Земята в Биркенау била просмукана от ромска кръв

 

На 8 април ромите по цял свят отдават почит към своите жертви през Втората световна война. Обявен е като ден на ромите през 1990 г., по време на 4-тия Световен ромски конгрес на Международната организация “Романо юнион”, в чест на първата значима международна среща на представители на ромския етнос – Първият Ромски конгрес, проведен на 8 април 1971 г. в Лондон.

През 1992 година ООН и Европейският съюз, по предложение на Международната организация “Романо юнион”, обявяват 8 април за Международен ден на ромите. На ромски език Холокост се нарича Пораймос.

 

Те са в Европа от 700 години. Но в нацистка Германия синтите и ромите са били изолирани, насилствено стерилизирани или направо убивани. Дълго време след 1945 се отричаше, че ромите са били преследвани.

2020 година е посветена на ромите и Холокоста. Информацията за това е доста оскъдна, затова е добре да разкажем какво се е случило през 1935 – 1939 година  в нацистка Германия.

Ето факти:

Германските синти воюват през Първата световна война в редиците на Райха, по-късно служат във Вермахта, докато националсоциалистите ги прогонват от армията по “расово-политически причини”. През Първата световна война много германски роми се сражават в служба на Кайзера, а след 1939 г. – и за Вермахта. През 1941 г. Върховното командване решава по расови и политически причини да “освободи от активна военна служба циганите и хората със смесена циганска кръв.**

Алфонс Ламперт (на снимката) и съпругата му Елзе впоследствие са депортирани в Аушвиц, където намират смъртта си. Снимка: Дойче Веле

Паралелно с действията срещу евреите, „асоциалните“ и „несклонните към труд“, нацистите увеличават натиска и върху Zigeuner/циганите/. В цялото законодателство, създадено за тяхното преследване, и в лагерите, късно по-късно са изтезавани, са наричани синти или роми. Повечето от тях идват на групи с такива имена[1].

Също како евреите ромите са възприемани в Западна Европа( не само в Германия) като непроправими „скитници“ без постоянен дом.

Повечето антицигански закони, които приемат обаче отделните германски държава в нач. на ХХ век, предвиждат умерени действия, а не яростна расистка атака.

По-късно репресията и дискриминация срещу тях се засилват неимоверно. Съчетават се различни исторически стереотипи и актуалната политика на Третия Райх.

Мнозина израснали в семейства, които нацистите класифицират като цигански, през 30-те години на ХХ век усещали, че проблемите , пред  които се изправят, не са причинени само от новия режим, но и от вековните предразсъдъци. „Като цяло – казва Франц Розенбах, който живее при управлението на нацистите в Австрия. – Те винаги са третирани зле, не са били признати, винаги на тях се е гледало като на втора  и трета ръка граждани. Ние имахме много малко контакти с другото население,  защото те не  искаха да имат нищо общо с нас(…)”. Един по един членове на ромската етническа група, са отвеждани от айнзац групите или нацистките сили за сигурност. Претекстът бил да се проверят личните им карти, но отведените хора така и не се връщали.

Адолф Хитлер не се тревожил особено за ромите – те дори не се споменават в „Моята борба“. Но постепенно нацистите започват да прилагат специални мерки. Една от причините да няма спешност е,че много от тях без друго попадат под ударите на регулациите срещу  „просяците“ и „антисоциалните“. Те са включени по-късно в Нюрнбергските закони. Вътрешният министър Вилхелм Фрик на 26 ноември 1935 година издава постановление,  в което се казва, че забраната в Нюрнбергските закони евреи да се женят за „чисти“ германци важи и за циганите.

През 1936 г. нацистите създават Департамент за расови хигиенни и демографски биологически проучвания към Министерството на здравето. Оглавяван от д-р Робърт Ритер и неговата асистентка Ева Юстин, департаментът е предназначен да проучи в дълбочина „Въпроса за циганите“ и да предостави необходимата информация за изготвянето на нов „Закон за циганите“.

 

След усилена работа през пролетта на 1936 г., състояща се от интервюта и медицински прегледи за установяване на расовата класификация, департаментът установява, че повечето роми не са с „чиста циганска кръв“ и представляват заплаха за чистата германска раса, затова трябва да бъдат депортирани или елиминирани.

Интересен момент е  появата на дефиницията „що е то чужда кръв“.

