Жанин Анес и многоликата Боливия: могат ли да се правят компромиси с човешките права

 

 

 

Временният президент на Боливия за периода ноември 2019-а – октомври 2020 година Жанин Анес е сред тримата финалисти, селектирани на 12 октомври 2021 г. сред номинираните да получат престижната награда на Европейския парламент за свобода на мисълта “Сахаров”. Новината прозвуча стряскащо, тъй като Анес е известна със своите крайни анти-индиански, граничещи с расистки, виждания. А през краткото й управление правата на големи групи боливийци бяха системно нарушавани и поне 31 невъоръжени и мирно протестиращи привърженици на партията “Движение за социализъм” (Movimiento al Socialismo/ MAS) бяха застреляни – със знанието и позволението на Анес. Този профил на бившия боливийски президент категорично я отличава от предходните носители на престижната награда “Сахаров”, сред които са Нелсън Мандела, Малала Юсуфзай, Денис Муквеге, Надя Мурад и др., както и от непосредствените конкуренти за тази година, а именно – жените на Афганистан и Алексей Навални.

 

 

Пиша този текст като гражданин на държава от Европейския съюз, който винаги участва в изборите за Европейски парламент. Смятам, че европейските институции са един от ключовите защитници на демократичните ценности и правата на човека. Като представител на ромска организация, знам как думите и действията на действащите политици могат рязко да увеличат нетолерантността и расизма. Дискриминацията и нетолерантността спрямо ромите и расизма спрямо коренните народи на Латинска Америка имат множество общи характеристики и борбата с тях трябва да се води постоянно, от всички заинтересовани страни и институции без да се допускат изключения по неясни “политически” причини. Затова смятам, че номинацията на нееднозначен и спорен политик като Жанин Анес за наградата за свобода на словото “Сахаров” е несъвместима с духа на Европейската идея и прилагам аргументи за това.

 

Многоликата Боливия 

Дейността на Жанин Анес трудно може да бъде разбрана без да се познава многоликата същност на Боливия. Географски, исторически и етнически Боливия е разделена на две различни части. Коренните народи – Кечуа, Аймара и др. формират близо ⅔ от нейното население (41% според последното преброяване и над 60% по данни на наблюдатели). В шестте департамента на Андите, боливийските индианци са категоричното мнозинство, което съхранява и развива своите езици (например кечуа и аймара), както и обичаи, традиции, спиритуалност и култура, чиито корени могат да бъдат проследени до империята на инките и държавите преди нея. Това културно наследство сближава Боливия със съседно Перу и Еквадор. В трите източни департамента, намиращи се в боливийска Амазония и Чако, а именно – Санта Крус, Бени и Пандо, живеят десетки други индиански народи. В трите департамента мнозинството от населението са потомци на европейците (креоли), както и метиси. Разбира се, креоли и метиси живеят и в градовете на Андите.

Исторически, държавата Боливия наследява много от колониалните порядки на испанците. От Независимостта си до преди десетилетие, Боливия бе доминирана от сравнително малоброен креолски елит. Многобройните индиански народи, както и част от метисите бяха обект на множествена дискриминация и бяха оставени извън реалния политически и икономически живот. Последното десетилетие на 20-ти век и началото на 21 век отбеляза постепенна промяна в тези властови взаимоотношения, свързана със самоорганизирането на коренните боливийци и борба за равноправие.

Повратна точка в този процес бе избирането на индианецът аймаро и лидер на партията “Движение за социализъм” Ево Моралес за президент на Боливия през 2005 година, последвано от изработване и одобряване през 2009 г. на новата конституция, легитимираща многонационалната държава Боливия (Estado Plurinacional de Bolivia). Въпреки множеството си противоречиви страни, управлението на Ево Моралес и неговата партия, бе свързано с кардинална промяна във властовите взаимоотношения между различните етноси, народи и националности, съставляващи Боливия. Трансформацията на държавата в многонационална и многокултурна страна, доведе до овластяване на коренните народи. Така например, чл. 5 на новата конституция даде статут на официален език не само на испанския, но и на 36 езика, говорени от местните народи. Всеки държавен служител следва да говори испански и поне един местен език. Конституцията легитимира правата на индианците върху техните общностни земи и територии, възможността да използват обичайно право и избор на авторитети и така нататък.

