Жана Попова: Защо Ицо Хазарта не получи ваксината на учителя от Бояджик?

Споделете статията:

 

 

 

Медиите не можели да се справят с разпространението на дезинформация. Медиите не могат да се справят с ниската степен на сюжетите от представянето на някои от нашите министри. Медиите не могат да се справят с липсата на български сериали, от които да не се срамуваш. Медиите не могат да се справят с усещането за политическа и икономическа зависимост, както и с усещането, че са само рекламно поле за хазартни игри.

С какво тогава могат да се справят медиите?

Ж.П.

 

Медиите не можели да се справят с разпространението на дезинформация. Медиите не могат да се справят с ниската степен на сюжетите от представянето на някои от нашите министри. Медиите не могат да се справят с липсата на български сериали, от които да не се срамуваш. Медиите не могат да се справят с усещането за политическа и икономическа зависимост, както и с усещането, че са само рекламно поле за хазартни игри.

С какво тогава могат да се справят медиите?

Медиите могат да се справят с един много важен проблем – да правят видими всички групи в обществото, така че мнозинството да вижда всеки ден, че носи отговорност за тях. Най-добрият начин да се управлява е всички групи да имат свои представители в институциите, за да не преминава през медиите това „узнаване“ кой какви проблеми има. Никой не може да знае проблемите на ресторантьорите, на осиновените деца и на хората с увреждания едновременно. Това е прекалено голяма претенция, особено за човек, който се интересува само от превтасал асфалт. Затова в НС трябваше да има хора с различно знание не само като професионални области, но и като изразни средства да чуват чуждите изказвания, за да ги преведат на МС. Най-голямата проява на емпатия в нашия парламент през последните години, е проявена от групата на ДПС, които намалиха данъка за памперсите, като се роди бебе на техен член на парламентарната им група. Това, което виждаме, е, че авторите на тв съдържание вярват, че пропагандата може да се превърне в реалност. Самите те са станали жертва на съдържанието си, но това вече е фатално за всички в обществото.

Спомняте ли си онзи вече далечен сезон на „Биг брадър“ от 2012 г., когато македонецът Никола Настески-Лестър спечели? Ники Кънчев не спираше да повтаря, че нашата аудиотория избира позитивните хора и всички стереотипи за македонците като наши съседи могат да се преодолеят „като в играта“. Иван и Андрей също имаха подобна македонска нишка в първите сезони на едно музикално шоу. Какво се случи от 2012 г. до 2020 г., че толерантният телевизионен народ не може да говори с друг също толкова толератен телевизионен народ?

 

Укоряваме учителите защо не искат да се ваксинират. А трябва да ги укорим защо

не са научили Деница Сачева и Кирил Ананиев на познания за обществото

 

В ямболското село Бояджик нито един педагог не искал да се ваксинира. Учителите веднага са обявени за невежи. Изобразени са като селските даскали, които възпрепятстват прогреса и спорят с науката. Затова властите изпращат главния инфекционист доц. Ангел Кунчев и зам. министъра Таня Михайлова да направят разяснителна кампания за ваксините.

Залата, в която се провежда беседата, сякаш е студена. Сгушени в якетата си и маските си учители крият лицата си от камерата.

В бланк водещата на обедна емисия по „Нова тв“ обяснява, че Кунчев е в село Бояджик, като слага ударението на неправилната сричка. Да кажеш, че България е необятна, че да не провери как се произнася ударението, не е. А като си представим, че журналистите трябва да знаят къде са ударенията и на чужди езици. Подобно нежелание да чуеш как кореспондентът произнася ударението на името на мястото на събитието, за съжаление, блокира чуването на новината за тези, които живеят там. Ако на водещата й сбъркат името, тя няма да продължи да слуша какво й казват. Същото прави и тв публика в Бояджик – тя е спряла да чува тези, които не запомнят името. Ако водещата не е проверила дори ударението къде е, как да вярваме, че е проверила фактите?

 

Да живееш чрез фиксацията в проценти

В друга емисия Даниела Тренчева знае името на селото и казва директно, че нито един педагог не иска да се имунизира. Как звучи това в думите на кореспондента? Кореспондентът на „Нова тв“ Георги Манев ни съобщава, че „Към този момент не толкова високият процент на желаещи учители и непедагогически персонал да се ваксинират се дължи на липсата на адекватна информация“.

Все едно не гледаш журналист, а ученик, който е обучаван от слаби педагози по пропаганда. Да кажеш, че е „не толкова висок процент на желаещи“, когато имаш стойност 0, е невежество. Поне от уважение към учителите по математика трябваше да си запазят достойнството на журналисти и да не обслужват институцията МОН и институцията щаб, а да говорят за публиката си в Бояджик. Кореспондентът Георги Манев започна с най-важното според него: „срещата е ползотворна“. Но в следващото изречение учебникът по лоша пропаганда продължи да е отворен. Последва синхрон с необявена жена (най-вероятно е директорка на училището), която с дръзновение обясни, че „преди на 100% колегите обявиха отказа си от ваксинация, но над 70% са заявили желанието си да се включат в тестването, показало другото проучване“. Ако запитате учителите дали харесват Лили Иванова, процентът може да стигне и до 100%, ама ако така мерите ползите, дори Лили Иванова ще ги оспори.

 

 

Защо 70% е важен процент за пропагандата в новините на „Нова тв“?

Защото толкова желаещи да се ваксинират трябва да покаже в списъци всяка таргетирана група в 4-те категории на правителствения щаб. И понеже кореспондентът иска да покаже, че срещата е „ползотворна“, взима процентите за тестване, докато желаещите за ваксиниране в Бояджик се появят.

Вярва се, че ако повтаряш, че много хора искат да направят нещо, мнозинството ще увлече и останалата част. Така действат политическите партии с посланията, в които има социологически изследвания. Затова допитванията на социолозите са много важни, не само по време на избори. Но процесът на ваксинация не е същият като изборния процес и „Спиралата на мълчанието“, основният труд на Елизабет Ноел-Нойман, трябва да бъде четен докрай.

Дано в Бояджик назначат поне един педагог или непедагог в училище, който ще се ваксинира, за да е ползотворна срещата в училище!

Дотук 0 продължава да е 0, но с едно важно изключение – главният инфекционист доц. Ангел Кунчев и зам. министърът на МОН Таня Михайлова не искат да чуят хората там, а искат тях да ги чуят там. Това не е малко постижение! Да разберем, че е блокиран напълно диалогът за нещо, за което би трябвало да имаме поне основа за разбиране, не е никак малък напредък. bTV са публикували запис на срещата във фейсбук профила си. Доц. Кунчев многократно уговаря думите си. Например, „ние сме на война, но понеже ни чуват, не можем да казваме всичко, затова не е редно да го казвам“. Ако години наред управляващите не се отнасяха принебрежително към собствените институции, които трябва да я представляват, сега нямаше да им се налага да се обясняват преди да извикат „спасявайте се“.

Проблемът на медийното представяне на образователната система е, че и тя като другите системи, рядко е показвана като свързана с другите професионални групи в обществото. В домовете на учителите и непедагозите в училище има бизнесмени, има сервитьори, бармани или пък хора, които са загубили работата си от април досега. Всички те са получават „икономическите мерки“, „социална помощ“ на Деница Сачева и „финансовите мерки“ на Кирил Ананиев. Доверието на хората в науката зависи от ситуацията им у дома, на тяхната улица и онова, което виждат най-близо до себе си. А ако социалната и финансова политика на правителството са се провалили в този период, не можем да очакваме доверие само към министерството на здравеопазването или образованието. Проблемът е, че все още държавната администрация и държавните и общински учебни заведения не са показвани като зависещи от данъците, които ще влязат в бюджетите догодина. Затова е много разумно, че никой не вижда ваксината като обещание за връщане на работа. Защото тя не означава това.

Системата на образованието включва хора от различни социални групи и това е най-голямата ценност на тази система.

Ако се вгледате в съобщенията за висшите училища, там въобразяването на  учените премина през изписването с големи цифри от 90 до 30 %. По „Нова тв“ изведоха в лийд новината, че „90% в СУ ще се ваксинират“, цитирайки ректора на СУ проф. Анастас Герджиков. След дни процентите рухнаха и академичната общност също беше посочена с пръст като съставена от хора, които не знаят що е ваксина. Само 30% – казват медиите – от университетските преподаватели във всички висши учебни заведения ще се ваксинират. Кое доведе до толкова сериозна разлика между СУ и „системата на висшето образование“ в медийния образ на университетите?  Мисля, че пропускаме да видим, че и това е система, а не персонал, която показва какво се случи през последните години с роенето на университетите.

Това, което наблюдаваме, е имитацията на демократичен избор. До момента непрекъснато показваме нежелението на нашата медийно оформила се група на знаещите, умните, учените да се съобразим с избора на други групи. Правителствените лекари непрекъснато повтарят, че ваксинирането е право на избор. Защо тогава несъгласните с правилния избор са упреквани? Институционалните лекари ни казват, че е по-добре да удържим правото на личния избор, отколкото да успеем с ваксинирането. Но дни след това в медиите започват обвиненията. Точно правото на избор може да бъде използвано така, че процесът на ваксиниране да бъде успешен. Само че къде са ваксините?

