Защо Климатичната криза е благословия

Споделете статията:

Често ми се случва да говоря пред повече хора и много често след това ми казват, че говоря неразбираемо. Съжалявам – не е приятно.

От известно време в София се събира Групата за Климата. След като споделих, че виждам Климатичната криза като благословия, няколко души поискаха да обясня по-добре какво искам да кажа, а “Дневник” дори предложи да публикува обяснението.

Много обичам непреводимата българска дума “благо”. Има над 40 думи с корен “благо”. А, “в началото бе Словото” е важна сентенция за всеки, който знае, че не знае. Без словото божие или човешко не бихме имали разговор и не бихме били това, което сме. А споменаването на благославяне само по себе си изисква вяра в свръхестественото. Всъщност, представяте ли си света без свръхестественото, без непознаваемото, без това, което колкото повече търсим да разберем или научим, толкова повече се отдалечава от нас? Ако да, то не четете повече.

Османската империя и нейните 95% неграмотност в края на ХIХв., ни е спестила Просвещението, което можем също да приемем за благословия, ако ни направи по-адаптивни в днешната следпросвещенска епоха.

Ако приемем, че съм обяснил какво разбирам под благославяне, става ясно защо Климатичната криза е невероятно ценна. Най-сетне нещо екзогенно принуждава самоуверената ни, самозабравила се, високомерна цивилизация

да си зададе наново някои основни въпроси за съществуването

Как реагирате, когато кажа, че къде отиваме е по-важно от пристигането? А на противоречащото – пътят е по-важен от целта?

Всъщност, задаването на въпроси е значително по-важно от намирането на отговори, а и всеки искрен отговор създава много съвсем нови въпроси. Отново и отново, въпросите, които задаваме нямат отговор, но ни правят хора, естествени хора, истински хора.

Климатичната криза, погледната искрено, успя да провокира хиляди въпроси и ни прави хора. Ето само някои въпроси, всеки един от които крие положителен заряд за бъдещето ни.

Бихме ли могли да имаме Общи интереси и кой и как би ги определил?

Благодарение и на Климатичната криза, Организацията на обединените нации успя да обобщи като общочовешка цел намаляването на температурите на биосферата. Науката, в лицето на членовете на Междуправителствената група за изследване на климата, бе разбрана от милиони хора, а авторитетът й е уникално постижение, основано на познавателен процес и достоверност.

От срещата на върха за Земята на ООН в Рио де Жанейро през 1992 г. последвана от 24 конференции на страните до Френската гражданска конвенция, случваща се в момента имаме многобройни примери за съвсем нови политически институции, произвеждащи “решения”. Тепърва ще видим как света ни като цяло реагира на тези решения.

Някой би попитал, не разпали ли Климатичната криза страхове и национализми по цял свят, но тя също и ги обезсмисля. Никоя армия няма да се справи с потоците мигранти, но и вече знаем, че сравнително много малко хора искат да напуснат мястото, на което са родени и прекарали първите години от живота си. Всички разбират, че е нужно съвместно усилие от всички хора на света.

Възможна ли е промяна на институциите и поведението при толкова много разнообразни хора?

Комплексността на живота или на разбирането ни за него расте всеки ден, расте също разнородността на хората и като характеристики и като възможности и като разбирания.

Не е ли забележително, че милиони хора, независимо от огромното им разнообразие, имат обща цел. Надали някой би могъл да определи добрите условия за живот за разнородните хора на Земята и да стандартизира универсално добро качество на средата извън това да не разрушава съществуващото равновесие на конкретното място и домовете, водата и въздуха. И въпреки това, навсякъде Климатичната криза е водеща политическа тема. Тя има ключово значение за увеличеното влияние на зелените партии в Европа. Тя има ключова роля за промяна на китайските енергийни и транспортни политики и за това Китай да е днес най-големият производител на фотоволтаични панели и на електромобили.

Как се преодоляват менталните “коловози” създадени от Историята ни, а и можем ли да осъзнаем ролята на Историята?

Може би е невъзможно да се променим нито в превъплъщението ни в “мравки” или прости граждани и консуматори, нито в превъплъщението ни в “динозаври” или управители на фирми и министерства. Зависи и от мащаба на времето. За осъзнаването на Климатичната криза бяха нужни 60-на години, за всемирна дискусия – още 30 и още 20 за началото на по-значими действия.

Очевидно са нужни още време и усилия за споделено разбиране на причините за Климатичната криза, за споделено осъзнаване на инертността на публичните и частни институции, поддържани от наскоро – едно, две поколения – придобитите навици за пътуване, уютна температура, ядене на много месо, разюздана консумация.

Управляема ли е живата Природа?

