Жана Попова: Силни обществени медии не е равно на силни държавни медии

Споделете статията:

 

 Директорът на БНР Андон Балтаков подаде оставка като протест срещу подмяната на предложенията към проектозакона за изменение на ЗРТ. С това радиото за пореден път показа, че независимостта е постижима, когато общностно разбиране в медията, че подчинението не е добродетел.

През последните 4 години председателят на комисията по култура и медии в НС Вежди Рашидов така и не напредна в срещата между различните страни по въпроса за финансирането на медиите от държавата.

Андон Балтаков поиска промяна в избора УС, така че да работят заедно, а не да осъществяват надзор над директорството. Повтори исканията и на Вежди Рашидов и Емил Кошлуков за увеличаването на мандата от 3 на 5 години. И попита защо години наред никой няма политическата воля в НС да промени закона, така че финансирането от държавния бюджет да не създава зависимости. С други думи, да не кара управляващите да смятат, че журналистите са на „държавна ясла“ (ако си спомним Рашидовия вик срещу Георги Ангелов още като министър на културата).

Това послужи на председателя на Комисията по култура и медии да поднови конфликта си с министъра на културата Боил Банов. Междувременно, в предложенията за промени в ЗРТ, отпадна изискването МФ да уреди действието на фонд „Радио и телевизия“, с който да се заплаща за качествено съдържание.

Всъщност съдържанието на БНР показва, че въпросът може да бъде решен. Радиото притежава най-богатите редакции, тъй като в нея работят не само журналисти, но и създатели на културни произведения. Андон Балтаков с право пита защо бюджетът се формира на час програма, когато в програмите на БНР освен журналистическа работа, за която се изисква много предварителна работа, звучат и музикални произведения на формациите на радиото, радиотеатър и музикална програма, която не може да бъде открита на нито една друга честота. За съжаление, БНТ буквално превърна втората си програма в място за съпруги на чиновници в телевизията, които много искат да водят. Ако включим националната телевизия в разговора за финансирането там, въпросите се роят и трябва да попитаме: как е възможно предаване като „Стани богат“ да не привлече реклама, а да е на загуба!

Вместо външните продукции да внасят средства от реклама в бюджета на телевизията, в момента Добрина Чешмеджиева и Бойко Василев изкарват парите, с които един директор ни демонстрира представата си за обществена медия: девойки в странни пози в предаване с ретроводещ като Митко Павлов. Как да платиш такса за телевизия, в която се излъчва „Събота вечер с Митко Павлов“? Но точно плащането на такси може да осигури промяна в нагласата, че журналистиката е даденост.

От държавния бюджет могат да бъдат заплащани средства за поддържането на Златния фонд на БНР, за заплащането на авторското право и сродните му права (кризата преди години показа, че държавният бюджет е най-сигурният източник за събирането на тези средства за организациите, които задължително сключват договори с радио и тв оператори), за културното наследство, което радиото и телевизията съхраняват. Но нежеланието на нито един парламент да реши проблема с финансирането на обществените медии показва, че силни обществени (а не държавни) медии е бъдеще, от което властта се угнетява.

Докога ще повтаряме, че зрители и слушатели няма да плащат таксите си? 

От края на 90-те години на миналия век се повтаря една и съща констатация в обзорите на финансирането на обществените оператори в ЕС: българите няма да плащат такса за обществени медии. Времената се промениха, навлязоха нови форми на разпространение на съдържанието, за което потребителите са готови да заплащат, но това твърдение продължава да се разпространява. У нас потребителите заплащат немалка месечна такса за интернет и сателитна телевизия, но такса, която може да осигури поне една част от бюджета, е представяна като непосилна.

Въпросът е как да бъде събирана тази такса, така че тя да не кара зрителите и слушателите да смятат, че те имат право да запушат устите на журналистите, щом са данъкоплатци (да си спомним колко пъти Сидеров, Бареков, Симеонов и кой ли още не се е упражнявал на тема данъци и обществени медии). Споменът за незабележимата такса за радио и телевизия, която влизаше в сметката за ток преди почти 30 години, избледня. Там се настаниха други такси. Но със сигурност това вече не е работещ модел. Имиджът на дружествата, които изпращат сметките не може да бъде обвързван с имиджа на обществените медии.

Идеята, че аудиторията може да избира съдържанието и да финансира медията, вече беше предложена от Слави Трифонов с таксата за 0,78 ст. на месец и от предаването „Алтернативата“ по ТВ1.

Проблемът не е как да бъде събирана таксата, а как да бъдат убедени различните публики, че техният месечен принос ще бъде харчен за съдържанието, а не за всичко останало около разпространението на БНТ и БНР. Така и до днес никой не дава отговор на въпроса защо НУРТС е единствената фирма, която получава такса от държавния бюджет за разпространението на цифровия сигнал на БНТ? Защо цифровизацията не завърши с богатство, многообразие и добро качество и в най-отдалечените места за зрителите. Ограниченият избор обаче минава през бюджета на БНТ като такса към фирмата.

Пийпълметричните изследвания  – как си служат в редакциите за контрол върху журналисти и автори?

 През последния месец отново се заговори за промяна в начина, по който агенциите за пийпълметрични данни влияят върху разпределението на рекламния пазар у нас. Всъщност рекламен пазар е силна дума. На този пазар има няколко окрупнени групи медии и рисковете на рекламодателите са минимизирани. Тази зависимост на медията от рекламодателя обаче понякога е свързана със сериозни социални проблеми като хазартната зависимост, да речем.

Но данните за гледаемост и разпределение на зрителите (защото за говорното радио такива данни рядко се изваждат) по тв канали е използвано в част от редакциите като мотив някой от журналистите да бъде поставен на резервната скамейка за седмици. „Негледаемостта“ на теми, които не са свързани със скандали и насилие, лишава зрителите от разгръщането на репортажи, в които има свобода на мисленето. Вътрешните данни на определени часови сегменти са използвани като остен, за да бъдат предизвиквани зрителите да се потопят в изобилие от простащина и изкривена представа за журналистика. Заплащането на журналистите и авторите също е скрепено с изисквания за минимум, който трябва да бъде постигнат. За какво тогава използваме данните от зрителските нагласи, ако не можем да ги променим?

Докато основният източник на финансиране са оперативните програми на ЕС,  журналистите в частните медии ще са охулвани, че правят негледаеми продукции. А на авторите в БНР ще им бъде показвано, че трябва да си мълчат – защото за такива ниски заплати няма качествени произведения.

Въпреки моето убеждение, че мандат от 3 години е напълно достатъчен за реализирането на заявена програма, а 5-годишен мандат само ще бъде скрепен с безотчетност, бурното оспорване на промените в ЗРТ трябва да продължи. Единственият начин БНР и БНТ да станат независими е този, който пое Андон Балтаков – хората в двете медии сами да поискат независимостта си.

Хареса ли Ви статията? Ако да, подкрепете нашата кауза за правозащитна журналистика

Споделете статията:
Avatar

Жана Попова

Д-р Жана Попова e преподавател по радио и телевизионна журналистика във Факултета по журналистика и масова комуникация. От 2020 година води рубриката "Имало едно време телевизия" в Маргиналия. Автор е на книгата „ Жанрове и форми. на забавлението в телевизията“, издание на „Полиграфюг”, 2016