В предаването „Пресечна точка“ по „Нова тв“ за истината за ваксините и маските се бори един от най-говорещите лекари – Александър Симидчиев. Срещу него стои Нидал Алгафари, човек, който работи правенето на пропаганда. Нидал Алгафари играе ролята на неверник. Това е най-добрият начин да бъдат предизвикани хората да чуят аргументите на учения срещу него. Пропагандният факир знае как да зададе контрааргументите, така че д-р Симидчиев да бъде чут. Само че правенето на пропаганда винаги има един проблем – дотолкова Алгафари се вживява в това, което говори от името на други хора, че не може да се отстрани от ролята си.

Срещу него д-р Симидчиев се бори със средствата за дезинформация, вместо да дава  аргументи защо ваксината е безопасна. На въпроса защо един ден медици изнасят едни твърдения, а на следващия – пак медици казват нещо различно, д-р Симидчиев обвинява медиите, че дават думата на лекари, които изказват само лично мнение. Но медиите това работят – те са поле, в което се обменят мнения. И е страшно, ако си представим публичност, в която не можем да обменяме мнения, дори да са неверни. Първите, които ще пострадат по време на пандемия от такава еднопланова публичност, ще са лекарите.

Така медикът Симидчиев, който винаги е говорил като специалист в медиите, излагайки данни от последни научни проучвания, този път се бореше с природата на медията, а даже и с природата на социалните мрежи (която не е същата), вместо да използва това поле да се аргументира. Онова, в което журналистите могат да бъдат обвинение е, защо наричат „аргумент“ уподобяването, което д-р Мангъров представя с други васкини. Проблемът на д-р Мангъров не е само негов. Той не представя данни за вредата, която ваксините могат да нанесат на хората. Аргументите по аналогия с други ваксини не са аргумент и трябва да настояваме пред него да посочи данните, с които да се аргументира.

 

Защо не дадат ваксината на учителя от село Бояджик на Ицо Хазарта?

 

Отговорът на този въпрос само на пръв поглед изглежда лесен. Държавата няма възможност да получи, съхранява и постави едновременно ваксини. Затова в такива случаи в обществото се споразумяваме кой е пръв: като най-напред очакваме да са ваксинирани най-застрашени хора. Само че още тук министър Костадин Ангелов сгреши в тв интервю като постави условието, че ваксинацията би имала смисъл ако 70% от всяка група изяви желание да се ваксинира. Обособените изкуствено групи в категориите на държавния щаб не са реални групи в обществото, че да може да се управлява подобно желание. Сгреши още веднъж – като обясни, че образованието, спортът и културата са приоритет. В такива дни думите болят повече от непоставената ваксина.

През лятото премиерът с лекота определи многократно по-ниска данъчна ставка за ресторантите, с което предизвика упреците на IT фирмите у нас. А през януари здравният министър обяснява, че няма да се подаде на натиск да отвори заведенията. Съобщенията, че учениците са ни по-важни са много хубави, но пък графикът на шестокласниците е толкова далечен, че се очертава да тръгнат в час чак през март. Как да спасим образованието на децата си без да им показваме кой е по-важен?

Няма никакво значение дали Ицо Хазарта е прав в това, което иска, пишейки статуси за работата си. Ако хора като Ицо Хазарта нямат работа, няма да имат пари за таксите за частните уроци на децата си, няма да имат за училищния стол и за фитнес залите. Ицо Хазарта е част от тази система, колкото и властите да предпочитат да разделят професионалните групи и да противопоставят ценност като образование срещу забавлението. Трябва вече да сме научили, че кризата ще отмине, но думите, които сме си казали, ще продължават да висят в интернет.

Докато държавата се опитва да покаже на собствениците на заведения, които не са изрядни в плащанията си, колко е важно да плащат осигуровки на работещите в тях, вече трябваше да чуваме журналистическия въпрос как държавата ще събере данъци от неработещи фирми? От април досега правителството непрекъснато ни показва, че никой в училище не е научил нито Бойко Борисов, нито Кирил Ананиев как държавата да си събере данъците от сивия сектор. Дали този път учителите са виновни?

 

 

 

 

Хареса ли Ви статията? Ако да, подкрепете нашата кауза за правозащитна журналистика

Споделете статията:
Avatar

Жана Попова

Д-р Жана Попова e преподавател по радио и телевизионна журналистика във Факултета по журналистика и масова комуникация. От 2020 година води рубриката "Имало едно време телевизия" в Маргиналия. Автор е на книгата „ Жанрове и форми. на забавлението в телевизията“, издание на „Полиграфюг”, 2016