Забравили сте принцеса Даяна или Осама бин Ладен? Нормално!

Споделете статията:

Знаете ли коя е Моника Люински? Ако сте родени преди 1995 шансът да отговорите с „не“ и да не може да кажете поне един „пикантен” факт от скандала на Бил Клинтън с нея е минимален. Но оказва се, че ако, ти който четеш това, си роден след 95-та, то шансът това име да не създава никаква асоциация в теб е голям.

Това научих тази седмица. От известно време в опит да поправя незавършени академични опити от миналото десетилетие, се върнах в класната стая. Заедно с 20-21 годишни младежи. И така се случи, че преподавателят зададе въпроса: Колко от вас знаят коя е Моника Люински? И беше видимо изненадана (както и аз разбира се), че само моята ръка беше вдигната.  Първата ми мисъл – разбира се беше – леле, колко съм стар. И леле, колко не знаят тези деца, особено така важната американска история на 90-те.

Но после – после реших да направя експеримент. И реших да разпитам за различни личности, които в моето съзнание са абсолютно ясни и непреходни и всеки човек трябва да знае кои са, защото са били на екрана на телевизора ми дори повече от необходимото. И в следващите няколко часа, като досаден анкетьор, разпитвах всякакви младежи за тях:

–        Какво знаете за Лейди Даяна? А за Осама Бин Ладен? А за Боб Марли? А за Садам Хюсеин? А за Спайс Гърлс?…..

Няколко часа по-късно в края на моето абсолютно непредставително социологическо проучване, бях поразен. Освен Моника, чиято забрава вече бях приел, се оказа, че моите млади приятели не познават г-н Бин Ладен и неговата връзка с 11 септември. И не са сигурни кой точно беше Садам. И какво се е случило с Даяна и как е умряла.

И не, това не е невежество. Оказа се, че всички те имат невероятно добра музикална и арт култура и почти нямаше някой, който да не бе чувал музикантите, актьорите, писателите, за които питах. Дори знаеха, че Даяна, която е принцеса, е правила добри дела (нещо, което самият аз бях забравил за нея).

И в този момент бях тотално поразен. Оказа се, че за 20-30 години сме успели да изтрием от нашата памет и история неща, които иначе стояха с огромни букви и сензационни репортажи в съзнанието ни. Личности и дела, които смятахме, че променят света, всъщност съвсем скоро ще се помнят само от нас – старите хора. И това е чудесно. Защото когато теглих чертата се оказа, че всеки който е изчезнал от паметта ни и не е предаден нататък, го помним с нещо трагично, нещо лошо.

Съжалявам, г-н Бин Ладен, но следващите поколения няма да ви помнят. Ще знаят трагедията, която сте причинил, но не и виновника за нея. Те ще помнят всичките филми, музика и изкуство, създадени в чест на 11-ти септември, но не и Вас!

И пиша тази малко нетипична моя история, защото и в момента телевизорът ми всяка вечер гърми със скандали, които ще променят света завинаги. И отново търсим трагедии и се караме кой повече разбира от тях… Най-вероятно, ако моето строго научно проучване е вярно, след 20 години (най-вероятно), а след 40 със сигурност,  младите хора няма да си спомнят тези от нас, които са мразели, обиждали и наранявали. И са били най-устати. Но ще запомнят тези, които са направили нещо красиво и добро.

Тази седмица освен за Моника, Осама и Садам, си спомних и за Ной (Тората всъщност ми го напомни със седмичната си част) и затова как са забравени повечето от неговото поколение – дори не знаем имената им – въпреки огромните злини, които са извършили, че да донесат потоп. Помним само името на един човек, за който не знаем много, освен че е направил поне едно добро нещо – подслонил е всички животни. И осъзнах, че може би, онова не е било истински, воден потоп, а обикновена забрава. И че просто вместо 40 дни в морето, са минали 40 години и „звездите“ от екрана от времето на Ной са били забравени, а запомнящ се е бил само този човек, направил едно-едничко добро.

Така че – не знам кога ще е следващият потоп. Но знам, че след години бих искал хората да помнят моето име. А това науката тази седмица доказа, че  става като правиш добро и/или създаваш красиви неща. И понеже ще ми е скучно, ако помнят само моето, бих искал да запомнят и всички ваши имена, скъпи приятели! Така че нека се хванем на работа.

Хареса ли Ви статията? Ако да, подкрепете нашата кауза за правозащитна журналистика

Споделете статията: