Жана Попова: Когато медията говори с професорите

 

 

„История.бг“ и отчаяният вик за запушване на устите на разказвачите

В понеделник в предаването „История.бг“ водещият Георги Ангелов бе поканил  двама представители на академичното знание за историческите и обществени процеси – проф. Ивайло Знеполски и доц. Бойко Пенчев. Срещу тях Валери Найденов и Петьо Блъсков протестираха как е възможно някой на тях да им казва какво се случи с вестниците в началото на прехода, под погледа на другия гост Панайот Денев. Темата: новата преса в първите години на прехода към демократизация.

В този телевизионен разговор чухме, че Валери Найденов е чел винаги „Ню Йорк таймс“. Чел го е много! И преди, и сега все този вестник чете. И не иска професорите да му обясняват какво е ставало в началото на прехода с вестниците, защото те с Блъсков били „истинските професори по журналистика“, а не стоящите срещу тях учени. Проф. Ивайло Знеполски издава изследването си върху новата преса през 1997 г. Бойко Пенчев е един от най-важните изследователи на литературните вестници от 90-те, част от които бяха и политическа преса много повече от всички останали издания. По-скоро беше недостатък на дискусията, че той не беше питан като част от прехода в двете му роли – и на част от „Литературен вестник“, и на изследовател. Валери Найденов и Петьо Блъсков се съпротивляват срещу исторически разкази за тях.

Това предаване показа, че всеки може да се превърне в митоман и да се титулува професор, но не всеки професор може да продава вестника на поредния купувач – я с майка, я без майка. Петьо Блъсков знае какво означава телевизионно време и започна ловно-рибарска раздумка за изчегъртване на оловото от силозите на вестникарското ТКЗС, както обрисува първите преходни издания. Според Блъсков всичко се е случвало в бившите стаи на „Отечествен фронт“, който пък бил „по-джазов“ за времето си. Доста проблематична представа за джаз, (освен за преса) но нали така тв време си минава… Знеполски и Пенчев се отказаха от този диалог в студиото. Буквалисткото разбиране, че пресата от 90-те, която няма на какво да стъпи, за да е свободна, е интерпретирана само в първо лице, ги отблъсква. А и връщането в пресата преди 9.09.1945 г. на Блъсков с послания, които Блъсков подхвърля, за да смени темата, предизвикват възражения.

Валери Найденов обясни, че прекъсва и опонира, защото „Това е моят живот!“. Но това не е аргумент дори в журналистиката, тъй както и в историята на пресата. Факт и фикция се смесиха от самия им автор. Валери Найденов и Петьо Блъсков не отговаряха на въпроса на водещия как от платформа на една политическа сила се превръщаха само за дни в платформа на опонентите й след изборите през 90-те години. Но затова пък научихме кой е брат на Андрей Райчев и на кого той е брат, което било по-важното. Така двамата журналисти приключиха доволни разговора, че са превзели телевизионното време, без да чуят какво е осмислянето на тяхната работа. А обяснението на какво стъпва печатът след 1990 г. може би беше някъде в думите на Панайот Денев за срещите им БТА. Би било интересно да научим дали е едно и съща основата, върху която стъпват новото радио и частните телевизии след 1990 г.

Но предаванията имат продължения и дано някой ден Георги Ангелов направи второ издание. Другото вече е написано.

 

Един професор, една жена

Вторият случай от медиите – проф. Иван Добчев и Мария Бакалова – получи интерпретации и в телевизионните предавания. Режисьорът Теди Москов обяви, че вече няма авторитети. Всъщност и реакцията срещу професорите в „История.бг“, и реакцията след интервюто на проф. Иван Добчев в „Площад Славейков“ показват обратното – има свръх натоварване с авторитет на режисьора, на историка, на медийните изследователи, че могат да решат авторитарно проблеми на обществото. Иван Добчев предизвика отрицателни реакции точно защото е авторитет, а не обратното.

Но беше забравена една особеност – това е интервю в медия. Може би беше я забравил и самият Иван Добчев.

Това, което наблюдаваме с прочита на едно медийно интервю, е като да гледаме „Многострадалната Геновева“, забравяйки, че сме в театъра. Заради  променената публичност след социалните мрежи, започнахме да гледаме на медията като фейсбук пост. „Площад Славейков“ е медия и в медиите не само има, но трябва да има място за различни мнения, а не само за основния хор от мнения. Но, за съжаление, мнението на Иван Добчев не е мнение само за високото изкуство и попкултурата. В интервюто си Добчев коментира снизходително избора на  Мария Бакалова да изпълнява една много особена роля във филма на Саша Барън Коен – ролята на жена. И медията ни показа как режисьорът коментира пошлостта на героинята, докато описва качествата на актрисата.  Факт и фикция трябваше да бъдат разделени, защото смесването им от Добчев, изречено в медия, няма как да не предизвика остри реакции.

