Защо се държим като упоени овчици!

от -
23

Харта на правата на българския пациент*

 

Случка в гинекологичния офис вчера докато ми правеха ехографско изследване:

Малка частна клиника. Само ние (бъдещите родители) и гинекологът. Няма дори медицинска сестра. Лежа си аз на леглото, гинекологът ми ме е омазал в ехографски гел и разглежда бебенцето на екрана. Вратата се отваря рязко и влиза някаква непозната жена.

“Здравей!” казва тя на гинеколога. Не си прави труда да поздрави нас, пациентите.

Оставя си чантата на масата, облича една бяла престилка и се доближава до ехографския екран. Аз я зяпам все още не вярвайки какво се случва.

“Добър ден” натъртвам. “Вие коя сте?”

Признавам, сигурно съм звучала малко конфронтационно в сравнение с навика на типичния български пациент да се държи като упоена овчица когато види човек с Бяла Престилка.

“Аз съм д-р М.” (За да не се заяждам лично с нея, ще изпусна конкретното име.)

Това беше казано без да ме погледна, без да каже “О, извинявам се, че забравих да се представя” и без обяснение какво прави там. Единственият начин тази реплика да бъде още по-надменна, щеше да бъде ако беше продължила с “А ТИ как се казваш?” към мен.

Моят гинеколог се усети (май) и тръгна да обяснява, че тя е колежка, която се тренира при него в ехографски умения. И как не сме се били засякли до сега.

Тя се посуетя в кабинета, отиде да въвежда мои данни в електронния ми картон на компютъра му и продължи да си говори с гинеколога ми без да се обърне директно към мен нито веднъж.

***

Както и да е. Свърши прегледът. Тръгнахме си. Аз продължих да мисля за случката.

Много съжалих за това как съм се държала с нея.

Не, не за това, че съм я попитала коя е. Ами че не съм отговорила на надменното й “Аз съм д-р М.” с:

“А аз съм г-жа Димитрова и в момента съм на преглед. Редно е като влезете на средата му да поздравите, да се представите и да ме попитате за разрешение да присъствате на него. Впрочем, разрешение не Ви давам – моля, изчакайте в коридора докато свършим.”

А на гинеколога ми трябваше да кажа, че не му давам разрешение да споделя моя не-анонимизирана медицинска информация с тази лекарка. (Колко пък съм била наивна да си мисля, че това се подразбира!)

***

Случката адски ме ядоса, понеже я намирам за идеално илюстративна за един сериозен проблем в българското здравеопазване: стремежът на повечето медицински работници да налагат доминантна-субмисивна динамика с пациентите си.

Събрала съм безброй примери:

  • Говорене на пациента на “ти” докато на тях им се говори на “Вие”
  • Обсъждане на медицинска информация на един пациент пред друг
  • Споделяне на лични (дори подигравателни) коментари за един пациент пред друг
  • Спестяване на подробности относно медицинската диагноза и план, понеже пациентът не е достатъчно интелигентен да ги разбере
  • Преглеждане на пациенти в коридора
  • Каране на пациента все едно, че е собственото ти 4-годишно дете, което се е наакало

Ако се замислите за опита си с повечето български медици, всички ще се сетите за какво говоря.

В интерес на истината, през първия си триместър уволних четири поредни гинеколога именно за такива изцепки. Избрах настоящия си най-вече понеже се отнася към мен с уважение и съчувствие – две абсолютно есенциални лекарски (да не кажа и човешки) качества.

Когато сме пациенти, ние сме уплашени, раними, не се чувстваме сякаш имаме контрол върху ситуацията. Стремежът на типичния български медицински работник да ни покаже колко по-супериорен е над нас е толкова неетичен, колкото и нелеп.

***

Един споделен разказ няма да оправи такъв системен проблем, разбира се. Но ако всеки един от нас, в ролята си на пациент, знае и настоява на правата си, може би имаме шанс след още едно поколение да се радваме на такава медицинска грижа, каквато всеки човек заслужава.

Права на Българския Пациент

Вие имате право да:

  1. Изберете медицински служители, които да се грижат за Вас (освен при спешен случай). Ако някой не се отнася добре с Вас, помолете го да напусне.
  2. Знаете подробности за медицинската си диагноза, за всички прегледи и изследвания, които Ви се правят, за терапията, която Ви се предписва. Нещо повече, Вашето предпочитание трябва да бъде взето предвид при тези решения.
  3. Контролирате съдбата на медицинската си информация. Тя е лична и не може да бъде споделяна без изричното Ви съгласие. (Освен когато е анонимизирана и споделяна между колеги с цел подобряване на медицинската грижата.)
  4. Решавате какво се случва на тялото ви. То е неприкосновено Ваше.
  5. Получавате медицинска грижа с уважение и емпатия. Това не е лукс, който само пациентите в частните клиники могат да изискват. Това е основно човешко право.

Ако не настоявате на тези права, ще ги загубите.

Успех!

*от латински: patientia – търпение

 

Бел. ред. Авторката Таня Димитрова  е била по-често медицински работник, отколкото пациент. Снимката е в лабораторията по кардиология в болницата Ландщул, Германия,

 

 

 

ЛИЦЕНЗ: CC BY-ND Creative commons: признание, без производни
Можете да разпространявате този текст свободно, ако посочите автора по обичайния начин и на обичайното за носителя място; не се разрешават промени.
Таня Димитрова е ветеран от Американската армия, където е работила като медицински санитар в Корея и асистент по кардиология в Германия. Завършила е Университета в Бъркли и е била преподавател по биология и наука за околната среда в гимназия в Тексас. Понастоящем издава Научно Списание за Деца и се грижи за 2 годишната си дъщеря.