Защо движението против „речта на омразата“ има значение за мен и какво смятам да правя за него

Нашето оръжие е разпространяването на речта на любовта, насърчаването на използването на доводи по време на дебатите, вглеждането повече в човешките истории, отколкото в статистиката, това да сме човеци, да сме „чупливи“, т.е. чувствителни и да сме за пример.

Тази публикация е създадена в рамките на проекта "Смях срещу омразата".
Тази публикация е създадена в рамките на проекта “Смях срещу омразата”.

Ако ме питате коя съм, ще получите множество отговори. Те зависят изцяло от това, коя страна от моята история имате предвид. Зависят също така и от това, което ви казвам, а също от онези неща, които решавам да не споделя.

Аз съм на 29 години и съм независим филмов продуцент и режисьор. Говоря пет езика, сега живея постоянно във Франция. Нищо особено за мразене. Напротив, обзалагам се, че много хора дори желаят да имат такова описание.

Сега пред вас моят образ е следният: млада жена с интересен живот – сценарии, „удари“, актьори и международни връзки.

Но какво би било, ако вместо това ви дам друго описание?

Родена съм в най-бедната страна в Европа, чернокожа съм, лесбийка съм и от много време съм безработна. Вие си изграждате друг образ, много различен от първия.

Кой от двата е истинският?

Ние градим изображения в главите си, като се основаваме на информацията, която имаме, на опита си и на образователното си ниво.  Много често бързешката правим заключения и раздаваме присъди. Чрез интернет можем да стигнем до хора от целия свят и имаме много информация, но отделяме много малко време да ги разберем или да опознаем историите, които се крият зад аватарите.

Чрез новите технологии и социалните медии чувстваме, че имаме контрол. Можем да добавим приятели, ако желаем. Но ако искаме можем и да ги изтрием. Можем да оставяме коментари и да „лайкваме“ изображения. Това е лесно. Пред нас има само един течнокристален дисплей, а не хора.

Когато бях дете, нямаше интернет. Тормозеха ме офлайн. Израствайки в 100% бяла държава, аз бях единствената „черна“, „маймуна“, „nigger“[1]. Борех се с тази враждебност години наред и изглеждаше, че нещата стават все по-лоши от всякога. Но когато бях на десет години, семейството ми се пресели в Русия. Не говорех и дума руски по това време, така че бях „няма маймуна“, самотна и жадуваща за приемане и любов. Исках да ме възприемат като личност, като нещо, което има много способности, като същество, което бе спирано единствено от езиковата бариера да бъде наравно с другите. Но на хората около мен изобщо не им пукаше. Нямах приятели, но с времето свикнах и дори мислех, че е нормално да си невидим, ако си различен.

По време на съзряването открих сексуалната си ориентация и това ме доведе до тежко скъсване с родителите и до нов кръг от омраза. Исках да умра. Нямах приятели, семейство и поддръжка. По това време нямах интернет, така че липсваха тези, които сеят омраза чрез него. Но аз самата мразех себе си достатъчно много…

***

Сега всички сме свързани – с добри и с лоши връзки. Имаме достъп до живота на хората с един клик. Но имаме ли достатъчно отговорност за думите, които говорим, за преценките, които правим? Имаме свобода на словото, но някои хора бъркат свободата на изразяване с обидата.

Ние сме много повече от снимка в Инстаграм, от грешно написана дума във Фейсбук или от някаква политическа гледна точка. Всеки от нас е истинска личност и има собствената си история, която да разкаже. Ние искаме да бъдем чути, а не съдени.

Движението срещу речта на омразата е важно за менq защото знам как думите могат да нараняват, да преобърнат живота, да злословят и да отровят нечий живот. Искам да съм на страната на тези, които не могат да се защитят, защото някога бях в същата позиция.

