Жана Попова: Чука ли мафията на врата на българските медии?

Споделете статията:

Незабавна охрана за Иво Никодимов от БНТ!

Презумпцията за изначална виновност, която ни внушава Илиана Беновска от Канал 3 е проблем

С непрестанното медийно присъствие в ефира на „Нова тв“ Гешев все повече се отдалечава от образа на представител на държавна институция

И в президентството, и Емил Кошлуков, не познават ЗРТ, а се съчиняват правила

 

 

Спомняте ли си за какво беше убита малтийската блогърка журналистката Дафне Галиция през 2017 г.?  Разкритията на блогърката бяха, че съпругата на малтийския премиер Мишел Мускат и членове на малтийското правителството фигурират в т.нар. „Панамски досиета“. В една от версиите за убийството отново стоеше име от италианската мафия.

Спомняте ли си за какво бяха разстреляни словашкият журналист Ян Куциак и приятелката му Мартина Кушнирова пре 2018 г.? Причината за убийството беше разследването на Куциак за връзка на словашкото правителство с италианската мафия.

След убийството на Дафне Галиция властите в Малта бяха упрекнати и от европейските институции, и от протестиращите в страната, че не са били взети мерки за предотвратяването на убийството и опазването на живота на журналистката.

У нас – в началото на годината журналистът Слави Ангелов беше нападнат и пребит по жесток начин пред дома си.

На 3.07. журналистът Николай Стайков от „Антикорупционният фонд“ получи охрана от прокуратурата, след като неколкократно е получил обаждане със заплаха на телефона му. Николай Стайков публикува интервю, в което Илия Златанов обвинява бившия директор на столичното следствие Петьо Петров, че е участвал в схема за отнемането на бизнеса му, в очакване на пари по европейски фонд за финансирането на бизнес поръчки с обществени асансьори.

Без да е правил разследване, а само след като повтори въпрос, продиктуван от неговите източници, Иво Никодимов от БНТ съобщи 7 дни след излъчването на интервюто си с Пламен Бобоков, че е получил заплаха за побой. Не е ясно има ли реакция на прокуратурата за превенция в този случай.

Незабавна охрана за Иво Никодимов от БНТ!

През изминалата седмица директорът на БНТ Емил Кошлуков зовеше журналистическите организации да излязат в защита на Иво Никодимов. Само че смеси това искане със спора си с президента Румен Радев за натиска върху телевизията. Нека да разделим двата сюжета, защото това може да спаси живота на човек, който е заплашван.

Всички репортажи, в които се споменават имената на братята Пламен и Атанас Бобокови, на зам. министър Красимир Живков в правителството на Бойко Борисов, на бившия министър на екологията Нено Димов, се появяват след съобщаването на данни от прокуратурата. Може би Иво Никодимов би правил журналистически разследвания, ако знаеше, че медията или органите на реда у нас го пазят. Затова смятам, че всеки журналист, който чувства живота си застрашен, трябва да бъде чут! Както в Словакия и Малта журналистите у нас са превантино предупредени, и държавата трябва да вземе мерки за защита на живота им.

Всъщност в новините на БНТ сюжетът с боклука, внесен от Италия, и връзката между властта и фирма на Бобокови всеки ден минава все по-назад и по-назад, но пък е заривана с тонове съобщения показвани от прокуратурата.

Защо точно сега ни вкараха в читалня за чатове?

На 7 юли Конституционният съд трябва да съобщи решението си за имунитета на президента, който е пречка за главния прокурор да изисква присъди за президента.

Каквото и да е решението на съда, главният прокурор се опитва да разчиства полето между институциите, които би трябвало да бъдат коректив една на друга, а не това е смисълът на главната прокуратура.

Колкото повече Илиана Беновска от „Канал 3“ се опитва да ни убеди, че това е новият Робин Худ, който ще вземе от богатите и ще въздаде на бедните ограбеното от тях, толкова повече се множат кавичките пред институцията прокуратура.

В събота Беновска изчете текст с много кавички:

Ако „пълководецът“ на бойно поле в битка за върховенството на закона Иван Гешев получи отговор от КС: Да, президентът подлежи на разследване и осъждане, както всеки гражданин . – мачовете „Добрите VS Лошите“ и „Радев VS Борисов“ са свирени. И Гешев ще стане „голмайстора“ на демократичния преход. И ще реши бъдещето и на Радев, и на Борисов. И ще реши предстоящите парламентарни и президентски избори. Главен прокурор Гешев, вие ли ще сте „лекарството“ срещу „коронавируса“ на корупцията и войната „Радев VS Борисов“?“

 

Внушението на Беновска, че всеки подлежи на разследване е най-тъжната част от кавичковата й визия. Все пак преди това всеки е свободен гражданин. Презумпцията за изначална виновност, която ни внушава, е проблем. Преди да сме виновни, имаме свободата да правим изборите си и да носим отговорност за тях.

Там, където Беновска вижда гражданина като подлежащ на разследване и осъждане, стои избиращият гражданин. И изборът му не е само между Радев и Борисов.

По „Нова тв“ дават сцена и отразяват скечовете на главния прокурор Иван Гешев, който прави лапсуси, с които уж неволно определя какъв е президентският съветник. И после си ги повтаря пак и казва, че нищо не иска да каже, ама неволно е направил „оня лапсус“. Проблемът е, че с това медийно присъствие в ефира на „Нова тв“ Гешев все повече се отдалечава от образа на представител на държавна институция.

Затова появата на Гешев пред Бойко Василев в „Панорама“ е трудна – колхозническият каскет е свален, а с него и вътрешната логика на изказванията. На въпроса защо прокуратурата вика медиите, Гешев най-напред казва, че те не викат никого. После казва, че българските граждани трябва да бъдат информирани за дела с особен обществен интерес и затова имат медийна политика.

По bTV са избрали да канят заподозрените в студиото на „Тази сутрин“. Антон Хекимян беше запитан от Пламен Бобоков дали наистина е наивен и не знае как стават нещата в държавата. Философията на бизнесмена беше разгърната в разговор, в който „обикновеният човек“ беше анализиран от необикновения бизнесмен.

И докато частните телевизии ни показват профила ту на Гешев, ту на Бобоков, очакването беше по БНТ да виждаме нещо повече от реплики в чатове.

Вместо това телевизията се завъртя в сюжет за самата себе си.

Очакването зрителите да разберат повече за по-голямата картина зад чатовете, например – кой друг освен Пламен Бобоков има интерес от казуса с либийския кораб край Бургас, какво се случва в Африка – тази картина остана скрита от питанията на Румен Радев и Емил Кошлуков как се прави журналистика.

Президентството поиска право на отговор след емисии новини, в които Иво Никодимов отразяваше прокурорската проверка.

В емисията от 30.06 има три правила, които не са спазвани – как са съобщавани източниците от Иво Никодимов, как са събирани доказателствата, как се съобщават позициите на засегнатите в материала страни. Но първото нещо, в което ще трябва да ни убедят в медиите, е, че не прекрачваме граници като четем чужда лична поща, която прокуратурата изпраща за четене. Не е нормално да публикуваме и четем чуждата личната кореспонденция, освен при няколко изключения! Не виждаме доказани изключенията тук.

И в президентството, и Емил Кошлуков, не познават ЗРТ, а се съчиняват правила

Не знам откъде идва заблудата и в БНТ, а и в президентството, но от двете места показаха непознаване Закона за радиото и телевизията и Етичния кодекс на медиите.

Чухме мантри за „всички гледни точки“ (президентското писмо до БНТ), и пак за „всички гледни точки“ (в нещо като декларация на БНТ), които не съществуват!

БНТ излъчи искането за право на отговор на президентския прессекратириат: „Убеден съм, че обективното отразяване на новините и представянето на всички гледни точки са част от традициите на БНТ, за която и днес водещ следва да е преди всичко общественият интерес.“

Няма изискване нито за „всички гледни точки“, нито за „две гледни точки“, има изискване за „различни гледни точки“. Това правило е много съществено в работата ни! Президентството е в правото си да протестира за това, че липсва тяхната гледна точка в 23 ч. Дали Иво Никодимов е правил внушения, докато чете позицията в 20 ч. президентството ще трябва да докаже. По-долу ще покажа какви са проблемите на емисията в 20 ч.

Президентството няма право да поставя условия как журналистите да представят изпратената информация! Не е работа на журналистите в редакцията да показват само позицията на прокуратурата, въпреки че и тя е държавна институция.

В отговора на БНТ има показано съществено неразбиране на професионалните стандарти. „В новините винаги се стремим да представяме всички гледни точки.“

Правилото е: журналистите търсят различни мнения и гледни точки.

Ето още от обяснението на БНТ: Вчера, в централната емисия, както чатовете, разпространени от прокуратурата, така и основната част от президентската позиция, са представени графично.“

В централната емисия – да, но в позицията е пропуснато БНТ да поднесе извиненията си на зрителите за пропуск в емисията в 23 ч., с онази част от информацията, която засяга твърдения, свързани с факта, че Комисията по помилване не е започвала процедура за бизнесмен, съден в Румъния. Оставете президента, колеги от БНТ! Мислете за зрителите, тях трябва да информирате! Пропускането в позицията на тази грешка, за съжаление, само превръща един пропуск в поредица от пропуски.

В края на позицията на БНТ четем: „Предишния ден, в подробен дълъг репортаж, също беше отразена позицията на президента по време на негово посещение в страната, а информацията от прокуратурата тогава беше сведена до секунди.“

Обидно и неловко е да гледаш журналисти като Спас Кьосев и Филипа Иванова да четат публикуваното от ръководството на БНТ. На 29.06 няма излъчена позиция на президента, която да изяснява на зрителите дали е извършено помилване на затворник, с която позиция да се компенсира липсата на това съобщение в емисията в 23 ч. на 30.06!

В репортажа от 29.06 президентът отправя обвинения срещу прокуратурата, но липсва гледната точка на прокуратурата. Дългият видеообект невинаги е репортаж. Затова е проблем, ако журналистите в БНТ имат метраж за позиции.

И накрая – докато се измислят все нови и нови правила в журналистиката, дали остава време на журналистите в БНТ да търсят и чрез свои източници какви нередности има в държавата и обществото ни, а не да гледаме надписи, които даже не се разчитат на екрана, кой какво на кого казал?

 

Пламен Бобоков няма право да отговаря на журналист със заплашителни думи!

Дори когато журналистът греши

 В интервю от 25.06. по БНТ видяхме отвращаваща гледка – Пламен Бобоков отправя закана срещу журналиста Иво Никодимов. Това, че някой застава пред журналистите с охрана, за съжаление, явно води до заблуда как говорим помежду си.

Обръщението на Бобоков към Никодимов е „особено този господин вдясно, който издава крайна некомпетентност“:

Пламен Бобоков: – Не ме гледайте, че като ви вида и… така малко се притеснявам.

Иво Никодимов: – Какво лично имате?

Пламен Бобоков: – Няма да ви отговорям на вас!

Иво Никодимов: – А на кого ще отговаряте?

Пламен Бобоков: – Ще отговарям на другите нормални журналисти! Слушайте ме внимателно!

Иво Никодимов: – А Вие нормален бизнесмен ли сте?

Пламен Бобоков: – Да, отличен бизнесмен!

Иво Никодимов: – Който казва кой да бъде назначен за посланик, така ли?

 

Веднага след този неприемлив начин на говорене от страна на Пламен Бобоков, чуваме от трима подредени прокурори, че тепърва предстои доказването на всичко, в което Бобоков е обвиняван.

Журналистите не са там, за да слушат внимателно! Пламен Бобоков би могъл да използва знанията си за комуникацията, които с години наред би трябвало да е трупал в университета, за да разбира ролята на медиите. Журналистите не могат да бъдат обект на такъв разговор, въпреки несъгласието с действията на прокуратурата.

Никой няма право да отговаря по този начин, дори когато журналистът грешеше.

Иво Никодимов допусна грешка – въпросът, който зададе, не беше негов. Няма смисъл да бъдат повтаряни въпросите на прокуратурата. Журналистите трябва да имат свои въпроси, иначе съдът щеше да е на площада. Проблемът в информацията, която ни дава телевизионният репортер Никодимов е, че нямаше въпрос към прокуратурата какви други доказателства има освен че двама души си чатят. Чатът все още не е престъпление.

Затова е важно Пламен Бобоков да намери начин да изкаже извинението си към Иво Никодимов.

 В БНТ бяха нарушени правила

Първото журналистическо правило, което беше нарушено, е представянето на твърдение като факт.

Второто журналистическо правило, което беше нарушено в редакцията на „По света и у нас“, в емисията от 23 ч., е липсата на твърдението на президентството в новината:

  • липсваше информацията, съобщена от президентството, че няма провеждана процедура по помилване на затворник от Софийския затвор, на име Петър Ненов.

Не е проверена от други източници информация, която е съобщена:

  • липсваше и в емисията в 20 ч., и в емисията в 23 ч. зададен въпрос от журналиста Иво Никодимов към МВР, които са споменати в съобщенията като надарена институция от Петър Ненов, както и въпрос към посолството ни в Букурещ, което също е показано в личния чат, като приело дарения от осъдения бизнесмен. Дали или защо са приети? Защо се налага МВР да получава дарения, след като се финансира от държавния бюджет?

Все пак беше съобщено, че министърът на правосъдието Даниел Кирилов ще даде отговор защо затворникът Ненов има телефон в затвора. Ако сте чули отговора в следващите емисии, споделете. Но защо Кирилов се самосезира през БНТ за тази проверка на затворите?

И третото професионално правило*, което наруши Иво Никодимов, е начинът, по който се позовава на източниците си на информация. В няколко негови материала чуваме „според наши източници“, „според източници на БНТ“, „според наши източници в МВР“.

Зрителите трябва да бъдат информирани какви са източниците, а не дали са „наши“ – „информация от анонимен източник“, „информация от източник, пожелал анонимност“, или ни се съобщава „информацията е непотвърдена“. Журналистите имат право и трябва да използват всички видове източници, само че тези думи в съобщаването на новината са много важни! Те са предупреждение за степента на провереност на информацията. Чрез тях журналистите информират зрителите си дали информацията е проверена, дали да се доверят или да изчакат следващата емисия. Затова пък е важно в следващата емисия да не се пропускат части от твърденията на друга страна, засегната в конфликта.

И в трите случая, журналистът трябва да търси потвърждение или опровержение на информацията. Неразкриването на източника е може би най-отговорната част от работата на журналиста. Но оттам нататък проверката на съобщеното продължава.

Вместо това, в емисиите на „По света и у нас“ новините се представят с думи като „оказа се“, „става ясно“.

На 30.06 в емисията в 20 ч. водещият на „По света и у нас“ по БНТ съобщи, че прокуратурата е разпространила „нова порция съобщения“, разменени между бизнесмена и президентския съветник. Водещият ни съобщава, че: „От тях става ясно, че Бобоков е ходатайствал за помилване на Петър Ненов.“ Това е мнение на водещия на „По света и у нас“, представено като факт.

Първо, това е лична кореспонденция, а прокуратурата знае защо я отваря, в медиите как ще оправдаят излъчването на това действие? Личният живот е неприкосновен!

И тук идва важният въпрос – как трябва да подхождат журналистите към информацията, която главна прокуратура разпространява?

Дейността на прокуратурата трябва да бъде отразявана като дейността на всяка друга институция у нас. Показаното от прокуратурата е само причина за арест, защо зрителите виждат доказателствата преди съда?

Проверките на прокуратурата са важна информация. Но по същия начин, по който журналистите трябва да избират същността на другите държавни институции, трябва да се случи и с изпращаните кадри от прокуратурата и ДАНС. Трябва да променим начина, по който едно твърдение на прокуратурата се съобщава като факт от журналистите.

*Бел.ред. това професионално правило се нарушава в повечето обществени и частни медии, въпреки че журналистите са подписали Етичен кодекс и са носители на различни награди

 

Хареса ли Ви статията? Ако да, подкрепете нашата кауза за правозащитна журналистика

Споделете статията:
Avatar
Жана Попова

Д-р Жана Попова e преподавател по радио и телевизионна журналистика във Факултета по журналистика и масова комуникация. От 2020 година води рубриката "Имало едно време телевизия" в Маргиналия. Автор е на книгата „ Жанрове и форми. на забавлението в телевизията“, издание на „Полиграфюг”, 2016