че щете послуша тия спасителни за вас речи и щете престане отсега нататък занапред да се селите или разбегвате по чужди земи, оставам ваш съотечественик, молитвующ ви здраве и вразумление от Бога.

Изглед на Възток. Сплетни, употреблени от руските консули и агенти за преселението болгар в Русия.// Дунавски лебед, г. 2, бр. 60 от 21 ноември 1861.

В проминалий брой вестника си обнародовахме един телеграм Н[егову] вис[очеству] Аали паша върху преселението българ в Русия и направихме няколко си забележки, че самая В[исокая] порта, договоривша се предварително с Русия, побуждавала и усърчавала е това пагубно за народа ни преселение. Ето еще няколко си доказателства върху това:

Руските консули по България, а именно Варненский познат български неприятел Рачински[18], дават свободно руски пашапорти на някои си отчаяни и безчестни люде, Българи по имени, кои със силата на тех пашапорти ходят и се скитат свободно и без никакво препятствие по разни места Българии и лъстят някои си простодушни по селата Българи, а особено безкнижници попове, даскали и чорбаджии да се подписват на прошения, направени и приготвени от руските консули, уж че тии Българи били желале да се преселят в Русия! На тойзи начин, като съберат тии подкупници и народни предатели по няколко си подписи и направят еще и лъжливи уж обществени печати, снабдени с разноски и с писма от консулите, отиват в Одеса и представят се генералу Стремоухову[19] (кой е нарочно отдавно еще проведен тамо с няколко си високостъпени чиновници да работи на това преселение) като Български от народна страна проводени пълномощни! Такива с интриги направени депутати в последния дни бяха се явили в Одеса повеч от тридесет. От коих именно беше и познатий предател С. Бакърджиоглу от село Беброво, Търновско окръжие, кой предаде в 1840 отец Неофита[20] в Цариград, за кое сме другаде  писали. Той като се връща тия дни от Одеса в Търново с руски пашапорт, Търновский управител го запира в тъмница, но Варненский руски консул незабавно телеграфира, че он е руски человек. Каймакама го отпуща тутакси.

Други един на име Стефан, сливнен,  се явява в Тулча с няколко си такива лъжливи подписи, събрани от селата, коих е обиходил,  все пак с руски пашпорт от Варненския консул снабден[21]. Тулчански родолюбци Българи се потрудили да вземат тия подписи от ръце му и да го накажат за това предателство, но он като руски поданик прибягва на францушки консулат (кой защитава там и руските падани), кой успява, та го изважда от тъмницата подир три дни и го заточават от града, а подписите се задържават в консулата.

             Видинский Руски консул съдружил се е с един Грък,  безчестен спекулант, руски поданик Захаров, кого е довел нарочно от Цариграда да купува с най-долна цена продаваемите стоки от тия злочести Видински Българи. А понеже това консулско почтено съдружие нямало доволно  пари, то е купило почти всичките стоки без пари, на дълга вересия, като давало бедним Българом зaписки  с консуловий печат! Той, Видински руски консул, преди да намери того  безсъвестнаго  Гърка и да състави това съдружие, предлагал е писмено многим Българъм да се зауземат на това твърде полезно предриятие,  но никой честен Българин не рачи да приемне това предложение. Писмата, които се провождаха о тому, пишеха се и подписваха се от един млад и секретар консулства. И то е една дипломатика!… Ние имаме на ръце две от тях писма.

             Един от големите руски дипломати, кой работи от Одеса  на това преселение, явно и гордо казваше, чи Русия щяла да разнесе повеч от пет милиона рубли за това бъларско преселение и чи това го правила от едно съжалително побуждение человеколюбия и благодетелности! А, от друга страна, в Одеса има съставена една компания от разни безчестни человеци, кои, наемнати от помесчики (притежатели земи и робов), ходят между тях обедняли в Къръм[22] българи и завождат по няколко си като овци по земите на помесчиките, кои им плащат по три жълтици на душа за труда им!

            Няколко си от тях злочестници българи, кои от Къръм са ишли в Одеса да плачат и молят правителството да им се допусти да се върнат в милото си отечество, подир много пъти,  що са ги пъдили и заплашвали,  най-после им рекли, чи ако платят за всяка душа по 120 рубли, тъй ще ги натоварят на някоя си корабля и ще ги изхвърлят на Дунавското устие при Сулина! Отде ще вземат бедните това количество,  като тии си оставиха  всичко на отечеството и тръгнаха голи!…

Някои си истинни Славянолюбци Руси съжаляват твърде много тях бедни Българи и роптаят върху правителството за тая му постъпка, но никаква полза няма за тях бедни Българи от това съжаление, защото в положението, в кое са достигнали, всичките ще отидат без время на онзи свят тая зима.

