Рискът от бедност у нас е над средното равнище за ЕС?

 

Преди седмица публикувахме въпросите на журналистката от БНТ Айше Сали. Предлагаме ви аналитичните отговори на младия икономист Живко Роев.

Ето някои акценти: 526 хиляди души получаваща  неотложна екзистенциална подкрепа от държавата под формата на храна, обяд, патронаж, съставляват 7,6% от общото население на страната(…)Според икономическия статус, през 2019 г. рискът от бедност е най-висок за безработните – 58,9%, пенсионерите – 34,3% и други икономически неактивни лица – 29,8%.(…) България е сред държавите, в които рискът от бедност за населението е над средното равнище за ЕС.

 

Въпрос: На 17 ноември 2020 г. премиерът Бойко Борисов обяви, че 526 хиляди нуждаещи се българи получават пакети с храна, патронажна грижа или топъл обяд. Ако съотнесем тези цифри към общото население на България, какво показват те за икономическото и здравословното състояние, както и за битовите условия, при които живеят хората в България?

О:Дебатът за размера и процентът на хората, получаващи пакети с храна, патронажна грижа, топъл обяд или друг вид социална мярка за подпомагане и закрила задължително трябва да се разглежда в контекста на глобалната тема за бедността и социалното включване. Именно този контекст може да изведе и открои ефекта, съответно дефекта на политиката на държавата в социалната област.

Конкретните групи, които са изправени пред по-висок риск от бедност и социално изключване от обичайния за населението са етническите малцинства, мигрантите, хората с увреждания (психически и физически), бездомните, хората, страдащи от зависимости, самотните възрастни и децата, лишени от родителска грижа и др.

Съответно  чрез програмите на Министерството на труда и социалната политика (фонд „Социална закрила”;, Агенцията за социално подпомагане), общините (програма „Патронажна грижа”, програма „Топъл обяд”), бюджета на ДОО и европейските структурни фондове и механизми (ОП по фонд за европейско подпомагане на най-нуждаещите се лица 2014-2020 г.; Финансов механизъм на Европейското икономическо пространство (ФМ на ЕИП) 2014-2021), както и спонсорства и дарения в България се реализират социални проекти и инициативи в коментираните направления, обхващащи целевите групи.

Конкретно цитираните от ръководителя на изпълнителната власт, премиерът Бойко Борисов, 526 хиляди души, които са получили неотложна екцистенциална подкрепа от държавата под формата на храна, обяд, патронаж, съставляват 7,6% от общото население на страната.

В исторически и хронологичен план, в рамките на периода 2014-2020 г. е осигурена подкрепа за удовлетворяване на потребностите от храна и хранителни продукти за лицата от уязвими групи с ниски под линията на бедност или без доходи, включително самотноживеещи възрастни хора, по линия на Оперативна програма за храни и/или основно материално подпомагане от „Фонда за европейско подпомагане на най-нуждаещите се лица за периода 2014-2020 г.”. Програмата насочва ресурс в размер на 241 177 458 лв. към преодоляване на основното материално лишение на бедните домакинства в страната – лишаването от храна.

Подпомагането с хранителни пакети и топъл обяд е предназначено за най-бедните и нуждаещи се лица от определени с Наредба на министъра на труда и социалната политика целеви групи. Това са предимно лица и семейства, които поради ниски доходи или липса на доходи, са обект на социално подпомагане, както и лица с тежки увреждания, бездомни лица и други, за които е установено, че се нуждаят от този вид подкрепа.

Официалните данни свидетелстват, че преди две години получателите на пакети с хранителни продукти от първа необходимост са били 297 460, което е с 58% по-малко спрямо очакваните за текущата година 470 000 души.

През периода декември 2018 г. – май 2019 г. са раздадени общо 7 168,6 тона хранителни продукти под формата на 269 129 индивидуални хранителни пакета, които са достигнали до 502 202 лица от целевите групи.

През периода 27.11.2019 г. – 28.02.2020 г. са подпомогнати 451 707 лица и членовете на техните семейства, като са раздадени близо 5 934 тона храни под формата на 241 495 индивидуални пакети хранителни продукти.

