Защо България трябва да промени системата на запрещението?

Презентация на Оливър Люис, изпълнителен директор на Mental Disability Advocacy Centre (MDAC), Интернационална конференция и Национален форум на доставчиците на социални услуги за дееспособността и достъпа до правосъдие на хората с интелектуални затруднения, София, 11 март 2016 г. Текстът е достъпен тук.

Акценти от презентацията на Оливър Люис:

Да извадим хората с увреждания от мрачните ъгли на нашето въображение, от изолираните приюти на нашите родини и от покрайнините на нашите законодателства.
Да изискаме една по-добра правна система, за да се превърне страната ни в място, където всеки човек с увреждане може да живее в сигурна и включваща общност.
Всеки може да е автор на живота си, всеки може да расте тялом, умствено и духовно.
– На всеки човек е дадена възможността да обича и да бъде обичан.

адв. Анета Генова.

Госпожо заместник-министър, госпожо заместник-омбусман, дами и господа,

1. В тази презентация бих искал да обясня защо аз мисля, че вие трябва да подкрепите проекта за Закон за физическите лица и мерките за подкрепа. Искам да обясня защо Правителството трябва да внесе проекта в Народното събрание при първа възможност.

2. Какъв е моят интерес от това? Аз съм адвокат и през последните четиринадесет години работя в Mental Disability Advocacy Centre – една международна неправителствена организация, която използва правото за да осигури равенство, включване и справедливост за хората с психично-здравни проблеми и интелектуални затруднения. Ние сме независими от българските организации и работим в България от 2002 г., когато заедно с Български Хелзинкски Комитет организирахме първия в страната тренинг-семинар за Европейската конвенция за правата на човека и как тя се прилага спрямо хората с ментални проблеми. Моята докторска дисертация е върху дееспособността и международните стандарти за човешки права и аз бях потопен в тази тема десетилетие и половина. От срещите си с много хора с интелектуални затруднения и психично-здравни проблеми и техните семейства в България знам каква е тяхната реалност под запрещение. Също така знам, че сега е възможно най-благоприятният момент за правна промяна.

3. Имам пет причини за това, защо трябва да подкрепите законопроекта, но преди да ви ги кажа, искам да ви разкажа за моя герой – Руси Станев. През 2002 г. Руси бил взет от дома си и откаран на 400 км. оттам, в Пастра, където прекарал следващите седем години затворен. Неговото единствено престъпление било, че имал психиатрична диагноза. Зад гърба му минало дело за поставянето му под запрещение и неговият настойник организирал изпращането му в институция, точно така, както се изпраща колет до някого. Институцията била много мръсна, пренаселена, студена. Миризмата била ужасна, както и условията. Недостатъчното отопление и базова медицинска грижа предизвиквали десет процента смъртност през две от зимите, но въпреки това, Руси оцелял. Ние бяхме част от екипа, който водеше делото му пред Европейския съд по правата на човека, по което през 2012 г. съдът постанови решение, с което призна, че много от правата на Руси са били нарушени.

4. Историята на Руси е илюстративна за мнозина. С това в ума, ето петте причини:

Причина 1: Законопроектът изпълнява международните задължения на България.

Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания не позволява съществуването на запрещението. Законопроектът отменя запрещението, но предвижда защитни мерки, което изпълнява задълженията на България по тази конвенция. Комитетът на министрите на Съвета на Европа ще оценява резултатите на България в изпълнение на решението Станев срещу България. Този законопроект ще даде възможност на България да покаже, че е изпълнила своите задължения.

5. Нилс Муйжниекс, комисарят по човешките права към Съвета на Европа, посети България миналата година. Той каза: „Въпреки че България е поела ангажимент да даде възможност на възрастните с увреждания да напуснат институциите и да заживеят в общността, процесът на деинституализация на тези хора върви много бавно.” „Една от основните пречки е правният режим на запрещението, който е в сила и който често води до настаняване на хората под пълно и ограничено запрещение в институции. Окуражавам Българските власт да увеличат своите усилия за промяна на тази система и да преминат към системата на подкрепеното вземане на решения.” Комисарят казва още, че този закон е от социалистическата ера и не отговаря на стандартите на демократична страна. Той казва, че промяната е закъсняла много.

Причина 2: Законопроектът укрепва предприемчивостта и икономиката

6. На хората под запрещение е забранено да сключват трудови договори. Какъв абсурд е това, особено в страна, в която има 10% безработица? По какъв начин това е добра идея – да забраниш на хората да работят, да печелят пари и да заплащат данъци? Аз лично не виждам как би могло това да е добра идея. Законопроектът ще подкрепи икономиката на провинциалните региони и ще позволи на хората да развият малки компании и социално предприемачество и да подкрепят устойчивото развитие.

