Защо полът не е бинарен? Комплексността е не само културна, но и биологична.

от -
44

Двата пола никога не са били достатъчни да опишат човешкото разнообразие. Нито в библейски времена, нито сега. Преди да научим достатъчно за биологията, ние сме изобретили социални правила за администриране на половото разнообразие. Древният еврейски равинически кодекс Тосефта например в някакъв период определя хората, които имат едновременно мъжки и женски органи (тестиси и вагина) като жени – те не могат да онаследяват собственост или да бъдат свещенослужители;  в друг период, като мъже – забранявайки им да се бръснат или да остават насаме с жени. Римляните с още по-голяма жестокост, гледайки на хората със смесен пол като на лоша поличба, са убивали човек, чието тяло и ум не отговарят на бинарната полова класификация.

 

Дъщерята на Анджелина и Брад Пит се казва Шайло.
Шайло категорично отказва да се възприеме като бъдеща дама, а Брад и Анджелина напълно я подкрепят

Днес някои правителства изглежда следват римския модел и макар да не убиват хора, които не се вписват в категориите за пол, се опитват да отричат тяхното съществуване. Миналия месец министър-председателят на Унгария Виктор Орбан забрани университетските програми за изучаване на социалния пол, заявявайки, че “хората се раждат или мъже, или жени” и че е неприемливо “да се говори за социално-конструиран пол вместо за биологичен пол”. Сега Департаментът за здравни и социални услуги на администрацията на Тръмп се опитва да последва този пример като въведе правна дефиниция за пола като “статусът на един човек като мъж или жена на основата на неизменяеми биологични характеристики, които могат да се определят преди или след раждането”.

Това е погрешно от всякаква гледна точка, както морална, така и научна. Други могат пишат за вредата, нанесена от подобно решение, от човешка гледна точка. Аз ще се придържам към грешките от биологична гледна точка.

Отдавна е известно, че няма един-единствен биологичен маркер, който категорично да постави всеки един човек в една от двете категории – мъжка или женска. Прз 1950-те години на миналия век психологът Джон Мъни и неговите колеги изучават хората, родени с необичайни комбинации от полови маркери (яйчници и пенис, тестиси и вагина, две X хромозоми и скротум, и други). Мислейки за тези хора, които днес бихме нарекли интерсекс, д-р Мъни разработва модел на полово развитие на множество нива.

Той започва от хромозомния пол, определящ се по време на оплождането, когато сперматозоид, носещи X- или Y-хромозома, се слива с яйцеклетка, носеща X-хромозома. Или поне това е, което се случва обичайно. По-рядко, яйцеклетката или сперматозоидът могат да нямат полова хромозома или пък да имат хромозома в повече. В резултат на това ембрионът ще се окаже с необичаен хромозомен пол — да речем, XXY, XYY или XO. Така че, ако вземем под внимание дори само първото ниво на определяне на пола, съществуват повече от две категории.

И това е само първото ниво. Осем или 12 седмици след оплождането, ембрионът придобива ембрионен гонаден пол: ембрионите с Y хромозома резвиват ембрионални тестити, а онези с две X хромозоми – ембрионални яйчници. Това подготвя етапа на ембрионалния хормонален пол, когато ембрионалните тестиси или яйчници произвеждат хормони, които допълнително определят посоката на ембрионално развитие в посока на мъжки или женски пол (в зависимост от това какви хормони се отделят). Ембрионалният хормонале пол дава тон на вътрешния репродуктивен пол (формирането на матка, шийка на матката и фалопиеви тръби при жените или на семепровод, простата и надсеменник при мъжете). През четвъртия месец ембрионалните хормони си свършват работата, оформяйки външния генитален пол – пениса и скротума при мъжете, и вагината и клитора при жените.

Така че по рождение полът на едно бебе се определя на пет нива. Но както и при хромозония пол, всяко следващо ниво не винаги е стриктно бинарно. Нещо повече, отделните нива могат да влязат в конфликт едно с друго, когато едното е бинарно, а друго – не е: едно бебе с XX хромозоми може да бъде родено с пенис, а човек с XY хромозоми може да има вагина и т.н. Тези несъответствия слагат прът в колелата на всеки план да се определи полът като мъжки или женски категорично и веднъж завинаги само по вида на половите органи на новороденото.

И в допълнение на тази комплексност, тези различни нива не се установяват веднъж завинаги с раждането. Възрастните определят пола на новороденото на базата на начина, по който възприемат гениталния пол (след раждането или при преглед с ултразвук по време на бременността) и това стартира процеса на полова социализация. Ембрионалните хормони също повлияват разивитието на мозъка, създавайки още едно ниво, наречено мозъчен пол. Един аспект на мозъчния пол се проявява по време на пубертета, когато в обичайния случай определени мозъчни клетки стимулират нивото на зрели мъжки или женски полови хормони, които водят до полово съзряване при зрелите мъже и жени.

Д-р Мъни нарича тези нива пубертетен хормонален пол и пубертетен морфологичен пол. Но дори и те могат да варират в широки граници отвъд двоичната класификация. Този факт е причина за непрестанни спорове за това кой може легитимно да се състезава в категориите за жени на международните спортни форуми.

От 1950-те години на миналия век се появяват множество научни изследвания на тази тема. Но онези, които се осланят на биологията за една лесна за администриране дефиниция на биологичния и социалния пол, едва ли ще намерят утеха в резултатите от най-важните от тези иследвания. Например, вече сме наясно, че ембрионалните тестиси или яйчници се развиват под ръководството на противоположни мрежи от гени (а не само на един ген), една от които потиска мъжкото разивитие, докато същевременно стимулира женската диференциация, а другата – прави точно обратното. Онова, което има значение е не присъствието или отсъствието на определен ген, а балансът между генните мрежи, действащи едновременно или последователно. Това отхвърля възможността да се използва прост генетичен тест  за определяне на “истинския” пол.

Промяната в политиката, предлагана от Депратамента за здраве и социални услуги, е връщане назад в историята. Тя противоречи на научния консенсус за биологичния и социалния пол, и излага на опасност свободата на хората да живеят живота си по начин, който съответства на техния биологичени и социален пол, оформящ се индивидуално в хода на всеки човешки живот.

Текстът е публикуван в The New York Times.