            Един от тия Българи е успял да иде от Одеса в Цариград с прошение от страна на всичките, да моли Н[егово] В[еличесво] Султана дано им помогне да се завърнат в отечеството си. Прошението им е потвърдено и от Турский консул в Одеса.

            Ето от Тулча що ни пишат за уловения тамо предател:

                                                                                                          Тулча, 1 ноември 1861

Вие ще искате новини от нашия град, ето една любопитна, коя ще  раздразни и наскърби сърцето всекому чювствителному Българину:

Един Сливненин стигна тейзи дни тук, на име Стефан, с образ безобразен, с характер пиеница; той носеше една книга с подписи от 62 села, в зачилото на коя стои в заглавие печатат на Варненски Руски консул Рачински. Поменатий предател беше дал тия подписи на едно момче да ги държи, додето си он подпиши Руски пашапорт от местното началство за  в Русия, да не би да ги фанат у него. Момчето като родолюбиво Българче, намисли да му не дава веки тая книга, но да я съобщи на гражданите, но предателят като се усеща че се излъгал, поисква я назад. Момчето не му я дава, а той отива тутакси на францушкий консулат (като руски поданик) и зима един кавасин[23] оттамо та насилват момчето да му даде книгата, то обаче успева та преписва имената само на 15 села и сутрешний ден съобщава това на някои си от гражданите кои тутакси отиват тукашному управителю и го молят да накаже того предателя. Управителя го държи три дни запрян и после го заточи от града, но книгата със списъка остана на францушки консулат.

Тойзи предател казал, чи има йоще един събрат кой се бил скитал по селата да събира такива подписи за преселение в Русия……[Следват преписаните имена]

Ей, братя българи! Гледайте какви человеци са се написали: попове, даскали и чорбаджии! Гледайте колко хитро и лукаво постъпва тая убийствена за народа ни православна пропаганда.

От всяко село по един поп, по един даскал, по един чорбаджия и после другите са лесни! Тии се водят като овци! Стига попа, даскала и чорбаджия да им кажат, че това е добро и че ги вика православний цар, тии са готови да оставят всичко и да идат при него!…

            Но нека чуят какво изпатиха техните братя, злочести Видински българи[24], та ако им се види добро, нека идат и тии да станат част храна на черноморските риби, а част да нагоят с дебелите си снаги руските татарски пуснити. Не слушайте, мили братя, тия, що са ся написали, защото тия всички са подкупени с пари и ви лъжат за всичко, що ви обещават и приказват! Всичко е пуста измама и лъжа! А особито безкнижниците попове никак недейте слуша за това преселение, защото тии където и да идат, от вашът пот ще живеят. Тяхната кандилница навсякъде ще ги храни, а вашите рала, плугове, овци, говеда няма веки да ги добиете. Вашите плодовити нивя, лозя, зелени росни ливади няма веки да ги видите! Вашите прохладни гори и лесища, студени извори и кладенци ще ги сънувате насъни, но никоги веки не ще ся удостоите да ся разхладите и угасите жаждата си! Всичко е тамо пустиня, гола  и безплодна. Място омразно, диво и грозно! А мъчителството и робството, кое ви чака, кой ще къса всяк ден не само бедните ви тела, но и  горките ви сърца, ще тлее ежедневно, доде ви прихлупи черната земя и ся отървете от мъки завсегда!

            А Вий, о! Младежи! Вие, злата Българска надежда, в сърцата коих се е породила святая любов народна, Вие, любезни младежи, постарайте ся да дадете нашим тем братям да разберат в каква пропаст искат подкупени предатели да ги хвърлят! Ваша же награда ще бъди вечно име и слава на потомството! Р[аковски]


[1] За биографията и идеологията на Раковски виж Трайков, В. Георги Стойков Раковски. София: Издателство на Българската академия на науките, 1974.

[2] За тези събития виж Ганчев, С. Свищов (Принос за историята му). Свищов: 1929, Фототипно издание, Свищов, 1996), 36-37; Христов, Г. Свищов в миналото 86-1877г. Свищов: 1937, с. 149; Бакърджиева, Т. Русе градът и хората (От края на XIV до 70-те години на XIX век). б.м., Авангард принт, б.д., с. 23; Данова, Н. Един неизползван извор за историята на Свищов.// Просвета и промяна. Сборник в чест на чл.-кор. ст. н.с. д.и.н Румяна Радкова и по случай 150-годишнината на Болградската гимназия. София: АИ Марин Дринов, 2010, 161–176.

