Концентрацията на акции в ромските махали е правно-политически проблем

 

Колкото повече хора упражнят правото си на глас, толкова по-сигурно ще бъде, че резултатът от едни избори ще отрази волята на българския избирател. Ничии проблеми няма да бъдат решени, ако избирателите останат вкъщи и не гласуват. Поради това институциите и тези, които са призвани да организират изборния процес трябва да положат максимално много усилия, за да мотивират максимално много граждани да да гласуват. Обратното би означавало нарушаване на демократичните принципи и изборния процес.

В настоящата изборна кампания почти всеки ден бяхме свидетели на полицейска активност в места с концентрирано малцинствено население. Тези акции се аносираха в обществото като противодействие на купуването на гласове. Борбата с изборните нарушения по принцип е нещо добро и много необходимо, но в случая видяхме концентрация на акциите в квартали с преимуществено малцинствено население, със сериозното включване на медиите, като отразяващи този процес. Всичко това налага мнение в обществото, че за манипулациите на вота са виновни само ромите. Така от една страна се налагат негативни нагласи от страна на обществото, а от друга страна на практика хората в тези квартали изпадат в притеснение и се отдръпват от упражняване на своето право на глас.

На 5 ноември се оказахме и свидетели на акция, извършена в дома на родителите на кандидата за депутат от ромски етнически произход Лало Каменов. Според информацията на участващите в акцията, дадена на семейството на кандидата, същата се извършила „по сигнал“. Допълнителна информация на засегнатото семейство не била предоставена, като участващите полицейски служители са извършили претърсване на дома, за да търсят „списъци и пари“. По информация на г-н Лало Каменов, действията са извършени като възрастната му майка е била предварително изведена от жилището, а и не са били поканени поемни лица.

Описаното поражда няколко сериозни проблема от правен характер:

  1. Какъвто и да е бил правния характер на действията на полицейските служители (дали оглед, или претърсване, или изземване), присъствието на „поемни лица“ е задължително. Съгласно чл. 137, ал. 2 от Наказателнопроцесуалния кодекс, поемните лица следва да бъдат незаинтересовани. Освен това за извършеното действие следва да се състави протокол, който поемните лица да бъдат поканени да подпишат, при това като им се обясни правото да правят бележки и възражения по неговото съдържание. Без изпълнение на тези изисквания няма как действията на служителите да се приемат за законни, нито пък евентуално събраните материали биха имали доказателствена тежест. Следователно, единствен резултат от подобно действие би могло да бъде поставянето на засегнатите лица в ситуация на натиск.
  2. Натискът от своя страна би могъл да доведе и на практика води до ситуация, която може да се определи като нарушение както на активното (правото да бъдеш избиран, защото в случая става въпрос за семейство на кандидат за народен представител), така и пасивното (правото да избираш) избирателно право. Всеки може и трябва да бъде свободен да упражни своето право на кандидатиране или на глас свободно и без да бъде подлаган на натиск. Заплахата пред упражняването на избирателно право е определена от чл. 167, ал. 1 от Наказателния кодекс като престъпление срещу политическите права на гражданите. Извършването на подобно действие от длъжностно лице при или по повод изпълнение на служебните му задължения, е квалифициращо обстоятелство, за което Наказателният кодекс предвижда и по-тежко наказание, отколкото за основния състав. Освен това правото да избираш и да бъдеш избиран е конституционно право и нарушението му съставлява и престъпление, съгласно чл. 169-б от Наказателния кодекс, отново квалифицирано с по-тежко наказание в случаите, в които е извършено от длъжностно лице.
  3. На следващо място в случай като гореописания бихме могли да се изправим пред нарушение на Изборния кодекс и по-специално на разпоредба на чл. 160 от същия, установяваща неприкосновеност на кандидатите, които от деня на своята регистрация до обявяване на резултатите не могат да бъдат задържани, нито привличани като обвиняеми освен с разрешение на Централната избирателна комисия въз основа но мотивирано искане на главния прокурор.

Публично заявени усилия на Министерство на вътрешните работи да се бори срещу „предлагане на имотна облага срещу упражнаяване на право на глас“, което също така само по себе си е престъпление срещу политическите права на гражданите не следва да водят до фокусиране на усилията само в кварталите с малцинствено население. Необходимо е да прояваме нетърпимост към подобни престъпления, но наблюдаваният фокус върху кварталите с концентрация на малцинствено население, и то при положение, че за съжаление сме свидетели на различни типове натиск, свързани с политическите права на гражданите, които биха могли да окажат сериозно въздействие върху изборните резултати (като така наречения корпоративен вот, например), представляват включително и дискриминация на етническа основа и като такива – нарешуния на Закона за защита от дискриминация. В зависимост от характера си, те биха могли да се окажат дискримиация, тормоз или дори подбуждане към дискриминация (което в тежката си форма е престъпление на Наказателния кодекс), тъй като провокират агресивни негативни нагласи у обществото.

Поради това трабва да проявим и нетърпимост към случаи от характера на описаните, тъй като те нарушават правата на гражданите, демокрацията и правовия ред в страната.

Хареса ли Ви статията? Ако да, подкрепете нашата кауза за правозащитна журналистика
danielamihailova@izmislen.eu'

Даниела Михайлова

Даниела Михайлова е адвокат, активист за правата на ромите и е председател на сдружение "Инициатива за равни възможности"