Какви поуки оставя стигмата на жената от с.Равнец

Споделете статията:

 

През последните няколко дни Йорданка К. нощувала в стая в хирургическото отделение, където работела през последните години. Твърди, че в селото продължават да не я допускат да се прибере, а семейството й било под натиск заради това, че работи със заразени. Внучките й първокласнички били отстранени от училище. 

Разговаряме с психиатъра и преподавател по социална работа д-р Румен Петров. Той казва:”Не е въпросът в това дали да спазваме противоепидемиологичните мерки, а да ги спазваме, така че да не нараняваме хората.

 

 

Д-р Петров, в неделя жена от с. Равнец обяви, че семейството й било тормозено заради това, че работи в допир със заразата, а внучките й са отстранени от училище. Как Covid-19 стана факт за социално отхвърляне ?

 

Румен Петров: В тези условия на коронавирус, страховете стават все по-видими. В Дания, например, избиват няколко милиона норки от фермите им за норки. На други места хора гледат на телата на онези, които са преболедували от ковид като на норки, които могат да ги заразят с ковид! Това е, за съжаление или не, естествената човешка природа! Природата на нашия страх взима връх над човешкостта ни! Една от противоотровите е рационалното знание. Убеждаването, че преболедувалите хора например не са заразни. Това може да помогне, но знаем, че не винаги помага толкова добре, колкото се очаква когато „разкрием“ истината за реалността. И все пак!

Може ли да говорим за степени на стигматизацията (дискретна, свръхкрайна) в съвременния свят?

Р.П: По принцип страданието носи своята стигма. Особено за света на удоволствието и консумацията, в който днес живеем. Ние сегрегираме страданието много често, вкарваме го в определени места за страдание, за да е далече от местата за радост и консумация. Виждаме възхода на всякакви институции, в които страданието може да бъде приютено, но и изолирано, под предлог, че там ще се полагат по-добри грижи.

Говорите за стигматизирането на психично болните?

Р.П.: А, не само. Говоря и за процъфтяващата хосписна грижа напоследък. За палиатитивните грижи, в които се концентрира немалко страдание. Говоря за грижите за децата и хората с увреждания, които също лесно се изолират, по различни начини, от погледа на здравите, силните и богатите. Един от проблемите на съвременния свят, от стотина години или по-малко, е че с възхода на консумирането, страданието се превръща в опит, който сякаш, стеснява пазара на стоки и услуги. Докато ни боли не се интересуваме от това какво дават по телевизията нито от бързи кредити. Модерната ни цивилизация разчита основно на консумацията – виждаш колко сме уязвими,  към повелята за консумирането, „консумирай, или умри“ сякаш казват и политиките за ковид. Не сме били можели да затворим всичко, защото бизнесът щял така да умре, че нямало да може да се съживи повече! Тази дилема е много сериозна! Друг е въпросът дали е реална …

Да се върнем към случилото се в село Равнец. Освен стигматизираната санитарка, двете й внучета са отстранени от училище. Защо?

Р.П: Трябва да се види какво е направено срещу това отстравяване. Дали карантинирането на внучките на тази жена е изобщо законно. Не мога да отговоря, но Регионална здравна инспекция трябва веднага да провери дали тези деца са поставени извън училище, съобразно закона за карантината и епидемиологичната обстановка. Ако по закон са сегрегирани някакви хора, това не отменя грижата за тях, дори напротив. На второ място, ако децата са поставени извън училище с идеята, че това е за доброто на всички, въпросът е какво е направило училището, за да направи техния живот по-добър в условията на това ограничения, с което те трябва да живеят за две седмици или за по-дълго време. На трето място, органите, които следят за спазването на тези карантини, имат специална отговорност по въпроса. Защото МВР проверява спазването на карантината и като такова, то е в ежедневието на хората! Имаше едни мъже, които, в началото на епидемията, когато се връщаха от далечни зони, спяха в камионите си, за да могат да се върнат отново на работа веднага, след като им изтече карантината, без да рискуват да заразят семействата си. Видяхме солидарност с техния живот, семействата им носеха храна, не контактуваха, лекарите ги знаеха. И се спазваше изолацията, но едновременно с това се спазваше и моралния закон за помощта – не се прекъсваше връзката между хората!

Може ли да се твърди, че коронавирусът оставя „опашка“ от заразност, което кара хората да се страхуват от контакти с преболедувал?

Р.П.: Въпросът е дали започваме да постъпваме нечовешки в резултат на нашите страхове! Дали тези страхове са рационални или ирационални, ако са рационални дали могат да бъдат преодолени със средствата на здравия разум? Отговорът е и да и не! И въпросът е дали влизаме в етичен конфликт с хората, дали се държим параноидно и нападаме хората, които смятаме, че могат да са опасни за нас! И какво правим, ако настояваме да поддържаме една социална дистанция, каквато е например недопускането на едни деца в училище! Отговорни ли сме за тази социална дистанция, знаем ли какво тя причинява?