 

Новите властови отношения, комбинирани с държавни инвестиции в благоустройство, инфраструктурата, здравеопазването и образованието на местните народи, прокарвани от Моралес и неговия финансов министър Луис Арсе (избран за президент през октомври 2020 г.)  бяха възприети от голямата част от боливийските индианци като освобождаване от петвековното потисничество и настъпването на Нова епоха – Пачакутек.

Разбираемо този процес срещна съпротивата на креолите и на част от жителите на източните департаменти. Малобройността на стария елит, делегитимацията на традиционните партии и острите противоречия между опозиционните лидери не можаха да формират близо десетилетие каквато и да е политическа алтернатива на Ево Моралес. Към това трябва да добавим и възходящия тренд в развитието на боливийската икономика, удвояването на БВП на Боливия, драстичното намаляване на бедността, и особено на крайната бедност, ликвидирането на неграмотността и други важни достижения на правителството на Моралес.

Политическата картина в Боливия започна да се променя в средата на второто десетилетие на 21-ви век, след като популярният Ево Моралес постепенно започна да се стреми към всеобхватна власт, четвърти мандат (какъвто Конституцията не му разрешава) и по този начин влезе в противоречие с част от влиятелните лидери на индианците аймара и с някои от високообразованите нови лидери на коренното население. Ситуацията ескалира след като през октомври 2019 г. Моралес опита да спечели четвърти мандат срещу кандидата на относително обединената опозиция Карлос Меса. Въпреки че на първи тур Моралес постигна малко над 47% от реалните гласове и 10% преднина пред Меса, което съгласно боливийската конституция го правеше президент без необходимост от втори тур, наблюдатели от Организацията на американските държави алармираха за изборни нарушения. Изборите бяха последвани от безпрецедентни протести, особено в източните департаменти и в големите градове. В последствие, армията и полицията оттеглиха подкрепата си от Ево Моралес и го призоваха да подаде оставка. Той го направи на 10-ти ноември 2019 година, емигрирайки в Мексико и след това в Аржентина. Следващите месеци щяха да покажат доколко е устойчива трансформацията на Боливия в Многонационална държава Боливия.

 Жанин Анес и индианското лице на Боливия 

Анес навлезе в политическия живот на Боливия като сенатор от североизточния департамент Бени. От 2010 година тя е от постоянните критици на президента Моралес и неговата партия. Тъй като Движението за социализъм в много голяма степен изразява амбициите на индианското население в Боливия, анти-MAS насочеността на Анес често придобива чертите на анти-индианска насоченост. През 2012 и 2013 година Анес публикува Twitter коментари, които звучат меко казано стряскащо. Единият от тях определя обичаите на народа аймаро, свързани с посрещането на Нова година и зимното слънцестоене в южното полукълбо (21 – 22 юни) като езически и сатанински, отбелязвайки, че “никой не може да замени Господ”. В друг туит тя изразява мнение, че индианците не са достатъчно зрели за да носят обувки и така нататък. Вестник Гардиън определя тези туитове като открито расистки, а New York Times като “притеснителни и твърде крайни”. В последствие Анес изтри тези туитове, но мнозина в Боливия продължават да смятат, че възгледите й са анти-индиански и расистки. Самата тя засили допълнително тези подозрения, след като при поемането на властта като временен президент, назначи “свободно от индианци правителство” (indigenous-free cabinet) т.е. правителство, в което нямаше нито един индианец. Подчертавам, става дума за страна, в която коренните народи формират близо две трети от населението. В последствие тя все пак назначи индианци на не толкова ключови позиции в изпълнителната власт (министър на културата и министър на туризма), но през цялото й едногодишно управление, коренните боливийци останаха много далеч от каквато и да е власт – така както е било през предходните пет столетия. Анти-индианската насоченост на Анес се допълва от нейните крайно религиозни възгледи. Полагайки клетва като временен президент на Боливия, тя вдигна голяма Библия, обявявайки че Исус ще управлява страната. Същия ден, влизайки в Президентския дворец, заедно с другия известен опозиционен лидер Камачо, двамата заявиха, че Пачамама вече няма място в седалището на боливийския държавен глава. Пачамама е майката природа в светогледа на индианците от Андите и респектът към нея оцелява въпреки петвековния натиск на християнството. Почитта към Майката Земя е дълбоко залегнала както в ежедневния живот на индианците от Андите, така и в техните духовни и лечителски практики. През последните десетилетия този респект към Пачамама получава философско, духовно и културно осмисляне в творчеството на съвременните индиански активисти като Давид Чокеуанка, който е един от лидерите на Движението за социализъм и настоящ вицепрезидент на Боливия. За много коренни боливийци държащата високо над главите си Библия Жанин Анес, стремяща се да изгони Пачамама, напомня на най-ранните конкистадори, които с кръст и огън, както и с много кръв, са изкоренявали духовността и културата на коренното население. Символичен израз на тази борба през първите дни от управлението на Анес бе изгарянето от страна на нейни привърженици на индианския флаг Wiphala, както и разкъсването му от униформите на някои боливийски военни и полицаи. Многоцветното знаме на индианците от Андите има своите корени още в държавата на инките и дори преди нея. Новата боливийска конституция (чл.6) даде официален статут на този флаг, превръщайки го във второ боливийско знаме. Опозицията на Движението за социализъм, включително привържениците на Анес, не само не използваха под никаква форма това знаме, но някои от тях го изгаряха. Както посочва Ян Суверейн “Изгарянето на wiphala мобилизира значително повече коренни жители да протестират, отколкото отстраняването на Ево Моралес.”

 

Трудно е да се прецени еднозначно доколко анти-индианската рeторика, a често и действия на Жанин Анес, са нейни дълбоки характеристики или по-скоро са реакция срещу Движението за социализъм и Ево Моралес. В интерес на обективността, Анес изглежда по-умерена в сравнение с Камачо и някои други опозиционни лидери. През 2012 година, критикувайки един от проектите на Ево Моралес за строителство на магистрали, тя набляга на това, че той не зачита правата на индианците от източна Боливия върху техните територии.   По време на нейното управление знамето на индианците от Андите остана със статут на официален национален флаг и към него дори бе добавено знамето на индианците от Източна Боливия. Анес предложи законопроект, признаващ като национално културно богатство седем носии на индианските жени от Андите и т.н. Въпреки това управлението й бе еднозначно свързано с ръст на анти-индианския расизъм и задълбочаване на разделението и противопоставянето между коренните народи и креолското малцинство. Известната боливийска феминистка Мария Галиндо определя правителството на Анес като анти-индианско и е категорична, че самата Жанин Анес страда от омраза към индианците, “която е особено болезнена, тъй като е омраза към самата нея.” Последното твърдение на Галиндо е с оглед на факта, че самата Анес произхожда от семейство метиси, т.е. хора със смесена европейска и индианска кръв.

 

Временното управление и човешките права 

 

Жанин Анес пое управлението на Боливия на 12 ноември 2019 година по начин, който е на ръба на демократичната процедура и ще продължи да бъде оспорван. Тя не бе кандидат за президент, а на парламентарните избори нейната партия спечели 4%, т.е. очевидно не се ползваше с мащабна подкрепа на национално ниво. Бидейки втори вицепрезидент на Сената, тя бе четвъртата поред в наследяването на боливийския президент. След оспорваните президентски избори през октомври 2019 г., последвалите ги двуседмични протести срещу преизбирането на Ево Моралес и призива на армията и полицията той да подаде оставка, на 10-ти ноември първият индианец президент на Боливия подаде оставка и емигрира в Мексико. Движението за социализъм определи и продължава да определя това като военен преврат.

Оставка подаде също вицепрезидентът Алваро Гарсия като незабавно емигрира заедно с Моралес в Мексико под заплахата да бъдат съдени и дори екзекутирани от новата власт. В знак на солидарност оставка подадоха и следващите политически лица, които са в конституционния ред за наследяване на президента, а именно Президента на Сената Адриана Салватиерра и първия Вицепрезидент на Сената. И двамата бяха представители на Движението за социализъм, което бе спечелило мнозинство от две трети в двете камари на боливийския парламент. Така следващата по ред Анес положи клетва, като заседанието на Сената бе бойкотирано от две трети от сенаторите и нямаше кворум. Въпреки това Конституционният съд призна избора на Анес за президент на Боливия, а малко по-късно тя бе призната също така от световните сили – САЩ, Европейския съюз, Русия, Китай и други.

