Жана Попова: Кобрата и преименуването на 24 май, „Нова тв“ и телекомът

Споделете статията:

 

Смесването на телеком и медии винаги е проблем, още повече на бившия държавен телеком с проправителствена медия. Самият телеком е интересен най-вече заради данните, които се събират от потребителите. Но нека изчакаме да приключи сделката, за да разберем намеренията на купувача в какво ще инвестира.

Ж.П.

 

 

Кобрата падна.

Преди това мина през фейсбук-кабинета на Бойко Борисов, а той написа „С бога напред!“

Да намесиш бога в игра, около която има големи залози, не е хубава работа, защото после излиза, че бог не е бил напред, а някъде при други хора встрани.

Кубрат Пулев е пример за това как спортното ни министерство инвестира много средства и в ония отбори, които все нямат пари за осигуровки, Спортният тотализатор е уж мрежата с лотарийни игри, която трябваше да накара спортистите ни да имат самочувствие, а накрая единственото развлечение е да чакаме в кой рунд ще бият нашия обединител на нацията в професионален спорт, в който има много залози. Едно от най-важните качества на спортиста в това шоу е да бъде скандален, да предизвиква медийното внимание със скандали извън спортния конфликт. Кубрат Пулев си заслужи вниманието на зрители, които си плащат, за да гледат само този мач. Това изисква предварително „сбиване чрез думи“, с голяма доза театралничене, предимно в медии, на които работата им е да са жълти, скандални заплахи, а сексистките скандали не са задължителни, но видяхме и такъв. С други думи, Кубрат Пулев носи на дразнене, закани, обиди и може да издържи 9 рунда, така че заплатилите висока такса да гледат галавечерта по-продължително. А иначе – за самия бокс, Палми Ранчев обясни всичко останало при Диана Янкулова в „Неделя 150“ на БНР. След толкова много еднакво говорещи експерти по бокса по телевизиите, различният коментар премина по радиото.

Националната реторика около тези мачове е много важна. Защото зрителите, които плащат понякога и по 100 паунда допълнително за мачове от галавечерта, също са разпознавани от маркетинг агенциите през тяхната национална идентичност в глобалния свят на платените медийни услуги.

Неистовото търсене на национални символи премина и през Народното събрание. Миналата седмица НС промени смисъла на празника 24 май. От „Ден на българската просвета и култура и на славянската писменост” той става „Ден на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност”. Изборът на Поли Златарева да покани историка доц. Георги Вълчев в „Още от деня“ по БНТ (зам. ректора на Софийския университет „Св.Климент Охридски“) беше най-доброто решение как да бъде обяснена една промяна в трудовия кодекс.

Какво искаме да празнуваме с тази промяна?

През 19 век, според доц. Вълчев, политическият елит се опитва да превърне този празник в празник на модерността, на просветата, „насищат го с граждански смисъл“.

През 21 век, псевдоелитът, настанил се в залата на НС, сякаш иска да извади още аргументи в политически спорове от деня.  Това е един от малкото празници на нация, която празнува, че е има собствена азбука. Но само един бегъл поглед в 5000-те коментара под фейсбук-послание на Кубрат Пулев, показва отпечатъците на българската просвета върху правописа за една не малка част „горди с българщината си българи“.

Колкото и да го оплювате , той е гордостта на България

Емоцията е неуписуема, горд съм , че съм българин , никой няма никаква представа, какво е да излезеш на този ринг, да запазиш самообладание , да станеш шампион, през цялото време бях с теб , исках да забавя темпото но не успях , адреналина беше много…

В същото време bTV излъчи своя алтернативна кобра-победител във „Фермата“. Победителката обра вота на зрителите и спечели. Къде тогава е алтернативното съдържание между медиите?

През това време в интернет Софийският международен литературен фестивал събираше зрители на многочасови срещи със Салман Рушди и Георги Господинов.