В периода 03.04.2020 г. – 11.06.2020 г. на общо 73 036 лица, в т.ч. и членовете на семействата, са разпределени 1 405 тона храни от първа необходимост, като част от предприети мерки за подкрепа на лица и семейства в неравностойно положение, предвид възникналата епидемична обстановка.

Топъл обяд се предоставя от общини и райони на общини на територията на цялата страна от 2015 г. до 30.04.2020 г. Към 31.12.2019 г. топъл обяд се предоставя на 49 185 потребители от основните целеви групи по Наредба No РД-07-1 от 04.04.2016 г. в 263 трапезарии.

Конкретни данни за изпълнението на програмите за социален патронаж е по-трудно да се цитират и анализират, тъй като самият характер и режим на услугата е фрагментиран и децентрализиран.

Трудно е да се определи еднозначно дали жизненото състояние на 7,6% от населението на страната е представително за социално-икономическото състояние на цялата страна и общество. Това, което се знае и вече не е тема на идеологически или научни спорове е, че оттеглянето на държавата след 1990 г. и заместването й от частната инициатива, свободен пазар и принципите на демокрация, или по-точно неумението на политическата класа (оттам и институциите) и индивиди да осъзнаят и боравят с достойнствата им, доведе до срив първо в морала, оттам на обществените структури и отношения по линия на създаване на пазарен продукт и допълващите ги или съпътстващи ги публични блага, а в късен етап до разлагане на социалната чувствителност и солидарност, както между индивидите, така и между власт (управляващи) и властови потребители (управлявани). Добавяйки и ефектите от финансово-икономическите кризи от 1994, 1996-1997, 2008, 2014 г., а сега и Ковид кризата, които населението и публичните системи се наложи/налага да изконсумират, допълнително натоварвайки и изкривявайки модела на солидарно общество и справедливост, то трудно можем да правим прогноза или дадем крайна оценка на случилото се/случващото се.

Статистически факт е, че обективното състояние на нуждите в цялата му палитра от аспекти на обществото е добро, което отхвърля твърдението, лансирано най-вече от управляващи и лица с тесен интерес, за едно неадекватно усещане за разпад, бедност и безперспективност сред доминиращо мнозинство от членовете му. Това представлява и позитивна теория за България, след като обществото продължава да се бори за една по-справедлива и жизнеутвърждаваща среда.

В: Какво е възрастовото изражение на данните за нуждаещите се от подобна подкрепа?

О. Няма конкретни данни за възрастовата структура на нуждаещите се сред цитираните 526 хил. души, като темата е част от по-голямата тема за бедността и социалното включване/изключване. Освен това във всички стратегически документи, засягащи този въпрос се цитира размера на дадения оперативен бюджет, но не и броя лица, които ще обхване и ще се възползват от него. Както вече споменах, целевите групи обхващат както деца, така и възрастни; както индивиди – така и семейства/домакинства с повече от 1 член.

Отчитайки характера на програмите за осигуряване на топъл обяд, пакети с храни, патронаж, то по-възрастното население се явява естествен бенефициент на посочените социални услуги.

Което налага от само себе си дебата за адекватността и размера на социалните трансфери (с водещ елемент пенсиите за възраст и осигурителен стаж, социални пенсии и т.н.), както и състоянието на пазара на труда, съответно мерките за борба с безработицата, ниските доходи и заетостта.

 Нивото на адекватност на пенсиите и увеличението на размерите им са ключов фактор за намаляване на бедността, тъй като те са основен източник на доходи за лицата в надтрудоспособна възраст. В Принцип 15 на ЕССП изрично е подчертано правото на лицата на адекватен пенсионен доход. Поддържането на адекватни пенсии в застаряващите общества е от ключово значение за усилията за икономическа координация и гарантиране на приобщаващ растеж в ЕС, тъй като пенсиите са както основен източник на доходи за възрастните граждани, така и важен компонент от публичните разходи.

 Основният фактор, увеличаващ риска за попадане в групата на бедните за преобладаващата част от населението, е тяхната икономическа активност и участието им на пазара на труда. Разпределението на бедността по икономическа активност е изключително важно, тъй като най-непосредствено показва връзката между икономическите процеси и бедността. Според икономическия статус, през 2019 г. рискът от бедност е най-висок за безработните – 58,9%, пенсионерите – 34,3% и други икономически неактивни лица – 29,8%.