 

Поемайки властта в разделена от протести и контрапротести страна, Анес обеща възстановяване на демокрацията и бързо провеждане на нови избори в рамките на 90 дни. По-късно избори бяха насрочени за 03.05.2020 г. и отложени заради Covid-19 пандемията. Насрочените избори за август също бяха отложени, в резултат на което синдикати, социални организации и привърженици на Движението за социализъм организираха блокади на основните градове и в крайна сметка изборите бяха насрочени за октомври 2020 г. Те бяха спечелени на първи тур от Луис Арсе и Давид Чокеуанка, кандидати на Движението за социализъм. Те положиха клетва на 8 ноември 2020 г.

 

В началото на временното управление Анес получи популярност преди всичко сред противниците на Моралес и сред креолското и градското население. В резултат, тя се кандидатира за президент. След като обаче проучванията на общественото мнение показаха спад в доверието и едва трето или четвърто място на предстоящите избори, през септември Анес се оттегли, за да не разделя десния вот.  Тя призовава да се гласува срещу кандидатите на Движението за социализъм. Въпреки нежелания от нея резултат на проведените избори (спечелени с категорична преднина от кандидатите, посочени лично от Ево Моралес), Анес призна резултатите и предаде властта по демократичен начин.

 

Обвинения за нарушаване на човешките права, особено спрямо привържениците на бившия президент Моралес и неговата партия, съпътства цялото едногодишно управление на Анес. Веднага след поемането на Президентството, тя издаде декрет 4078, според който от криминална отговорност са освободени военните, които умиротворяват страната. Декретът бе последван от кърваво потушаване на мирните демонстрации на индианци, привърженици на Моралес до Сакаба, Ел Алто и други места. Поне 31 мирни демонстранти бяха убити според Омбудсмана на Боливия и правозащитни групи. Декрет 4078 на Президента Анес бе критикуван от Интерамериканската Комисия за човешки права, Амнести Интернешънъл, Хюман райтс уоч и Комисията на ООН за човешки права. Пряката връзка между декрета и последвалите го кръвопролития, които за малко да вкарат Боливия в гражданска война, е очевидна.

 

Към номинацията за наградата Сахаров 

 

Анти-индианското поведение, граничещо с расизъм и религиозен фанатизъм, нарушаването на човешките права (включително убийството на мирно протестиращи) и репресиите над политическите опоненти и журналистите по време на управлението на Анес, категорично не се вписват в профила на получаващите наградата Сахаров. В същото време, в нейната политическа дейност могат да бъдат открити и елементи, които реферират към защитата на демокрацията и човешките права.

 

Така например, в цялата си политическа кариера Анес винаги е защитавала правата на жените и особено необходимостта от целенасочени действия за преодоляване на насилието спрямо жените. Въпреки че управлението на Моралес предприе действия за овластяване на жените, включително въвеждането на квоти за участие на жените в парламента и ред други, правата на жените остават важна отворена тема.

 

За политиците от САЩ и Европейския съюз особено важна е промяната във външнополитическия курс на Боливия при управлението на Жанин Анес. Макар да е спорно доколко временен преходен президент може да прави фундаментални промени на външнополитическата сцена, Анес бързо отдалечи Боливия от тесните връзки с левите правителства на Венецуела, Никарагуа и Куба, както и от твърде идеологизираната външна политика по времето на Моралес. Махалото на боливийската външна политика бързо отиде в другата крайност, конфронтирайки се с левите правителства в Латинска Америка и дори в Европа, включително в Испания, която по исторически причини винаги е била важен партньор за държавите от региона. Въпреки това възстановяването на нормалните дипломатически отношения със САЩ и държавите с утвърдена демокрация, спечели множество външнополитически съюзници на Анес.

