Жана Попова: Г-н Борисов, удрянето с микрофон е насилие, а не свобода

 

 

През седмицата се случиха няколко предвидени случки, върнахме се към нормалното отношение на премиера към журналистите, към нормалното отношение на председателката на Народното събрание към обществото и към нормалното отношение на здравния министър към болните хора.

Най-напред, председателката на НС Цвета Караянчева каза, че е популизъм, ако замразят заплатите на народните избраници в такава криза. И тя е права. Защото не заплатите на депутатите решават проблемите, а техните законодателни решения. Ще ви дам конкретен пример след малко какво можеше да е различно, ако депутатите в парламентарния си контрол задаваха въпроси.

После министърът на здравеопазването каза нещо много интересно – опроверга себе си. Каза, че маските не са задължителни, след като ги направи задължителни. Първо издаде заповед, а след това си я изхвърли при другите зачертани заповеди с един много важен мотив: Няма консенсус в обществото по въпроса за маските. То и маски няма, но това да не ни разсейва в момента. Много важен въпрос постави здравният министър Кирил Ананиев – как го мерим тоя консенсус по време на криза?

 

Маски – с консенсус, детска болница се строи без консенсус

Мълчанието по определен въпрос не е знак за постигнат консенсунс, когато дори медиите започват да затварят една след друга. Как се информирате, г-н Ананиев, какво мислят отделни групи в обществото за дейността Ви? Има нещо странно в това, че министър Ананиев не е разбрал, че има други мнения – несъгласни с неговото.

Още преди кризата нямаше консенсус, а напротив – много дълго продължило обществено обсъждане за нередности за сключения договор за детска болница в една изоставена сграда. Родители, педиатри, архитекти изразиха мнения, с които показват, че няма консенсус по въпроса. Министърът на здравеопазването въпреки това поръча превръщането на тази изоставена сграда в детска болница. Казват, че някои от вирусите засягат предимно деца. Дано следващият да не е такъв вид!

Канал 3: добрият репортерски въпрос, който е изрязан от новината

Пак през изминалата седмица министър Ананиев отговари по време на брифинг на един много добър въпрос на журналист от Канал 3. Името му не се чуваше на брифинга, затова е само журналистът, който попита какво става с „електронната рецепта“, с „електронната здравна карта“ и т.н. електронни обещания. По време на предавания на живо брифинг журналистът попита дали тази единна електронна система и информацията нямаше да ни е много полезен в момента, при тази кризисна ситуация?

И тук започна нещо страшно като разказ от страна на министъра – страшно, защото ни изхвърли от матрицата на извънредната ситуация и ни върна към „нормалното ненормално“ състояния на миналото ни. Министър Ананиев започна да обяснява как преди година обявили търг, но на търга се явили едни фирми, които оспорвали в съда заданието, а заданието имало технологични изисквания…. Само че въпросите на журналистите за електронната система, която Министерството на здравеопазването и сега няма да направи, не са от „тази година“.

Въпросът на журналиста от Канал 3 защо все още няма изградена такава електронна система е изчезнал в новините на телевизията онлайн. Вместо него, виждаме новината „Споделяме си статус чрез мобилно приложение“. Това, че щабът и правителството са поръчали мобилно приложение за данни за хора, които имат симптоми, няма нищо общо с електронните услуги и регистър на здравното министерство.

Архивът на новините припомня, че на 13.03, но 2017 година пак Канал 3 ни съобщава, че тогава „Служебното правителство получи одобрение за въвеждането на национална информационна система в здравеопазването финансиране в размер на 12 милиона лева“. Това е новина от преди 3 години. Служебното правителство на Огнян Герджиков си тръгна без тази електронна система. Електронна рецепта няма, електронен регистър – няма, електронно правителство – също няма. Три години след това това правителство също не е направило нито стъпка напред. На 20.02. тази година председателят на комисията по здравеопазването в НС Даниела Дариткова съобщава пред медиите, че „Електронните рецепти са част от новата национална здравна стратегия за периода до 2030 г.“. И през февруари 2020 г. обещава „новата философия в сектор здраве“.

 

Вместо електронни услуги и електронна система – приложенийце за проследяване

По БНТ репортерът Николай Минков не задава подобен въпрос като колегата си от Канал 3. Не пита защо няма електронна рецепта, която щеше да даде информация на МЗ, на генерал професор Мутафчийски и РЗИ колко са болните у нас от различни болести. По БНТ няма и въпрос защо полицията трябва да получава информация за здравното състояние на някого чрез мобилно приложение, направено доброволно от няколко фирми и от фирма, за чиито услуги заплащаме иначе от държавния бюджет „Информационно обслужване“? Николай Минков по БНТ не задава въпроса защо рекламираната Националната информационна система предоставя данни на личния ни лекар, като би трябвало да е обратното – личният лекар да предоставя данни на генерал Мутафчийски за състоянието ни.