[3] За преселничесикте вълни към Южна Русия и Украйна виж подробно Дойнов, Ст. Българите в Украйна и Молдова през Възраждането 1751-1878. София: Академично издателство”Марин Дринов”, 2005.

[4] Пак там, 153.

[5] Трайков, В.  Цит. съч., 196-208.

[6] По този въпрос вж: Мутафчиев, П. Русско-болгарския отношения при Святославе. // В: Мутафчиев, П. Избрани произведения, т. II, Под. Ред. на Д. Ангелов, София: Издателство „Наука и изкуство”, 1973, 233-256.

[7] Петър I Алексеевич (1672-1725), руски цар и император, управлявал Руската държава от 1682 до 1725 г.

[8] Става дума за князете, управлявали Дунавските княжества Влахия и Молдавия.

[9] За тези събития виж публикациите, цитирани по-горе в бел. 2.

[10] Иван Иванович Дибич Забалканский (1785-1831), руски пълководец, командвал военните операции в българските земи през време на Руско-турската война 1828-1829 г.

[11] Южна България, Тракия.

[12] В действителност, в никой от договорите между Русия и Високата порта, с които приключват поредните войни, не се споменава името на българите и не се предвижда каквато и да било промяна в техния статут. По този въпрос вж. Станиславская А. М. Греческий вопрос во внешней политике России в начале XIX в. (1798-1807 гг.). // Исторические записки, 68, 1961; Достян, И. С. Россия и балканский вопрос. Москва: 1972; Георгиев, В. А., Н. С. Киняпина, М. Т. Панченкова, В. И. Шеремет. Восточный вопрос во внешней политики России – конец ХVІІІ-начало ХХ в. Москва: 1978, с. 78 сл.; Бочкарева, С. И., Е. К. Вяземская. Россия и Балканы в XVIII- начале XX в. // В: Основные проблемы балканистики в СССР. Балканские исследования. Вып. 5. М., 1979, 41-78; Кудрявцева, Е. П. Военно-политические союзы России и Турции в конце XVIII – первой трети XIX столетия. //В: Россия и Черноморские Проливы (XVIII-XX столетия). Москва: 1999; Дойнов, Ст. Цит. съч., 92; Рачева, В. Руската политика и българската идея за политическа автономия в някои от изявите на българската емиграция от първата половина на XIX век. // Исторически преглед, 2006, № 1-2, 44-66.

[13] За враждебната политика на Русия спрямо българското църковно-национално движение виж Ников, П. Възраждане на българския народ. София: 1929 (ново издание 1971) ; Маркова, З. Българското църковно-национално движение до Кримската война. София: Издателство на Българската академия на науките, 1976, 180-191.

[14] Става дума за масовото преселение на българи от Ямболско и Сливенско, свързано с Руско –турската война от 1828-1829 г.

[15] Раковски има предвид годините на Кримската война (1853-1856), приключила с Парижкия мир от 1856 г.

[16] Примерен превод „…пусто, с дива трева покрито диво поле”.

[17] Разбойници.

[18] Александър Викторович Рачински (1826—1876), руски славянофил, общественик и дипломат. Като пратеник на Московския славянски комитет посещава различни български селища. През периода 1859—1862 г. е руски консул във Варна и работи за преселване на българско население в Русия. Г. С. Раковски подлага на остра критика тази му дейност във в. „Дунавски лебед”.

[19] Пьотр Николаевич Стремоухов (1823-1885), руски дипломат и чиновник в Азиатския департамент към Министерсвото на външните работи, а от 1864 до 1885 г. директор на Азиатския департамент.

[20] Става дума за Неофит Бозвели, за когото Раковски пише в труда си „Българский за независимо им свещенство днес възбуден въпрос и нихна народна черкова в Цариград”, публикуван в „Дунавски лебед”, бр. 7, от 27 октомври 1860.

[21] За ролята на руския консул във Варна Александър Рачински за организирането на преселението виж Трайков, В. Цит. съч., 198-199.

[22] Става дума за Кримския полуостров, където в началото на XIX в. се заселват множество българи.

[23] Гавазин – въоръжен пазач или телохранител в консулство или посолство.

[24] Раковски има предвид дописката от Одеса с дата 19 октомври 1861 г. под заглавие „Жалостни известия из новорусийска страна за преселниците”, написана  от Христо Т. Стоянов.

Хареса ли Ви статията? Ако да, подкрепете нашата кауза за правозащитна журналистика