Мненията се разделиха на две – кой как чете новия канон на масовата култура?  Но интервюто на Иван Добчев предизвика остра полемика как учителят да говори за учениците си, а в този случай – как да говори за студентката си.

Мнозина дори отрекоха настояването на Добчев да има място за онзи алтернативен канон в театъра, който той и Маргарита Младенова създадоха през последните десетилетия, защото не одобряват посланията на режисьора срещу начина, по който една жена печели публика в киното. Темите трябва да бъдат разделени, иначе ще жертваме жените.

Думите му, отправени към жената, която играе жена, не са начинът да опазим високото изкуство. За съжаление, звучи много хубаво като послание разказаното от проф. Добчев за това какво ще стане със сервитьорите на едно столично заведение, затворено месеци наред, но като преподавател Добчев пропуска, че много често сервитьорите са наши бивши студенти. Всички онези нереализирали се бакалаври и магистри, които ни сервират, или работят в кол-центровете с блестяща дикция на чужди езици, остават незабелязани от медиите, защото нито в театъра, нито в медиите има политики за каква точно непроменяща се културна среда обучаваме студентите. И отвъд сервитьорите обаче телевизия и театър често смесваха полетата си. Захари Бахаров може би е гениален актьор, но има да рецитира стихове от Ботев години наред, докато забравим, че беше лицето на една хазартна игра по „Нова тв“.

И все пак интервюто на Иван Добчев показа две важни тенденции:

Може би пък част от зрителите не са за подценяване – те могат да разграничат кога Мария Бакалова играе театър и кога играе ролята на жена във филм, който изобличава мъжката политическа игра? И ако тя не се появи в театъра, това не значи, че ще спрем да мечтаем за „Сфумато“. Но ако Мария Бакалова промени дори с малко наглижиращото отношение към жените, може пък траш-културата да има поне някакъв смисъл.

Втората тенденция е повече от положителна:

Все още не знаем всичко за ефектите от общуването чрез социалните мрежи, но знаем достатъчно за общуването чрез медии и е по-добре да не забравяме в какво се превръщат думите, когато има повече от един канал на комуникацията.

Вместо да виним читателите, по-добре да потърсим отговор на въпроса защо много от читателите разбраха думите на Иван Добчев като сексистки изказвания, въпреки че това е режисьор, който никога не е показвал подобно отношение към жените.

Основният проблем на това интервю е, че в медията трябва да бъдат изведени акценти, а те правят удебелени места, на които в обществото има болезнини трамви, които не са белези, а трамви. И никога аудиторията не може да бъде винена защо смесва текст и контекст.

Но в медиите винаги може да има продължение на интервюто, в което обвиненията срещу масовата култура да не бъдат превърнати в обвинения към една студентка.

И ако тези два случая чакат своето достойно продължение, в медиите има професионални стандарти, чието нарушение е необратимо.

 

Телевизионният списък с тела на Борисов, Ангелов и Мутафчийски

Списъците с хора, които ще се ваксинират, са почти празни. И въпреки това – някои личните лекари все още не знаят кога ще им доставят ваксина. Властта се разби в собствения си образ. Фейсбук тротинетването из сокаците няма нищо общо с употребата на медиите за смислена цел – а нито един министър от правителството на Борисов няма авторитет да убеди хората, че ваксината е на мястото си и ще бъде доставена.

В петък новините показваха „спешното“ изобразяване на Голямото желание за ваксина. Заглавията в сайтовете и снимките с тълпящата се опашка от хора за ваксини трябваше да заместят липсващото подредено чакане пред личните лекари.

Всъщност наблюдавахме как държавата смята, че изглежда организирана ваксинационната кампания – извикваш всички пред „Пирогов“ и чакат. Може би правителството смята, че да изкараш в края на февруари най-възрастните хора и хората с хронични заболявания да чакат с часове пред три болници в София е като да закараш автобусите с привърженици на контрапротест. В този тарикатлък чрез образи има нещо отблъскващо и нечовешко – в медиите забравиха, че едно от основните ни правила като журналисти е неприкосновената тайна за личното здраве. Кой премахна вътрешните човешки прегради пред журналистите да нарушават основно професионално правило? Журналистите са длъжни да не заснемат и показват лицата на болни хора – здравословното състояние (и физическо, и психическо здраве) са част от конституционното право на неприкосновеност на личния живот. Няма обществен интерес, който да оправдае нарушаването на това право.