Вместо това репортерът на БНТ излъчва синхрон с един от разработчиците от частна фирма на приложението за проследяване, в който казва, че информацията дали кашляш, имаш задух и температура е подавана и до полицията, защото тя „отговаря за „карантинираните“. Но Николай Минков не задава въпрос как така се превръща в „карантиниран“ човек, който кашля? И защо трябва да бъде следен от полицията?

Според проф. Венцислав Мутафчийски в този репортаж на БНТ „Трябва ни много информация, за да взимаме решения.“ Защо тогава МЗ и министър Ананиев не са направили нищо за електронната система, за която има и нова, и стара философия?

Вместо да поръчват приложения, в щаба можеха да гледат телевизия. По телевизиите проф. Кантарджиев разказва много полезни неща за обществото. Например, разказва как преди време бабите в Кюстендилско докарали „бруцелоза“ на внуците си като приготвяли традиционна напитка за имунитет „прокиш“ – неварено прясно мляко от болни животни, оставено на слънце. Проф. Кантарджиев знае, че културните ни практики са много по-важни от всяко едно мобилно приложение. Това „прокиша“ не може ни Зукърбърг, ни Гейтс да го хване!

Преди два месеца проф. Кантарджиев, който разказва по много симпатичен начин по телевизията за нашите навици съобщи нещо много важно – за една от ваксините в някои РЗИ има отчетени фиктивни ваксини. По неговите думи преди 2 месеца имало много случаи на заболяване, за което децата трябва да имат поставена ваксина. Но когато направили тестове в техните лабории, се оказвало, че ваксината не е поставена. Според Кантарджиев родителите, които пътуват в различни държави по работа, чуват лекарите, когато им съобщават колко опасно е да не ваксинират децата си и няма отказ от ваксинация. Проблемът бил с децата,  „необхванати от лекари“ и в някои от служителите в РЗИ.

Това мобилно приложение също не го лови. Но единната електронна система трябва да го отразява. Вместо да отговаря за липсата й, премиерът поиска да го ударят с микрофон.

 

„Удари ме с микрофона, ако искаш…!“

В деня, в който президентът Румен Радев направи изявление, с което оспори мерките на правителството, „Нова тв“ направи извънредно включване, в която премиерът Бойко Борисов да отговори на президента.

И премиерът отново ни захвърли в нормалното ни ненормално състояние на общуване. Най-напред обясни на репортера на „Нова тв“ какво е цензура. Нали си спомняте, Борисов обичаше преди коронакризата да казва, че няма цензура у нас. Например, преди казваше, че цензура няма, защото който иска от сутрин до вечер говори против него. А не това е свобода на словото. После казваше, че всеки, който иска да си вземе заем, може да си направи медия. Иска ми се ей сега пак да си припомни за този свой призив… Защото въпросът не е в кредитите – КТБ го показваше. Въпросът е независимостта на медиите от кредитодателя. През изминалата седмица премиерът Борисов даде нова дефиниция на цензура – ако репортерът иска, може да го удари с микрофон. На поляните, на които дава интервюта, премиерът или се отнася пренебрежително към жените репортерки, или иска от мъжете репортери да го налагат. Искането да бъдеш бит е една особена форма на насилие, но все още не е свобода на словото.

И точно тук премиерът Борисов премина граница, която не биваше да преминава. По време на прякото включване по телевизиите съобщи лична информация за президента, която не трябваше да съобщава. Ние, журналистите, не бива да съобщаваме за личния живот на публичните фигури, но когато публичните фигури не осъзнават отговорността си по време на директни включвания, репортерите няма какво да направят. Само че след това в новините информацията беше тиражирана. Защо? Кое налага на редакциите да правят това, което журналистите нямаме право да правим?

Хареса ли Ви статията? Ако да, подкрепете нашата кауза за правозащитна журналистика
Avatar
Жана Попова

Д-р Жана Попова e преподавател по радио и телевизионна журналистика във Факултета по журналистика и масова комуникация. Води колонка в „Култура“ за медийна критика. Автор е на книгата „ Жанрове и форми. на забавлението в телевизията“, издание на „Полиграфюг”, 2016