 По отношение състоянието на заетостта, която има пряко въздействие върху проблемите на бедността, през периода 2013-2019 г., в резултат на икономическия растеж и някои положителни тенденции на пазара на труда, коефициентът на заетост във възрастовата група 20-64 г. нараства с 11,5 п.п. и достига 75% през 2019 г. Този показател доближава страната ни до изпълнението на целта на Стратегия „Европа 2020“ „за достигане на 75% равнище на заетостта на жените и мъжете на възраст 20-64 години“ и формираната национална цел за заетост от 76% в същата възрастова група.

За периода 2013-2019 г. броят на заетите лица на възраст  20-64 години нараства с 8,4% (241,6 хил. лица). За периода 2013-2019 г. заетостта нараства и сред по-възрастните хора (55-64 години) с 24,9% (122,4 хил.), а коефициентът на заетост в тази възрастова група бележи ръст със 17% и достига 64,4% през 2019 г. С тези показатели страната ни постига националната подцел в областта на заетостта, включена в Актуализираната стратегия по заетостта 2013-2020 г., за постигане на 53% заетост сред по-възрастните хора (55-64 години).

 Официалните данно свидетелстват, че през 2019 г. рискът от бедност по възрастови групи е най-висок за населението на възраст 65 и повече години – 34,6% и за децата до 18-годишна възраст – 27,5%. Децата са специфична уязвима група, в много по-голяма степен застрашени от риск от бедност и социално изключване, отколкото възрастните, като причините за това са комплексни и многостранни. През разглеждания период делът на децата в риск от бедност варира, като най-ниска е стойността му през 2019 г. – 27,5%. Спрямо 2013 г. техният дял е намалял с 0,9 п.п.

В края на 2019 г. лицата на 65 и повече навършени години са 1 504 088 или 21,6% от населението на страната.

Данните ясно показват, че най-малък е относителният дял на бедните във възрастовата категория 18-64 години. Техният дял остава относително стабилен през разглеждания период, като най-ниска е неговата стойност през 2013 г.

В: Къде ни нарежда това процентно съотношение в Европейския съюз?

В съответствие с основните цели на Стратегия „Европа 2020”, българското правителство приема Национална цел за намаляване на броя на живеещите в бедност с 260 000 души до 2020 г., към която са формулирани четири специфични под-цели: намаляване на броя на децата във възрастовия интервал 0-18 г., живеещи в бедност, със 78 хил. души; намаляване на броя на лицата на 65 и повече навършени години, живеещи в бедност, с 52 хил. души; намаляване на броя на безработните във възрастовия интервал 18-64 г., живеещи в бедност, със 78 хил. души; намаляване на броя на заетите лица във възрастовия интервал 18-64 г., живеещи вбедност, с 52 хил. души.

България е сред държавите, в които рискът от бедност за населението е над средното равнище за ЕС. По данни от изследването на доходите и условията на живот (EU-SILC) за 2019 г. равнището на бедност в България е било 22,6% или бедни са около 1,586 млн. лица.

В периода между 2013 г., когато е приета Националната стратегия за намаляване на бедността и насърчаване на социалното включване 2020 (НСНБНСВ 2020), и 2019 г. се наблюдава покачване на относителния дял на лицата, живеещи в бедност, като най-висок е техният дял през 2017 г. (23,4%).

Прегледът на публи чно достъпни данни ясно очертава незавидното положение на България по дял на лица в най-голям риск от бедност в рамките на ЕС. Спрямо 2010 г. например днес този дял се е увеличил. Конкуренция текущо правим на Румъния и Латвия. Извън ЕС Турция и Сърбия са нашите най-големи „конкуренти”.

Ако вземем показателя, изчислен на база доход преди социални трансфери (от соц.трансфери са изключени пенсиите), то България е на първо място от разглежданите 35 европейски страни!

Средно за ЕС-27 делът остава постоянен, което говори за ниска степен на ефективност при организацията на правителствата и ЕК на мерките за борба с бедността и социалното изключване.