Едва на следващия ден – в събота – здравните организатори обявиха, че опашките за ваксиниране са за всички. Така военен лекар като ген. Мутафчийски остави открити за снимане в първия ден лицата на пациенти, които не са длъжни да обявяват здравното си състояние на работа, а може би и за част от семейството си? За да обясня по-добре защо нямаме право да снимаме хората в болници, поликлиники, здравни публични центрове, ще ви помоля да си представите какво изпитват възрастни родители, които виждат по телевизията, че синът или дъщеря им е с хронично заболяване. Ами ако хората загубят работата си заради тази информация?

Като си представим, че това изглежда кампания, проведена от професори. Университетското знание се срина пред политическия натиск на премиерския повик в края на седмицата с вик за масовизация на ваксинизацията. Цялата преструвка за приоритетни групи, за някакви линии на важност и групи на подложени на опасност специалисти, дето са много важни за държавата не издържа дълго. Дори учителите все още не са ваксинирани. Така лекарите, държавната администрация и полицаите се оказаха единствените групи, които бяха ваксинирани, според плана. Може би и гледачите на норки. Но техните кожи не бяха показани, набодени в ефир. Като си представя, че дори само това колективизирано телевизионно инжектиране може да отврати дори желаещи да се ваксинират…

 

Свалете маските на брифинга! Влиза Миролюба Бенатова

 

Вече няколко седмици Миролюба Бенатова продължава в „Алтернативата“ по ТВ 1 да задава въпроси към една болница, към здравната каса, към Министерството на здравеопазването за  уникална, както я нарече тя, „пандемия от емболия и тромбоза на долните крайници“ на територията на многопрофилна болница-сякаш бивша правителствена болница „Лозенец“. Служители на фирма, която е сключила договор с един от застрахователите, се оплакват, че са получили подобна диагноза, въпреки че никога не са се подписвали под документ с подобно съдържание. Дотук отговорът е, че след проверка на Националната здравна каса е установена техническа грешка на стойност 238 000 лв., която болницата е допуснала.

Може и да не им харесва на лекарите, че журналистката не иска да приеме за възможна ситуация, в която 65 пъти е допусната една и съща техническа грешка, но тя има право да настоява на въпросите си.

Това е обществена услуга и мълчанието не само не помага, но създава допълнителни съмнения. На брифинга здравният министър отговаря на въпроса на Бенатова дали като директор на болница може да си представи да бъде допусната такава техническа грешка, като скри устата си с маска.

Ген. Мутафчийски обясни на журналистката, че това, което ги кара да коментират, са само хипотези. Но защо дават брифинг, ако не знаят, че журналистите винаги работят с хипотези и търсят доказателствата си чрез въпроси. След това проф. Ангелов обясни на журналистката, че е здравен министър, а не директор на болница. Подобни биографични самозабрави обаче не са отговор на журналистическия въпрос защо министърът на здравеопазването не може да коментира информация за проверка, която министърът като министър е трябвало вече да има.

Все пак – да припомним – проф. Ангелов е министър от юли 2020 г. Дотогава е директор на  Александровска болница. Проф. Костадин Ангелов беше привикан за министър на здравеопазването след протестите през лятото на 2020 г., когато правителството на Борисов не подаде оставката, но смени министрите на икономиката, на здравеопазването, на вътрешните работи и на финансите. Министърът на здравеопазването икономистът Кирил Ананиев стана министър на финансите на мястото на Владислав Горанов.

Бенатова вече има своята ковид-история след интервюто с Мутафчийски и може би той разчита на тази история, в която нямаше добър и лош герой. Само че етосът на директорите на болници не става по-силен от това, че отговарят с отказ да коментират друга болница.

Дори да чуем извинението на болница „Лозенец“ за допуснатата грешка или на НЗОК за неустановената грешка, в диалога с маска на брифинга тази седмица има два съществени проблема:

  1. Миролюба Бенатова ще достигне до отговори какво се е случило с хора, които са подписани от някой друг, докато не боледуват от емболия и тромбоза на долните крайници. Но този случай от предаването „Алетернатива“ на ТВ 1 на Бенатова трябва да накара лекарите да се върнат на нивото на обществото, за да ни помогнат заедно да изискаме от държавата да промени сегашната система, така че лекарите да не са принудени да използват подобни технически грешки за болниците, в които работят. Ако това не поиска като промени сегашният щаб, при проявлението на толкова очевидните грешки в политическото управление на здравеопазването, след пандемията ще се върнат към старите си навици.