7. Хората под запрещение струват на държавата 7700 лева за човек на година. Пенсията, която получават хората с увреждания в общността, е много по-ниска, но ние знаем, че много хора успяват да преживяват с такива доходи, бивайки подкрепяни да управляват живота си пълноценно. При наличието на свобода и ресурси, хората могат да получат обучение и да бъдат подкрепени да навлязат на пазара на труда.

Причина 3: Законопроектът увеличава сигурността и защитата

8. Естествен инстинкт е да защитим хората, особено онези от тях, които са уязвими за експлоатация, насилие и злоупотреба. Никой от нас не би искал да живее в общество, в което хората не се грижат един за друг. Това, че има връзка между запрещението и вредата, е мит. Някои хора мислят, че запрещението защитава от вреда. Те не са прави. Точно обратното, безспорно е доказано, че запрещението нанася много по-голяма вреда.

9. Вижте Руси Станев. Той е издържал на температури под нулата седем години, затворен в това отдалечено място, в което не е искал да бъде. Европейският съд по правата на човека призна, че единствената причина това да му се случи е фактът, че е бил поставен под запрещение. Той е виждал хора да умират от глад и занемаряване в стаята, в която е живял. Тези анонимни, забравени хора са били също под запрещение и заради това не им е било позволено да напуснат или да се оплачат. Техен настойник е бил директорът на дома, а това създава неприемлив конфликт на интереси. Запрещението причинява вреда.

10. Вижте жените с увреждания. Те са в огромен риск да бъдат сексуално насилени, повече, отколкото жените без увреждания. Те са далече в по-сериозен риск да бъдат подложени на аборти или стерилизация. Тяхното запрещение им отнема правото да отидат в полицията и да се оплачат. Запрещението позволява абортите, игнорирайки желанията на жените. Няма нито едно успешно наказателно преследване в тази страна за сексуално насилие над жена с ментално увреждане, независимо че жертвите са стотици. Запрещението причинява вреда.

11. Вижте хората, които имат апартаменти и които имат и роднини, които искат да освободят тези жилища от собствениците им и да ги продадат. Роднините лесно могат да убедят съда да постави човека под запрещение и тогава да го изпратят в институция, след което да продадат имота му. Запрещението е корумпирана система. Запрещението причинява вреда.

12. По сега действащия закон, ако човек забележи, че се случва някаква злоупотреба, има на разположение само законодателството за защита на потребителите (което не е приложимо за домове и апартаменти) или това, да постави човека под запрещение, което отнема всички права на човека. Анулирането на продажбата на имот е тромава и протяжна процедура.

13. Законопроектът разрешава директно този проблем. Глава 4 за „защитните мерки в ситуация на риск” дефинира такава ситуация като „сериозен и непосредствен риск за живота, здравето и собствеността на лицето”. Всички други способи за подкрепа на лицето трябва да са били опитани неуспешно и тогава съдът може да пристъпи незабавно към мерки за незабавна превенция на вредата, като назначи лице, което да прецени какви стъпки да предприеме. Това лице ще бъде задължено да събере всички близки на човека с увреждане, да обсъди всички възможности и да гарантира, че решението ще бъде взето при съобразяване с най-добрата интерпретация на волята на лицето. Хората, които ползват подкрепеното вземане на решения, ще бъдат включени в конфиденциален регистър и нотариусите ще имат задължението да проверят, преди да изповядат каквато и да е сделка, дали лицето не е включено в него: една нова и иновативна защита в законопроекта. Така че, вместо да поддържа запрещението, което причинява вреда, законопроектът намалява вредата и увеличава сигурността и защитата на хората с увреждане.

Причина 4: Законопроектът популяризира семейните ценности

14. Запрещението популяризира изоставянето и изолацията. Единствената възможност на хората с увреждания, които имат нужда от подкрепа в процеса на вземане на решения, е да бъдат поставени под запрещение. Действащото право не предлага съпричастност и подкрепа, но затова пък лишава хората с увреждания от техните права и достойнство. Запрещението популяризира доживотната сегрегация и третира хората като обекти.

15. Подкрепеното вземане на решения в законопроекта най-после позволява това, което семействата искат, а именно – да се отнасят към своите близки като личности с история, предпочитания и желания, които имат правен ефект. Законопроектът предлага визия, която ще окуражи промяна на парадигмата в цялата страна – от виждането на хората с увреждания като бреме и като неспособни, към виждането, че тези хора са личности, човешки същества, които могат да допринасят в семейния и общностния живот.

16. Сега действащото право в областта на запрещението прави невъзможно за хората да избират партньори и да сключват брак. Законопроектът е по-добър, защото позволява на хората да се влюбват и да се женят – права, които всички ние имаме в нашето кратко съществуване на тази земя.