Особено тревожен е фактът, че около 25 млн. деца, т.е. над една четвърт от децата в ЕС, са изложени на риск от бедност или социално изключване. Делът на децата, живеещи в бедност, е по-висок от този, за която и да е друга възрастова група и за населението като цяло. Животът в бедност застрашава бъдещето на децата, като често последствията продължават през целия живот. Отчитайки факта, че детската бедност представлява сериозно предизвикателство както на национално, така и на европейско ниво, нейното намаляване заема централно място в политическия дневен ред на ЕС в контекста на предложената от Европейския парламент „Гаранция за детето“ за периода 2021-2027 г.

Равнището на бедност е в пряка корелация с равнищата на социално-икономическите неравенства, които са и един от основните фактори, обуславящи задълбочаването на бедността. Неравенството в разпределението на доходите в България е най-високото в ЕС-27 и се увеличава непрекъснато през последните години. Разликата между доходите на най-бедните и най-богатите 20% от домакинствата е 8,1 пъти, при средно 5,2 пъти в ЕС. Коефициентът на Джини достига стойност 40,8, спрямо 30,8 средна стойност за Общността.

По-лоши абсолютни нива от анализираните страни отчитат само Турция и Косово! А като устойчивост на влошаващата се тенденция, България е номер 1!

 На този фон буди пък недоумение какво (на)прави България след като влезе в клуба на най-богатите!

 Ако направим по-глобално обобщение, включвайки индикаторът за БВП на глава от населението, дела на лицата в риск, току-що анализирания коефициент за икономическо неравенство, както и други релевантни показатели (отн.дял на работещите бедни, въздействие на социални трансфери и др.), можем да констатираме, че е налице сериозен пропуск в цялата организация на създаване и разпределение на националния доход и блага. Нещо повече, дори страни с по-големи текущи социално-икономически страни в регионален план успяват да произведат необходимия ефект по отношение на социалното развитие.

В: В каква степен, когато в страната има толкова нуждаещи се от храна, България успява да гарантира спазването на основни човешки права? Как изглежда това в контекста на членството ни в Европейския съюз, който е определян като един от „богатите клубове“ в света?

 Темата за човешките права е повече от политическа, икономическа или социална тема, тя е философска по същество, а оттам и предмет на по-задълбочен анализ и дебат. Бедността и социалното изключване са комплексни проблеми с много измерения. Те засягат не само доходите и материалното състояние на хората, но и възможностите им активно да участват в обществото (посредством морални, културни и цивилизационни ценности). Паричната бедност е само един от аспектите на бедността. Като други аспекти могат да бъдат разглеждани потреблението, достъпът до различни услуги – заетост, здравни, образователни и социални услуги, качеството на жилищната среда, субективното усещане за благосъстояние, щастие и здраве и др. Все човешки права, гарантирани от конституциите.

При милион и половина хора с риск от изпадане в бедност, независимо поради възраст, образователен профил и здравен статус, семейно, положение, корупция и институционална немощ, от които около една трета имат ежедневна нужда от храна или патронажна грижа, въпросът сякаш става излишен.

Българите имаме хубава поговорка: „сиромах човек, жив дявол”. Тя е много показателна за процесите, които текат явно и неявно в българското общество. Ясно е, че когато си на първото стъпало от потребностите от пирамидата на Маслоу, т.е. екзистенциалните условия не са спазени, няма как да имаш нация от щастливи, здрави, мечтаещи, създаващи, мотивирани и успяващи хора. Т.е. нация от свободни, т.е. нация от отговорни индивиди, които не само могат да се грижат за своето добруване, но и това на другите доброволно и по своя вътрешна потребност.

Подобна добавена стойност получава своята най-добра реализация в полето на човешките права и свободи.

Сред ключовите аспекти на политиките за борба с бедността е гарантирането на основни права (икономически, социални, културни, граждански и политически) и зачитането на човешкото достойнство. Между бедността и правата на човека съществува тясна обвързаност.

Бедността може да бъде както причина за, така и резултат от нарушаването на правата на човека.

В богатият клуб, наречен ЕС, основан на солидарността, икономическата и политическа свобода, спазването на върховенството на закона, човешките права и достойнство, всеки трябва да е в състояние да дава своя принос за постигането и утвърждаването на тези принципи.

Така, България, непостигайки европейските цели в областта на човешките права, т.е. неглижирайки и нарушавайки социалните закони и баланси в демократичното общество, е изправена пред риск не само да се дава за лош пример на останалите кандидат-членки, но и да загуби доверието на основен приходоизточник, финансиращ националните коригиращи мерки и програми, разработени да подобрят ситуацията в тази област. Което в условия на кризи като настоящата има потенциал да взриви социалният ред като цяло в страната.