 

Вероятно като най-голяма заслуга на временния боливийски президент може да бъде посочено запазването на демократичния строй, избягването на опасността от гражданска война и мирното предаване на властта. Вземайки властта на 12 ноември 2019 година Анес бе изправена пред дълбоко разделена във всяко едно отношение страна, която бе на ръба на гражданската война. Отстраняването на Ево Моралес, който оставаше популярен и харесван от близо половината боливийско население и особено от коренните народи и населението в селските райони, бе посрещнато с контрапротести от широки групи. Движението за социализъм оставаше най-популярната боливийска партия, която бе спечелила изборите и за двете камари на Парламента с мнозинство от две трети. Анти-индианските лозунги на опозицията, включително на самата Анес, запалването на индианския флаг и последвалата саморазправа с привържениците на старото управление, съпроводена с бърз ръст на расизма, изведоха на улиците хиляди индианци.

 

За коренното население случилото се бе държавен преврат, който заплашваше да върне старите властови отношения, при които властта се упражнява от малоброен креолски елит, а индианците са обект на дискриминация и са оставени извън реалния политически, икономически и културен живот. В рамките на няколко дни протестиращите индианци блокираха големите градове на Боливия и ги изправиха пред хуманитарна криза, липса на петрол, храни, медикаменти. От друга страна противниците на Моралес, които взеха властта, неочаквано и за тях самите, настояваха за окончателна разправа с Движението за социализъм, включително за разпускане на двете камари на Парламента. В тази изключително сложна ситуация Анес успя да договори примирие с депутатите от Движението за социализъм и постепенно да умиротвори страната. Доколко това бе съзнателен избор на временния президент или бе единствено възможния изход остава спорно. Въпреки това е безспорен фактът, че промяната, започнала с активното участие на военните, не завърши с отмяна на демократичния ред, както често се е случвало в боливийската история.

През цялото си управление като временен президент Анес не бе безпристрастен организатор на общи избори, а работеше активно за делегитимиране на Движението за социализъм и недопускането му отново във властта. Въпреки това, изборите бяха демократично проведени и спечелени от кандидатите на MAS Луис Арсе и Давид Чокеуанка. Въпреки очевидното се огорчение, Анес призна резултатите от изборите още на следващия ден от провеждането им и организира предаването на властта в рамките на 20 дни. Изборът на боливийците бе очевиден – при 88 % избирателна активност, кандидатите на MAS спечелиха 55,10 % от гласовете срещу 28,83% за Карлос Меса и едва 14% за лидера на анти-Моралес протестите Камачо.

 

Международна солидарност бе привлечена от Анес след като през март 2021 г. тя бе арестувана по обвинение в организирането на държавен преврат и тероризъм. На практика, това са същите обвинения, които година по-рано Анес и нейният вътрешен министър Артур Мурильо отправиха към Ево Моралес. Арестът на Анес предизвика демонстрации в големите боливийски градове. Той бе осъден от администрацията на Байдън в САЩ, от правозащитни организации, доведе и до специална Резолюция на Европейския парламент. В същото време арестът бе посрещнат възторжено от роднини на индианците, убити веднага след издаването на Декрет 4078 и от други политически опоненти на Анес,  които бяха преследвани по време на нейното управление.

 

Вместо заключение

В крайна сметка, наградата бе присъдена на Навални, но остава фактът, че Анес достигна до финалната права на процеса на номинации. Доколко номинацията на бившия боливийски президент е резултат от противопоставянето на различните фракции в Европейския парламент или е по-скоро опит да се повлияе на боливийският съд (в момента Анес е под арест по обвинения в държавна измяна и тероризъм)? При всички положения, евентуалното получаване на наградата Сахаров за свобода на словото и човешки права от страна на Анес би дискредитирало сериозно тази награда. Безспорно, aрестът на бивш държавен глава не следва да се толерира като вътрешен за съответната държава въпрос. В същото време, присъждането на авторитетна правозащитна награда на политик, спрямо който има сериозно обвинение за нарушаване на човешки права, само би подкопало престижа на наградата. Както арестът на Жанин Анес, така и цялото й управление, засилваха разделението в разделена Боливия. Стремежът на международните фактори да подпомогнат единението на страната, едва ли следва да минава през незаслужено предоставяне на Наградата Сахаров.

 

 

 

 

Хареса ли Ви статията? Ако да, подкрепете нашата кауза за правозащитна журналистика