Затворническата рокгрупа Отряд 13, Калин и „лудите“му идеи за социализиране на затворниците

Госпожо Щърбева, Маргиналия е сайт свързан с човешките права и  състоянието на българските затвори и възстановителното правосъдие е особено важна тема за нас. Разкажете ни какво ви накара да създадете филм с подобна проблематика? Откъде разбрахте за Калин и как го убедихте да го снимате?

Тъй като от години работя в новините, целият информационен поток е минавал малко или много през мен. За Калин разбрах от едно негово медийно участие, в което се говореше за рок групата му Отряд 13, създадена в затвора Казичене. Отделно моята колежка – журналистът Генка Шикерова се беше запознавала с него и ми разказа колко интересен човек е. В момента, в който разбрах какви неща прави зад решетките, си казах,  че трябва да бъде сниман. Запознахме се и видях, че освен смислен човек е и много харизматична личност, което е много важно за един документален филм.

Кои са сценаристът, режисьорът и операторът на филма? Каква беше тяхната мотивация да се включат в заснемането му?

Режисьор и оператор на филма е Петко Гюлчев.

 

 

 

Петко Гюлчев е български оператор и режисьор на телевизионни документални филми. Завършил е кино- и телевизионна продукция в Нов български университет в София

Сценарист е Тонислав Христов, аз, Галина Щърбева, съм продуцент.  Петко започна да се среща все по-често с Калин, за да го усети като личност и да опознае неговата работа в затвора. За него беше по- лесно като режисьор и оператор едновременно да създаде лична връзка с героите по време на снимките. Основните герои и самият Калин бързо свикнаха с камерата и станаха естествени, което е много важно при заснемането на документални филми. Самият Калин е изключително вдъхновяващ човек, а след като осъзнаеш, че променя съдби и станеш свидетел на неговите методи и „луди” идеи за социализиране на затворниците, няма как да не се мотивираш да направиш филм от това.

Как протече работата ви със затворниците? В кой затвор се развива действието? Какви са условията в него и до каква степен мисията на Калин е изпълнима?

Действието се развива в затвора Казичене, който е с отворен режим. Това е мястото, където затворниците излежават последните години от присъдите си. Затова и достъпът е по- лесен. Прекарахме почти 5 години в снимане на различни ситуации зад решетките. През това време някои затворници излязоха на свобода, други влязоха зад решетките. Това е достатъчен период от време, за да снимаш развитието на различни житейски съдби и да проследиш какво се случва със затворниците след като излязат навън. Много от тях нямат нищо общо с това, което са били в затвора и благодарение на Калин получиха втори шанс. Неговата мисия е да накара всички тези хора да работят в екип и да повярват, че притежават талант, който дори собствените им родители не са забелязали.

 

 

Разакажете за основните трудности, които срещнахте по време на снимките? Това е сложен процес, който обаче, за да протече добре, трябва да се случи така, че да не наруши драстично начина на живот на участниците в него. Имаше ли затворници, които не искаха да бъдат снимани или обратно – до каква степен те се включиха в организационно техническата част от случващото се около тях?

Със сигурност затворът не е най- лесното място за снимане на документален филм. Но си имаше и своите предимства, защото почти всички действия и ситуации са концентрирани там. Най- голямото предизвикателство беше да успеем да накараме затворниците да бъдат себе си, да не играят пред камерата и просто да забравят за нея. Това беше и една от причините снимачният период да бъде толкова дълъг. А резултатът е налице – много зрители са ни питали дали това не е игрален филм просто защото хората и ситуациите са много реални.

Можете ли да обобщите накратко резултатите от работата на Калин, неговото послание към колегите му и онова, което би искал да каже на българското правителство от гледната точка на един работещ в правосъдната система?

Мотото на Калин е „да извадиш един от сто от калта”. А той е извадил много повече от един. Калин е човек, който отказва да работи като чиновник зад бюро и да седи удобно в рамките на длъжностната си характеристика. Такива хора са белите лястовици в системата, които не се страхуват да провокират администрацията и така да променят средата. За съжаление такива хора не винаги са удобни. Трябва да имаш смелост, за да поемеш последствията, но гледайки филма отстрани, виждаме, че всичко си е заслужавало, най- малкото заради дискусията, която предивзиква.

 

Калин и отбора на затвора“ спечели наградата за най-добра документална лента на филмовия фестивал в Сараево

Какви са плановете ви за разпространение на филма след официалната му премиера?

След официалната селекция на филма на Сараево филм фест и наградата за най- добър филм на Вуковар филм фест, залагаме повече на срещите му с българската публика. През лятото имахме няколко силни прожекции, предстои участие в София филм фест за учащи се, а на 14 септември от 17.00ч., в Дома на Киното, ще направим прожекция и дискусия с психолози и хора от системата, които имат отношение към условията в българските затвори. Специален гост на събитието ще бъде самият Калин.

Благодаря за интервюто и пожелавам  на филма голям успех и зрителски интерес!

Въпросите зададе

Марта Методиева

 

 

 

Avatar

Марта Методиева

Марта Методиева е преподавател, преводач и редактор. В продължение на 5 години преподава латински и римска литература в НБУ, а понастоящем в НГДЕК и в СУ „Климент Охридски”. Преводач е на множество статии и на три книги от английски и от френски. Сред тях е забележителният труд на френския професор по право от сръбски произход Свободан Милачич, „От ерата на идеологията, към ерата на политиката”. 10 години води рубриката „По света” в изданието на „Обектив” на Българския хелзинкски комитет, в който членува в продължение на три години.