Защо се появи злополучното изследване на агенция “Барометър”

Споделете статията:

Предизборната медийна кампания и социологическите проучвания

Ролята на социологическите проучвания е изключително важна, но умишлено подценявана, най-вече от политиците. Резултатите от тези изследвания помагат  на гражданите да се ориентират в обществените нагласи и оценки на политическите процеси, да ситуират своите възгледи  на фона на общественото мнение. Дълги години тези сондажи са омаловажавани  заради дискредитирането на резултати от отделни проучвания, както и от факта,    че някои агенции са свързани с определени политико-корпоративни интереси. Всеки ден от телевизионния екран ни заливат политически внушения за недостатъчна обективност на проучванията. Странно е, че Асоциацията на социологическите агенции не реагира публично, както и не запознава националната аудитория със своите професионални и етични стандарти.

Медиите също често безкритично публикуват едни или други резултати, без да са проверили източниците на такава информация. Напоследък нашумя злополучното изследване на агенция ‚Барометър“.

В предизборен период медиите трябва да се въздържат от публикуване на данни за политическите процеси  и чрез анкети в Интернет-среда и по телефона. Необходимо е медиите да гарантират валидността на резултатите от социологическите  сондажи, а  представителността на изследванията  да е водещ мотив при огласяване на данни.

В европейските препоръки за медийно поведение в предизборен период както и в нашия Изборен кодекс ясно са разписани изискванията за задължителна информация при представянето на резултатите:  възложите, стохастична извадка, методология, период на провеждане и източник на финансиране, съответно така нареченият паспорт на социологическото проучване. И тогава естествено възниква въпросът: Защо се разминават често резултатите от представителни проучвания, направени в един и същи период? Наскоро се сблъскахме с резултати на СОВА ХАРИС по поръчка на вестник „Труд“, драстично разминаващи се с други проучвания от същия период. Освен хипотезата за манипулативна методика и обработка на резултатите, има и други допълнителни  фактори. Направих допитване до  социолози и разбрах, че основните проблеми са свързани с начина на формулиране на въпросите и тяхната интерпретация от медиите. Затова е много важно кой представя резултатите, желателно е това да става от самите социолози, както и журналистите да задават критично уточняващи въпроси. Най-често разминаванията са свързани на каква база са представените резултати, дали са от всички потенциално заявили, че ще гласуват или от онези анкетирани, които  категорично са заявили за кого ще гласуват.

Но от гледна точка на обществения интерес е обезпокоителен фактът, че медиите се интересуват предимно от рейтинги на политическите субекти, от харесването на един или друг политик, а същностни характеристики остават на втори план. Всички знаем как в изборната нощ агенциите дават профилите на гласувалите за една или друга партия – социален, възрастов, образователен статус.

Защо медиите не изискват тези резултати и в предизборен период, за да може всеки гражданин да види профила  на едни или други привърженици на политическите сили. Журналисти, главни редактори, собственици не се интересуват и от начина на задаване на въпросите в анкетната карта, от вътрешната структура на заданието. Ако социологическата информация е достатъчно коректна, ще се намали  ширещият се нихилизъм при възприемане на резултатите. Нихилизъм само на пръв поглед, но често резултатите са определящи при колебаещите се гласоподаватели. Боя се, че медиите се плъзгат по атрактивността и не изпълняват в необходимата степен своята обществена мисия.

Убедена съм, че сондажите съдържат информация за едни или други политически предпочитания и мотиви за избор на ценности и личности. Но медиите не се вълнуват от това. А по-силно от всякакви политически реклами и лидерски дебати, е убедителното представяне на обществените нагласи и мотивации за един или друг избор.

Изкушавам се да изляза от рамките  на разглежданата тема и да дам пример за смесване на политическа с търговска реклама, което е забранено в период на предизборна кампания. Пример е рекламата на аптеки и бензиностанции ‘‘Марешки‘‘.

В Изборния кодекс е записано в чл.140 “Забранява се в търговската реклама да се отправят политически внушения в полза на един или друг  или във вреда на един или друг участник в изборите“. Да се чуди човек на законотворците, че у нас тази забрана е валидна само за БНР и БНТ, независимо, че европейските препоръки се отнасят за всички медии в предизборен период.  Медиите са тези, които трябва да решат как ще отразяват и рейда на министър-председателя. В предизборен период е забранено смесването на институционална със скрита или явна политическа реклама.

Отговорността на медиите и СЕМ е голяма и от тяхната професионална компетентност ще зависи информираният избор на гражданите.

За значението на социологическите изследвания в предизборен период говори и  масовото нарушаване на 24-часовата забрана за предоставяне на резултати преди приключване на изборния ден. Медиите търсят скрити форми на представяне на резултати, защото има силен потребителски интерес. Това е и поредният пример в изборното законодателство, който трябва да бъде преосмислен при предстоящата ревизия.

 

Хареса ли Ви статията? Ако да, подкрепете нашата кауза за правозащитна журналистика

Споделете статията: