Жана Попова: Дали щеше да има нападение над Капитолия, ако не съществуваха социални мрежи?

Споделете статията:

 

 

 

На 6 януари светът стана свидетел на убийството на 4 души, докато привърженици на Доналд Тръмп вилняха в сградата на конгреса на САЩ. Човешкият живот и уважението към институцията бяха подчинени на загубата на един провален президент. Кадрите с насилието са излъчвани директно. Само преди 20 години телевизиите щяха да са поставени да отговарят на острия въпрос трябва ли да показват директно тези кадри? Но 20 години по-късно този въпрос въобще не стои. Нито една телевизия не вижда заплаха в това. Има още една промяна – социалните мрежи са изместили телевизията.

Ж.П

Телевизионен човек като Доналд Тръмп успя да използва за политическите и личните си цели много по-ефективно социалните мрежи от всички свои много по-талантливи в ораторското изкуство опоненти. Фейсбук и Туитър му забраняваха постовете като разпространител на дезинформация още преди година. След насилието от 6 януари 2021 г. двете социални мрежи изхвърлиха Тръмп.

Амазон спря разпространението на социалната мрежа Parlel. Мрежата се рекламираше с обещанието да бъде зона за свобода на словото. Но надали някой има илюзия, че „свободата на словото“ няма и своите политически поръчители. Точно ограниченията в политическото слово са причина за успеха на мрежата. Само преди година потребителите й се увеличават многократно, като напускат Туитър и търсят място, което описват така: „място без цензура“, „място, в което не си следен“.

Всъщност един от основните инвеститори в Parler е Ребека Мърсър, републиканка и привърженичка на Доналд Тръмп. Но пак всъщност – Джеф Безос е собственик не само на Амазон, но и на „Вашингтон Пост“, медията, която отдавна обяви, че поддържа кандидат на демократите Джо Байдън. Безос предлага най-добрата услуга за разпространение на Parlel, той пък се възползва от най-търсената стока в САЩ, която Parlel предлага – свобода на словото. И двете страни печелят от затварянето на социалната мрежа – тя става още по-желана, а спорът дали един индустриалец в САЩ има право да затваря медия не стои по същия начин, както в Европа. Още повече, че Безос не е индустриалец, а Parlel не е медия, а платформа. Основният въпрос е кой ще поеме отговорност за посланията, призоваващи към насилие, които потребителите в Parlel разпространяваха?

“Туитър” закри окончателно акаунта на Тръмп /снимка: Сега

 

Защото затварянето на платформи, блокирането на акаунти, триенето на постове ще спаси сградите на институциите, но няма да спаси демокрацията в САЩ. Случаят в САЩ ни показва за пореден път, че колкото и да се опитват да контролират медиите, обществото винаги ще намира, а не само ще търси, алтернативни форми на сдружаване и на общуване, на получаване на информация. Не можем да приемем за нормално полусъблечени мъже да бродят с рога на главата, дамгосани с боя на лицето, и разнасяйки сектантските си викове из сградата на конгреса. Но тези хора съществуват, вярват, че изборите са манипулирани и проповядват небивалиците си.

Нещо повече – една голяма част от гласоподавателите на САЩ, без да са насилници и да носят рога, вярват на демократа Доналд Тръмп. Това не е секта, а една огромна част от населението на САЩ, с която Байдън ще трябва да общува и да ръководи.

Политическата отговорност на партията, която излъчи Доналд Тръмп отново за свой кандидат, е много по-голяма от отговорността на онези социалните мрежи, които тази партия не може да контролира, тъй като в момента не й принадлежат. Първият министър, който напусна Тръмп заради подстрекателството на привържениците му, беше министърът на транспорта, едва втора бе министърът на образованието. Натискът върху социалните мрежи да затворят акаунтите на Тръмп само ще доведе до нови форми на организация на насилието, но не и до разрешаването на проблема, който го поражда това насилие.

Българските телевизии веднага реагираха на случващото се със спешни коментари. Още в сутрешния блок на БНТ видяхме Елена Поптодорова, бивш посланик на България в САЩ. Думата, с която можем да обобщим говорещите по българските телевизии е, „идиличност“.

Имаше някаква всеобща настървеност в обобщенията на интервюирани българи в сърцето на бунта, че „всички граждани на САЩ са възмутени“ и че „повечето не одобряват поведението на Тръмп“. Чухме интелигентни хора, които не подкрепят неговата политика и имат много ясна представа какво е правото на свобода на словото и защо не бива да бъде поставяно над другите човешки и граждански права. Но това „всички така мислят“ е заблуда, ако си спомним гражданските бунтове от 2019-2020 г. по мексиканската граница, ако вярваме на Тексас, ако вярваме на гражданското неподчинение, породено от поредното полицейско насилие над чернокож човек.

 

В „120 минути“ бе поканена Надежда Нейнски, друг български политик, който познава американската политика, говореше за страната на свободата, за демократично общество, призоваваше „дебатът да е за ценностите“. Кой дебат обаче? И къде да го проведем?, питаше водещият. Дали социалните мрежи, в които никой не изслушва никого, е мястото?

