Защо равинът забранил на учениците си да обсъждат мъдрости на пазара?

Споделете статията:

Днес ми се случи да имам сравнително свободен петък сутрин и реших да направя нещо, което по принцип не правя – или поне не по този начин – да ида на пазар. Ама на такъв истински пазар със сергии. По принцип пазаруването не ми е дълбока страст и удвоволствие и предпочитам да пазарувам набързо от магазина до блока или в други случаи от голям супермаркет – в който има всичко. Но не знам дали заради слънцето или заради свободното време неусетно подминах както кварталния магазин, така и няколко супермаркета и се озовах на пазара.

 

Сигурно от години не съм стъпвал на пазар с идеята да пазарувам от него и дори не знам как човек общува и какъв е етикетът. И къде да търся щанда за маслини и млекарницата – целите на моя пазар. Но нямах много време да разсъждавам над пазарния етикет, защото пред мен се израви огромен билборд, който гласеше – Пазари Иван Вазов – Свободна WIFI зона.

Извадих телефона да го снимам, чудейки се за какво му е на пазара безжичен интернет.

–        Не работи това, момче – не го пробвай – провикна се един човек от сергията с туршия наблизо – Това от години седи, ама няма интернет.

–        А, на мен не ми трябва особено. Просто ми се стори интересно – почнах да се оправдавам аз.

–        Абе, на теб не – на нас може да ни потрябва – като няма клиенти, да погледаме нещо в интернета.

–        А има ли клиенти? – не знам как реших, че трябва да продължа този разговор.

–        Е, има – за туршия, винаги има клиенти. Искаш ли да пробваш?

–        Не благодаря – не обичам чушки – отвърнах.

–        Будала. А за какво си тръгнал – тука на пазара, тогава?

–        За маслини. И сирене – отвърнах, осъзнавайки че ще разочаровам човека.

–        Будала – за втори път ми каза той. Ей там са маслините.

Благодарих и тръгнах да се обръщам. Но ми стана малко гузно. И се обърнах.

–        Абе, сега като се замисля – ще пробвам от туршията ти. Имаш ли Царска (само такава знам)?

–        Естествено – как да няма – отвърна той и извади един буркан отдолу – тази е специална защото сме приятели. Нали така? Ама истински – не като ония в интернет във Фейсбука. Ей затова тук нямаме интернет на пазара. За да имаме приятели.

Платих, взех си туршията и се сбогувах с новия си „истински“ приятел – който най-вероятно, знаейки пазарните си навици – повече няма да видя. И докато приключвах с маслините и сиренето, си спомних за онзи древен равин, който забранил на учениците си да обсъждат мъдрости на пазара – от страх, че не е ясно кой как ще ги изтълкува и разбере.

Днес, 2000 години по-късно, уж следвам предписанията на този равин. Не споделям нищо на пазара. Но споделям глупотевините си наляво и надясно онлайн. На приятели и не само. Уж защото съм сигурен, че всеки ще ги разбере и изтълкува правилно. А може би е време да се върнем на „пазара“ – онова място, което е събирало всички – там, където имаш приятели, но нямаш интернет.

Шабат Шалом.

Хареса ли Ви статията? Ако да, подкрепете нашата кауза за правозащитна журналистика

Споделете статията: