Жана Попова: Видеуроците по БНТ – как се убива телевизия за един учебен час

Споделете статията:

 

Още в първите дни на извънредното обучение БНТ и МОН свършиха работа, която не направиха години наред. По БНТ2 и БНТ 4 тръгнаха т.нар. видеоуроци от 1 до 7 клас. БНТ е на път да изпълни поне веднъж за толкова години пред СЕМ графата си за детски предавания, макар и с евтина продукция.

Уроците по БНТ показват няколко проблема.

Първият е – че в телевизията не са останали професионалисти, които да разбират каква е същината на телевизионното общуване. Опустошена е идеята за телевизия.

Вторият проблем е, че видеоуроците показаха, че в МОН не правят разлика между ‘дистанционно обучение‘ и ‚извънредно обучение‘. Нашите ученици са в извънредно обучение, това е обучение в резерв, а не измислено и сътворено обучение. Историята на радиото и телевизията включва и изследвания за образователни форми и програми за знание, за „образователно забавление“ и т.н. Вместо да бъде използвано това знание, по БНТ виждаме нещо, в което учителите са учени в крачка къде да застанат и какво да правят пред един електронен учебник, който досега не беше използван в много от училищата в електронния му вариант, въпреки че дори малките ученици уж учат „Компютърно моделиране“.

 

Какво можеше да направи БНТ?

1/ Изчезналото знание какво представлява телевизионният кадър

Няма сценаристи, няма дори режисьори. Част от учителките до 4 клас показват на някакъв монитор картинки без фокус и питат въображаемите деца „Справихте ли се?“ И не чуват, че родителите пред телевизора биха им казали, че електронните учебници на издателствата не са пригодени да бъдат снимани на тв екран.

Още в самото начало на този текст трябва да чуете, че учителите, които са избрани, са много добре подготвени учители. В много от уроците си личи колко силно искат да изобретят телевизията, за да бъдат максимално полезни. А това не би трябвало да е тяхната задача. Най-близо до това как да говори видеоучителят на въображаемите ученици е Ели Войнова, която преподава на 2 видеоклас. Учителката накара учениците не да пишат в тетрадките, които и без това няма да провери, а да скачат, тичат на място, да извършват действия, с които да им покаже какво означава глаголът ‚тичам‘, ‚скачам‘. Ето тук например, видеоурокът е безсилен, ако трябваше да ги накара да й покажат как извървшват глагола ‚мисля‘ или ‚самоизолирам се‘.

Изчезнал е цял урок от обучението на кадрите в БНТ – какво представлява телевизионният кадър. В един от уроците учителката пишеше примера си на електронната дъска горе вляво, така че логото на БНТ2 закриваше думата. В друг пък урок надписът какво гледаме в момента излиза, докато глас зад кадър чете какво е написал пътешественик по нашите земи. Това как преподаденото да изглежда на картинка не е знание, което имат учителите, а телевизионните сценаристи и режисьори. Учениците, особено до 4 клас, нямат способността да възприемат и написаното, и чутото съдържание – и не защото не са мултивъзприемащи деца, ни най-малко. Можем да се убедим само от 10 минути игра, че възприемат всички графични знаци, музика, текст, говор и т.н. на електронната игра, която играят. Само че това е съдържание, свързано с играта, а не метаинформация, с която да не забравят на какво играят. Точно с тази метаинформация, слагана по тертипа на новините (в които също нерядко е направена като за украса, а не да има резюмиране на важна информация) БНТ никак не помага на учещите да се концентрират.

Едно е сигурно – след извънредното положение БНТ трябва да наеме професионално обучени режисьори и монтажисти.

2/ Телевизионният урок трябва да бъде телевизионен

Удивително е да гледаме уроци по телевизия с богат архив като БНТ, в които се използват за „онагледяване“ мънички снимки с неразбираемо на голям екран съдържание от учебника. Спрени са всички разходки в парка, не само музеите, но и природата е затворена за употреба. БНТ имаше шанса да използва архива си, за да показва на най-малките какво е широколистно и иглолистно растение не на снимка, а от многобройните документални филми. Със сигурност в архива има поне един исторически филм, от който можеше да бъде показан откъс или да звучи откъс от музиката, която е изпълнявана в различни исторически периоди, за които говорят учителите. Всичко това урокът в училище не може да го даде, защото училището няма този архив. Но дори в училище учителите използват ресурси, някои от тях научни, други – самоделно направени, по определени теми. А точно по БНТ – един учител и дъска зад него.

 

Гледаме размазани електронни учебници, които децата могат да си видят сами у дома. С толкова телевизионни канали за „живата природа“, от които могат да избират зрителите, БНТ няма никакъв шанс да спечели конкуренцията. Но БНТ има една привилегия – МОН закара изолирана като в лабораторни условия детска аудитория пред телевизионния екран. Във видеоурока по „Човекът и природата“ децата гледат статични графични изображения в учебника, вместо да бъдат използвани всички възможности на телевизията да ги накара да си представят как се хранят, как раждат или умират животните. Архивът на БНТ, който за кой ли път искаха да дигитализират, е неизползван в единствения случай, в който можеше да се окаже полезен, а не само пълнене на време, в което БНТ не произвежда нищо ново.

 

3/ Извънредното обучение направи моментна снимка нормалното всекидневноо обучение

Видеоуроците на БНТ обаче имат една положителна страна – за броени часове бяха направени видеоуроци, които приличат на „открит урок“. Всеки ден виждаме какво е състоянието на българското образование. Виждаме, че според МОН идеалният урок е онзи, в който няма ученици, които да провалят и учителя, и телевизията. Може би са страхотни тези уроци в класните стаи, всички учители, които набързо станаха видеопрезентатори може би имат чудесен опит в класната стая, но като ако така са преподавани причастията, ако така вървят обясненията на процесите в математиката в клас, може би има нещо, което трябва да бъде променено в методиката на преподаване в училище. Всичко е  обърнато към метаезика за езика, а няма дори кратко отклонение защо е хубаво да е богат езикът ни. Какво от това, че можем да разпознаваме обособените части? Какво можем да направим с тях в писмо до съученика или съученичката, в които в 7 клас вече са влюбени обучаваните видеоученици? Дали в интернет или на лист писмата винаги ще бъдат писани, независимо от извънредното положение.

Иначе всичко е правилно и учителите са добри. Но ако това е нашето училище, то е загубило основната си същност – да показва на хората, че дори точните науки правят хората много повече питащи, отколкото да има готови отговори. И каква по-добра възможност да направят това точно в този момент, в който няма нито една наука, която да ни каже как да се справим с една уж невинна инфекция, която покоси света.

Извънредното положение осигури идеалната среда за открития урок на МОН – пълна тишина и мъртва дисциплина в класа. Няма го вдигащият настървено ръка шумен отличник, който знае всичко, и затова спори с всички, няма я ученичката, чиито родители не могат дори да четат, няма ги настървените да играят в междучасието на телефоните си нищо не питащи пакостници. Само че това наистина беше уникален шанс и за телевизията, и за нашето образование.

4/ Къде е училището, което говори и за държава, и за общество? Къде е обществената телевизия, която е създавана за хора с права?

Идеята на БНТ ръководството, че тези видеозаписи ще бъдат използвани и в дните, в които „нормалното“ обучение се завърне, проваля уникалния шанс, който телевизията имаше точно през този извънреден март. Телевизията пропусна да запише поне едно възклицание, с което учителите да покажат на учениците, че им преподават хора, които имат същите проблеми като семействата на учениците, поставени в извънредно нечовешко, пропито със смърт и заплаха, положение. В част от семействата телевизията е единственото спасение, за да не виждат децата как родителите се справят с всекидневните си проблеми.

Това беше идеалният момент учителите да покажат как използваме знанията по математика, за да разчитат дори малките деца сложните графики за заразата, които гледат техните родители в новините.

Беше идеалният момент във видеочасовете им да бъдат канени учени, които да обяснят каква е силата, но и слабостта на природните науки, така че здравето на най-близкият ти у дома зависи не само от научните открития, но и от отношенията ни вкъщи, на улицата, в изчезналите театри. Извънредното положение в държавата, социалната криза не бяха превърнати в обект на изучаването. Учителите все пак хвалеха учениците, че остават вкъщи и са отговорни.

