Защо Орхан Памук се страхува за родината си?

Носителят на Нобелова награда за литература, турският писател Орхан Памук, призова европейските страни да заемат по-твърда позиция спрямо Турция във връзка с нарушаването на човешките права. В интервю за една холандска телевизия световноизвестният писател заявява, че натискът върху свободата на словото в родината му добива обезпокоителни размери, предаде турската редакция на Би Би Си миналата седмица. Орхан Памук, според когото турските журналисти живеят в страх, твърди, че се освобождават от работа предимно онези сред тях, които критикуват властта, те получават заплахи за живота си, както и се закриват медиите, в които работят. „Напоследък ислямисткото ни правителство изгуби либералния си облик”, заявява нобелистът и допълва, че управлението добива все по-авторитарен и потиснически характер, журналистите се хвърлят в затвора и се закриват вестници.

Турският писател не е оптимист за бъдещето на родината си. „Не се страхувам за себе си, а за страната си. Боя се за приятелите си, за светски мислещите, културните и проевропейски настроените турци”, изтъква Памук. Бележитият майстор на перото е на мнение, че европейските лидери трябва да предупреждават Турция относно спазването на човешките права и свободата на словото. Той изразява загрижеността си за състоянието на турската демокрация в перспектива и се надява Европа да откликне на призива му, като твърди, че този въпрос засяга и европейските лидери.

Последните събития в Турция показаха, че тревогите на Орхан Памук никак не са лишени от основание.

„Дворцовият преврат”

Лидерът на най-голямата опозиционна партия в Турция Кемал Кълъчдароглу окачестви принудителното оттегляне на Ахмед Давутоглу от премиерския пост като „дворцов преврат”. Основанието за това определение се корени във факта, че Давутоглу напуска премиерския пост под силния натиск на президента Ердоган – стопанина на т.нар. „Ак Сарай” (Белия Дворец), официално – Президентски комплекс. От друга страна, с това определение се загатва, че като незаобиколим фактор личните амбиции на властелина от „Ак Сарай” са в ход. По всичко изглежда, че в президентския дворец е замислен и реализиран план, в резултат на който легитимният и законно избран министър-председател бива детрониран от поста му.

През миналата година в Турция два пъти бяха проведени парламентарни избори. Първите се състояха на 7 юни 2015 г. В противоречие с конституцията активно участие в първата предизборна кампания взе и президента Реджеп Тайип Ердоган. Той агитираше избирателите Партията на справедливостта и развитието (ПСР) да получи 400 депутати, за да може да се реализират тъй желаните от него конституционни промени. Но ПСР загуби мнозинството си в парламента, получавайки 258 мандата при нужните 276 за съставяне на самостоятелен кабинет. На вторите, така наречени „поправителни” избори, се открои личността на Ахмет Давутоглу, по време на тази кампания по-скоро трябваше да се отговори на очакванията на турците за стабилност и сигурност, отколкото пропагандиране на лозунги за смяна на управленската система. Така партията начело с лидера си Давутоглу получи подкрепата на близо петдесет процента от гласувалите и вкара 317 депутати в меджлиса. Тук трябва да се отбележи, че Давутоглу е получил властта си от суверена, а не от този, който в началото го е посочил за свой наследник. Следователно, отстраняването му от премиерския пост означава, че този акт е насочен не само срещу личността на премиера, а и срещу волята на избирателите и урните, които са най-отличителния белег на демократичните управления. Ето защо Орхан Памук призовава европейските държави да обърнат по-сериозно внимание на вътрешнополитическите процеси в Турция.

Крайната цел на Ердоган – пожизнен имунитет

Ахмет Давутоглу, който беше посочен за лидер на ПСР по волята на президента Ердоган, ще напусне лидерския съответно и премиерския пост на 22 май пак по негова воля. Именно затова този акт бе окачествен като „дворцов преврат” както от Кемал Къръчдароглу, така и от някои анализатори. Още след избирането на Ердоган за президент на преки избори (2014 г.) беше ясно, че по върховете на властта в Турция ще тежи неговата дума. От друга страна, като партиен лидер и премиер, действията на Давутоглу бяха в синхрон с тези на Ердоган, въпреки разногласията помежду им по редица въпроси. Въпреки всичко Давутоглу се опитваше да провежда самостоятелна политика, но понеже вижданията им с Ердоган невинаги съвпадаха, това понякога водеше до противоречие между двамата лидери. Пакетът за прозрачност на правителството, подвеждането под съдебна отговорност на четиримата министри замесени в корупционен скандал, съдебните процеси срещу академиците, управлението на икономиката, решаването на кюрдския въпрос и формулировката на определението за тероризъм са само част от темите, по които Давутоглу мислеше различно от Ердоган. Но основният разрив между двамата лидери настъпи, когато нещата опряха до иницииране на смяна на парламентарнтата система с президентска. Докато президентът Ердоган искаше да се действа по въпроса колкото се може по-бързо, Давутоглу беше сдъжран към тази тема. Например според Ердоган създаването на консенсусна комисия в меджлиса за написване на нова конституция си беше чиста загуба на време.

Сега първата грижа на Ердоган е да намери оперативен, т.е. послушен и верен човек за премиер. Според анализатори следващият му ход ще бъде да повлияе на меджлиса за свалянето на депутатския имунитет на ръководителите на Демократичната партия на народите (ДПН), както и на някои от редиците на Народнорепубликанската партия. Целта е да ги изпратят на съд. Следващата му цел ще бъде свикване на предсрочни парламентарни избори наесен, като тук очакванията му са ДПН да не може да прескочи 10-процентовата бариера и ПСР да получи квалифицирано мнозинство. Крайната му цел, разбира се, е да се гласува новата конституция, която ще увеличи правомощията на президента. Дори се говори, че проектът на новата конституция вече е бил изготвен от приближени до него юристи. Не бива да се забравя, че преминаването от парламентарна към президентска република е не просто смяна на политическата система, това същевременно ще осигури на Ердоган пожизнен имунитет. Впрочем, това е и крайната му цел.

Avatar

Мехмед Юмер

Мехмед Юмер е преводач и журналист. Главен редактор на двуезичния вестник "Седмичен обзор" и бивш главен редактор на "Заман"-България. Завършил е Шуменски университет „Епископ Константин Преславски”, специалност турска филология. Бил е хоноруван асистент в ШУ. Сред заглавията на преведените от него книги са „Перли на мъдростта”, „Към глобална цивилизация на любов и толерантност”, „Видни мюсюлмани в науката” и др.