Причина 5: Съединението прави силата

17. В момента България председателства Съвета на Европа и неговото мото е „Съединението прави силата”. Как може да направим това да не звучи като празна реторика? Универсалните човешки права са основата на следвоенното споразумение, което гарантира предпочитание на дискусията над насилието и на мира над войната. Но на хората с психично-здравни проблеми и хората с интелектуални затруднения досега беше отречен достъп до така наречените универсални човешки права.

18. Наскоро Латвия реформира своето право, както и Литва, Унгария и Чехословакия. Няма нужда да гледаме към Канада, Швеция и Ирландия за примери. Хората в страни, които имат икономически и политически прилики с България, също пристъпват напред и реформират своите законодателства, така че да служат по-добре на правата и нуждите на хората с увреждания. В тези страни системата на запрещението не отговаря на целта. Запрещението е  система, която нарушава човешките права, пречи на икономическото развитие, разрушава семействата и причинява вреда.

Призив за действие

19. Когато Руси Станев се яви пред Европейският съд по правата на човека, той обобщи своя случай с думите: „Аз съм личност, аз не съм предмет. Аз имам нужда от своята свобода.” Точно поради това ние всички трябва да предприемем действия за да променим системата на запрещението. Руси все още е под запрещение и се бори чрез съда за своята дееспособност. Най-после той намери хора, които му помагат да развие своите способности да взима свои собствени решения. Това не значи, че запрещението е добро за него или е било добро за него. Той е все още в риск свободата му да му бъде отнета от настойника. Той иска да има закон, който да му гарантира, че подкрепата, която сега има ще бъде разпозната от закона и ще бъде устойчива.

20. Вие може би сте скептични дали новата система ще бъде по-добра или дали процеса на реформата може да бъде завършен. Моят унгарски дядо, който почина през 1987 г., не можеше да си представи, че Берлинската стена ще падне. Но това се случи две години по-късно. Исторически, било е трудно да се повярва, че робството може да бъде отменено. Как хората са могли да си представят, че на жените ще бъде позволено да гласуват? Или краят на Апартейда в Южна Африка? Несън Мандела казва: „Винаги изглежда невъзможно, докато не го направиш”. Лидери в българското правителство, в офиса на Омбудсмана и в гражданското общество вярват не просто, че промяната е необходима, а че ще се случи. Аз също.

21. Mental Disability Advocacy Centre подкрепя законопроекта и аз ви окуражавам да сторите същото. Моля ви, образовайте другите, като говорите на своите приятели, колеги и съседи. Моля, съпротивлявайте се на всеки опит да бъде запазено частичното запрещение. Когато законопроектът влезе в Народното събрание, атмосферата вероятно ще се нажежи и ще има възможност законопроектът да стане дори още по-добър, затова влезте в контакт със своите представители в Парламента и споделете вашите идеи, окуражете ги да гласуват за закона. Моля ви, помогнете на хората с увреждания да пишат писма, да излязат на улицата и да използват ненасилствени актове, чрез които да настояват този закон да бъде приет.

22. Въпрос за социална справедливост като този трябва да бъде издигнат над дребните политически пристрастия. Във времето, когато Европейският проект за човешки права се пропуква под тежестта на ксенофобията, нека помним, че силата лежи в разнообразието, не в приликите. Нашето обединено различие може да създаде силата.

23. Брат със синдром на Даун, братовчед с депресия, майка с деменция – уврежданията засягат всяко едно семейство в България и всяка една друга страна. Нека не приемаме нито за един момент, че различието на увреждането оправдава сегрегацията. Ние дължим на тези 7000 души в България, които са поставени под запрещение, както и на многото други, които са загубили своя живот като тези, в институцията, където е бил настанен Руси, да изискваме промяна. Не бива да се примиряваме със съдбата на тези 7000 души! Подобно примирение не може и не бива да ни дефинира!

24. Сега е време да извадим хората с увреждания от мрачните ъгли на нашето въображение, от изолираните приюти на нашите родини и от покрайнините на нашите законодателства. Нека да изискаме една по-добра правна система, така че тази страна да направи крачка към това да се превърне в място, в което всеки човек с увреждане може да живее в сигурна и включваща общност, където всеки може да е автор на живота си, в което всеки може да расте тялом, умствено и духовно и в което на всеки човек е дадена възможността да обича и да бъде обичан.

Текстът е преведен и подготвен от

Анета Генова

Avatar

Анета Генова

Анета Генова е адвокат. Правен консултант на Mental Disability Advocavy Center за България. Работи по случаи, свързани с защита на права на хора с психо-социални и интелектуални затруднения, както и с жертви на домашно насилие. Работи по изследователски проекти, свързани с тези теми, както и с теми за защита правата на децата. Работила е в Български Хелзинкски комитет, както и в сътрудничество с Фондация "ПУЛС" - гр. Перник. Била е съдия.