В уроците за историческо знание беше пропуснат моментът, в който учениците да се научат да правят исторически сравнения. Защото там, във видеоуроците, учителите трябваше да обяснят защо не е правилно да правим в новините и разговорните телевизионни предавания сравнението с жертвите на Втората световна война.

Всъщност Втората световна война не е изучаван до 4 клас, така че сравненията не работят.

Коронавирусът от 2020 г. ще вземе много повече жертви от всяко друго явление, но Втората световна война не е природно явление, а резултат от човешко насилие. И точно сега учениците трябва да чуват, че има случаи, в които бездействието у дома, затварянето на хората спасява хората, но има тоталитарен режим, който взима жертви точно, защото хората смятат, че изпълняват дълга си, като правят всеки ден това, което се изисква от тях, докато са убивани други хора.

Във видеоуроците няма нито един урок за живота на хората в Италия, който може да бъде разказан от стотиците български деца, които са с родителите си в чужбина. Връстниците разказват по-добре на учениците какво е „социална катастрофа“ в Бергамо и Венеция. Дигиталното многообразие от възможности да се свързват с целия свят е убито от кадър, в който една учителка застава пред електронната си дъска и очаква учениците да препишат нещо, което не се вижда, защото тя е пред дъската.

И най-накрая, беше пропуснат идеалният момент на учениците да им бъде показано за какво им служи т.нар. знание за обществото. За първи път зрителите на БНТ са ученици, които живеят в уникално време и в уроците няма примери за това как работи демокрацията. Какво губим, когато Народното събрание в парламентарна република затвори? Каква е ролята на президента, какво значи политически партии и как се отразява мълчанието им или позициите им върху решенията, от които зависи здравето на всеки от нас. О, да, учителите имат план… И няма да се отместим нито на крачка от този план, дори когато се окажем участници или жертви на изключителен исторически момент.

Това е преживяване на едно поколение, за което няма да има нито една минута спомени. По БНТ 2 и БНТ 4 гледаме нефокусирани снимки на шаячни дрехи от епохата на Османската империя, а навярно след векове за 2020 г. ще показват тоалетната хартия като най-важния артефакт. Хубаво е да видим, че сравненията по състезания и класации губят смисъла си, когато човечеството е изправено пред изпитание. Защото и финландците, като най-добри в ученето, и германците, и ние се озовахме еднакво човешки страхливи и незнаещи, независимо колко напред са другите държави в класациите за функционална грамотност.

В това псевдовидеоупражнение учителите са лишени от възможността да говорят с учениците си за изборите, които имаме в ситуация, в която сигурността и свободата изглеждат като крайности. Но нима това е единственият избор?

С видеоуроците си БНТ повтори за пореден път, че не може да си представи какво е това зрители, в този случай какво правят зрителите-ученици.

А това са може би единствените ученици, които ще бъдат обучавани от родителите, които работят вкъщи, учителите онлайн, частните уроци онлайн, телевизията, всички безплатни в момента видеоплатформи, но за първи път без участието на баба и дядо. Може би е добре да видим и добрата страна – учениците за първи път са оставени без надзор и могат да изберат как да учат и какво да учат. Образованието у нас е задължително, но ученето е тяхна отговорност.

Може би е добре да им оставим време да избират какво да учат, вместо в БНТ да се връщат към първите години на телевизията. В тях, между другото, една от най-добрите форми е била беседата.

По-добре да използваме момента, в който могат да видят реалните измерения на силата на научните открития. Вместо това говорим за тестове и проверки. Нищо чудно като им предлагаме видеоексперименти, на тестовете, които предстоят учениците да върнат видеозапис.

Хареса ли Ви статията? Ако да, подкрепете нашата кауза за правозащитна журналистика

Споделете статията:
Avatar

Жана Попова

Д-р Жана Попова e преподавател по радио и телевизионна журналистика във Факултета по журналистика и масова комуникация. От 2020 година води рубриката "Имало едно време телевизия" в Маргиналия. Автор е на книгата „ Жанрове и форми. на забавлението в телевизията“, издание на „Полиграфюг”, 2016