 

  1. Бенатова извади още един проблем на показ: Какво министърът на здравеопазването разбира под „независима институция“? Ако НЗОК не носи отговорност пред МЗ, това не означава, че МЗ не може да сезира НС за грешки, нарушения или нередности, за които получава сигнали. Миролюба Бенатова е отправила запитване до МЗ за този случай и министърът, независимо дали е забравил, че е бил директор до скоро на болница, е не по-малко гражданин от журналиста. Така системата би работила много по-добре – ако институциите търсят отговори помежду си, а не напътстват гражданите как те трябва да подават сигнали.

 

Образът на здравната система зависи и от знанието, което в НЗОК имат за болниците, от знанието, което общините имат за политиката на МЗ и обратното. Това, което видяхме по време на пандемията е, че здравният министър неколкократно размахваше искане за оставка на лекари, които са директори на общински болници, въпреки че им е никакъв. Кому е нужен този брифингов популизъм? Той само поражда медийния линч на професионалисти, които трябва да спазват общия протокол на МЗ.

Ако процедурата по подаване на отчети е толкова сложна, че дори в най-високо развитите ни болници у нас допуска такива грешки, трябва да поискаме многобройните разроени, прехвърлящи си отговорността администрации, да променят начина на отчитане, вместо да ставаме свидетели на монолог с маска.

Няма никакво значение дали ни харесва Миролюба Бенатова като журналист или не – мнозина ще се опитат да оправдаят неправенето на нищо с нея. А предаването й е шанс медицинската бюрокрацията да бъде излекувана, защото тя от години е най-болното място. На масата на брифинга в МС се чу гласът на журналист от в. „Марица“, който искаше да смени темата. Удобно е. Но добре, че проф. Мутафчийски не разчиташе поне на това удобство и прекъсна „Марица“, за да отговори доколкото може. Поне за това могат да бъдат поздравени, че не си послужиха с тази неколегиалност.

А по БНТ в „Панорама“ ставана ясно, че не липсата на авторитети е нашият проблем, а какво правим с публичните си роли.

 

Марешки и Фики преди рекламите на „Панорама“ по БНТ

 

Кой рекламира в БНТ? Преди „Панорама“ в петък бял бланк и надпис на аптеки „Марешки“. Свършва прогнозата за времето, краката с белезникаво еднакво бежови обувки на спортната говорителка чакат да отмине рекламата на бензиностанции „Марешки“. А тя пък е съчетана с неговия лик до номера на бюлетината му.

Добре е да виждаме, че това не е реклама само на БНТ, а до журналистическите материали, в които Марешки все още е депутат и той подлежи на критика заради действия и бездействия, измислици (като тази, че е чел или не е чел проекта за бъдеща Конституция, дето щеше да рестартира държавата…).

Бойко Василев в „Панорама“ обясни на депутата Марешки, че не е противозаконно да се рекламира преди изборите, но дали е редно? Всъщност „Панорама“ този път показа публичната пустота, в която се гънат и малкото останали смислени хора. Миналогодишната реч на Здравка Евтимова в памет на Левски беше повод за тазгодишната покана в „Панорама“. Но от речта не остана нищо. Слизането в квартала в Перник, при приятелката и съпруга й, е хубаво начало на разказ, но той не се състоя, защото нямаше събеседници на масата. Всеки говореше сам със себе си. Беше хубаво началото на Атанас Атанасов от „Демократична България“ подхвърлената реплика за депутат, който не чете какво подписва, но след това Атанасов обясни, че г-н Марешки не е проблемът на този парламент, а ГЕРБ. Не беше нужно. Марешки може да не е проблемът на този парламент, но е проблем в общество, в което публичността е разкроена по неправилен модел. И Атанасов се отказа от своята иначе важна ирония в този момент. А Марешки обясни, че е чел. Толкова книги е чел! Че един проект за Конституция ли да не е чел. Искал бил да затвори темата и затова така казал.

И показа с жест пред камерата какво значи да затвори темата.

Но ако политици, професори и генерали искат да затварят теми, вместо да отговарят на въпроси, защо тогава влизат в публични сфери, в които не са виновни журналистите, че задават въпроси?

Хареса ли Ви статията? Ако да, подкрепете нашата кауза за правозащитна журналистика
zhana@gmail.com'

Жана Попова

Д-р Жана Попова e преподавател по радио и телевизионна журналистика във Факултета по журналистика и масова комуникация. От 2020 година води рубриката "Имало едно време телевизия" в Маргиналия. Автор е на книгата „ Жанрове и форми. на забавлението в телевизията“, издание на „Полиграфюг”, 2016