На 25 декември 2015 г. едно 18-годишно руско момче, което беше жестоко публично обругано, след като беше критикувало руската политика в Украйна, се самоуби. Влад Колесников падна жертва както на онлайн, така и на офлайн кампании на омраза заради откровените си политически възгледи.

Подобна история е тъжна и, за нещастие, много честа в страните с авторитарни режими. Страните, в които общественото мнение е манипулирано и тотално контролирано чрез медиите. Ако имате различни възгледи, вие пресичате тази невидима линия и се превръщате във „враг“, така че обществото чувства моралното право да ви унижава.

Това са различни видове слово на омразата. Целите им са да наранят и оскърбят хората, имащи различни политически или социални възгледи. В такива случаи говорим за добре планирани кампании. Хората, които ги осъществяват, знаят точно какво правят, защо го вършат и твърде често получават възнаграждение за тази „работа“. Те са невидима армия от мразещи – като тренирани ловни кучета, обслужващи местните власти. Когато се появяваше Интернет, не виждахме идването на тези хора. След трагичната смърт на този млад мъж си мислех – дали не съм отговорна за нея? Всички знаехме, че той беше тормозен, но сме виждали толкова много тормоз онлайн, че почти сме свикнали с него.

***

Всички ние може да сме обект на омраза по един или по друг начин и затова е важно да направим нещо срещу словата на омразата.

С течение на времето разбрах, че не можем да бием омразата с омраза; трябва да бием омразата с любов. Няма друг начин. Омразата се възпламенява от невежеството, от липсата на информация и от невъзможността да слушаме. Така че нашето оръжие е разпространяването на речта на любовта, насърчаването на използването на доводи по време на дебатите, вглеждането повече в човешките истории, отколкото в статистиката, това да сме човеци, да сме „чупливи“, т.е. чувствителни и да сме за пример.

Аз съм филмов режисьор и продуцент, намерих своя начин да разказвам истории, да давам думата на хора, които ние не чуваме в какафонията на информацията. Открих хора със силни, важни истории, сеещи разнообразие в нашия свят. Давам им платформа. Тази година планирам да работя с НПО-та по целия свят. Ще разработваме стратегии как да се разказват истории и как да се произвеждат късове видеосъдържание, които ще помагат да се повиши разбирането какво представлява демокрацията. Чрез изкуството се надявам да допринеса за обучението на новото поколение мислители. Хора, които ще отделят известно време да помислят, преди да натиснат бутона Enter. Ще споделям историята си, дори ако това е лесно за правене. Единственият начин да научим какво е толерантност е да видим примери за нея.

Вие можете да правите същото. Разказвайте вашата история, излезте от сенките, станете видими с историите си, поддържайте хората, които се борят срещу омразата. Всяка дума има значение.

 

[1] Буквално “nigger” значи „негър“. Но в американския вариант на английския език, думата „негър“ е оскърбителна, обиждаща, защото така са били наричани чернокожите роби в плантациите. Затова в САЩ биха сметнали за много невъзпитан всеки, който – особено в присъствие на чернокожи – употреби думата „негър“ вместо „чернокож“, бел. прев.

Текстът е публикуван на 29 януари 2016 г. в електронното списание Open Democracy .

Превод: Емил Коен

Проектът „Смях срещу омразата. София като топос без реч на омразата“ се изпълнява с финансовата подкрепата на Столична община. Програма Европа, 2016 г. Сдружение "Маргиналия"
Проектът „Смях срещу омразата. София като топос без реч на омразата“ се изпълнява с финансовата подкрепата на Столична община.
Програма Европа, 2016 г.
Сдружение “Маргиналия”
Хареса ли Ви статията? Ако да, подкрепете нашата кауза за правозащитна журналистика
Avatar

Елеонора Збанке

Елеонора Збанке (Eleonora Zbanke) е филмов режисьор и продуцент, видеооператор, активист за права на човека и говорител на Световния форум за демокрация „Свободата срещу контрола“ – 2015. Поместеният текст е част от речта й на това събитие.