Да припомним, че за следващия програмен период 2021-2027г. България очаква да получи значителни средства от Европейски социален фонд+ за Програмата за развитие на човешките ресурси 2021-2027 (ПРЧР), Програмата за храни и/или основно материално подпомагане 2021-2027 и Програмата за образование 2021-2027, както и от Европейския фонд за регионално развитие за Програмата „Развитие на регионите“ 2021-2027., чиято загуба трудно би била заместена от националните ресурси или ще бъде, но на висока социално-икономическа цена.

В: По какъв начин ресурсът, който притежават тези хора, може да бъде впрегнат и в полза на самите тях, и в полза на обществото?

О. Според общата дефиниция„…бедни са тези лица, семейства и групи, чиито ресурси (материални, културни и социални) са толкова ограничени, че ги изключват от минимално приемливия начин за живот в държавите-членки на Европейския съюз (ЕС), в които те живеят.”

От тази гледна точка, ресурсът, който притежават не може да донесе полза нито за тях, нито за обществото, без самото общество посредством политическата си организация, наречена държава, не създаде условия за това. Не виждам как на фона на ксенофобството, пропуските в законодателството, изострените политически и бизнес отношения понастоящем може да се говори за ендогенно включване на групата на имигрантите и ромското малцинство например в обществения живот.  През 2019 г. традиционно най-висок е относителният дял на бедните сред лицата, самоопределили се от ромската етническа група – 64,8% (по данни на НСИ). Голяма част от тях са продължително безработни, неактивни или работещи бедни, като значителна част нямат завършено средно образование.

След като социалната държава отпреди 1990 година я няма вече, т.е. моделът, при който по-голям субект поема отговорността на отделните индивиди да обучава и интегрира малцинствените групи, а наложените съвременни пазарни (висококонкурентни и в българския случай нечестни) отношения, съпроводено с високо ниво на властова корупция ерозира личната отговорност по този въпрос, е много трудно да говорим, че демократичния модел е този, който ще реши устойчиво проблема с бедността и социалното изключване на малцинствата. Оттам пък въпросът за това да се разгледа обективно и безпристрастно набора от способности, т.е. приноса и ползата им за общото благо остава на заден план.

Натрупваната с години липса на справедливост и кризисните развития в стопанството пък обуславят вълна от неадекватни искания и съответно неадекватни реакции на едни социални слоеве и групи към други, обостряйки дебата за справедливост и ролята на държавата в него.

В контекста на изложеното, нуждата от институционална намеса в регулирането на тези отношения и обезпечаването му е функция от национално съгласие, постигнато с активното участие на социалните партньори и гражданското общество, подпомогнато от „честно” консумиране по предназначение и публична отчетност на наднационални институционални фондове и програми.

 По данни на НСИ през 2019 г. 58,9% от безработните лица са под линията на бедност, като се наблюдава повишение от 11,3 п.п. спрямо 2013 г., когато относителния дял е бил 47,6%.

Известно е, че една от най-тревожните характеристики на бедността и социалното изключване е тяхното междупоколенческо измерение. Децата са специфична уязвима група в много по-голям риск от бедност, отколкото възрастните. Прегледът на данните за 2019 г. показва, че делът на децата в риск от бедност в България е по-висок от средното равнище на бедност за страната (27,5% при 22,6% равнище на бедност за страната[1]). В особено уязвимо положение са тези, които живеят в бедни домакинства, в семейства с повече от три деца или само с един родител, деца от ромски общности, такива, които не посещават училище, деца с увреждания, от мигрантски или бежански семейства и деца, настанени в резидентна грижа.

Инвестициите в ранна детска възраст се явяват ключова предпоставка за осигуряване на възможности за най-добър старт в живота на всички деца, насърчаване на пълноценното им развитие и личностно израстване, прекъсвайки порочния кръг на предаване на бедност и социално изключване между поколенията.

Мерките и дейностите, свързани със здравния приоритет, е нужно да бъдат насочени към активна промоция на здравето и превенция на хроничните незаразни болести и социално значими болести, и активното подпомагане на уязвими групи да получат ефективен достъп до здравни грижи и здравно обслужване.

