Защо Мария Цънцарова стана прекрасна журналистка сега?

 

Липсата на лечение за деца в българските болници от 30 години е много по-голям проблем от пандемията

 

През изминалата седмица Мария Цънцарова показа за пореден път как се прави добра разследваща журналистика. Мария Цънцарова засегна болна тема, към която трудно се посяга. Да питаш за цената на труда на оня, дето работи благотворител, е въпрос, който трудно се задава. Защото всички знаем, че когато можем да спасим децата си, правим всякакви компромиси. А това, което Мария Цънцарова ни показа, е грозотата на отношения, в които би трябвало да има надежда, че сме пристъпили поне крачка напред в развитието си като общество. Разследването й имаше толкова много пластове, че пандемията избледнява на фона на това, което сме си сътворили преди нея като обществена болест.

Най-тъжната част от това разследване дори не е обвързването на една депутатски добре поддържана структура като фирмите за бързи кредити, а участието на лекар в медицинския съвет на ХелпКарма като проф. Коста Костов. В списъка с лекари фигурираха имената на хора, които дори не подозират, че легитимират благотворителната платформа с името си.

Удивително е да видим, че не друг, а лекари се чувстват засегнати и измамени, когато гледат как са отчитани средства за едно и също изследване, заплатено веднъж от Здравната каса и втори път – от даренията на хората. Лекарките, които говорят в разследването на Мария Цънцарова, знаят, че могат да бъдат обвинени в жестокост, заради това, че съобщават факта, че в САЩ експерименталното лечение е безплатно, а в България – има лекари, които си гледат работата, въпреки сложната система, наложена от НЗОК.

Седмица по-рано БНТ излъчи репортаж за една нощ със столична линейка, в която млад лекар търси убежище за болен от коронавирус из софийските болници. Лекарят записваше разговорите си с колегите (стига те да знаеха, че са записвани, разследването щеше да е много добро). А здравният министър Ангелов, който все повече прилича на герой от пиеса на Гогол, се удиви как е възможно директор на болница да отказва прием на болен човек. Всъщност медиите само наливат съдържание в безсмислено бръщолевене как ще „спасим здравната система“ и всичко ще се оправи.

Единственият ни напредък за толкова години е, че преди в медиите снимаха луксозните коли на чиновниците в Здравната каса, а сега говорим за апартамент, дето служители на фондация ще си купят с пари от благотворителни каузи. Мария Цънцарова ни показа, че и неправителствена организация може да бъде уредена като Националната Здравна каса – и в двете структури ни обясняват колко е скъп трудът на IT специалистите, за да изградят електронна система в държавния регистър и да изградят частна благотворителна система.

Пробемът, който насаждат с години политическите говорители у нас, е, че с инвестирането на много пари ще решим проблемите в здравеопазването и образованието. Видяхме министерското фейсбук тюхкане заради заминаващия млад лекар. В момента целият свят е затворил прозорците си, в очакване не на втора, а на трета вълна от заразени хора. Но ние чуваме, че щели да раздадат 80 млн. лв. на лекарите на „първа линия“ и ще се спасим. Ами ако не е вярно? Има ли журналист по време на пандемия, който да попита как точно повечето пари спасяват от вирус, който се предава във въздуха. Защо си въобразяваме, че в Лондон и Прага плачат за помощ и зоват за лекари от целия свят, а у нас, дето нямаме една чакалня пред болниците, лекарите са идеалната бройка?

С магистралната си реторика през лятото фейсбук премиерът ни създаваше погрешно очакване, че от март до октомври ще „оправи здравната система“. Новият здравен министър тръгна на обиколки из страната в съботите и неделите, за да мотивира лично лекарите. Само че оправянето не се състоя.

През лятото седяхме и почакахме да видим чудото – как държавата ще създаде лекари от март до октомври. Чудото не стана. Провалихме се в разговор, в който трябваше да признаем, че лекари няма и ще трябва да се научим да живеем без лекарска помощ. А всъщност наистина ли няма лекари?