Основните поражения са в отношенията между хората, така ли?

Р.П: Да, в отношенията между хората! Защото социалната дистанция може да се установи, така да се каже, насилствено и травматично, може да се установи и човешки, без да се прекъсне човешката връзка! Тези хора от с. Равнец изглежда поддържат социалната дистанция по нечовешки начин! Не е въпросът в това дали да спазваме противоепидемиологичните мерки, а да ги спазваме, така че да не нараняваме хората. Следващият въпрос е: кой, при какви обстоятелства, си дава или не си дава сметка, че постъпва грубиянски, казано разговорно. Хубаво е, жената, която всеки ден работи с Ковид болни да е в хигиенни отношения с хората около себе си, но, добре – как да се установи тези хигиенни отношения без тази жена да се почувства прогонена! Кой да помисли? Кой да говори, кой да действа? Разбира се, че първи трябва да помислят хората, които отговарят за тази дистанция и я назначават! Не е работа на полицията само да дойде и да пита „ти защо сега си тук“, след като нямаме алтернатива къде да бъде човекът! Това е рискът от налагането на дистанция, без грижа за връзката! Кой се интересува къде може да бъде тази жена? Кметът? Църквата? РЗИ? Личният лекар? Социалната служба?

В Младост, Люлин, Надежда има блокове, в които се обособяват буквално „коридори“ за преболедували хора?За подобно стигматизиране научихме в интернет за Ухан, Китай… 

Р.П.: Всички ще се срамуваме след неща като тези. Както сме се срамували и след Холокост! За съжаление, лесно е да се срамуваме, след като сме постъпили нечовешки… Какво трябва да се направи сега? След такива сигнали, първо трябва да има достатъчно добра система за тяхното огласяване и за намеса. При всички случаи – да има застъпничество от авторитетни, органи, които трябва да се застъпят за правата на тези хора! Аз мисля, че без това ще останем в обичайното състояние да ругаем съседите – хората и техните страхове, които ги превръщат в не-човеци! С това засилваме отчуждението! Защо органите, които установяват социалната дистанция, които да оповестили ковид-статуса с грижа за общото популационно здраве, не правят нищо когато този статус е снет? Това е също токова важна работа, колкото и обявяването му! Навремето, по домовете се слагаха картички с червен кръст! Това беше официална информация! Когато ги сваляме, какво правим след това? Слагаме ли друга картичка: «Уважаеми съграждани, уведомяваме ви, че в този дом вече няма инфекция и от тази дата жителите на този дом не представляват епидемиологична опасност за никого.“?  Параноици винаги ще имаме, но нека да имаме грижа да затворим социалната дистанция след като сме я отворили!

Вчера ( 17 ноември – б.а)Конституционният съд обяви за противоконституционно следенето на телефоните на поставените под карантина. Какъв е коментарът Ви?

Р. П.: Подкрепям такова решение! Обикновено такива решения се взимат не просто като се тълкува Конституцията, но и като се тълкуват ползите и вредите от обратното решение! Съдиите тук са приложили здрав разум, не само правен. Сигурно са си дали сметка, че използването на средства за проследяване  и регулиране на поведението на поставените под карантина, ще увеличи и задълбочи недоверието между хората. Независимо, че чисто епидемиологично това може да гарантира по-голяма социална дистанция. Социалните щети ще бъдат по-големи от здравните ползи: ще се създаде контра-култура на това поведение или се ерозира доверието във властта и ще отказваме да изпълняваме други, по-меки мерки. КС използва и такъв тип социално-психологическа мъдрост, освен тълкувателната работа на закона.

Но знаем за онзи човек, който бе отишъл, бидейки в карантина, за цигари и алкохол? Той разнесе достатъчно зараза…

Р.П: Мисля, че трябва да бъде проследяван. И тъй като сме в седмицата на възстановителното правосъдие подобни казуси трябва да бъдат решавани много повече със средствата на възстановителното правосъдие, отколкото на наказателното право. Важността на това „сеещо“ поведение е най-голяма именно в контекста на пряката общност от хора, спрямо които съм постъпил отговорно или безотговорно. Знанието и срещата с тези хора, по начин който уважава всички, е най-добрият! Да има поука, без да има допълнително изключване. Без да има стигматизиране и линч над сеещите зараза. Сега ролята, именно на възстановяващото социална връзка правосъдие, при тези регулации, е потенциално много полезна!

Въпросите зададе Юлиана Методиева

 

 

 

 

 

 

 

 

Хареса ли Ви статията? Ако да, подкрепете нашата кауза за правозащитна журналистика

Споделете статията:
Avatar

Marginalia

Marginalia е интернет сайт за анализи, коментари и новини в областта на правата на човека. Пространство от съмишленици. И още.