Не по-маловажен въпрос е как в контекста на технологичния преход, националната икономика и институции са способни да създадат среда за повишаване на цифровите умения на населението; повишаване нивото на образование, което преодолява ограничения достъп до пазара на труда; за развитие на дух на любов към знанието, мотив за увеличаване на дела на децата, посещаващи детски градини и др.

Един пример в тази посока е подреждането на България на последно 28-мо място в класацията по цифрови умения. Възрастните, които притежават поне основни цифрови умения, са едва 29% в сравнение със средна за ЕС стойност – 58%. Само 11% имат умения над средното равнище – малко под една трета от средната стойност за ЕС.

В:Ако към данните за 526 хиляди нуждаещи се от хранителни пакети добавим и близо 300 хиляди души, които са запазили работните си места благодарение на мярката „60 на 40“, кои и колко са заетите в онези сектори, които все пак успяват да се издържат със собствения си труд?

О.Кризата с COVID-19, освен преките въздействия върху здравето, доведе до тежки социални и икономически последици. Очертава се COVID-19 да има дълготрайно влияние върху различни показатели, свързани с реализираните политики в областта на пазара на труда и социалната сфера. Въпреки че на този етап цялостното отражение на кризата по отношение на бедността не може да бъде измерено и оценено, безспорни са негативните й последствия не само върху работните места, трудовата етика, професионална мотивация, социалния ред, но и върху цените и нивата на доходите, задлъжняването и финансовото изключване, бездомността и жилищното изключване.

Извънредната ситуация в сериозна степен засегна хората, които вече са изложени на най-голям риск от бедност и социално изключване и живеят в тежки материални лишения – работещите без трудов договор, хората с по-ниско образование и умения, младите хора на несигурни работни места, възрастните хора, хората с увреждания, самостоятелно заетите лица, нископлатените работници, работниците мигранти и др.

Не без значение е и фактът, че процесът на възстановяване от кризата ще отнеме време, като не може да се изключи и необходимостта от налагане на допълнителни ограничителни мерки, т.е. иницииране и моделиране на нови програми за подпомагане и стимулиране, извън цитираната мярка „60 на 40”. В този контекст, има сериозен риск броят на хората, страдащи от недостиг на храна и материални лишения да нарасне, като е трудно да се оцени и предвиди дали те ще нараснат с 300 хил. души или ще обхване по-високодоходни и сигурни работни места и сектори.

Понастоящем работната сила възлиза на 3,4 млн.души, като доминиращ дял от нея е позиционирана в градовете и е със средно или по-ниско ниво на образование. Тези две особености носят риск от загуба на работни места поради концентрацията на ковид случаите в големите населени места. От друга страна работниците с по-ниско образование търпят ефектите от цялостното състояние на националното стопанство. Така например, много по-логично е хора с висше образование и съответния портфеил от компетенции и умения, който притежават, да им позволи да намерят нова работна позиция или да запазят текущата, възползвайки се от дигиталните си способности.

Ако коментираме глобално кои сектори, съответно служители, могат да разчитат на своите доходи, нестигайки до социалните фондове на държавата, то това са всички онези, свързани с дигитализацията на бизнес и социални процеси (в това число образователни, здравеопазващи, културни), творческите, иновативните дейности, както и здравно-фармацевтичните корпорации. Не е за подценяване и потенциала за печалба, който носи частната инициатива там, където държавата и институциите са се провалили в управлението на ковид кризата, или кризата с питейната вода, замърсяването на въздуха и други.

В резултат на пандемията може да се очаква ролята на психотерапевти, социални работници и медиатори да се засили. В резултат на пандемията и претърпения катарзис (преосмисляне на живота и индивидуалните приоритети) може да се очаква да се развие пазарът на рекреационни услуги, забавления, както и real estate сегмента, свързан с придобиването на имоти извън големите градове, сегмента със семейните къщи, т.е. преосмисляне на модела на урбанизация. Това ще задвиже колелото на нови индустрии и ще даде възможност за търсене и съпътстващото го предлагане на нов тип таланти.

 

 

[1] Източник: НСИ

Хареса ли Ви статията? Ако да, подкрепете нашата кауза за правозащитна журналистика