БНТ пък цитира данни от проучване, което учуди с разминаването на данните за една конкретна партия. Полина Паунова показа през изминалата седмица колко вредна е заигравката с т.нар. „обществено мнение“. В „Свободна Европа“ бе публикуван коментарът й за една агенция, чиито данни БНТ разпространи, а в агенцията сякаш работи само един служител и той е свързан с ВМРО. Употребата на данни от социологическите агенции винаги е била в основата на формиране на решения за тв излъчване, ако си спомним 1990-1991 г. Затова единственото решение е да имаме журналисти, които да питат чия е тази агенция? Въпросът за социологическите изследвания винаги ще бъде актуален, още повече, че при сключване на договор с обществената телевизия за финалния дебат в предизборна битка, телевизията избира на кои две агенции да се довери, за да избере кой от потенциалните победители в изборите ще дебатира.

Телеком+телевизия+данни

В същото време, докато тези национални символи тревожеха въображението на политически лидери в телевизионния ефир, медиите обявиха, че групата на „Нова тв“ ще бъде продадена. Купувачът е “Юнайтед груп” (United Group), който вече е собственик на българския телеком БTK (Vivacom). Историята на този телеком вече включва и „места на паметта“ като Спас Русев и КТБ, които със самото им споменаване вече носят обяснения.

Смесването на телеком и медии винаги е проблем, още повече на бившия държавен телеком с проправителствена медия. Самият телеком е интересен най-вече заради данните, които се събират от потребителите. Но нека изчакаме да приключи сделката, за да разберем намеренията на купувача в какво ще инвестира.

В същото време продадената вече bTV припомни в платена публикация в „Капитал“ данните от последното изследване на „Маркет линкс“, поръчани за 20-годишнината на телевизията през октомври. В това съобщение ни се казва, че:

Зрителите ни ще се възползват от ексклузивно онлайн съдържание на дигиталните платформи на водещите ни пролетни предавания “България търси талант” и “MasterChef България“.

А също така разбираме, че:

Дигиталното съдържание на “България търси талант” пък ще има нов водещ – популярен влогър, любим на младата активна аудитория, който ще внесе свежо разнообразние с нови рубрики и интервюта.

Всъщност и излъчванията по телевизията са дигитално съдържание. У нас вече няма аналогова телевизия. Казват ни още, че през 2021 г. ще има съботно-неделни кино предложения, а забавлението ще е с „България търси талант”, “MasterChef България”, “Бригада Нов дом” и “Смени жената”.

bTV има предимството, че в момента няма по-добър списък със студийно забавление, тъй като „Нова тв“ разчиташе на плановете за парите от футболните първенства. Плановете обаче не са това, което бяха в дните на несигурност и пандемия. Но списъкът на bTV, дори и обогатен в някакъв преговорен момент с „Фермата“, показва слабост – всяко залагане на студийна продукция като основен компонент, а не на излизане на телевизията извън собствения й свят, е евтин начин да се произвежда час продукция, предлагана за реклама.

Поръчани изследвания, които самите медии цитират като доказателство за собствената им стойност, винаги се превръщат в проблем. По-добре е изследването на „Маркет линкс“ да послужи на bTV да разчете най-вече данните за ролята на журналистите в корелация с питанията за доверие и задържане пред екрана. В това проучване, включващо данни от май и октомври, има един много интересен ред от запитването – зрителите, които са групирани чрез избора „Нито една телевизия“

Например, на въпроса „По коя телевизия ще следите следващите избори?“ bTV е посочвана от 40,10%, Нова тв – 25,10%, а на трето място се нарежда с 14,30% групата на респондентите, които няма да изберат нито една телевизия. След БНТ идва ред на друга малка група, която няма отговор – 3,20%.

 

По коя телевизия ще следите следващите избори?

 

1bTV40,10%
2NOVA25,10%
3Neither one14,30%
4BNT11,70%
5No answer3,20%
6Eurocom2,30%
7Other1,30%
8TV Evropa1,20%
9Channel 30,70%
10TV+0,10%

 

От „Маркетлинкс“

 

При следващите избори (все още не е късно да са предсрочни) предстои да разберем какво е значението на този телевизионен отказ и какво значение има този избор върху политическите избори?

Хареса ли Ви статията? Ако да, подкрепете нашата кауза за правозащитна журналистика

Споделете статията:
Avatar

Жана Попова

Д-р Жана Попова e преподавател по радио и телевизионна журналистика във Факултета по журналистика и масова комуникация. От 2020 година води рубриката "Имало едно време телевизия" в Маргиналия. Автор е на книгата „ Жанрове и форми. на забавлението в телевизията“, издание на „Полиграфюг”, 2016