Коя точно е истината за болниците у нас? Картината в медиите се лашка между новини за многобройни проблеми в здравната система и новини за геройства на лекари; за болници в окаяно състояние, наред с болници с модерна техника и последен писък на образната диагностика; болници с прекрасни лекари и болници с лекари, които спекулират с отчаянието; за болници с директори, които получават свръхмерни заплати и медицински сестри с минимални заплати.

Но щом младият лекар отива в Германия да работи добре заплатена работа, не значи ли това, че там също има недостиг на медицински персонал? Нашите лекари бягат в чужбина, защото там също не достигат лекари. Това, което не признаваме, е, че освен нашите свръхгениални лекари, бяга и нашата нискообразована, нискоквалифицирана и евтина работна ръка. А под „работна ръка“ трябва да разбирате истински живи хора. Само че ние виждаме тези емигранти само когато журналистите търсят майката на Северин от Русе, който беше обвинен за едно от най-ужасяващите престъпления срещу жена. Майката живееше в ужасяващи условия и в Германия, въпреки че нашата идеализирана представа е, че в Германия живеят само нашите свръхдобри лекари. Пандемията показа незачитащото човешкия живот лице на бизнес организации в целия свят, в които хората живеят при лоши условия, мамени са в заплащането и в осигуряването, въпреки добре уредената социална система на държава като Германия.

Удивителна е силата на обществената покруса, когато PISA ни посочи, че българските ученици не изпитват емпатия към другите, че са най-нетолерантните деца в Европа. Това съобщение „разтърси фейсбук“ на фона на ужасяващите събития в Ница след разстрела на един учител, решил да говори за свободата на изразяване пред ученици, които са френски ученици. А френски ли са френските ученици, които не искат да чуят какво им разказва учителят им? Кого питат в подобни проучвания изследователи и журналисти? Нали онези, към които трябва да бъдат толерантни „българските ученици“ също са български ученици? За съжалание, подобни новини за проучванията, които ни изобличават като най-лошите в света, не ни помагат да разберем какво можем да направим сами. Затова разследването на Мария Цънцарова е ценно и е странно, че няма други журналисти в bTV с толкова добри разследвания. Разследването е толкова добро, че изискването към нея да прави разследвания по всякакви теми ще бъде още по-голямо.

Преди години журналистката Мария Чернева обяви, че напуска БНТ, защото тогавашната директорка на новините Уляна Пръмова я замени като име в Обществения съвет на Фонда за лечение на деца в чужбина. Мария Чернева сега е в БНТ. Управлението на Фонда беше разследвано, директорът беше подложен на публичен линч, заменен с друг, който не постигна много повече за прозрачността и доверието на структурата. Хората пренасочиха добрината си в частна платформа.

А ако толкова години няма лечение за децата ни тук и изпращаме страдащите деца в Германия и Турция, не е ли по-добре младите лекари да заминават в болниците там? Дано някой да има отговор на въпроса кой ще замени държавата и една фондация в посредническата дейност.

Мария Цънцарова ни показа, че в медиите положението е като с лекарите. Няма добри лекари, ако болниците не са готови за тях. Не може да има великолепна разследваща журналистика без медия, в която да бъде излъчена. Защо Мария Цънцарова стана толкова добра и като водеща, и като репортер? Защото bTV може да си го позволи сега.

Хареса ли Ви статията? Ако да, подкрепете нашата кауза за правозащитна журналистика
zhana@gmail.com'

Жана Попова

Д-р Жана Попова e преподавател по радио и телевизионна журналистика във Факултета по журналистика и масова комуникация. От 2020 година води рубриката "Имало едно време телевизия" в Маргиналия. Автор е на книгата „ Жанрове и форми. на забавлението в телевизията“, издание на „Полиграфюг”, 2016