Добри въпроси, които трябва да ни отърсят от старовремските идилични представи. Стената между САЩ и Мексико не е създадена от Доналд Тръмп, тя съществува по времето на управлението и на демократи, и на републиканци. Безчовечието, което наблюдавахме през последните години, не започва с Тръмп, той само го превърна в свое зловещо. Може би, ако нямаше социални мрежи, нямаше да отекват толкова силно кадрите с детето, което остава разделено от родителите си зад бодливата тел на мексиканската граница. Но може би – също така – ако нямаше социални мрежи, хората нямаше да преминават към следващия слайд от историята на насилието, забравяйки емоцията, която току-що са преживели. Затова коментарите на Елена Поптодорова, че съдът в САЩ демонстрира как законът е над политическия натиск, въпреки че Тръмп смени много от съдиите, как Тръмп е преминал всички конституционно позволени стъпки преди да се стигне до 6 януари, са хубави примери за демократичните ценности. Но те не са достатъчни, защото социалните мрежи могат да бъдат платформи за политически натиск, така че съмнението на избирателите да не се превръща в суеверие.

 

                          Първи пример от Европа

 

Социалните мрежи са основното място, чрез което се разпространяват всички теории на конспирацията, за които може да се сетите. Но причината тези конспиративни небивалици, на които се присмиваме, да се зародят, винаги са обективни, даже можеш да ги откриеш на коя дата възникват и кой ги поражда. Пренебрежението към тези причини е най-големият проблем. Затова е по-лесно да обвиняваме социалните мрежи като първопричина.

Социалните мрежи са и възможност да чуеш алтернативни мнения. Например, да чуеш причината защо ЕС, а особено страни като България в него, ще забавят ваксинирането не просто за всички свои граждани, а дори за най-застрашената част от населението – лекарите и възрастните хора. Там, например, можеш да разбереш защо „Пфайзер“ не са получили поръчка за ваксини от ЕС. Изчакват ли евродепутатите да одобрят доставката на още една ваксина на фирма, която все още не е преминала всички процедури за одобрение? Трябва ли да бъдат санкционирани разпространителите на информация, в която има догадки, подозрения, въпроси, защото може да ги обвинят в „дезинформация“? Със сигурност, това не само няма да разреши въпроса, но и ще задълбочи кризата на доверие към институциите. Непрекъснато чуваме обвинения към хората, които вярват в конспирации, не искат да се ваксинират. Поставяме знак на равенство между убедените в себе си антиваксъри и другите – които все още имат въпроси. Хулим учителите, които не искат да се предпазят и се дивим, че само 20% от най-умните хора в страната ще изберат науката пред суеверието. Но всъщност къде е ваксината, за която говорим? Суеверията са опасни и могат да въоръжат с рога и неведнъж са дарявали с рога нашенските вождове с ценности. Но нека суеверието не бъде бъркано със съмнението. През последните седмици държавата непрекъснато изобразява съмнението си в гражданите си – изобразява ги като невярващи в науката, като хора, които вярват в конспиративни теории за вируса. Но къде са ваксините, за които държавата прави допитването си?

 

21% от учителите в България са заявили желание да се ваксинират срещу COVID-19 / снимка: Свободна Европа

 

Антиваксърските нагласи в момента не могат да застрашат процеса на избор на ваксина. Но още през 2018 г. Италия и Сърбия са пример как подценяването на тези нагласи може да се превърне в национална здравна катастрофа. Ако нямаше социални мрежи, това недоверие щеше да се изразява в протести по улиците. Дано правителството на Борисов да съзнава, че забавената доставка на ваксини ще предизвика и такъв протестен жест дори сред хора, които убедено вярват в точните науки. Защото освен в характеристиките на ваксината, е важно да вярваме и на институциите, които я поставят.

Още един пример за социалните мрежи в Европа

Социалните мрежи са важни с още една тяхна функция – всеки ден ни поставят пред изпитанието дали ще реагираме, ако виждаме лагери, в които хората са унизявани и поставяни са пред нечовешки изпитания. Засега все още социалните мрежи ни показват, че не сме забравили колко опасно е да смачкваме човешкия живот.

„Трябва да отидем за вода до джунглата“ – казва млад човек и показва как вади с туба вода за пиене от далечен извор в гората край бежанския лагер в Босна и Херциговина. В предаването „Светът и ние“ по БНТ са показани кадри, които би трябвало да ни накарат да протестираме, че има такива лагери за унижение и бавно унищожение на хора. Предаването пита дали има нова хуманитарна криза на Балканите. Водещата Йоана Левиева-Сойер ни съобщава, че ЕС е отпуснал 85 млн. евро за разрешаване на кризата, защото смята, че държавите не могат да прехвърлят бежанците в други страни – като Германия, Швеция, Италия. За DW кметът на Бихач, град, край който бягащите хора строят найлоновите си палатки в гората, обяснява, че всички средства на ЕС остават в Сараево, а те се справят със собствен ресурс. А местните хора казват, че не са расисти, но…

А младият човек от Афганистан се обръща „Ако някой ни чува, моля да ни помогне“. На кого говори той? Предването на БНТ не ни казва дали е било чуто посланието му. Но социалните мрежи са средството, чрез което много повече хора ще чуят, че заради решенията в Сараево, в Бихач хората са оставени да спят на открито, ще чуят и разказите за насилие по границата с Хърватия. А вече знаем, че незнанието не ни оправдава.

Хареса ли Ви статията? Ако да, подкрепете нашата кауза за правозащитна журналистика

Споделете статията:
Avatar

Жана Попова

Д-р Жана Попова e преподавател по радио и телевизионна журналистика във Факултета по журналистика и масова комуникация. От 2020 година води рубриката "Имало едно време телевизия" в Маргиналия. Автор е на книгата „ Жанрове и форми. на забавлението в телевизията“, издание на „Полиграфюг”, 2016