С това законодателство нацистите си създават друг огромен проблем в дефинирането. Лесно се говори теоретично за процента на „циганската кръв“, но на практика няма начин идеята да бъде приложена по простата причина, че е невъзможно да се определи колко от нея тече в нечии вени. За тази цел в началото на 1936 година в рамките на здравното министерство на Райха е създадена нова изследователска организация под ръководството на д-р Роберт Ритер. Той и екипът му се заемат със създаването на огромна картотека с информация за всеки потенциален ром в Германия и тя ще обхване по-късно около 30 хиляди души в Райха. Ритер и колегите му решават кой е циганин и кой не е, като преглеждат семейните архиви и проучват начина на живот на всеки един.

 

Тези „научни“ заключения стоят под първото изказване на Химлер по въпроса в окръжно озаглавено „Противодействието срещу циганската чума“( 8 декември 1938). В документа се казва, че „циганският проблем“ трябва да се разглежда като „расов“и призовава „както уседналите, така и неуседналите цигани“ да бъдат регистрирани в полицията. Животът на циганите трябва“ да се регулира“, казва Химлер, и то не само за да се предотвратят „бъдещи смесвания на кръвта“.

“Расова експертиза”

Националсоциалистическите изследователи на расите около лекаря Роберт Ритер и медицинската сестра Ева Юстин пътуват из цялата страна, за да регистират и измерват “циганите”. Те измерват очите, носа, всичко. И псевдонаучната “расова експертиза” става основата за преследване и унищожаване на синтите. По заповед на Хайнрих Химлер, всички характеризирани като “непълноценни” биват депортирани в Аушвиц-Биркенау. Расистката терминология определя ромите като “хибридна” категория хора, които са се “изродили” заради номадския си начин на живот.

1938 година е важна не само заради обнародването на окръжното „Противодействие срещу циганската чума“.  Режимът увеличава нивото на заплаха срещу ромите и по други начини. Много германски роми са прибрани при офанзива срещу „несклонните към труд“(юни 1938). Те са откарани в концентрационни лагери. Един  доклад  за работната сила от лагера Заксенхаузен например съобщава за пристигането на 248 цигани. Австрийските роми също са поставени на мушката и отведени в новия концентрационен лагер Маутхаузен край Линц. Там те са принудени да работя при ужасни условия. Адолф Гусак, австриец, класифициран от нацистите като циганин, си спомня:“В кариерата трябваше да носим тежки камъни. С тях на гърба си трябваше да изкачваме 180 стъпала към лагера. Есесовците ни биеха. Заради това често имаше блъскане, всеки искаше да избяга от ударите . Ако някой паднеше, то бе довършван с куршум в гърба или врата“.

Нацистите започват да проявяват все по-голяма жестокост. Оцелели от нацисткия геноцид над синтите казват, че “земята в Биркенау била просмукана от кръв.”

“Непълноценните” ги откарвали в Аушвиц. Спомените за плачещи и умиращи деца ги преследвали до смъртта, казва внук на двама синти, оцелели от Холокоста.  Роднините му разказват потресаващи факти от ужасното минало.

На мястото, където са били затворени десетки хиляди хора в бараки има  безкрайни телени заграждения. Зад тях са брезовите гори, дали името на концлагера Аушвиц-Биркенау. От газовите камери и крематориумите, където са били умъртвени стотици хиляди души, са останали само развалини. Нацистите ги взривяват преди руските войски да достигнат до Аушвиц през април 1945 година.

Над 3000 мъже, жени и деца от ромски произход са убити само в газовите камери на Аушвиц-Биркенау.

Според статистиките нацистите са отнели живота на повече от 500 хил. роми и синти

През 1943 г. ръководителят на нацистката организация Хайнрих Химлер разпорежда ромите от 11 европейски страни да бъдат депортирани в концлагери.

В нацистките концлагери в Аушвиц в окупираната от германците Полша и Равенсбрюк, Германия, ромите са използвани и за различни медицински експерименти.

И докато в цяла Европа ромите масово са вкарвани в концентрационни лагери и всеки втори е убиван. В България те са спасени, заедно с евреите.

 

 

[1] Лорън Рийс, „Холокостът“, изд. Прозорец, 2018

** Забравеният ужас. Геноцидът и ромите

Хареса ли Ви статията? Ако да, подкрепете нашата кауза за правозащитна журналистика

Marginalia

Marginalia е интернет сайт за анализи, коментари и новини в областта на правата на човека. Пространство от съмишленици. И още.