Биха ли някога, милиони хора потънали във всекидневието си, осъзнали взаимозависимостта си и обвързаността ни с околния свят и неговата жива природа? Без осъзнаването на Климатичната криза бихме продължили безскрупулно да инструментализираме растенията и животните и да пренебрегваме ценността на разнообразието. Бихме продължили да копаем, взривяваме и убиваме необезпокоявани от тревожни мисли. Бихме продължили да цифровизираме живота и да опредметяваме и третираме хората като ресурс. Ресурс за какво, не е съвсем ясно, но бихме продължили да сме убедени в правотата си, ясно водени от прогресивен устрем.

Постижимо ли е Познанието за света и живота?

Най-голямото ни знание винаги е било, че не знаем. Никога не сме имали знанието, което имаме днес, но създавайки знание, създаваме нужда от още повече знание. Безкрайността на живота и на познанието са трудни за разбиране и приемане. Дефинирани от сетивата, разума и тленността ни не можем добре да осъзнаем комплексността на обвързаността на живата природа и нашата обвързаност с нея.

Климатичната криза е мощен стимул за това да осъзнаем комплексността и противоречивостта на науката без да загубим доверие в нея.

Представете си, че поведението ни не зависи толккова от страха, от морала, от отговорността, а от същинското ни разбиране за съществуването, от разбирането ни за принципите на живота. Представете си, че цялото ни знание е крехко и, че зависи не само от разума и науката, а и от посоката на погледа и от самите ни сетива. Не би ли било благословия самото разбиране за това.

Дали ще се замислим за Човека?

Кой е той и къде отива и четящият това как се съотнася към него от ментална, емоционална и морална гледна точка. Аз не се тревожа за Човека, тревожа се за човечността. Ако сега се замислите, дължите го на Климатичната криза. Групата за Климата и многото подобни групи по света не биха съществували без Климатичната криза.

Харесваме този климат и тази храна с които сме живели като деца, но сме доказано адаптивни към екстремни промени в средата и влиянието ни върху природата и климата очевидно променя и самите нас. Може би затова, повечето хора ангажирани с днешната ни тема говорят предимно за мерки за адаптация на хората. На пръв поглед, това изглежда като грижа за хората. Но е вече ясно, че няма да имаме добро бъдеще не само без адаптация на растенията, животните и цялата биосфера, но и на всички хора независимо от тяхната “раса, цвят на кожата, пол, език, религия, политически или други възгледи, национален или социален произход, материално, обществено или друго положение”. Тази формулировка от 1948 г. е резултат от 3 годишни усилия на новосъздадената ООН. Краят на “войната” ни с Климата може само да обогати фразата независимо от това кой подкрепя или не цариградската конвенция на Съвета на Европа.

Не е ли “прекрасна” реакцията на огромен брой възрастни мъже на предизвикателството на също толкова големия брой деца, много добре представени от Грета Тунберг. Децата очевидно успяват да се замислят за човечеството и неразривната му връзка с планетата ни. Много възрастни, не само не успяват, но и минават всяка разумна граница, упреквайки Тунберг в “ненормалност”.

Каква е и каква би следвало да бъде ролята на Технологиите?

Никога не съм разбирал войната и не всеки се замисля за ролята на войните за развитие на технологиите, но от войната винаги е имало и ползи. Например – цитираната Всеобща декларация за правата на човека. Войната е създала или най-малкото провокирала създаването на повечето индустрии и институции като държавите, данъците, голям брой големи компании, металургията, индустриалната химия, транспортните системи, компютрите и мрежите, които често хвалим и до скоро гордо наричахме прогрес.

Обичайните войни са все по-невъзможни, но Климатичната криза направи видима традиционната ни война с природата, което ще провокира нова вълна от прогрес и нови технологии, които от своя страна, както винаги, ще провокират осъзнаването на многобройни нови рискове и съответно въпроси.

Какво е Растежът?

Ами ако човешките експедиции и пътешествия са не само в търсене на злато или от любопитство, а и в търсене на Рая. Климатичната криза провокира разбирането, че сме открили Рая и не е нужно да продължаваме да го търсим, а е нужно да го пазим. Тя помага да разберем, че не винаги е нужно да се състезаваме и да се катерим, но е ценно да се научим да съзерцаваме и да се наслаждаваме. Би могла да ни помогне да разберем по-добре, че не всичко е измеримо, че има многобройни видове ценност, че времето, както и парите са ментални конструкти независимо, че съществуват, така както гравитационните вълни, за разлика от живота и гравитацията.

Завършвам казвайки, че благословията, както печалбата от хазарт, е крайно недостатъчна ако не знаем какво да правим с нея. Всеки българин осъзнал горната благословия е съответно отговорен за своето бъдеще, за бъдещето на децата си и на българите като цяло.

Много хора ще се раздразнят, други ще се зачудят, трети ще се изсмеят, има и такива, които ще поискат да си общуваме. Горното няма да има продължение извън Групата за Климата, но сърдечни поздрави на всички дочели дотук.

Препечатваме от Дневник с любезното съгласие на автора

Хареса ли Ви статията? Ако да, подкрепете нашата кауза за правозащитна журналистика

Споделете статията: